Публикувана: 12 май 2018, 20:59 ч.
Последно мнение: 28 май 2018, 10:13 ч.

Дайте ми съвет: приятелят ми играе нон-стоп на плейстейшън.

10 327
91
1

# 15 13 май 2018, 12:53 ч.

София
Мнения: 1 223

Цитат на: Бoяна в сб, 12 май 2018, 21:53

Има такива хора. Странно, че играе сам, обикновено това върви с тумба приятели, с които пият, пушат трева и играят. Поне в почивните дни.

Не е така. Обикновено приятелите са виртуални, в мултиплеъра на игрите и нито пушат, нито пият, щото нямат свободни ръце.

Към авторката: Скрий му конролера и ще разбереш кое му е най-важно.

# 16 13 май 2018, 13:01 ч.

София
Мнения: 12 174

Цитат на: daniabc в нд, 13 май 2018, 12:53

Цитат на: Бoяна в сб, 12 май 2018, 21:53

Сигурно говориш за деца. Ама не познавам един и двама геймъри, които не са деца и това не е от днес. Сега може да има нови видове мултиплейър деца, но големите си се събират. Така или иначе, това не е важно. Важно е, че не се отказват.

# 17 13 май 2018, 13:45 ч.

Мнения: 19 976

Моят мъж не е дете, но не се събира с други геймъри на едно място. Това може би е било преди 10 години. Сега игрите са направени с опции за мултиплеър – така се свързват и играят хора от цял свят. А, чакай, нека съм точна, събирал се е. Но за настолни игри, имат разни клубове дето си организират турнири. Удивителното е, че там повечето мъже са над 30 години. Simple Smile

Аз не виждам нищо детинско да отмаря човек с игри и да има нужда да се "отказва". Всичко е в дозата. Има вече толкова много избори като сюжети и графики, че всеки според характера, може да цъка. И аз съм имала такъв период, потапяш се в играта и времето наистина лети неусетно.
Някои гледат сериали, трети се чекнат на йога, всеки с интересите си. В тази връзка аз пък познавам една камара инфантилни мъже, които и грам не отбират от геймърство.

А случаят на авторката ми прилича на силно бягащ от реалността мъж, а не нещо лично към нея. Пуска кепенците младежът и се пренася в друг свят.
Опасявам се, че съветите да го игнорира и да спре да върши ежедневни неща, няма да го впечатли особено. Даже ще се чувства ок, че никой не го закача. По-скоро да се опита да го привлече с нещо, което му е интересно, а може и да поиграват заедно. Ако не я влече, да говори с него директно. Но насила, напук и с рогата напред, надали ще промени нещо.

# 18 13 май 2018, 16:52 ч.

Варна
Мнения: 36 641

Имаше една книга, май на Дийн Кунц, за такива, които накрая се срастнаха с компютрите чрез някакви кабели и станаха наполовина машини, наполовина хора. Някаква корпорация подмолно ги превръщаше. Интересна беше. Направо си го представих нагледно и тук.

# 19 13 май 2018, 17:08 ч.

Мнения: 9 196

Ами погълнати са. От вчера я няма никаква. Да и затварят темата, докато не е погълнала и други.

# 20 15 май 2018, 12:19 ч.

Мнения: 17

Под наем сме, всички разходи делим 50 на 50. Не е проблемът, че аз скучая, просто сме като съквартиранти, отношенията ни са много милички, но в никакъв случай партньорски, все едно съм сама. Ставам сутрин за работа - той още спи, лягам си - играе. Почти няма приятели, никой не харесва. Само аз съм му близкия човек и малко това ме притеснява. На 35 е, не е съвсем малък, но то не е до възраст.

# 21 15 май 2018, 12:22 ч.

На Марс
Мнения: 8 716

Навремето като излезна "Уърлд ъф Уоркрафт" живеех в чужбина и геймърството там е доста по-масово явление. Та по темата - доста връзки се разпаднаха.

Ако мъжот ти е страстен геймър имаш две решения
- ти ставаш геймър
- търсиш си друг с подобни на твоите интереси

# 22 15 май 2018, 12:23 ч.

Мнения: 17

Цитат на: basila в нд, 13 май 2018, 13:45

А случаят на авторката ми прилича на силно бягащ от реалността мъж, а не нещо лино към нея. Пуска кепенците младежът и се пренася в друг свят.
Опасявам се, че съветите да го игнорира и да спре да върши ежедневни неща, няма да го впечатли особено. Даже ще се чувства ок, че никой не го закача. По-скоро да се опита да го привлече с нещо, което му е интересно, а може и да поиграват заедно. Ако не я влече, да говори с него директно. Но насила, напук и с рогата напред, надали ще промени нещо.

