Проблем със съпруга ми

  • 13 713
  • 98
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 25
Ако остана сама с децата, мога да се справям. Дори по някакъв начин ще бъда облекчена. Но нали затова сме семейство - да си поделяме отговорностите. Разговори много сме имали, но на него все му се струва, че преувеличавам. Нали сме живи и здрави?! Имам чувството, че много малко ми трябва да реша да си остана само с децата, толкова ни е изтънялото доверието. Единствено се страхувам, че ще взема погрешно решение. Може би това все пак можем да го преодолеем с малко повече желание и от двете страни. Но се чудя дали изобщо ще си върнем доверието и уважението. Има ли някой, който е преодолял подобна криза и после всичко си е станало като преди? Възможно ли е изобщо?

И още нещо - не си представяйте, че съм някакво грозилище Simple Smile Напротив, изглеждам добре и имам самочувствие. Добра съм в работата си. Изобщо, не ми е направил услуга, когато сме направили семейство Simple Smile)

Последна редакция: ср, 23 май 2018, 15:09 от Cuatro

# 31
  • Мнения: 19 969
Цитат
Има ли някой, който е преодолял подобна криза и после всичко си е станало като преди? Възможно ли е изобщо?
Е, както преди никога няма да бъде. Въпросът е да се срещнете отново някъде по средата. При мен не се получи, други ако имат подобен опит да споделят. Може при вас да се получи, всичко е в характерите на хората. Но определено той трябва да осъзнае, че ти в момента си мъжа в семейството и това не е правилната роля за него. А и дава пример на децата и те започват да копират неговата нагласа към света.

# 32
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 289
Като за начало спри да му изплащаш заема.Без значение дали ще мърмори или не.Кажи му,че не стигат парите.
Спри да му купуваш дрехи,обувки,да го водиш на почивка...

Защото на него докато му е комфортно и всички сметки и заеми са платени,няма да се мръдне от дивана.


# 33
  • Мнения: 574
А можеш ли ти да му намериш някаква работа? Примерно: едикъдеси търсят хора, пуснала съм ти автобиографията, ако ти се обадят искам да започнеш, не можеш повече да продължаваш така.
Ако почне да увърта и да не иска, значи никога няма да стане и ще си извадиш изводите можеш ли така или не цял живот.

# 34
  • София
  • Мнения: 3 164
Този човек за 4 години е възможно да е изгубил всякакви трудови навици. Дори и да започне работа някъде, не се знае дали ще му понесе, и дали ще се справя. Това в случай че се реши, разбира се. Защото според мен ултиматум без той да уври, че работата не е нормална и лишава семейството си, е безполезен. Няма как да накараш друг човек да ходи на работа и да си върши работата ако той не го иска, абсурдно е.

# 35
  • Мнения: 30 802
Глупости е това със загубата на трудови навици. За 2-3 седмици и си готов, нали все пак не е неврохирург. Как ще забравиш как се пращаше мейл примерно. Което е 99% от повечето работни задачи.

Като няма избор, ще се адаптира и ще си припомни какво е много бързо.

# 36
  • Мнения: 1 467
Той ако е имал желание е щял да си намери работа дори на непълен работен ден - 4 часа ( и да си има така скъпото му време и свобода и да изкарва някакви пари), интересно ми е този човек добре ли се чувства, какво иска да прави със живота си, мечтае ли за нещо? Много са ми противни хора без амбиции

# 37
  • Мнения: 166
Преживявала съм нещо подобно, търпях две години, а любимия все мислеше бизнес планове, които така и не осъществяваше. Като ми писна и му бих шута чух следното : "добре, че бях аз" "ти какво си направила за мен " и подобни... Също така ми обясняваше че друг такъв предприемчив мъж няма да намеря. Слава богу не намерих, и сега се чувствам страхотно да издържам само себе си

# 38
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 289
Ааа,много бързо ще придобие трудови навици.Когато спре кранчето.....

# 39
  • Мнения: X
Сирен 99% от работата е тази, която трябва да се извърши преди изпращането на толкова простия и-мейл. Освен, ако някъде работата не се състои в това да се изпращат празни и-мейли.

# 40
  • Мнения: 313
.....Има ли някой, който е преодолял подобна криза и после всичко си е станало като преди? Възможно ли е изобщо?
Съдейко по собствения ми опит не е възможно. В подобна ситуация бях около 5 години, преди да предприема крачка към развод. Чаках и се надявах, че ще се стресне, ще му стане съвестно и т.н. Накрая чашата преля... На мен страшно ми олекна тогава, чувствах се сякаш съм свалила камък от шията си.
Още тогава му казах, че му правя услуга, като се развеждаме, за да се стегне и да си оправи живота, а не да чака на мен. Сега, 4 години по-късно, има резултат. Справя се сам, развива някакъв малък бизнес, въобще оправил се е човека...
Аз също съм по-добре и по-щастлива без него. Доверието и чувставта помежду ни си останаха в миналото. Единственото, което ни свързва сега е общото дете...

# 41
  • Мнения: 14 317
Може би това все пак можем да го преодолеем с малко повече желание и от двете страни.

Ти виждаш ли такова желание в него? Защото от това, което споделяш няма сякаш. На човека му е добре, ти преувеличаваш... Не, не преувеличаваш. И аз да съм и на мен няма да ми се прави секс със семейния фикус... Защото не става ясно каква функция изпълнява той във вашето семейство.

# 42
  • Мнения: 9 196
Поредния смачкан мързеливец, който си е мислил, че ще стане големия бизнесмен, но живота му е показал, къде му е мястото. Нищо ново, интересно, или драматично.

Би трябвало да се срамуваш от подобно същество, децата ти също. Безполезно съществуване.

# 43
  • Мнения: 30 802
Е сега, не е хубаво да се тръгва с тежката артилерия. Не е чак такава драма, че бизнесът не е провървял. Важното е пак да стане и да почне отнякъде, без прекомерни очаквания. Просто там да завърти колелото, а после ще се види и по-добро. Трябва да му се "продаде" идеята, че работата няма да е вечна мъка, да почне нещо и за 3-5 години да си подобрява нещата.

# 44
  • Мнения: 9 196
Е сега, не е хубаво да се тръгва с тежката артилерия. Не е чак такава драма, че бизнесът не е провървял. Важното е пак да стане и да почне отнякъде, без прекомерни очаквания. Просто там да завърти колелото, а после ще се види и по-добро. Трябва да му се "продаде" идеята, че работата няма да е вечна мъка, да почне нещо и за 3-5 години да си подобрява нещата.

Пак да почне? С още един заем? И докога така с рестартите, а някой друг да го храни и пои? Нови инвестиции на пари и време, в доказани нескопосници.

Общи условия

Активация на акаунт