Авторке, може ли един въпрос? Имал ли е друго семейство преди теб?
За свойство не знам,но авторката каза,че той няма деца.
Никоя жена не би изтърпяла депресивен грубян, вървящ в комплект със " загрижена майчица "
- Публикувана: 8 май 2018, 15:54 ч.
- Последно мнение: 8 май 2018, 22:47 ч.
Проблем с майка му
За свойство не знам,но авторката каза,че той няма деца.
Никоя жена не би изтърпяла депресивен грубян, вървящ в комплект със " загрижена майчица "
Много тъжна история, още повече, че авторката е убедена, че той е единствен за нея.
Дамата изглежда образована и интелигентна жена, сигурна съм, че би могла да намери и по-добра партия.
Не искам да вкарвам мисли в ничия глава, но описанието на държанието му, ми прилича на състоянието на една позната, която страда от Bipolar Disorder
Дамата изглежда образована и интелигентна жена, сигурна съм, че би могла да намери и по-добра партия.
Не искам да вкарвам мисли в ничия глава, но описанието на държанието му, ми прилича на състоянието на една позната, която страда от Bipolar Disorder
Почти в подобна ситуация съм и аз, с изключение на това, че майката не се занимава да ми прави забележки и да се конфронтира директно с мен.
Нещата ще се оправят в момента в който осъзнаеш, че се ядосваш за дреболии. Чудо голямо, че не ти харесала прическата.
За мен решението е тотален игнор и хладни, сдържани отношения, редки срещи и тн.
Не си задължена да се разбираш с нея и да сте първи приятелки.
Щом имаш и карт бланш от мъжа ти да не й обръщаш внимание значи просто не й обръщаш и това е.
Не заставай между тях двамата. Те да се оправят както знаят, стига той да се държи нормално с теб и да не позволява на нея да се меши във вашите отношения.
Нещата ще се оправят в момента в който осъзнаеш, че се ядосваш за дреболии. Чудо голямо, че не ти харесала прическата.
За мен решението е тотален игнор и хладни, сдържани отношения, редки срещи и тн.
Не си задължена да се разбираш с нея и да сте първи приятелки.
Щом имаш и карт бланш от мъжа ти да не й обръщаш внимание значи просто не й обръщаш и това е.
Не заставай между тях двамата. Те да се оправят както знаят, стига той да се държи нормално с теб и да не позволява на нея да се меши във вашите отношения.
E, неговата си позволява всеки път някакви подхвърляния, нещо да ме клъвне, нещо да се пошегува, но жегващо.
Знам, че се ядосвам за дреболии, но в един момент започвам да си задавам въпроса още какво ще каже и докъде ще стигне. Търпелива съм, умея да броя до 10, но в някой момент чашата прелива.
Как се игнорира и мълчи, когато някой в лицето ти казва неприятни неща и това всеки път?
Там е работата, че не може да му се угоди в случая. Първо дава карт бланш да не ѝ обръщам внимание, а след това ме упреква, че не искам да ходя на гости у тях или че не съм ѝ вдигнала телефона.
Аз нямам право да заставам между майка и син и не бих си го позволила. Просто не е ок да стоим тримата в хола, тя да ми казва някакви неща, да се подсмихва, а той да мълчи (в 1-2 случая дори ѝ влезе в тон).
Искам да огранича максимално контактите с нея, но и това не е ок, защото се задават въпроси "защо не си вдигнала на майка ми", "защо не искаш да ѝ отидем на гости".
Ти се вписваш в това семейство идеално, защото няма друга жена, която би издържала този комплект майка и син дори и 2 дена. Радвай се, ти си шанса им за продължаване на рода. Ако се натискаш достатъчно дълго, може да се навият да им родиш дете. Не знам изобщо от какво ти е толкова ниско самочувствието, че седиш там и спирам да пиша. Ако ми беше дъщеря, щяха да ме пишат по вестниците.
За съжаление и аз подкрепям горното мнение. Да, той е между чука и наковалнята, но с диалог нещата може и да се оправят.
