Публикувана: 12 май 2018, 20:59 ч.
Последно мнение: 28 май 2018, 10:13 ч.

Дайте ми съвет: приятелят ми играе нон-стоп на плейстейшън.

10 325
91
1

1
2
3
4
...
7
Всички

12 май 2018, 20:59 ч.

Мнения: 17

Здравейте,
приятелят ми, с когото сме заедно от 4 години и живеем заедно, играе нон-стоп на Плейстейшън.
В началото не ми правеше впечатление — аз чета или гледам филм, той играе. Нормално. Но с времето започвам да се тревожа - не излизаме никъде, отказва срещи, обеди с приятели, дори в най-хубавото време седи, вторачен в телевизора и играе. Не иска да каня никого, пречи му на играта. Говорихме, той каза, че пресилвам нещата, но ... това е истината. След като говорим малко намалява играта и после пак. Днес седна пред телевизора и не стана. Излязох да свърша малко задачи, уж после щяхме да се видим за кафе и да се разходим, не излезе изобщо. Даже забравя да яде. Не е вманиячен май, още, но...
Какво бихте ме посъветвали? Някой има ли подобен опит?

# 1 12 май 2018, 21:01 ч.

Мнения: 9 196

Какъв съвет търсиш - как да го лекуваш, защото Е вманиачен, или коя игра да му купиш?

# 2 12 май 2018, 21:07 ч.

Варна
Мнения: 36 640

Баш си е вманиачен. Как си изтраяла 4 години? Поне за секс оставя ли малко игричките или и това не го вълнува?

# 3 12 май 2018, 21:09 ч.

Мнения: 630

Започни да си организираш повече излизания и прекарвай все по-малко време вкъщи.

# 4 12 май 2018, 21:10 ч.

Мнения: 2 049

А кой плаща сметките?

# 5 12 май 2018, 21:23 ч.

Мнения: 556

Като не е вманиачен, какъв е?
На колко години сте?

# 6 12 май 2018, 21:40 ч.

Варна
Мнения: 36 640

А той на работа ходи ли?

# 7 12 май 2018, 21:53 ч.

София
Мнения: 12 174

Има такива хора. Странно, че играе сам, обикновено това върви с тумба приятели, с които пият, пушат трева и играят. Поне в почивните дни.

Няма да спре да играе. Това мога да ти кажа. Или свиквай и си намери нещо и ти, или просто си търси друг. Един от този тип не познавам да е спрял, а познавам хероиномани, които се излекуваха.

# 8 12 май 2018, 22:33 ч.

Мнения: 19 975

Не е нужно да са физически на едно място. Играе се вече в мрежа. У нас и половинът, и детето са геймъри. Всичко си има здравословни граници.
Авторке, ако е по-окумуш, в превод оправен, буден, начетен, ще се окопити и ще му писне в един момент, ще смени режима. Ако е залюхан, свит, ще се закопае още повече във виртуала.

# 9 12 май 2018, 22:37 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Norvy в сб, 12 май 2018, 21:09

Започни да си организираш повече излизания и прекарвай все по-малко време вкъщи.

Защо? Те не са женени, от какъв зор да си организира живот навън и после да се връща при някой който дори не я забелязва?

# 10 12 май 2018, 22:41 ч.

Мнения: 630

Цитат на: absurT в сб, 12 май 2018, 22:37

Цитат на: Norvy в сб, 12 май 2018, 21:09

Започни да си организираш повече излизания и прекарвай все по-малко време вкъщи.

Ами за да види дали приятелят и ще усети отсъствието и или няма да разбере,че я няма Simple Smile

# 11 13 май 2018, 00:05 ч.

Nice
Мнения: 946

Спри да правиш всичко и да видим по кое време ще се усети. Спри да му готвиш,да му переш дрехи, да му пазаруваш...ако не се усети значи е много вманиачен.
Сега сериозно- всеки си има любимо занимание и хоби. Но както казаха вече, има си здравословни граници.
Видеоигрите са начин за бягане от реалността и проблемите. Всъщнаст хобитата като цяло са за това. Но когато човек се занимава само с това и избягва реалността значи има сериозен проблем. Ти го познаваш най- добре и можеш да прецениш от какво се опитва да избяга играейки.
И моят приятел много обича да играе. Като тийн го е правел по цели дни и нощи и сам казва,че е защото не си е харесвал живота и е било като изход, не мислиш за проблеми и тн.

# 12 13 май 2018, 00:31 ч.

София
Мнения: 17 592

Това ми звучи като зависимост.

# 13 13 май 2018, 11:34 ч.

София
Мнения: 12 006

Цитат на: Margarita Genova в сб, 12 май 2018, 20:59

Прителят ти има някакъв проблем, но какъв е той - ти може да кажеш. Че е вманиячен е ясно, но за да се стигне до тук и да иска всяка минута да е в мрежата, вместо в реалния свят - нещо го проворика. Може и депресия да е.
Той ходи ли на работа? На колко години сте?
Говори с него, със спокоен тон му обясни, че не може да прекарва живота си в мрежата. Ако няма трайна промяна - спри да му готвиш, да переш, да чистиш, намери си занимания извън вас, а у вас си разцъквай на тел-а или комп-а. Като те попита защо няма няма чисти дрехи, защо няма вечеря или защо трохите са цял ден по масата му кажи че си заета с "мрежата" и нямаш време - както той прави. Може и да се усети. Жилището в което живееете на кого е?

# 14 13 май 2018, 12:31 ч.

Мнения: 178

И у нас -мъжът и синът са геймъри. Делят една конзола, а телевизора делят и с мен така че нямат шанс да висят постоянно пред PS4 Laughing

, а и време трябва за тази работа което ни е доста кът.
Споко и това омръзва.....

