Мъж,обсебен от дъщеря си

PureLove,  a защо не живееше при вас? Това, че е свестен и не е тръгнал по лош път съвсем не значи, че се е чувствал обичан, а не пренебрегнат от родителите си. Какво означава да подкрепяш детето си, ама дистанционно? бившият ми мъж е дете на разведени родители и имаша пастрок и брат от семейството на майка си. Много по-"успял" е от брат си, но и много по-наранен. Както казах и аз съм разведена. Може и да срещна човек,който да искам за нов партньор, но не се самозалъгвам, че това задължително ще е най-доброто за сина ми. Нито мисля, че ако той не харесва човека и не се чувства добре, това ще е егоизъм и глезене.

Пюрлов, в описания случай детето е било момче. Момчетата не са склонни да се лигавят и търсят внимание. Живял е с баба си и дядо си и е имал стабилна среда, което момичето от случая в темата  няма. В миналото доста деца живеехме с баби и дядовци поради висока миграция, ранно раждане на студентки и докторанти, разводи. Мисля, че за едно дете е в пъти по-добре да живее с баба и дядо, отколкото с пастрок или мащеха. Бабата и дядото са сигурна даденост и си остават родни до смърт. Затова и към тях се привързваме. Моята баба беше доста строга и старомодна, но не бих заменила живота с нея с живот с мащеха или пастрок.

Майката може да е кифла и да излиза с мъже, но детето няма да роптае докато не се почувства застрашено от изместване като център на живота и. Ако детето усети, че някой от тези мъже е специален и може да заживеят заедно нещата се променят.

При нас няма как да живее.Майката е с присъдени права, тя решава. Отделно бабата е съдийка и то не каква да е - дума да не става да не се отгледа от тях  детето ! Всички живеят заедно в огромен апартамент. Предложиха на внука в пъти повече от нашето скромно съществуване.
Плюс това при развода детето е било на около 5 и дотогава отглеждано все от някой. Не исках да го казвам , но майката е повече развей прах отколкото трябва.  Ако е чувствал липса е от нея, но не го е казвал де. С бащата , особено като по малък се чува, вижда редовно. 
Все пак темата не е за мен.  Дадох го за пример като въпреки новите връзки , детето не е поставяно в позиция на заден план, поне от мм. И отношения не се постигат с лигавене  , пари и т.н. а с изградени нормални  връзки кой кой е в новите конфигурации.
п.п. Невена, майката си би шута в Лондон баш през пуберитета. Не мисля, че детето я мрази. Въпрос на възпитание вероятно. Да се справя с трудности.

Понякога просто не се получава, хора. Вторият родител може да даде всичко от себе си и пак да се сблъска с омраза и неприемане. Понякога просто и чисто като характери няма напасване. Въпрос на елементарна емоционална интелигентност, обаче, да се съжителства без всяко нещо да се превръща в бойно поле.

И не, не е по-добре детето да живее и бъде възпитавано от баба/&дядо, отколкото с мащеха/пастрок.

Отговорността за отглеждането на детето е ПЪРВО и преди всичко на родителите. Откъде накъде бабата и дядото да са по-добре от биологичния родител, пък бил и той с нов партньор?

Има доза зловещост в историята, да.
Моделът на момичето, който прилага за отмъщение, не идва от нищото. Момичетата съзнателно или подсъзнателно копират модела на поведение на майката спрямо мъжа ѝ. Ако биологичната майка на момичето е тип "кифла" (с прилежащите мурафети, номерца, "закачки", драми), както се спомена, естественото продължение е момичето да има този модел за пример в отношенията мъж-жена.

Отвъд разбирането към крехката психика на детето, би било трудно да се промени на тази възраст изградения модел за поведение на жена. според мен тя няма да се промени. Има вариант да израсне и просто да ѝ писне да се занимава с "новата жена на тате", но може и да продължи да им вгорчава живота, отмъщавайки във всеки един момент.

Що за глупост? Детето си е дете, без значение момче или момиче и си търси двамата родители. Бабата и дядото не могат да заменят родителите. Чувството, че си зарязан си остава.

Dara888, странно е, глупост е, както пишеш, но в реалния живот е точно така. Мини съпрузи не съм видяла. Сигурно има единици. Момчетата по-спокойно приемат новите партньори. Никой не може да замени истинските родители и това никой не го оспорва. Бабата и дядото са истински баба и дядо и остават такива, а мащехата, пастрока могат да се заменят с нови такива. Бабата, дядото, брат, сестра са близки кръвни роднини. Мащехата и пастрока са господин и госпожа никой.  В миналото беше нормално в България бабата и дядото да отглеждат внуците, поне докато тръгнат на училище. Всички съседи на баба и дядо гледаха внуците си. Прекрасно беше. Не помня аз, или друго гледано от баба си дете, да сме се чувствали зарязани. Виж, тези, които мама и тате заключваха сами в къщи вечер, за да излизат, се чувстваха перманентно изоставени.