Нека поговори с майка си, да и каже, че трябва да уважава изборът му на жена, спътница в живота. Той трябва да направи така, че и двете да се чувствате добре без да напада и обижда нито теб, нито майка си. Не знам, кофти ситуация, но ако той не направи нещо нещата отиват към разпадане на вашите взаимоотношения, това е моето виждане за ситуацията
Нека поговори с майка си, да и каже, че трябва да уважава изборът му на жена, спътница в живота. Той трябва да направи така, че и двете да се чувствате добре без да напада и обижда нито теб, нито майка си. Не знам, кофти ситуация, но ако той не направи нещо нещата отиват към разпадане на вашите взаимоотношения, това е моето виждане за ситуацията
Не съм сигурна дали аз съм избора му на жена. Случи се нещо ужасно тревожно, което ме разтърси и разочарова силно. Забременях, но реакцията му беше ужасяваща. В началото ревеше със сълзи и ми казваше колко съм прекрасна, колко съм добра и колко ме цени, въпреки че не го показва, понеже не било мъжко да се показват чувства, сантименталност и т.н. На другия ден бях враг номер 1 и трябваше веднага да отидем на лекар, за да направя аборт. Записа ми час, без да се допитва до мен, при което аз въстанах и му казах, че ще задържа плода и аборт няма да направя. Толкова силно исках това дете, че в момента ми се насълзяват очите, като се сетя за целия кошмар. В момента щом разбрахме, че съм бременна веднага съобщи на майка си, без да иска мнението ми. Попитах го защо разпространява тази информация, а после ми се стори, че се е уплашил и е потърсил веднага подкрепа. В следващите дни кошмарът стана троен или десеторен. Той започна да прекалява с хапчетата, да реве, да се тръшка, да ме умолява, да ме убеждава, че сме си били добре преди това и това дете щяло да провали нещата и накрая щяло да бъде дете на разведени родители. После следваха заплахи, после пак рев, после пак молби. Хормоните ми полудяха и започнах да се спускам в тази посока на тревожност, отчаяние, депресивност, страх, несигурност. Това продължи до 6 г.с.. За това време той 2 пъти си смени мнението на 180 градуса. Против, после за, после пак против, докато накрая не ми издържаха нервите, спрях да спя, да се храня и плачех постоянно, но събрах сили и му казах, че накрая аз ще взема решение какво да стане. Той каза нещо, което ужасно ме наскърби "Ако задържиш това дете и го родиш, ти ще ми почерниш живота". След това взех сама решението и направих аборт.
В този момент той стана най-милият сърдечен грижовен мъж на света. Обгрижваше ме докато се възстановя, целуваше и прегръщаше, бдеше над мен като някоя орлица.
Не спрях да го обичам, въпреки че много ме огорчи и нарани всичко това и останах при него...
А това му поведение коренно променя картинката.
Как ги намирате такива боклуци, че и след изцепките продължавате да ги търпите.
Би трябвало да си се омела с 200 от него.
Казвам това ако това не е пързалка.
Нещо ми намирисва. Как жена искаща дете, остава с мъж, който казва и прави това?
При следващо забременяване като реагира пак като пълен дебил, пак ли ще направиш аборт и ще останеш при него.
Абе и на теб ти хлопа дъската.
Има си недостатъците, както си ги имам и аз. Перфектни хора не познавам. Обичам го, защото е добър човек, има добра душа и по принцип е мил, интелигентен, изключително адаптивен и не е трудно да се приспособи към различни взаимоотношения. Поради тази причина и стотици разговори след аборта, взаимоотношенията ни се успокоиха и отношението му започна да претърпява промени. Напоследък дори сам заговори за деца, докато не стане нещо въпрос да се срещаме с майка му, което аз не искам да си причинявам и гледам да избягвам. Щом кажа, че не искам да ходя у майка му, става агресивен и груб. Чувства се обиден ли, чувства го като заплаха ли, нямам идея.
Променя се трънци.
Гледа се действията на един човек, а не приказките.
Обещанията са като задника, всеки си го носи със себе си.
Надушвам, че ще имаш още аборти. Неговата глава не е увряла, ама и твоята не е.
Я пробвай едно експериментче.
Кажи му че си бременна. Да му видиш реакцията.
Нарича се емоционален шантаж и е вид вампиризъм. През милото поведение, извиненията и угаждането да пречупиш човека отсреща.