# 15 13 май 2018, 12:53 ч.

София
Мнения: 1 223

Цитат на: Бoяна в сб, 12 май 2018, 21:53

Има такива хора. Странно, че играе сам, обикновено това върви с тумба приятели, с които пият, пушат трева и играят. Поне в почивните дни.

Не е така. Обикновено приятелите са виртуални, в мултиплеъра на игрите и нито пушат, нито пият, щото нямат свободни ръце.

Към авторката: Скрий му конролера и ще разбереш кое му е най-важно.

# 16 13 май 2018, 13:01 ч.

София
Мнения: 12 174

Цитат на: daniabc в нд, 13 май 2018, 12:53

Цитат на: Бoяна в сб, 12 май 2018, 21:53

Сигурно говориш за деца. Ама не познавам един и двама геймъри, които не са деца и това не е от днес. Сега може да има нови видове мултиплейър деца, но големите си се събират. Така или иначе, това не е важно. Важно е, че не се отказват.

# 17 13 май 2018, 13:45 ч.

Мнения: 19 975

Моят мъж не е дете, но не се събира с други геймъри на едно място. Това може би е било преди 10 години. Сега игрите са направени с опции за мултиплеър – така се свързват и играят хора от цял свят. А, чакай, нека съм точна, събирал се е. Но за настолни игри, имат разни клубове дето си организират турнири. Удивителното е, че там повечето мъже са над 30 години. Simple Smile

Аз не виждам нищо детинско да отмаря човек с игри и да има нужда да се "отказва". Всичко е в дозата. Има вече толкова много избори като сюжети и графики, че всеки според характера, може да цъка. И аз съм имала такъв период, потапяш се в играта и времето наистина лети неусетно.
Някои гледат сериали, трети се чекнат на йога, всеки с интересите си. В тази връзка аз пък познавам една камара инфантилни мъже, които и грам не отбират от геймърство.

А случаят на авторката ми прилича на силно бягащ от реалността мъж, а не нещо лично към нея. Пуска кепенците младежът и се пренася в друг свят.
Опасявам се, че съветите да го игнорира и да спре да върши ежедневни неща, няма да го впечатли особено. Даже ще се чувства ок, че никой не го закача. По-скоро да се опита да го привлече с нещо, което му е интересно, а може и да поиграват заедно. Ако не я влече, да говори с него директно. Но насила, напук и с рогата напред, надали ще промени нещо.

# 18 13 май 2018, 16:52 ч.

Варна
Мнения: 36 640

Имаше една книга, май на Дийн Кунц, за такива, които накрая се срастнаха с компютрите чрез някакви кабели и станаха наполовина машини, наполовина хора. Някаква корпорация подмолно ги превръщаше. Интересна беше. Направо си го представих нагледно и тук.

# 19 13 май 2018, 17:08 ч.

Мнения: 9 196

Ами погълнати са. От вчера я няма никаква. Да и затварят темата, докато не е погълнала и други.

# 20 15 май 2018, 12:19 ч.

Мнения: 17

Под наем сме, всички разходи делим 50 на 50. Не е проблемът, че аз скучая, просто сме като съквартиранти, отношенията ни са много милички, но в никакъв случай партньорски, все едно съм сама. Ставам сутрин за работа - той още спи, лягам си - играе. Почти няма приятели, никой не харесва. Само аз съм му близкия човек и малко това ме притеснява. На 35 е, не е съвсем малък, но то не е до възраст.

# 21 15 май 2018, 12:22 ч.

На Марс
Мнения: 8 716

Навремето като излезна "Уърлд ъф Уоркрафт" живеех в чужбина и геймърството там е доста по-масово явление. Та по темата - доста връзки се разпаднаха.

Ако мъжот ти е страстен геймър имаш две решения
- ти ставаш геймър
- търсиш си друг с подобни на твоите интереси

# 22 15 май 2018, 12:23 ч.

Мнения: 17

Цитат на: basila в нд, 13 май 2018, 13:45

А случаят на авторката ми прилича на силно бягащ от реалността мъж, а не нещо лино към нея. Пуска кепенците младежът и се пренася в друг свят.
Опасявам се, че съветите да го игнорира и да спре да върши ежедневни неща, няма да го впечатли особено. Даже ще се чувства ок, че никой не го закача. По-скоро да се опита да го привлече с нещо, което му е интересно, а може и да поиграват заедно. Ако не я влече, да говори с него директно. Но насила, напук и с рогата напред, надали ще промени нещо.

Благодаря много за този отговор. Много точно го казахте - "пуска кепенците и се отнася". Той е щастлив, ако не го закачам и го игнорирам. Само когато има нужда от сандвичи се провиква от другата стая и не отклонява поглед от монитора. В началото играехме заедно, подарих му втори джойстик, не веднъж и два пъти съм му подарявала игра. Но той се дразни как играя аз - тракала съм много, бавна съм била и малко по малко зарязах опитите.

# 23 15 май 2018, 12:40 ч.

Варна
Мнения: 36 640

И ти тичаш да му носиш сандвичи!?!

# 24 15 май 2018, 12:58 ч.

Мнения: X

Цитат на: Margarita Genova в вт, 15 май 2018, 12:19

E, и после игрите не били за идиоти.....ДрЪт мъж, на 35, се държи като олигофрен....ами, сори, ама ...
За съжаление, това е зависимостта на 21 век.И по-добре няма да става...все повече зомбита ще щъкат по улиците и из Нет-пространството.
Психолозите сигурно потриват ръце от кеф, че ще имат милиони пациенти....
Този няма да се оправи....гаранция.
Ако искаш мъж до себе си и адекватен баща за бъдещите си деца, зарязвай го да си кибичи в "игрите", а ти си намери друг.Който е на "Вие" с интернет и игрите.