Пюрлов, до пубертета майката е присъствала в живота на момчето. Като навлезем в пубертета започва процеса на отделяне и тогава наличието на партньор даже ни харесва. Дете в пубертета е отгледано и няма кой знае какви нужди от грижа. Тогава вече даже не излизаме с тях. И аз живях една година с баба и дядо през пубертета. Голямо дете е трудно да бъде заведено да учи другаде. Вече има приятели, свикнало е с езика, на който е обучавано, с образователната система. Да сменя държава, среда, език, при това с майка в нова и несигурна връзка е глупаво.

Невена, има мини съпрузи. Аз самата съм  с такъв. Не му се вярва на човек за някои  неща, докато не ги види наживо.

Мини съпругата е една идея "по-естествено", дори, отколкото еднополовото, момче към баща.

Мини съпрузите и мини съпругите ги разбирам донякъде. Мащехите и пастроците, дето си врат таралежчета в гащите никога няма да мога да ги разбера. Още по-малко след като съм отгледала моите деца. Като знам как се възпитава собствено се чудя кой хуква да превъзпитава чуждо.

Разбрахме, че ги разбираш. От няколко д и пишеш "ние децата" и абсурт ти приглася.
Време е да надживеете детските си травми. Това не е емпатия вашето, а просто проекция.

То е смешно даже. Толкова пък травмирани, до гроб. И аз съм дете на разведени родители, добре че не съм се бъгнала на тази тема.

Невена, когато доведеното дете е малко, и особено ако живее с теб постоянно, както е в моя случай, няма как да не се грижиш за него. Направо си ставаш майка повече от биологичната не защото се "натрапваш", а защото то расте до теб, с теб, пред очите ти, в дома ти, това да ме е фикус да го сложиш в саксия в ъгъла и дотам ... В много моменти не е никак лесно, но детето не е виновно за някои неща и трябва да получи адекватна грижа.

Ето и моята история по темата. Моля за съвет.
Наскоро се преместих да живея при приятеля си в Норвегия, с когото сме заедно вече една година. Той е норвежец, има дъщеря на 10 години и с майката от 9 години не са заедно , но са запазили приятелски отношения, като са се разбрали 1 седмица да я гледа той и една тя "50 на 50" , той плаща за всичко необходимо за малката и винаги помага на майка и, такъв баща не съм виждала, чудесен е , но дори малко вповече, сякаш е обсебен от нея. Аз нямам деца и не съм била никога с мъж, който има дете..все пак съм на 28. д
Докато той пък твърди, че не е имал връзка с дпуга жена след раздялата с майката на детето и аз съм първата , която представя на детето си. Детето очевидно е много добре гледано,  обичано и не му липства нищо. Проблема обаче е в това , че когато не е неговата седмица той отново иска да прекарва време с малката и по всяко време когато на майката и се наложи нещо той няма против да се отзеве на момента. Не знам аз ли не съм добре или това ми се струва прекалено. Все пак, след като иска да градим бъдеще заедно и да създаваме семейство, не е ли нормално в свободното си време да иска да бъде с мен и да правим неща заедно, правейки си планове, а и все пак аз съм чужденка тук..заради него съм дошла и нямам представа кое,къде,какво...нищо. Аз приемам ,че когато малката е с нас тя е преди всичко и аз съм безгласна буква, но във времето в , което тя е при майка си ние би следвало да си имаме личен живот. Все пак не сме се виждали 2 месеца и аз съм тук вече няма и седмица , в която е ред майката да я гледа, а почти няма ден в който дъщеря му да не е с нас или с него. Може би греша да разсъждавам така и трябва да се постарая да притъпя тези си чувства за това колко маловажна се чувсвам... Знам,че трябва да приема малката ,като свое дете , но нямам никакъв опит , а и ценностната система в България е различна от тази тук. Аз н 6 години ходих сама на училище, а тук имам чувството се отнасят с нея , като че е на 5 години. Детето не е лошо и се опитвам да създам някаква връзка с нея макар и да не говорим на един език. Как вие бихте се чувставли в подобна ситуация и как бихте се отнесли към ситуацията ?!? 🤔

Намери си свободен мъж без деца. Похвално е, че бащата иска да е повече време с детето, но ако това те дразни, реално ти ще се бориш за по-малко време с детето и историята става тъпа. И защо да си буква безгласна, когато сте с детето?? Пак сте си вие големите, които решават какво ще се прави, просто има и дете с вас. Не се съревновавай с детето. Или ако ще го правиш - откажи се, Искрен съвет от мен.

А защо не си намериш работа и да се опиташ да станеш независима от него - без да му го заявяваш, разбира се. Живей с него за начало, установи се там, ако ти харесва и постепенно се откъсни. Щом не ти харесва начина му на живот то дори и без да искаш, ще се разделите. Но няма за какво да мрънкаш за детето - той така си е решил и си е негово право.