Не е лесно, да. Никой не е казал, че е лесно. Опитай да осъзнаеш какво се случва, не е нужно да му даваш оценъчен оттенък. Представи си, че си чужд човек и общуваш с вас двамата. Какво ще видиш отстрани, кое ще ти направи впечатление за единия, за другия, за връзката им.
Мина ми през акъла, че точно това беше тактиката му да ме накара да направя аборт. Първо да ме умилостиви, после да ме смачка с от 10 кладенеца вода как ни било хубаво преди да забременея, как не бил готов, не бил в психическо равновесие.
Какво ще види един човек отстрани ли? Добър въпрос. Ще види една жена, желаеща дете и семейство, зряла, успяла сама, преживяла загуби, леко тъжна, тиха, но запазила ентусиазъм и позитивизъм. Ще види и един 41 годишен успял също, адски самоуверен на пръв поглед, а всъщност изтъкан от съмнения и несигурност; леко напомнящ на тийнейджър като поведение и маниери.
Много гадна история. Мъж те кара да махнеш желана бременност, но ти оставаш с него, понеже после бди над теб като орлица. И от какво те пази, като първо е пратил да те режат в болница?? Много много гадно. Майка му е цвете в сравнение с всичко това.
Значи ако някой ме кара да махна желано дете, ще се погнуся от грижите му после, отврат.
И отново след всичко това авторката е готова пак да забременее и да бъде пратена на аборт от милия човек???
Значи ако някой ме кара да махна желано дете, ще се погнуся от грижите му после, отврат.
И отново след всичко това авторката е готова пак да забременее и да бъде пратена на аборт от милия човек???
Не е ли странно? И големия и проблем е, че майката я обижда лекичко. Наистина ли има такива хора, аз продължавам да се чудя
[/quote]
Е да, ама продължаваш да го определяш като мил и добър човек. Мисля, че малко се опияняваш от положението си на жертва, сякаш това снема от теб отговорността за това, което ти се случва, решила си, че си с ниска самооценка и край, всеки психопат ще те мачка.
Не знам, аз виждам големи противоречия в постовете ти. Напише ти някой вещо - ти си съгласна, дойде тормозителя да ти се моли -мл и любящ бил... Животът е кратък, да знаеш.
[/quote]
Далече съм от мисълта, че в отношенията между двама отговорността за събитията е на единия само.
Самооценката ми е ниска, да, дали заради неспособността ми да се отстоявам, дали заради нещо друго все тая. Факт, че не ми е от полза и факт, че се опитвам да я повиша, въпреки че не ми е съвсем ясно как точно.
Точно защото животът е кратък не искам да продължавам да губя време в безсмислени връзки. Бягството обаче решение ли е?
Нарича се емоционален шантаж и е вид вампиризъм. През милото поведение, извиненията и угаждането да пречупиш човека отсреща.
Не е лесно, да. Никой не е казал, че е лесно. Опитай да осъзнаеш какво се случва, не е нужно да му даваш оценъчен оттенък. Представи си, че си чужд човек и общуваш с вас двамата. Какво ще видиш отстрани, кое ще ти направи впечатление за единия, за другия, за връзката им.
Мина ми през акъла, че точно това беше тактиката му да ме накара да направя аборт. Първо да ме умилостиви, после да ме смачка с от 10 кладенеца вода как ни било хубаво преди да забременея, как не бил готов, не бил в психическо равновесие.
Какво ще види един човек отстрани ли? Добър въпрос. Ще види една жена, желаеща дете и семейство, зряла, успяла сама, преживяла загуби, леко тъжна, тиха, но запазила ентусиазъм и позитивизъм. Ще види и един 41 годишен успял също, адски самоуверен на пръв поглед, а всъщност изтъкан от съмнения и несигурност; леко напомнящ на тийнейджър като поведение и маниери.
Ааа, не, бъркаш!