# 25 15 май 2018, 13:12 ч.

Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
Мнения: 1 327

Опитай и ти да играеш с него, казваш сега ще си поиграем, после отиваме на кафе да обсъдим стратегията.

# 26 15 май 2018, 13:36 ч.

Nice
Мнения: 946

Е на 35 да играеш по цял ден и да нямаш друга цел в живота, да не ставаш сутрин за работа и да си прекарваш дена пред играта не е нормално. Това си е зависимост. И като всяка друга зависимост показва някаква липса и проблем пред който зависимият не иска да се изправя и си намира отдушник- играта.

Познавам мъж, който на 40 години играе. Прекрасно реализиран в професията, със стабилно семейство. Като има нужда да разпусне си пуска плейстейшъна и си джътка. Но не бяга от проблемите, работи и се грижи за семейството, а геймърството е за свободното време. И така трябва да е - играеш когато имаш време. Зависимост е когато започнеш да си освобождаваш време, за да играеш.

Може ли приятелят ти да е в депресия? Да се чувства нереализиран, неоценен и да бяга от външния свят и хората?
Какъв е по професия и работи ли изобщо нещо в момента?

# 27 15 май 2018, 13:38 ч.

На Марс
Мнения: 8 716

Цитат на: nikaia в вт, 15 май 2018, 13:36

Е на 35 да играеш по цял ден и да нямаш друга цел в живота, да не ставаш сутрин за работа и да си прекарваш дена пред играта не е нормално.

Брачедката изгони един такъв муньо ... той дори си напусна работата за да играе, е поигра 6 месеца и накрая му показаха вратата Simple Smile

# 28 15 май 2018, 13:45 ч.

Nice
Мнения: 946

Ако е по-находчив ще знае как да изкара пари от геймърството. Ама явно просто не се сеща.
В чужбина специално геймъри си изкарват нелоши пари с игри по цял ден- записват се как играят и си правят канали или блогове и други геймъри седят по цял ден и ги гледат Flushed

Братовчедчето на приятеля ми прекарва по цели дни гледайки такива клипчета, някои геймъри имат по милиони гледания. После се свързват с тях и им предлагат да правят реклами на игри, джойстици и тн. геймърски неща, плащат им да тестват игри, да ходят по геймърски форуми и събития. И си изкарват пари хората.
Ама трябва да си находчив, а не някакъв муньо. Като харесваш да правиш нещо-превърни го в професия и средство за изкарване на пари.

Имам и познат, който толкова обича да играе, че накрая си намери работа да създава игри.
Няма лошо в това да си геймър, а ако можеш и да го използваш по някакъв начин- какво по-хубаво от това да си превърнеш хобито в професия. Но се иска акълец...

Последна редакция: вт, 15 май 2018, 14:38 от nikaia

# 29 15 май 2018, 13:54 ч.

Мнения: 17

Цитат на: HighSpeed в вт, 15 май 2018, 12:40

И ти тичаш да му носиш сандвичи!?!

Предполагам как изглеждам в очите ви. Но да, когато ме помоли го правя.

# 30 15 май 2018, 13:57 ч.

София
Мнения: 12 174

Къде го срещна този геймър? Т.е. излизал ли е някога все пак?

Иначе си оставам на първоначалното мнение – няма да се промени. Излекувани от Плейстешън не познавам. Познавам хора, които понякога играят, но този тип баш геймъри си остават такива и до 35 и до 55.

# 31 15 май 2018, 14:04 ч.

Мнения: 17

Цитат на: nikaia в вт, 15 май 2018, 13:36

Може ли приятелят ти да е в депресия? Да се чувства нереализиран, неоценен и да бяга от външния свят и хората?
Какъв е по професия и работи ли изобщо нещо в момента?

Фотограф е.
Има го и това с бягството от реалността, със сигурност. Когато се запознахме, преди 4 години, той искаше да напуска работа. Сега продължава да е недоволен, даже стават все по-зле нещата, но той не прави нищо. В моментите, когато е ядосан на ръководството и колегите, си говорим, казва какво ще направи и т.н. Но нищо на практика. Даже имам чувството, че се е получил омагьосан кръг - играе, за да забрави работа, но не може да се концентрира върху задачата и да намери решение с работа, защото нон-стоп играе. Казала съм му, че има пълната ми подкрепа да напусне, щом е толкова непоносимо, все ще се справим с моята заплата, докато намери друго.
За депресия съм си мислила и аз, но не съм професионалист, дадох му списък с психолози, но си седи на масата му. Как се говори с мъж за такова нещо? Не мога насила да го заведа на консултация.

# 32 15 май 2018, 14:13 ч.

София
Мнения: 12 174

Цитат на: Margarita Genova в вт, 15 май 2018, 14:04

За депресия съм си мислила и аз, но не съм професионалист, дадох му списък с психолози, но си седи на масата му. Как се говори с мъж за такова нещо? Не мога насила да го заведа на консултация.

Търси специалист по поведенчески зависимости, ако изобщо има такива наоколо. Всички останали неща са следствие от това, но пък има зависим тип личност и ако приятелят ти е такъв не можеш да направиш много. Гледай себе си и ти се консултирай с някого за самата себе си и да си отговориш защо си с такъв човек. Това не ми прилича на нищо близко до пълноценна връзка.
Да говориш с него не виждам смисъл освен ако не му поставиш ултиматум, но и това надали ще го излекува. Всеки има право да е щастлив както иска, ако това е неговият избор има право на него. Ти гледай себе си.

