Халит Ергенч и Бергюзар Корел, "Ти си моята родина" - тема 23

Какво значи, не ги открихме?
Претърсихме всичко, командире.
Претърсихте всичко, така ли? Тогава защо не сте ги намерили?
Явно не сте проверили навсякъде.
Тя е една прислужница. Какво може да направи сама?
Командире, ако работи за бунтовниците, значи не е просто прислужница.
Възможно е да са й помогнали.
Не си изпълнил заповедта, идваш тук и, отгоре на всичко, устата ти много знае.
Безсрамник! Разкарай се, да не те виждат очите ми!
Виж му приказките само!
Идиот!
Трябва да си по-спокоен, татко.
Не мога да бъда спокоен, Алекси.
Добре, може би си се поддал на чувствата.
Трябва да го признаеш пред себе си и да си събереш мислите.
Какви са тези глупости? За какви чувства говориш?
Любовта е нещо прекрасно. Но когато се влюбиш в неподходящия човек, изпадаш в жалко положение.  Аз поне така мисля.
Алекси, да не ти е омръзнал животът? И без друго се треса от нерви.
Разкарай се оттук,  да не стане по-лошо.
Това беше само малък съвет, татенце.
Махай се!
..........................................
Снощи отидох да видя как е Якуб, командире.
Беше все още в безсъзнание.
Опитах се да го накарам да се съвземе, за да го разпитам, но едва отвори очи.
Не беше в състояние да говори.
Значи Петридис доста е прекалил с морфина.
Така изглежда.
Пратих го в килията  да си почине.
Сега сигурно е по-добре.
Хубаво.
Добре сте постъпили.
Тогава да продължим оттам, докъдете бяхме стигнали, генерале.
Да видим какво ще ни каже този път.
..................................
Войници, войници...Донесете веднага ключовете.
На вас говоря!
....................................

Командире.
Какво има?
Командире, затворникът Якуб се е самоубил.
Какво? Самоубил ли се е?  Къде? Как го е направил? Мъртъв ли е?
Не, командире, жив е.
Командире, значи е разбрал, че ще го накараме да проговори.
Веднага го отведете в болницата.
Това мръсно псе няма да умре, преди да е проговорило.
Ако умре, ще си имате работа с мен.
Слушам.
Изчезвай!
Командире, ако позволите,  ще отида в болницата да говоря лично с лекаря.
Вървете, генерале, вървете.

.......................................
Жените ще вадят барута от снарядите, ние ще работим на струговете.
Вземаме снарядите и ги преправяме в тип 75, прекарвайки ги през струговете.
После връщаме барута вътре.
Много е просто, това е.
Така ще отнеме много време, Веджи.
Струговане, махане на барута, после връщането му...
Няма друг начин, Хилял.
Рисковано е да обработваме заредени с барут снаряди.
При най-малката грешка, бум, политаме във въздуха.
Но нямаме време. Гръцката армия и започнала настъпление.
Трябва час по-скоро да изпратим снарядите на фронта.
Започна ли са настъпление ли? Кога?
Откъде знаеш за настъплението, Хилял.
Може информацията ти да е грешна.
Аз й казах. Разбрах го тази сутрин.
Нали щяха да изчакат още малко.
Чичо ми е размислил тази сутрин.
Дал е заповед всички отряди да преминат в атака.
Уплашил се е, естествено, като е чул как народът ни се сплоти около армията.
Долен страхливец!
И да нямаме време, опасно е да струговаме пълни с барут снаряди.
Ако трябва, ще донесем още стругове.
Ще съберем още повече хора.
До една седмица най-късно всичко ще е готово.
Утре сутрин изпращаве снарядите на фронта, Веджи.
Хилял, ти си по-луда и от мен, така ли?
Къде сте? Навсякъде ви търсих?
Какво е станало, Лютфю?
Бял си като платно.
Якуб...опитал е да се самоубие в затвора.

