Любовта до време ли е?

Моята любовна приказка продължава вече 30 години и с времето става все по-силна....

А продължителността на живота не е нещо изолирано, а сбор от фактори и обстоятелства – хранене, начин на живот, хигиена, заболявания и лечение, и прочее. Сега тези обстоятелства, заради добрата храна, спокойният и сигурен живот, добрата хигиена, заради наличието на антибиотици, ваксини и напредъка на медицината, хората живеят средно до 70, а в някои страни и до 80 години.
През 19-ти век са живели средно до 35, а по-рано и до 30. Това означава, че мнозина са умирали  още на 20, някои са живели и до 40-45, но както днес човек над 80-90 се смята за доживял дълбока старост, така преди такъв е бил човек доживял 45-50. Ние сега сме в някаква романтична носталгия по едно несъществуващо екологично чисто и здравословно минало, но само допреди 70-100 години хората са умирали освен от рак и от прости настинки, грип, развален зъб и какво ли още не, а и един организъм, който се поддържа и развива в обстановка на добра хигиена, т.е. канализация, течаща и чиста питейна вода, добро медицинско обслужване, разнообразно хранене и почти нулев стрес, а и много лека работа, каквато е днешната, може да съществува много по-дълго. И днес в слабо развитите страни хората живеят средно по 30-40 години. Затова средната продължителност на живота е мерило за качеството на същият този живот. И заедно с останалите неща, човечеството днес е постигнало това да живеем в пъти по-добре и съответно по-дълго.

У нас погрешно се учи само суха история и почти нищо за начина на живот пред вековете, а той е какъвто ви  казах по-горе – детето е спирало да бъде дете на 6-7 и е започвало работа, на 11-13 е встъпвало в брак, момчетата са отивали на война, а момичетата са раждали деца. Дори у нас масово децата до Втората световна война ако са учили изобщо са учили до 10-12 годишни максимум и са започвали работа. Сега има много книги, които разказват историята от един по-ежедневен, по-човешки ъгъл. Ако на някого е интересно може да порови и да прочете, за да види какво се крие зад  фалшивата романтика на миналото. Постоянни войни, болести, смърт, мизерия, плъхове, бълхи и реално почти никакви храни. Повечето съвременни най-обикновени храни – от домата през  картофите и царевицата, изобщо не са съществували в Европа през по-голяма част от историята, а повечето и у нас допреди 70-80 години. Яли са осолено месо, риба, мляко и хляб в общия случай.