# 33 15 май 2018, 14:23 ч.

Nice
Мнения: 946

Не знам какво да те посъвествам наистина.
На 35 не е като на 15, човек трябва да е мотивиран, да знае какво иска и как да го постигне. Не е фатално, че не му харесва работата, по-зле е това, че не прави нищо, за да се подобри положението. Няма живец, няма мотивация.
Това е пагубно.

И да, може да е личност податлива на зависимости, както казва Бояна. Ако не е плейстейшънът ще е нещо друго.

Ти реално няма какво да направиш ако той сам не се мотивира и не предприеме някаква промяна. А първо трябва да реализира, че има проблем и че държанието му не е нормално. После да реши, че трябва да намери решение на проблема. И накрая да се вземе в ръце и да се захване реално с подобрението.
И да го ръчкаш файда няма да има.

Ти какво бъдеще виждаш с него?

# 34 15 май 2018, 14:38 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 292

Ти защо си пропиляваш живота с този Мунчо?
Не заслужаваш ли да имаш до себе си един нормален мъж,да излизате заедно,да имате приятели,да се забавлявате?
Тоя не става за сериозна връзка.Утре ако имате дете,той пак ще играе и няма да му обръща внимание,а ти ще правиш всичко сама.

# 35 15 май 2018, 14:39 ч.

Мнения: 19 975

А като се запознахте, Авторке, той такъв ли беше? По характер по-затворен ли е, по-инертен? Има ли склонност към меланхолия, самосъжаление? Ако е такъв като характер, трудно и даже невъзможно според мен да се промени.
Помисли ти какво можеш да направиш, за да се чувстваш във вашата ситуация добре. Изпробвай го и ще видиш той дали и как ще реагира. Ако продължи тази апатия, значи може би е по-добре да не губиш твърде много време, за да влагаш емоции в тези отношения и да си поемеш твой път.

# 36 15 май 2018, 14:49 ч.

Варна
Мнения: 36 640

И защо да търси терапевт? Той като не схваща, че поведението му е извън норми и не признава, че има проблем... Няма как да го закара там.

Изгубена битка е за мен това.

# 37 15 май 2018, 16:44 ч.

София
Мнения: 2 380

Бившият ми приятел нон стоп играеше игри. Неслучайно ми е бивш.

# 38 15 май 2018, 17:29 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: Бoяна в сб, 12 май 2018, 21:53

Потвърждавам казаното.Такъв тип хора не се променят никога,НИКОГА.
Моят мъж играе всеки ден,в свободното си време.Но разликата при нас е,че и аз се вълнувам от игрите доста.Аз нямам неговите умения и седя покрай него и просто го гледам,коментирам,вълнувам се...Нещо непонятно за мнозинството Grinning

На мен ми доставя удоволствие.
Но пък ние и излизаме,доста.Лятото сме почти всеки ден навън вечер,поне за по 1-2-3 часа.Ходим на почивки няколко пъти в годината ,събота и неделя поне единия ден сме навън.Така сме се разбрали и си го спазваме.Игрите са В свободното време,само и единствено.
И ,да ви кажа,една такава връзка е доста силна Simple Smile

Така че моя съвет към авторката е да се пробва да намери нещо интересно в игрите,които играе,да им даде шанс.Ако не може,не знам дали има смисъл да се бори.Такива мъже не се променят.

# 39 16 май 2018, 16:15 ч.

Мнения: 8 907

Аз бих си тръгнала. Учудвам се, че в 3 страници мнения никой не каза такова нещо в прав текст, но това е за мен решението.

# 40 16 май 2018, 16:54 ч.

Варна
Мнения: 36 640

Щото смее ли някой да каже нещо за раздяла вече, веднага се започва мантрата, че бг мамите нямат друго решение на проблемите с мъжете.

# 41 16 май 2018, 16:58 ч.

Мнения: 5 059

Ами,не,никой не си тръгва ей така.Вие виждате една история,представяте си как сега до вас се пръква един такъв мъж и как не бихте изтърпели и 1 час и си тръгвате.
Само дето за авторката този мъж живее с нея от години,споделят един бит,не винаги са били така и има още ред неща,които са в картинката и СА ВАЖНИ.
Аз съм сигурна,че на всяка една потребителка мъжът тук има по някоя привичка,заради която аз бих го оставила на мига,но разбирам,че човек е сборен образ,а не само "играещ по цял ден" или "не помага вкъщи".

# 42 16 май 2018, 17:26 ч.

Мнения: 17

Решението за раздяла е наистина окончателно - няма човек, няма проблем. Лошото е, че не мога да видя ситуацията отстрани и благодарение на вас, май успявам поне малко. Трябва да си отговоря на въпросите дали всъщност не съм сама в тази връзка. И в какви ситуации мога да разчитам на него - в сериозни да, със сигурност, но май не и във всекидневни? Мога ли нещо да направя, за да ускоря процеса? Освен аз да тръгна на психолог :/

# 43 16 май 2018, 17:28 ч.

Мнения: 9 196

Ами тръгни, да, пък току виж те научил да не се занимаваш с 35 годишни, негодни за нищо лешпери.

# 44 16 май 2018, 18:03 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

На мен ми е интересно авторката на колко години е? Защото ако не е много по-млада от него, значи си губи най-хубавите и най-ценните години от живота (които не са много) с този човек. Не мислиш ли за семейство и деца? Представяш ли си този човек като баща? Аз не. И аз смятам, че трябва да го зарежеш. Не вярвам да се промени.

# 45 16 май 2018, 19:01 ч.

София
Мнения: 17 785

Цитат на: Margarita Genova в вт, 15 май 2018, 14:04

Казала съм му, че има пълната ми подкрепа да напусне, щом е толкова непоносимо, все ще се справим с моята заплата, докато намери друго.