...................................
Отведохме пациента за операция. Загубил е много кръв, но вече няма опасност за живота му.
Кога ще може да говори?
Докторе, извинете, бяхме поръчали лекарство против тиф.
Не е ли дошло още?
Не. Лекарствата ни свършиха.
Добре. Ще поръчам отново.
Извинете, генерале, какво ме питахте?
Кога ще се съвземе затворникът?
Трябва да продължим разпита.
Не мога да Ви кажа сега. Трябва да го прегледам още веднъж.
Разбрах.
Азизе.
Джевдет. Как е Якуб?
Добре. Ще се оправи. Ела тук.
Джевдет, как може да направи такова нещо Якуб?
Как може да се самоубие?
Направил го е, за да не проговори, нали?
Азизе, аз го помолих да се самоубие.
Какво? Искал си Якуб да умре?
Не за да умре, а за да го докараме в болницата.
Лекарството развърза езика ти.
Каза ”Анкара”, каза „Мустафа Кемал”, каза „полковник”. Но на най-интересното място заспа. Значи трябва пак да ти дадем от сместа.
Това е единственият начин.
Утре сутрин в болницата.
Направил го е съзнателно, така ли?
Да. Нямаше как да го измъкнем от щаба. Но от болницата е възможно, затова исках да дойде тук.
А как ще го измъкнеш от болницата?
Имам нужда от помощта ти.
Искам да поговориш с жените от приюта, Азизе, и с приятелите на Хилял.
Нека дойдат в болницата и да кажат, че са болни от тиф.
Гадене, повръщане, световъртеж...Ти по-добре знаеш какво е нужно да кажат.
Аз ще говоря с Леон. Ще поискаме  от Веджи да докара една кола пред болницата.
По време на суматохата с болните от тиф ще се опитаме да измъкнем Якуб.
Няма да го оставим на тяхното благоволение, Азизе.

....................................
Мамо.
Дъще.
Мамо, вярно ли е това, което чух?
Якуб наистина ли е опитал да се самоубие?
Вярно е, за съжаление. Но се успокой.
Мамо, как е могъл да направи такова нещо?
Ще намерим някакъв изход.
И как ще го направим?
Не виждаш ли в какво положение сме?
Филипос ще го убие, когато излезе оттук.
Йълдъз, ще помогнем на Якуб да избяга.
Какво?
Чу какво казах. Ще го измъкнем оттук.
.................................

Ще можеш ли пак да ходиш, како Хилял?
Надявам се. Но няма да е веднага.
Трябва малко да поработя за това.
Аз ще ти помогна.
Добре, договорихме се.
Хилял, ние отиваме в болницата. Сестра Азизе ни чака.
Добре, вървете, ние ще чакаме тук.
Хубаво, останете със здраве.
Довиждане.
Хава, времето е много хубаво. Защо не изведеш Самет на разходка? Сигурно му е доскучало.
Да, како. Да излезем.
Не, да не те оставяме сама, Хилял.
Напротив, хубаво ще е да остана малко сама.
Ще напиша нова статия за вестника.
Сигурна ли си?
Да, сигурна съм. Не мисли за мен.
Хайде, како.
Добре, ела. Внимавай.
.....................................

Щом успях да се изправя на крака, ще накарам да заработи и струга.
Помогни ми, Господи!

.......................................


Трябва да излезеш преди  смяната на караула в 4 часа.
Слез на долния етаж.
Възползвай се от суматохата.
............................

Идвам да видя болния.
Не ме безпокойте.
Г-н Якуб, избрахте лесния начин да се спасите.
Моля?
Не  разбирам.
Няма значение, не е важно.
Сега ще се разберем.
.............................

Влез.
Командире.
Кажи.
Разпитахме войниците. Не знаят как Якуб е успял да си пререже вените.
Твърдят, че дежурните войници са му взели всички вещи.
И какво да правим сега?
Да чакаме Петридис да го накара да проговори, за да разберем как го е направил ли?
Може ли да е  намерил нещо в килията?
Ще поискам да проверят, командире.
Ако  не сте го направили досега, вече няма нужда.
Явно ако искам нещо да се свърши като хората, трябва да го направя сам.
Идиот!
.............................
Не се напрягайте, г-н Якуб.
По-важно е да говорите по време на разпита.
Защото имате да ни казвате още много неща.
Ще ви кажа всичко.
Ако ще говорите по същество, това е съвсем друго.
Да не би да решихте да говорите без да ви даваме лекарство?
Ще ви кажа.
Добре. Кажете. Слушам Ви.
Мустафа Кемал...
Да, Мустафа Кемал.
Докторе.
............................
Добре дошли. Добре дошли на всички!
Да сте живи и здрави!
Какво говорите. Готови сме на всичко, г-жо Азизе.
Знаете какво трябва да правите, нали, Евсун?
Не се безпокойте. Обяснихме на всички.
За съжаление, ние с Йълдъз не можем да бъдем с вас.
Нас ни познават и ще събудим подозрение.
Но животът на един родолюбец е във вашите ръце.
Ти ни спаси от онези разбойници, сестро.
Не се тревожи, няма да оставим зет ти в ръцете им.
Благодаря.
Хайде, братя!
Не се притеснявай.
Хайде, тогава. Напред към победата!
Господ да ви помага!
.................................

Сестро, много ни е лошо.
Помогнете.
БЪРКОТИЯ ОТ ГЛАСОВЕ /няма да превеждаме/
Какво става тук?
Нямате ли лекарства? Помогнете.
Старши лейтенант. Старши лейтенант.
Лошо ни е. Всички сме болни.
Успокойте се.
Не ни ли измъчвате достатъчно?
Ще те изхвърля от болницата.
Спокойно, спокойно.

...............................
Мамо, много се страхувам.
Дано не се обърка нещо.
Дъще, не се тревожи. Ела.  Всичко ще е наред.
Ще измъкнем Якуб жив.
Дай Боже!
............................

Войници, отидете до склада да донесете лекарствата против тиф.
Господ да ви поживи!
Дайте ни лекарства.
Якуб, добре ли си?
Да.
Изчакай да дойде голямата бъркотия.
Смеси се с тълпата.
Веджи ще те чака отвън.
Добре.
................................
Войници, разпръснете хората.
Излезте всички на улицата.
Дайте ни лекарства.
Изведете ги.
Хайде, разпръснете се.
Опразнете болницата.
Излизайте, хайде.
Войници, затворете вратата.
Арестантът избяга.
Старши лейтенант, затворникът може да е сред тях.
Затворете вратите.
Затворете вратите и веднага претърсете болницата.
...............................
Якуб, Якуб.
.............................
Тук ли открихте Якуб?
Да, командире.
Щом  сте го претърсили от главата до петите, значи тук е открил нещо, с което да си пререже вените.
Или някой му е помогнал.
Защо, командире? За да не проговори ли?
Не мисля. Очаквам много  по-смел ход от бунтовниците.
Якуб не се е самоубил.
Някой му е помогнал, за да бъде отведен в болницата.
Ще го измъкнат оттам.
............................

Командире, веднага наредете да задържат затворника.
Това няма да ни помогне, Павло.
Нищо няма да ни каже.
Нека върви.
Не изпускай от очи онази кола.
Слушам, командире.
Да видим при кого ще ни отведе Якуб.
.................................
Какво стана, дъще?
Ти ли питаш, татко?
Якуб беше арестуван заради твоята армия, заради твоя командир, заради твоите войници.
Заради вас опита да се самоубие.
Не знам дали ще го видя отново.
Йълдъз, дъще.
Отивам си в стаята, мамо.
Имаше ли проблеми?
Не. Всичко мина по план.
Добре.
Къде отиваш?
Ще заведа Якуб на сигурно място.
Добре ли е да се виждаш с него сега?
Ако някой ви види и разбере, че работиш за бунтовниците?
Якуб има нужда от мен. Кога друг път, ако не сега, да му окажа помощта си.
Бъди внимателен, чу ли?
Довиждане.
До скоро.
...................................

Даже не успяха да ни дадат лекарства.
Да, иначе щяхме напразно да ги пием.
Миличка, и твоето лице грее, слава Богу.
Свърших малко работа.
Опитала си  да изтъниш снарядите ли, Хилял?
И то заредени с барут?
Да, но успях, Емине.
Сега, ако желаете, всички заедно можем да се заемем с това.
Нямаме много време.
Само кажи, Хилял. Ще направим всичко необходимо.
Нали, момичета?
Разбира се.
Но е много опасно. Предупреждавам ви.
Ако някой се откаже, няма да се обидя.
Става дума за живота ви.
Хилял, ако не бяхте вие, щях да си седя вкъщи и да се питам кога ще дойдат гърците, кога ще дойде и моят край.
Щях да умирам всеки ден.
Сега мога да умра само веднъж, и то за Родината.
Господ здраве да ви дава!
Хайде, да започваме.
Хайде, давайте.
................................................

Йълдъз, дъще, добре ли си?
Няма нищо срамно в това, че ти липсва.
Много пъти съм си мислила, че съм влюбена, мамо.
Но съм грешала.
Така ми се е струвало. Понякога, защото живеех с фантазии и летях в облаците.
Друг път, защото имах нужда да бъда обичана.
Мамо, за първи път се чувствам истински влюбена.
Човек среща истинската любов веднъж в живота си, дъще.
Точно от това се страхувам.
Имам чувството, че повече няма да видя Якуб.
Дъще, непременно ще преодолеете трудностите.
Пак ще бъдете заедно с Якуб.
Дори и да не го видя отново, ще се радвам да знам, че е добре.
Ето това е истинската любов, Йълдъз.
.............................

Веджи, спри тук.
Благодаря ти, Веджи.
Защо трябва да слизаш тук?
Нужно ли е да се разделяме?
Не може ли да действаме заедно?
Веджи, последния път, когато действахме заедно, ни хванаха.
Няма ли да си вземем поука?
Не се притеснявай, имам среща с човек, който ще ми помогне.
Добре, хубаво. Така да бъде.
Слушай, ако изпаднеш в беда, знаеш че аз винаги...
Веджи, ако изпадна в беда, нито си ме виждал, нито си ме чувал, нито ме знаеш. Чу ли?
Господ здраве да ти дава.
Дължа ти мога.
Страната ни дължи много на хора като теб, Веджи. Бъди здрав!
Ти чакай тук.
Командире, нека дойда с Вас.
Няма нужда, ще се оправя.
............................................



Какво става тук?
И аз не разбирам.
Добре дошли.
Добре дошли.
Хилял, струговате снарядите без да сте изпразнили барута ли?
Хилял, бяхме се разбрали нещо.
Аз опитах първа. Видях, че не се загряват толкова, че да гръмнат и...
Това, че не са се взривили първия път, не значи, че няма да стане следващия.
Рискуваш своя живот, но даваш ли си сметка, че могат да загинат и останалите жени?
Леон, как ще спечелим войната, ако не рискуваме живота си?
Както другите рискуват живота си на фронта, така и ние.
Можехме  да не бързаме толкова, Хилял.
До седмица щяха да стигнат на фронта.
Вече ви казах, снарядите ще тръгнат за фронта още днес.
Невъзможно е да ги подготвим толкова бързо, Хилял.
Невъзможно е.
Невъзможно ли е?
Какво правиш?
Почакай.
Хилял, какво правиш?
Хилял, Хилял...
Бяха ми казали  , че е невъзможно и  да се изправя бързо на крака.
Нека седна вече.
Приятели, вижте, нямаме много време.
Хайде, да се хващаме на работа.
.................................

Трябва да занесеш всичко в селото, оттам с лодка до Кушадасъ. После към Сакария, разбра ли?
Хайде, лека работа!
Давайте!
Хава, да изпратим снарядите на фронта, после ще ви прехвърлим със Самет в Анатолия. Обещавам.
Ние можем да вземем Хава и Самет с нас, когато тръгваме.
Къде отивате?
Сестро Хилял...Решихме да заминем за фронта.
Ще се бием във войната.
Че вие дори не можете да държите оръжие.
Как ще воювате?
Да не би всички на фронта да знаят как се държи оръжие?
Ще се научим. Като го направим, ще тръгнем към Сакария.
Да.
Гордея се с вас, приятели.
Ние сме тези, които се гордеем с теб, г-жо Хилял.
Всички разбраха, че си по-луда и от мен.
Вече няма да смеем да ти кажем, че нещо е невъзможно.
Разбра ли?
.....................................
Полковник.
Якуб. Как си?
Жив съм, полковник.
С кого говориш, Якуб?
Хайде, обърни се.
Гърците започнаха офанзива.
Към Сакария ли отиват?
 Ще изсипят огън и жупел по укрепленията ни при устието на реката.
Знаеш коя ще е следващата им цел.
Анкара.
Полковник, как реагираха хората на апела за помощ?
Много добре. Събират помощи и военна сили из цяла Анатолия.
Това е последният ни шанс, полковник.
После народът няма да има вече нито сили да помага, нито вяра в Освободителното движение.
Прав си.
Генерале...
Да започнем играта тогава!