Проблем с майка му

Аз не съм на антидепресанти. Нямам нужда да ползвам подобни патерици. Те двамата пият ксанакс, лорапам, диазепам, есцитил, разни други по схема. Майка му от 20 години не е спирала да пие подобни, а той е започнал да пие есцитил преди 6 години с няколко прекъсвания. Виждам в него много общи черти, които виждам и у майка му. Хипохондрични състояния, тревожности, депресии. При него в много по-лек вариант, но докога. Имам подозрения, че майка му го е довела до това като пример, като интеракция и още кой знае какво. Споделих му, че много ми напомня на нещо като отношения между партньори, вместо нормалните майка - син. На нея ѝ липсва партньор в живота и вижда в него нещо такова, но това е неправилно. Дъщеря ѝ е страхотен човек и с нея мислим сходно по много от тези въпроси, вкл. по тези, но тя се е отделила още на 18 и е заминала далече точно поради влиянието на майка си, поне това ми сподели.

Българин е, типичен.

Бих спорила много дали типичният българин е такъв. Живееш в заблуда.

Верно ли,че типичният български мъж е като ерген-дедото на Авторката

Авторката, що не вземе за пример сестрата на чудесният си и благ партньор.......!?!?!

Нямаш представа как уцели в десятката. Не е абсолютен нарцисист, но е определен от неговата лична психоложка с нарцистичцна характерпатия, което не знаех какво означава, но се поинтересувах от източници в интернет. Не прочетох нищо, което да ме изненада в интерес на истината. Всичко бях разгадала, просто не бях облякла в наименование състоянието му. Същото е подсилвано и от длъжността му на директор, но той твърди, че от една година е превъзмогнал състоянието си, така казвала психоложката му.
Иначе си отговаря на доста специфики като например липса на емпатия, манипулативност, привидна самоувереност, а всъщност невъзможност за взимане на решения поради съмнения и комплекси. Не обича да се съобразява с никого и с нищо. Ако някой го помоли за услуга, веднага реагира с досада все едно го карат да дели атоми. Държи всички да се съобразяват с него, но ако някой посика нещо от него, го чувства като воденичен камък на врата.
Когато забременях, майка му веднага започна да звъни да ми казва какво да правя на какъв лекар да отида, в коя болница да ходя. Казах ѝ, че оценявам съветите ѝ и ѝ благодарих за загрижеността, но ако нещо ще се решава, ще се решава от мен и от сина ѝ. Това не я спря, обаче..

И после майка му виновна. Директор праща приятелката си да абортира първото им дете, обаче майката е зле... ужас

Истинска е темата. Ако някоя от вас иска, да ми пише на лични, за да се срещнем лично, проблем с това нямам.

Малко по-късно предположих, че е възможно да ме е шантажирал, докато постигне своето - да се махне плода. Просто в онези моменти бременна, ошашкана, явно не съм била в състояние да мисля трезво, а и с неговите изблици на рев, заплахи, молби, дъжд от аргументи... Накрая точно преди да взема аз крайното решение, защото той така и не успя, си зададох въпроса трябва ли ми всичко това да си го причиня, че и с дете.

Зависим е според мен, защото майка му го е направила такъв. Въпреки че от 20 години живее в столицата, тя продължава да го контролира. Лошото е, че той го знае, дори ѝ го казва "обаждаш се, за да ме проконтролираш ли" и въпреки това позволява да го прави. Аз не се бъркам в тези неща между тях, но отстрани гледано прилича на майка, която не дава детето ѝ да се отдели от фустата, а детето може да мрънка, но няма нищо против.

За това ли е всичко? Разтиктакал се е часовникът ти, напомня ти, че 40-те са близо и ти вече си готова да съсипеш живота си? Има ли начин да осъзнаеш до каква степен тази връзка е съсипваща за теб? Или си изгубила вече представа какво значи нормален живот с нормален човек до теб? Я се стегни, а после си стегни и багажа!

Прочети си коментара. Дала си си отговор на всичките си въпроси. Там някъде се крие и решението.....да да, в същия този коментар

[/quote]
Мацко, обичай си го, но ще трябва да живееш с майка му.
Честно, дал Бог примери в които жена си казва какво пък толкова, няма да живея с нея я. И.....две години по-късно си хващат сака и далеч от него и от мама.
После да не се обвиняваш, че си загубила ценно време.
Ако можеш игнорирай, но така като чета още сега се карате и обиждате. Мисли и преценявай ти самата. Едва ли някой от сайта може да види точната картина само от десет изречения.
Сигурен съм, че има дребнички нещица, я някоя дума, я поглед, я интонация които те изкарват извън нерви. И всеки би казал та това е само една изпусната думичка. Само, че за теб това може да е огромна скала на пътя ти. Ти си знаеш.

[/quote]

Времето е най-ценният ни ресурс и никак, ама никак не искам да си го губя. Умолявах го да вземе решение и да каже ще я бъде ли тая наща работа или няма, да не ми губи времето, да не ме баламосва. Казах му, че аз го обичам и съм избрала него, а той месеци наред отбягваше темата под предлог, че не искал да говори за чувства, отношения и т.н. Накрая кандиса и каза, че иска същите неща, които и аз и от тогава досега всичко се успокои много, започнах да виждам отношение, което преди не бях виждала.

Изкарват ме някои неща извън нерви, да, но съумявам да запазя самообладание и да поговоря, без да стават скандали и да се стига до грубости, защото това само би влошило нещата. Големи разумни хора сме и всяко едно нещо може да бъде разрешено с разговор, договорка и т.н. Той обаче трудно понася или не понася критика като това се изразява в избухване. След аборта тези неща почти изчезнаха, започнахме да прекарваме хубаво времето си заедно доста по-добре.

Сега ще излезе, че аборта е бил за добро.... темата е уникална просто.

Това са пълни глупости, а защо упорито се държиш за тях, идея нямам!
Мъж, който от 20 годишен живее в столицата, на 40 е директор някъде си пак в столицата, бил контролиран от майка си не защото той не е у ред, а защото видиш ли, майка му е извънземен изрод със свръх способности.
Но, щом ти харесва да го изкарваш жертва, а от там и себе си- на него, давай.

Измъквай се от тези токсични отношения. Мъж на място ще види обективно ситуацията и ще пост ави граници. Не може все да защирава майка си и теб да те обижда. Не си тънкообидна имаш мозък и мислиш. Според мен този човек не става за връзка... вие сте трима във връзката не двама...

Не мисля, че е единствен за мен, просто обичам човека. По-добри партии винаги има.

След поясненията изобщо не смятам, че има смисъл да оставаш с този човек.
Проблемът с майката е нищо в сравнение с този който имаш с мъжа.
Уважавай се! Не заслужаваш да си губиш времето.

Чакай сега, нали подозираше, че майката има пръст в аборта, а сега излиза, че е била загрижена и е давала съвети за лекари, но и това те дразни.
А на какво е директор на 40 години,  все по странно става. Описа го като пълен изрод като шеф, приятел и колега, обаче е много мил и добър характер и тя го обича.

Прсто не знам вече авторката нарочно ли се преструва, или наистина в ума и всичко е толкова изкривено