Не ти трябва да издържаш 35 годишен неудачник. Да му принасяш сандвичи, докато цъка е достатъчно.
На колко си години? Подозирам, че си е хванал по- младо момиче за помощен персонал, а той да си цъка и да се разлага в собствен сос на бездействието си.
Натоварвам се само като те чета как му минава ежедневието, честно.

# 46 17 май 2018, 00:38 ч.

Мнения: 45

Как пък никой не попита най-важния въпрос - колко точно играе? Това "нон-стоп" е много интересно, ама в реалността това на колко часове се равнява? Защото за момичето и час-два след работа може да са нон-стоп, а може и да е всеки работен ден от шест вечерта до един през нощта.
Ако е първото е добре авторката да си намери собствено хоби, а не да мисли как да отучи мъжа си от неговото.

# 47 17 май 2018, 08:05 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: katiABV в нд, 13 май 2018, 00:31

Това ми звучи като зависимост.

То Е зависимост.
А зависимостите са лечими. Стига човекът да осъзнае, че има проблем и иска да го реши. Може сам, с помощта на близки или на непознат специалист.
Ако твърдо не желае да го осъзнае и да се пребори със зависимостта си, не виждам надежда за съвместен живот.

# 48 17 май 2018, 08:27 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: Judy в чт, 17 май 2018, 08:05

Цитат на: katiABV в нд, 13 май 2018, 00:31

Това ми звучи като зависимост.

Това Е хоби . Хоби,което обсебва човек.Познавам колоездачи,които не просто карат колело,не всеки ден,а с дни ги няма.Това по-добре ли е?
Или някой ,който обича да чете книги.Всеки ден,във всяка свободна минута.Та дори и българина Боян Петров- хобито му го уби,остави семейство без баща и съпруг.Това по-добре ли е?
Goodsir е прав.Хората си имат хобита и стига това хоби да не е ЗА СМЕТКА на работа,задължения и тн,всичко е съвсем в реда на нещата.
А и наистина си е до човек и напасване.Ето,аз моя го викам да сяда да играе вечер Grinning

Понякога чак насила го карам.Но мен това ме разтоварва,все едно да си пусна някой готин филм Simple Smile

Така че не е толкова ужасно

# 49 17 май 2018, 08:48 ч.

Мнения: 24 467

Хоби е, когато не са прехвърлени границите на нормалното и не се ангажира цялото свободно време, а тук даже и работата страда. Случаят избива на зависимост, според описаното. Зависимостта към нета и този тип игри е доста разпространена. Нищо, че страдащите се извиняват както им хрумне.

# 50 17 май 2018, 08:48 ч.

Мнения: X

Да, да. Хоби, обсебило те до неадекватност си е чиста зависимост.
Е, Vervam е способна да оправдае всичко. Дори и наркоманът, с когото живее и от който иска да ражда.

# 51 17 май 2018, 08:59 ч.

Мнения: 5 059

То за вас всички са наркомани и не струват...
С това мислене не искам и да знам какъв живот водите.

# 52 17 май 2018, 09:01 ч.

Варна
Мнения: 36 640

Това в темата не е хоби вече. Превърнало се е в мания. За теб може да изглежда хоби, защото донякъде споделяш интересите му. Но за авторката е сериозен проблем.

# 53 17 май 2018, 09:05 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: HighSpeed в чт, 17 май 2018, 09:01

Може,може.Не отричам.Просто не давам някакви кардинални заключения от едно оплакване.
Аз си го казах и на авторката-това нещо не се изкоренява от характера.Наистина е по-вероятно да откажеш хероинозависим от дрогата,отколкото геймър от игрите.
За това или да пробва да прояви някакъв интерес и по този начин дори да станат по-близки или да прецени до колко може да живее с това.
Иначе това,което върши мъжът и не е нещо кой знае какво,не е ужасно.Просто не всеки споделя този интерес Simple Smile

Не е и наркоман ,като моя Grinning

Ето,може и да е по-зле-геймър наркоман хахахахаха

# 54 17 май 2018, 09:13 ч.

Мнения: X

Дори и да е просто хоби. В един момент трябва да решиш кое ти е по-важно: да се отдаваш денонощно на хобито си или общото време с любимия. Но така, както е описала нещата авторката, повече изглежда с въпросното момче да са съквартиранти с екстри. Ако не я устройва това положение, да сменя квартирата или съквартиранта.

# 55 17 май 2018, 09:17 ч.

Мнения: 17

По никакъв начин не съм против игрите. Подарява съм, сега също му подарявам. Mисля, че вече казах колко играе - през почти цялото време, когато е вкъщи. Не става дума за 2-3 часа и да, имам собствени интереси и занимания. Прибира се към 7:00 от работа и сяда пред телевизора, не става до 2-3.
Аз съм на 29, в момента развивам място за събития в партньорство с няколко приятели. Разбира се, че мисля за деца, но не мога да си ги направя сама. Все пак ние се засичаме в леглото само заспали — не мога да лягам в 2-3 сутринта като него и да ходя на работа в 11:00-12:00.

# 56 17 май 2018, 09:23 ч.

Насред хаоса
Мнения: 5 464

Цитат на: Goodsir в чт, 17 май 2018, 00:38

Ако е първото е добре авторката да си намери собствено хоби, а не да мисли как да отучи мъжа си от неговото.

След като се стигне дотам, хобито да е над всичко останало и да му се посвещаваш през цялото си време, то следва да се приеме, че при това положение си счел, че ти и хобито ти сте си самодостатъчни. Така че най-добре такива да си останат сами с хобито си, вместо да лъжат някого, че живеят с него, ползвайки се от предимствата на партньорството, без реално да допринасят с нещо както другият партньор в двойката. Достатъчно ясни граници има между хоби и пристрастяване до вманиаченост. Може и да ти е удобно да подвикваш на другия да ти прави сандвичи, докато ти не считаш за нужно да посветиш част от вниманието си на него, но това не е партньорство, а точно удобство и използвачество без никакви ангажименти. И е съвсем естествено на другия да му писне.

# 57 17 май 2018, 09:54 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: Margarita Genova в чт, 17 май 2018, 09:17

Това мисля,че може да се коригира.Поне при нас имаше успех.
Моят мъж също седеше до 2-3-4 часа,нищо,че ставаше в 8...
Но това беше в началото и с доста говорене и уговорки сега сме се напаснали-игри до 10-11 макс и после си лягаме да гледаме нещо.С повече желание може да си създадете режим,ако само това те притеснява Simple Smile

За излизанията мисля,че също може да измислите нещо.Просто си правите предварително уговорка еди кой си ден в еди колко си часа навън и се придържате към нея.
Едва ли е чак такъв темерут,че да не иска да ти угоди грам. Wink

# 58 17 май 2018, 10:07 ч.

Мнения: X

Маргарита, 29 е чудесен момент за приключване на обречени връзки и търсене на читав индивид, способен на нормалност. Има ги и такива, не малко.
Иначе след година-две те чака живота на Vervam. Ще оправдаваш наркоманията/зависимостта на гаджето си с всички сили, ще се молиш за секс веднъж в месеца и ще търсиш хитрини за зачеване във форуми. Анормалността по всички параграфи за теб ще е ежедневие. Тъжно.

# 59 17 май 2018, 10:14 ч.

Мнения: 9 196

Цитат на: Vervam в чт, 17 май 2018, 08:59

То за вас всички са наркомани и не струват...
С това мислене не искам и да знам какъв живот водите.

Безтревен.

И тия приказки, как било зависимост и да го лекува ... Той дърт пиргиш на 35, гаджето, ще го лекувала, заради златния ... И все пак, кое е хоби - мързела или играенето?

# 60 17 май 2018, 10:20 ч.

Мнения: 5 059

Дано авторката не е толкова глупава,че да ви се върже на писаниците.
Поне за мен,прозира твърде много собственото неудовлетворение от личния ви живот, което си изкарвате на чуждите проблеми.
А злобеенето и радостта,че може би някой е по-зле от вас,даже няма да я коментирам Simple Smile

Предположенията ви са много далеч от ежедневието ми и хич не ме трогват.

# 61 17 май 2018, 10:47 ч.

София
Мнения: 17 785

^ Дано не е толкова глупава, че да си пропилее най- хубавите години в принасяне на сандвичи на льольото и опити да коригира некоригируемото, вместо да си намери стабилен партньор, с когото да гради семейство. Сега й е времето.
На 35 е загубена кауза, авторке, няма да се промени, но ти имаш реален шанс да получиш нещо добро от живота- млада си, правиш нещо и той е единственото непотребно нещо. Непотребно, защото нр виждаш мило отношение, нежност, секс, разговори и отговорност към бъдещето ви от този човек, само разход на енергия ти е и притеснения.

Последна редакция: чт, 17 май 2018, 11:58 от The Catcher in the Rye

# 62 17 май 2018, 11:45 ч.

Мнения: 8 907

Цитат на: Vervam в чт, 17 май 2018, 10:20

А злобеенето и радостта,че може би някой е по-зле от вас,даже няма да я коментирам Simple Smile

Пропускаш опит, по-високи критерии, дете и други неща, които при теб май ги няма.

# 63 17 май 2018, 11:45 ч.

Мнения: 12 809

Мои близки по такава причина се разделиха: момчето беше пристрастено (според него самият - не) към игри, а момичето си иска внимание. И той като не разбра от дума, си тръгнаха всеки по пътя. Логичен изход.

# 64 17 май 2018, 12:07 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: Блу в чт, 17 май 2018, 11:45

Цитат на: Vervam в чт, 17 май 2018, 10:20

А злобеенето и радостта,че може би някой е по-зле от вас,даже няма да я коментирам Simple Smile

Пропускаш опит, по-високи критерии, дете и други неща, които при теб май ги няма.

Не ги пропускам, няма ги Simple Smile

# 65 17 май 2018, 12:33 ч.

Мнения: X

Цитат на: Margarita Genova в чт, 17 май 2018, 09:17

А защо ти е подобна мебел?
Какво точно получаваш от него?
Едно голямо НИЩО.Освен че плаща половината ток и наем....
Направо си представям каква "идилия" ще е с дете в картинката.
Такива не стават за бащи....сега гледаш едно "дърто дете", тогава ще си имаш две, едно бебе и едно дРЪто, за разнообразие, да не ти доскучее случайно.

Не се и учудвам вече, че толкова мъже се държат като инфантилни тъпанари...като има жени, които да ги гледат, да им търпят простотиите, че и да им угаждат, що не?

# 66 17 май 2018, 13:36 ч.

Варна
Мнения: 36 640

Авторката се е понесла по инерция заради няколкото годинки, които са изкарали заедно. Но след още някоя година като се присети за деца ще започне да мисли другояче. Дано не е късно.

# 67 17 май 2018, 14:38 ч.

Nice
Мнения: 946

Съгласна съм с Амор. Такъв човек си е чиста мебел.
А авторката е млада, неангажирана с деца. Сега е времето да излиза, да се забавлява, да пътува, да се развива ...

Няма време за кога да го променяш. Ако сте на по 20 да кажем, че можеш да вложиш усилия и време, белким се променил. Но на 29 нито има смисъл, нито си струва времето и енергията.
Гледай себе си.

# 68 17 май 2018, 23:44 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 12 292

Жена,която има опит и по-високи критерии ,не би се занимавала изобщо с такъв мъж.
Но за авторката още не е късно да вдигне летвата.На 29 е.Има още няколко годинки.Дано да не ги пропилее.

# 69 19 май 2018, 13:18 ч.

Мнения: 94

Интернет също е доста пристрастяващ. Винаги съм се чудил как някои хора имат време за богатия социален живот, който твърдят, че водят, гледане на децата и постоянно висене по форуми или социални мрежи? При мен има пристрастяване затова има периоди в които във форум или ФБ не влизам, пълна електронна диета. При мен няма малко, няма мярка. Мога и цяла нощ да не спя за да чета и пиша по форуми. За игрите предполагам е същото. То си е химическо пристрастяване заради допамина.

# 70 19 май 2018, 14:08 ч.

На Марс
Мнения: 8 716

Цитат на: mechas в сб, 19 май 2018, 13:18

Интернет също е доста пристрастяващ...

Моята жена е омъжена за телефона Simple Smile

# 71 20 май 2018, 10:46 ч.

Мнения: 37

Аз пък започнах да играя с мъжа ми. Станах част от неговото хоби и това го подтикна той да участва в моите забавления. Така от една страна играехме вкъщи, играехме и една игра, която изисква да вървиш насам-натам (подобно на Покемон), от друга ходехме на планина и пътувахме много, та се получи някакъв баланс и дори си създадохме страхотни моменти. Сега сме заети с игри и разходки с малкия и игрите останаха на заден план, но все още се случва да поцъкаме малко вечер.

# 72 21 май 2018, 15:04 ч.

Мнения: 650

Авторке, а не ти ли се иска да дойде някоя вечер, да те прибере след работа, да ти подари една роза, да те изведе на кино, на вечеря, да излезете на бар с приятели, или да си пийвате вино пред ТВ-то вкъщи на някой музикален канал и да си говорите сладко, сладко?! Защо се самонаказваш така и пропускаш толкова хубави моменти в живота. Той че е муньо, муньо е, ама ти....муня ли искаш да ставаш?! На 29 си, живота е пред теб, отдай му се.

# 73 21 май 2018, 15:48 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: Caedendo в нд, 20 май 2018, 10:46

Радвам се,че се появи човек като теб,да покаже,че монетата има и друга страна!
Моя случай е същия,ние имаме страхотни моменти покрай игрите,на които и до ден днешен се смеем и разказваме.Случвало ми се е насън да го напътствам,че"Шакото е в храстите"(който играе ще разбере) Grinning

и много други.
Само че мен винаги ме нападат,че АЗ НЯМАМ ДЕТЕ,как ще гледам с такъв човек дете,че едва ли не от подобна личност човек НЕ СТАВА,за баща да не говорим.
Това е от хора,които не са в тази ситуация,гледат отстрани и коментират.Точно както се дразнят,че разни майки без деца дават съвети и не знаели какво е...
Е,ти си чудесен пример,че дете се гледа от родители геймъри,просто това остава като хоби Simple Smile

Мисля,че всеки човек има определени хобита и навици,които се изменят коренно , когато се роди дете.
Нека не съдим чуждите,когато не сме в техните галоши,както се казва... Wink

# 74 21 май 2018, 16:06 ч.

Мнения: X

Да припомня ли за каква точно "игра" става дума?

Цитат на: Margarita Genova в сб, 12 май 2018, 20:59

Здравейте,
приятелят ми, с когото сме заедно от 4 години и живеем заедно, играе нон-стоп на Плейстейшън.
В началото не ми правеше впечатление — аз чета или гледам филм, той играе. Нормално. Но с времето започвам да се тревожа - не излизаме никъде, отказва срещи, обеди с приятели, дори в най-хубавото време седи, вторачен в телевизора и играе. Не иска да каня никого, пречи му на играта. Говорихме, той каза, че пресилвам нещата, но ... това е истината. След като говорим малко намалява играта и после пак. Днес седна пред телевизора и не стана. Излязох да свърша малко задачи, уж после щяхме да се видим за кафе и да се разходим, не излезе изобщо. Даже забравя да яде.

В следващи постове тя споделя, че сяда да играе, като се върне от работа и не става до 2-3 часа през нощта.
Работата му страда от това, но и за това не взима мерки....
Интересно, как точно би гледал дете, като той едва "намира време" да отиде до тоалетната?

Да играе човек 1-2 часа на ден, или 3-4 пъти седмично, е едно.
Да играе всеки ден по 9-10 часа, е съвсем друго.

# 75 21 май 2018, 16:17 ч.

Мнения: 5 059

Айде,айде...все едно историята не познава 1 и 2 и десетки хиляди майки,които докато не се появи бебето са седели всяка свободна минутка в някое кафене,а след това забравят за всички стари навици.
Защо си мислите,че когато един човек има различни от вашите или от общоприетите възгледи,то той обезателно "НЕ СТРУВА"?
Не се заяждам,просто питам,наистина ми е интересно.
Аз съм в такава ситуация и ще ви кажа,че когато има задължения,те се изпълняват.Работата си е работа,забавлението -забавление...
Ок,авторката е друг случай....С това извинение не може да минете,защото и мен по същия начин ме заядохте.
И моя мъж нямало да може да гледа дете,не бил свестен човек.
Чакайте бе,вие познавате ли го този човек лично?Прекарали ли сте с него последните 10 години?
Влезнал някой и се оплакал.И това дава вече ясна представа за цялостния живот и характер на един напълно непознат човек.
Сериозно?

# 76 21 май 2018, 16:19 ч.

Мнения: 9 196

Vervam, изключае общите приказки, които някъде си чула, за бебета и майки, и историята, и т.н. как може да даваш себе си за пример ...?

# 77 21 май 2018, 16:23 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: Salsisha в пн, 21 май 2018, 16:19

Извинявай,ти сигурно си живяла дълги години с геймър или с наркоман(ще се изразявам с твоите думи,че да ме разбереш),че да знаеш този човек как си върши ежедневните задължения и как протича живота му като цяло.
Защото гледам ти ,а и не само ти,давате "безценни"съвети Simple Smile

Дразните се когато някой ви дава акъл,някой ,който хал хабер си няма от бебета или деца,а вие правите същото?

# 78 21 май 2018, 16:26 ч.

София
Мнения: 17 785

Седенето по кафета не е мания. Laughing

Затова се стягат- надмогват мързела си, като видят, че трябва, не се борят със зависимост.

# 79 21 май 2018, 16:32 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: The Catcher in the Rye в пн, 21 май 2018, 16:26

Седенето по кафета не е мания. Laughing

Затова се стягат- надмогват мързела си, като видят, че трябва, не се борят със зависимост.

Да бе,не е мания.Я ела да видиш нашето квартално кафене,"Бялото" му викат,що двойки разведе.... Grinning

Естествено,че виждам разлика,но ти сама го каза-когато се появи малкото човече се стягаш и спираш с лигавщините Simple Smile

# 80 21 май 2018, 16:33 ч.

София
Мнения: 17 785

Е то "белото" развежда хората. Напълно нормално хаха

# 81 21 май 2018, 16:34 ч.

Мнения: 8 907

Авторката на темата ми звучи като съвсем разумно, макар и влюбено момиче, което ясно осъзнава проблема на приятеля си. И затова се надявам да прецени правилно на кого да повЕрва.

Ако Вервам знае само себе си, какъв друг пример очаквате?

# 82 21 май 2018, 16:38 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: Блу в пн, 21 май 2018, 16:34

Аз и казах съвсем ясно и точно на авторката,че това не се изкоренява и трябва или да прояви интерес или ще е нещастна.Има решение проблема,ама чак да давате прогнози за необозримото бъдеще...как щял да гледа дете...
Ей така,както всички го правят Simple Smile

И на мен ми се струва ужасно когато някое дете се тръшка на земята и си мисля-"какви безхаберни родители",ама нещата са мноооого комплексни,нали? Не е хубаво някой да гледа отстрани и да съди и плюе.

Salsisha,само по изказванията ти съдя колко си незапозната с нещата...

# 83 21 май 2018, 16:57 ч.

София
Мнения: 17 785

Умиращите нервни клетки покрай живот със зависими или лабилни хора не са за пренебрегване. Simple Smile

# 84 21 май 2018, 17:03 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: The Catcher in the Rye в пн, 21 май 2018, 16:57

Умиращите нервни клетки покрай живот със зависими или лабилни хора не са за пренебрегване. Simple Smile

Когато сам дадеш тази оценка.
Когато друг ти я вменява...това е съвсем различно нещо.
Ето,аз например не бих могла да живея с човек,който излиза често в командировки и го няма по 1-2-10 дена.
Това за мен е ад,живот,който би ме убил духовно и емоционално.
А има много жени ,които цъфтят в подобна връзка.
Хората са различни.И си личи когато един човек е отчаян и иска съвет и когато е емоционален и просто иска да си излее насъбраните негативи.

# 85 21 май 2018, 17:05 ч.

София
Мнения: 17 785

Съгласна съм, че всеки сам си усеща, но никой не може да ме убеди, че е много безоблачно за самия теб да съжителстваш с човек с подобни проблеми. Може би не всеки го усеща на повърхността, но се трупа с времето.
Трябва да си голямо перде, за да не ти прави грам впечатление.

# 86 21 май 2018, 17:14 ч.

Мнения: 5 059

Цитат на: The Catcher in the Rye в пн, 21 май 2018, 17:05

Зависи,ако и ти си сходен характер.
То кой ли брак и връзка са абсолютно перфектни(освен на няколко потребителки тук,това е ясно).
Много се преувеличават нещата.Много!
Ето,това което Salsisha пише за мен ,никога не бих отгатнала , че това е моя живот,ако не знаех,че сме си присърце с нея от край време Grinning

Пак ще го кажа-преценката на страничния наблюдател е точно като преценката на човека без дете,който гледа тръшкащата се рожба на някое семейство и си мисли:"боже,боже".

# 87 22 май 2018, 12:42 ч.

Мнения: 37

Всеки има различна гледна точка, но това не прави ничия по-правилна. Авторката е поискала съвет и се предполага, че даваме съвети, а не се бием в гърдите чия истина е по-голяма и чий живот е по-добър. Аз примерно не виждам нищо романтично в ходене по барове и носене на китки, но пък другите не виждат нищо романтично в компютърните игри. Да си мислиш, че знаеш всичко, и да не приемаш различна гледна точка ми се струва незряло и глупаво. Sorry not sorry.

# 88 25 май 2018, 10:36 ч.

Мнения: 1 985

Маргарита,
На 29 животът е пред теб. Хващай се за косата и се издърпай от този тип, който те влече само надолу. Имала съм връзка с подобен "дотаджия", който само си цъкаше и всички инициативи, които предприемах, само го изнервях. Въпреки че бях по- млада от теб, бързо осъзнах, че бъдеще с него нямам.
На 35 няма да се откаже. Вече е твърде пристрастен. Мъжът на 35 трябва вече да е стъпил на краката си и да си ориентирал и в личен, и в професионален план, а не да си губи времета в играчки. Моят съпруг, като стане на 35, щерката ще е почти в 1ви клас, честно, не мога да си представя той да си цъка, ние да му подгъзваме.
Действай смело и се спасявай, с тоя няма да се оправят нещата!

Последна редакция: пт, 25 май 2018, 13:42 от Likeadream