Благодаря много за този отговор. Много точно го казахте - "пуска кепенците и се отнася". Той е щастлив, ако не го закачам и го игнорирам. Само когато има нужда от сандвичи се провиква от другата стая и не отклонява поглед от монитора. В началото играехме заедно, подарих му втори джойстик, не веднъж и два пъти съм му подарявала игра. Но той се дразни как играя аз - тракала съм много, бавна съм била и малко по малко зарязах опитите.

# 23 15 май 2018, 12:40 ч.

Варна
Мнения: 36 641

И ти тичаш да му носиш сандвичи!?!

# 24 15 май 2018, 12:58 ч.

Мнения: X

Цитат на: Margarita Genova в вт, 15 май 2018, 12:19

E, и после игрите не били за идиоти.....ДрЪт мъж, на 35, се държи като олигофрен....ами, сори, ама ...
За съжаление, това е зависимостта на 21 век.И по-добре няма да става...все повече зомбита ще щъкат по улиците и из Нет-пространството.
Психолозите сигурно потриват ръце от кеф, че ще имат милиони пациенти....
Този няма да се оправи....гаранция.
Ако искаш мъж до себе си и адекватен баща за бъдещите си деца, зарязвай го да си кибичи в "игрите", а ти си намери друг.Който е на "Вие" с интернет и игрите.

# 25 15 май 2018, 13:12 ч.

Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
Мнения: 1 327

Опитай и ти да играеш с него, казваш сега ще си поиграем, после отиваме на кафе да обсъдим стратегията.

# 26 15 май 2018, 13:36 ч.

Nice
Мнения: 946

Е на 35 да играеш по цял ден и да нямаш друга цел в живота, да не ставаш сутрин за работа и да си прекарваш дена пред играта не е нормално. Това си е зависимост. И като всяка друга зависимост показва някаква липса и проблем пред който зависимият не иска да се изправя и си намира отдушник- играта.

Познавам мъж, който на 40 години играе. Прекрасно реализиран в професията, със стабилно семейство. Като има нужда да разпусне си пуска плейстейшъна и си джътка. Но не бяга от проблемите, работи и се грижи за семейството, а геймърството е за свободното време. И така трябва да е - играеш когато имаш време. Зависимост е когато започнеш да си освобождаваш време, за да играеш.

Може ли приятелят ти да е в депресия? Да се чувства нереализиран, неоценен и да бяга от външния свят и хората?
Какъв е по професия и работи ли изобщо нещо в момента?

# 27 15 май 2018, 13:38 ч.

На Марс
Мнения: 8 716

Цитат на: nikaia в вт, 15 май 2018, 13:36

Е на 35 да играеш по цял ден и да нямаш друга цел в живота, да не ставаш сутрин за работа и да си прекарваш дена пред играта не е нормално.

Брачедката изгони един такъв муньо ... той дори си напусна работата за да играе, е поигра 6 месеца и накрая му показаха вратата Simple Smile

# 28 15 май 2018, 13:45 ч.

Nice
Мнения: 946

Ако е по-находчив ще знае как да изкара пари от геймърството. Ама явно просто не се сеща.
В чужбина специално геймъри си изкарват нелоши пари с игри по цял ден- записват се как играят и си правят канали или блогове и други геймъри седят по цял ден и ги гледат Flushed

Братовчедчето на приятеля ми прекарва по цели дни гледайки такива клипчета, някои геймъри имат по милиони гледания. После се свързват с тях и им предлагат да правят реклами на игри, джойстици и тн. геймърски неща, плащат им да тестват игри, да ходят по геймърски форуми и събития. И си изкарват пари хората.
Ама трябва да си находчив, а не някакъв муньо. Като харесваш да правиш нещо-превърни го в професия и средство за изкарване на пари.

Имам и познат, който толкова обича да играе, че накрая си намери работа да създава игри.
Няма лошо в това да си геймър, а ако можеш и да го използваш по някакъв начин- какво по-хубаво от това да си превърнеш хобито в професия. Но се иска акълец...

Последна редакция: вт, 15 май 2018, 14:38 от nikaia

# 29 15 май 2018, 13:54 ч.

Мнения: 17

Цитат на: HighSpeed в вт, 15 май 2018, 12:40

И ти тичаш да му носиш сандвичи!?!

Предполагам как изглеждам в очите ви. Но да, когато ме помоли го правя.

Препоръчани теми

Нужда от съвет

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Променени отношения и последвала изневяра

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: