Кажете си истината...

  • 94 750
  • 1 424
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 579
Но тогава няма да са истории за малки момиченца. По-скоро за абитуриенки или студентки.
Както вече няколко съфорумки са написали, пътя към успеха е труден.
Но надали някой ще седне и ще разкрие какви компромиси е направил в името на истинският  паричен успех.
Аз не бих във всеки случай.
Интересно ми е било друго - с какви убеждения са се приборили дамите за да успеят да направят желаното.
Аз напр. се приборих със страха ми, че ниският ми успех ще погълне шестиците от матурите. Но си казах - вече съм започнала, какво толкова.
С по-големите, ужасни мои страхове още не съм се преборила. А те ми пречат да започна да реализирам идеите си. Е освен липсата на пари.
А другите съфорумки? Как са се нахъсали? Как са победили някое свое вътрешно убеждение, теглищо ги назад? Ето това е интересно...

Момичетата, за които е предназначена книгата не са толкова малки, а по-скоро тийнейджърки - малки жени.
А и темата е обща, включва и биографиите и автобиографиите за възрастни. И наистина, трябва да си много силен и да не ти пука от чуждото мнение, за да го направиш. Да кажеш истината за това, което си постигнал.

При желание форумките могат да пишат и като анонимни, дори не се налага да ползват никовете си. Но не вярвам някой да го направи.

Ако става въпрос за книгата ''Истории за лека нощ за момичета бунтарки'', то тя отдавна вече е пусната в продажба.
Скрит текст:
И всъщност книгата не е с цел да се провокират мозъците на малките жени и да им се покаже само розовата страна, а напротив. Тя е тип енциклопедично издание, което помага на деца на възраст 9-11 години да се запознаят отчасти с биографията на велики жени, които по един или друг начин са успели да променят света. Съгласете се, че на тази възраст няма как едно дете да чете брутални неща и да му се натоварва мозъка по този начин, затова и всяка една биография започва с ''Имало едно време...'', все едно се разказва приказка и по този начин книгата е насочена за по-малки деца. Самата аз започнах да чета сериозна литература от 14-годишна, дотогава всичко в приказките ми изглеждаше идеално и с ''хепи енд'', но това никак не се доближава до истината. Но...толкова по тази част от темата, другото го написах преди и с интерес ще следя темата.

# 31
  • Мнения: 19 061
Близко е до акъла защо успелите хора не си "казват истината" за деяния, които са противозаконни и за тях ги грозят затвор, глоба и пр., или биха им накърнили успешната кариера, би им фалирала компанията и пр. Също е ясно защо не се пишат биографии с недоказани твърдения за противозаконни и/или неморални действия на съответните успели личности (ако бяха доказани, гореспомените неща биха се случили) - никой не иска да бъде съден или подлаган на някакъв вид отмъщение от успели хора с пари, власт и връзки, ако може да го избегне.

С това не твърдя, че всички успели хора са станали такива с помощта на противозаконни и неморални действия, но казвам, че подобни неща трудно се доказват и е малко вероятно да се признаят от извършителите доброволно.

# 32
  • Мнения: X
С нетърпение чакам моята любима Шехерезада да се включи и да почне да ги каканиже.  Crazy
Ще следя с интерес!!!  Blush

# 33
  • Мнения: 12 473
Ще се хвана за това, защото най-точно описва, онова което ми се е случило:
"Но помощ е също да попаднеш да точните хора, от които да учиш.
Краде се познание.
И успехът е за този, който не се плаши да рискува. Не напразно успелите са леко "луди"."

Абсолютно случайно се оказах тук, където съм и да правя това, което правя.
Скрит текст:
Имала съм огромен късмет да попадна точно там преди 17 г. и всичко започна с това, че си търсех работа по специалността, която още не бях завършила.
И си пусках сама обява, че търся работа в едно специализирано издание.
Обадиха ми се и така започнах мечтаната работа за нищожните 100 лв.
А в следващите няколко години попаднах в среди, за които дори не съм подозирала, че съществуват. Но бачках яко и изградих контакти, познанства и тн, които и до ден днешен са ми безценни.
Никакви умения и бизнес заложби не съм имала, даже напротив..
Години наред ниска самооценка и съмнения в собствента си стойност и способности.
На всички фронтове.
И това тръгва от детството и от възпитанието.
Човек става успешен заради правилните ценности и възпитание, сред коите е отгледан..или въпреки тях.
Разликата е в това, да осъзнаеш че ти си не този, за който те смятат, а този, който харесваш и искаш да бъдеш.
След това нещата се случват с доста по-голяма лекота.

Та..ако искаш да "надъхаш" някого, не му давай пример как е било с другите, научи го да вярва безрезервно на себе си, да бъде честен със себе си и да слуша сърцето/интуицията си.

Последна редакция: пн, 23 апр 2018, 18:37 от Angel_wing

# 34
  • Мнения: 3 609
За всеки успехът е разтегливо понятие. И различно. Като щастието. За един е някакъв кариерен връх, за друг пари, спечелени по какъвто и да е начин, за трети деца и семейство или всичко изброено накуп.
Аз лично никога не съм ползвала връзки, помощ, прокекции. И наистина смятам, че тези, които смятат това за задължително условие, рано или късно са обречени на провал.

# 35
  • Мнения: 4 808
Успехът има различни измерения за всеки различен човек. На мен лично най-голямо впечатление ми направи автобиографията на Сидни Шелдън. Месеци наред бях под влияние на прочетеното, как този човек на няколко пъти се е оказвал на дъното, измамен и разорен, изправял се е и е започвал от нулата, отново. Но талантът той си го има и никой не може да му го отнеме.
За мен лично най-големият ми успех са децата ми. В детството и в младостта ми винаги ми се поставяха граници, с каквото и да се захвана, ми се казваше, че това не е за мен, че няма да стане... Аз исках децата ми да нямат граници, учех ги, че могат да постигнат всичко, което поискат, от тях зависи, само трябва да си набележат целите, да се стегнат и да работят. И най-важното, да вярват в себе си. Имали сме възможност, но не сме ползвали връзки, исках да се научат да разчитат само на себе си.
Аз лично не се смятам за кой знае колко успяла, средна хубост, но осъзнавам, че отстрани в очите на познатите ни изглеждаме доста успели: имаме хубава къща, хубави работи със заплати над средните, пътуваме от време на време в чужбина или ходим по почивки... Преди няколко дни ММ ми разказва как познат го е питал какво работи и когато му казал, отговорът бил: "Е, как ги намирате тия сладки работи?!", ама направо обвинително. Попитах го: "Ти не му ли каза, че затова си учил години наред?!", ама нали всеки гледа от своята камбанария. А друг е въпросът и колко сладка е "сладката работа", само ти си знаеш колко нерви и усилия ти коства...

# 36
  • Мнения: 1 945
Аз също вярвам в успеха ..Но в онзи успех зад който стои рицарски дуел ..сам срещу всички .
Например спорта , таланта , обществото да те оцени ..да му бръкнеш в душичката .
Не вярвам в бизнесмените тук...противни са ми , знам им номерата, мисленето , мурафетите
Имахме фирма с транспорт ..е, не стана работата без да лъжеш и преминаваш закона .
За това харесвам хората успяли с ум, характер там на Запад, където са никой , без връзки и контакти
сам със своите способности   

Последна редакция: пн, 23 апр 2018, 23:21 от ***vasilena***

# 37
  • Мнения: 9 052
С много труд и постоянство. ...
По мое мнение е контрапродуктивно. С кзсмет, правилно ползване на отворени възможности и компромиси и способност да трансформира6 бързо целите

# 38
  • Мнения: X
Много интересна тема. С радост ще я следя.
Колкото до реалистична биография. Всъщност има доста такива. Например тази на Айн Ранд, описва някои нейни доста неприятни черти на характера, както и случаи, в които се предполага, че е лъгала или украсявала истината в своя полза. Автобиографията на Марк Твен също е написана много приятно, без излишно величаене. Бих я препоръчала на всеки млад човек, който обича да чете.

# 39
  • София
  • Мнения: 9 307
От личен опит сега не мога да кажа нищо, но мога да разкажа за много близък до мен човек, който въпреки че още изкачва върха, знам че не е далеч от момента, в който ще го завладее и знам, че ще остане дълго на него. Всичко се постига чрез много труд, много учене, много амбиции и лишения, много загубени моменти с приятели, близки, познати, любими, чести панически атаки и стрес. И това е което аз лично съм видяла като страничен наблюдател, не искам да знам какво би било да поемаш всичките удари на твой гръб. Момичето за което говоря съвсем наскоро ще се дипломира със златен медал от Медицинското Училище към Харвард, родена и израснала в бедно българско семейство, от малък град не далеч от София, блестящ мозък - лауреат на множество международни олимпиади по химия, биология, математика, физика, лауреат на конкурс за стипендия за обучение в САЩ. Човек направил абсолютно всичко в живота си сам, без ничия помощ, без ничии протекции, с много труд.

# 40
  • Мнения: 1 945
От личен опит сега не мога да кажа нищо, но мога да разкажа за много близък до мен човек, който въпреки че още изкачва върха, знам че не е далеч от момента, в който ще го завладее и знам, че ще остане дълго на него. Всичко се постига чрез много труд, много учене, много амбиции и лишения, много загубени моменти с приятели, близки, познати, любими, чести панически атаки и стрес. И това е което аз лично съм видяла като страничен наблюдател, не искам да знам какво би било да поемаш всичките удари на твой гръб. Момичето за което говоря съвсем наскоро ще се дипломира със златен медал от Медицинското Училище към Харвард, родена и израснала в бедно българско семейство, от малък град не далеч от София, блестящ мозък - лауреат на множество международни олимпиади по химия, биология, математика, физика, лауреат на конкурс за стипендия за обучение в САЩ. Човек направил абсолютно всичко в живота си сам, без ничия помощ, без ничии протекции, с много труд.
Възхищавам се на такива хора . Това е най трудния и трънлив път.  Сам , далече, с изключително трудна професия.
На мен ме интересува как някои си спестяват тази голгота и успяват с по малко мъки, а накрая паричния резултат е по висок . Сериозна съм във въпроса . Например това -искам да знам за сладките професии.
Дама от морето не е лично . Много те харесвам като фин човек  и цъкам на всеки твой пост Smiley
 
Преди няколко дни ММ ми разказва как познат го е питал какво работи и когато му казал, отговорът бил: "Е, как ги намирате тия сладки работи?!", ама направо обвинително. Попитах го: "Ти не му ли каза, че затова си учил години наред?!", ама нали всеки гледа от своята камбанария. А друг е въпросът и колко сладка е "сладката работа", само ти си знаеш колко нерви и усилия ти коства...
Например дали е възможно някой да си избере да си учи тук и после да си клати краката в някая западна фирма във София за пет цифрена заплата . Кои са сладките професии- адвокат, мениджмънд, нотариус .финанси и после банкер .или да учиш Външни отношения и после да те пратят в някое посолство да си клатиш краката

# 41
  • София
  • Мнения: 9 307
Зад много от успелите има екипи от хора, повечето наистина големи умове, които успяват да направят и от най-големия идиот - успешен и голям човек. Аз се възхищавам на точно този тип хора в сянка, които обаче са постигнали много повеч в живота си от човека за когото работят.

# 42
  • Мнения: 4 808
От личен опит сега не мога да кажа нищо, но мога да разкажа за много близък до мен човек, който въпреки че още изкачва върха, знам че не е далеч от момента, в който ще го завладее и знам, че ще остане дълго на него. Всичко се постига чрез много труд, много учене, много амбиции и лишения, много загубени моменти с приятели, близки, познати, любими, чести панически атаки и стрес. И това е което аз лично съм видяла като страничен наблюдател, не искам да знам какво би било да поемаш всичките удари на твой гръб. Момичето за което говоря съвсем наскоро ще се дипломира със златен медал от Медицинското Училище към Харвард, родена и израснала в бедно българско семейство, от малък град не далеч от София, блестящ мозък - лауреат на множество международни олимпиади по химия, биология, математика, физика, лауреат на конкурс за стипендия за обучение в САЩ. Човек направил абсолютно всичко в живота си сам, без ничия помощ, без ничии протекции, с много труд.
Възхищавам се на такива хора . Това е най трудния и трънлив път.  Сам , далече, с изключително трудна професия.
На мен ме интересува как някои си спестяват тази голгота и успяват с по малко мъки, а накрая паричния резултат е по висок . Сериозна съм във въпроса . Например това -искам да знам за сладките професии.
Дама от морето не е лично . Много те харесвам като фин човек  и цъкам на всеки твой пост Smiley
 
Преди няколко дни ММ ми разказва как познат го е питал какво работи и когато му казал, отговорът бил: "Е, как ги намирате тия сладки работи?!", ама направо обвинително. Попитах го: "Ти не му ли каза, че затова си учил години наред?!", ама нали всеки гледа от своята камбанария. А друг е въпросът и колко сладка е "сладката работа", само ти си знаеш колко нерви и усилия ти коства...
Например дали е възможно някой да си избере да си учи тук и после да си клати краката в някая западна фирма във София за пет цифрена заплата . Кои са сладките професии- адвокат, мениджмънд, нотариус .финанси и после банкер .или да учиш Външни отношения и после да те пратят в някое посолство да си клатиш краката
Василена, аз затова казах, че успехът има различни измерения. На фона на много наши познати от квартала, ние сме успели. Живеем добре, сега, но сме имали много трудни моменти. Петцифрена заплата не знаем какво е. Но когато децата бяха ученици, ММ им казваше: "Бедни сме и образованието е единственият ви изход". Учиха тук в България, гладували сме, за да имаме дом и те да имат добро образование. По същото това време същите тези познати казваха на децата си, че образованието е глупост, че е излишно. Сега се изтрепват да ме питат какво работи дъщеря ми, защото тя всеки месец е в различна държава. Сигурно мислят, че има богат любовник, а тя даже е на по-висока позиция от приятеля си. Ние им дадохме началния старт, оттам нататък всичко зависеше от тях. Много е важно и да си намериш собствена пазарна ниша ако тръгнеш да развиваш бизнес, синът ни го направи. Но за момента може да си успешен, а в бъдеще не се знае. Наскоро говорих с позната, която преди имаше много успешен бизнес със складове и магазини. Сега бизнесът едва крета, преди няколко години почина мъжът и. Говорехме за миналото и тя ми каза: "Били сме щастливи, но не сме го знаели". Тези думи често си ги припомням...

# 43
  • Мнения: 1 945
Разбрах те . Познати са ми някои от нещата за които споделяш .
Обаче останах с впечатлението че съпругът ти има сладка професия . Но щом има гайки и болтчета в джобовете
зацепих , че може би е близо до ММ. Ето ти потвърди това което знаех . Можеш и тук да учиш и да успееш и да обикаляш света както е твоята дъщеря . Това ме интересуваше ..как става .Защото при нас винаги е с много езици,
олимпиади и накрая в чужбина . Имало и по лесен начин ..знам че го има . Ще си го науча сама как става ..

Последна редакция: вт, 24 апр 2018, 20:33 от ***vasilena***

# 44
  • Мнения: 19 061
Е, извинявам се, но "мениджмънд" и т.н. - откъде това самочувствие за образование и чужди езици?

Общи условия

Активация на акаунт