Аз виждам една попреминала 30-те жена, уплашена, че биологичният часовник цъка, с ниско самочувствие и едно семейство психопати, като синът е в особено силна фаза на лудостите си, домашен насилник вероятно, който още не се е проявил, асоциален тип, опасно същество, с което ще ме е страх да седя в една стая. Бягай и се спасявай! Трудно е да повярва човек, че близки хора могат да бъдат психопати, но нали и лудите ги е родил някой и често дори нормални хора. Добре, че си направила аборт. Ако се предаде лудостта и на поколението, направо не искам да те мисля.
Нарича се емоционален шантаж и е вид вампиризъм. През милото поведение, извиненията и угаждането да пречупиш човека отсреща.
Не е лесно, да. Никой не е казал, че е лесно. Опитай да осъзнаеш какво се случва, не е нужно да му даваш оценъчен оттенък. Представи си, че си чужд човек и общуваш с вас двамата. Какво ще видиш отстрани, кое ще ти направи впечатление за единия, за другия, за връзката им.
Мина ми през акъла, че точно това беше тактиката му да ме накара да направя аборт. Първо да ме умилостиви, после да ме смачка с от 10 кладенеца вода как ни било хубаво преди да забременея, как не бил готов, не бил в психическо равновесие.
Какво ще види един човек отстрани ли? Добър въпрос. Ще види една жена, желаеща дете и семейство, зряла, успяла сама, преживяла загуби, леко тъжна, тиха, но запазила ентусиазъм и позитивизъм. Ще види и един 41 годишен успял също, адски самоуверен на пръв поглед, а всъщност изтъкан от съмнения и несигурност; леко напомнящ на тийнейджър като поведение и маниери.
Много романтично някак си звучи описанието на вас двамата... А според мен ще види една жена с неправилна представа за човешките взаимоотношения и един тормозчия, който и е хванал цаката.
[/quote]
Това трябва и аз да го приложа! Проблема е,че съм нервак и не мога да бъда любезно - дистанцирана
Иначе е наистина много приемлив вариант.
До авторкара, ако последния ви телефонен разговор е дословно предаден, звучи доста грубо. Аз също съм нагрубявала, когото ми дойде изнанагорно, но за страничния наблюдател е грозно.
Жената очевидно е дразнител, няма спор. Нетактична и досадна и какво ли не. От опит ти казвам,дори да си права,ако се изправиш срещу нея директно, ще пострадат взаимоотношенията ти с мъжа.
[/quote]
Защо да е грубо това, което ѝ казах? Да, дословно е предаден и не мисля, че е грубо да поставя ясни граници кога може да ми се обажда и кога не е приемливо.
Не е редно да се изправя срещу нея, защото това ще нарани приятеля ми. Търся вариант, в който да я накарам да престане да се държи неуважително към мен. С мълчание и игнор не става, защото до момента това правя.
Мина ми през акъла, че точно това беше тактиката му да ме накара да направя аборт. Първо да ме умилостиви, после да ме смачка с от 10 кладенеца вода как ни било хубаво преди да забременея, как не бил готов, не бил в психическо равновесие.
Какво ще види един човек отстрани ли? Добър въпрос. Ще види една жена, желаеща дете и семейство, зряла, успяла сама, преживяла загуби, леко тъжна, тиха, но запазила ентусиазъм и позитивизъм. Ще види и един 41 годишен успял също, адски самоуверен на пръв поглед, а всъщност изтъкан от съмнения и несигурност; леко напомнящ на тийнейджър като поведение и маниери.
Аз друго виждам.
Жена, която не е сигурна какво иска, след като не смее да го защити.
Жена, която си търси проблеми встрани от основните, защото се бои да погледне истината в очите.
Жена, която допуска да забременее от човек, който не желае да има дете, а когато прави аборт, пак остава с него, въпреки че и за слепия е ясно, че той категорично е показал че така и ще бъде.
Вярно, че уж днешните 35 и 41 годишни са вчерашните 25 и 31 годишни, ама на тази възраст и деца гледахме, и ипотеки плащахме.
Ако не пораснеш в близките месеци, ще изтървеш всички перспективни влакове- ако разбира се, в историята има и грам истина.
Не бягай, обмисли го. Тази работа не е за вчера. Няма за къде толкова да бързаш. Разчертай си един лист на две и пиши плюсове и минуси. Може някои минуси въобще да не са минуси, а някои плюсове направо да са си минуси
Ти сериозно ли?