Кажете си истината...

Хм. Подбора на надеждни клиенти. Създаването на положителни навици. Финансовата дисциплина. Работата с бюджет. Това, че когато бизнесът ти е на светло, не си конкурентно-способен в цените в сравнение хората, които укриват данъци. Смелостта да прекратиш договора с клиенти, които ти дължат пари и да отпишеш вземането. Липсата на качествени кадри, не само за офиса, но и в банките, държавната администрация, при доставчиците....Скъпия софтуер ( при нас целият софтуер е легален и платен).

Подкрепям. В добавка ще кажа, че смятам, че връзките сами по себе си са успех, за този който ги е изградил. От друга страна успехът често е силно подпомогнат от късмет, т.е. точното време, точното място и правилните хора.

Нещо по темата.

 Какво да сторя аз?

Да имам покровител, за него да се хвана,
за да пълзя нагоре, подобно на бръшляна?
По чуждото стъбло да пъпля прилепен
наместо с тия сили, които имам в мен?
О не, благодаря!
За големец надут да пиша гръмки оди?
Да се превръщам в шут?Усмивка благосклонна за моето творение
от някаккъв министър да чакам с нетърпение?
О не, благодаря!
Да лазя по корем почти като животно и унизен съвсем?
Мазоли да израснат по моите колене
от многото поклони, от дългото пълзене?
В гърба ми да изчезне и помен от гръбнак,
защото съм се свивал пред силния простак?
За няколко монети и за успехи леки
като бездушна вещ да ме подхвърля всеки?
О не, благодаря!
Да мигам и да лазя - животецът дано със лазене запазя?
Да дращя сладки рими и мадригали слаби,
та за велик да мина пред няколкото баби?
О не, благодаря!
Да плащам може би луксозните издания на моите творби?
Или пък знаменосец да стана на ония,
които слабо пишат, но талантливо пият?
О не, благодаря!
 Или с един сонет - съмнително да блесна като голям поет?
Талантът ми да граби, когато който свари,
смирен да се подмазвам на всички вестникари,
дано благоволят да пуснат някой ден
ласкателна бележка за някой стих от мен?
О не, благодаря!
Да мисля, да въздишам, на прием ли да ида, поема ли да пиша?
Или – кой нов сановник в любов да уверя?
Така ли да направя? О не, благодаря!
Желал бих аз да пея, усмихнат, замечтан,
да бъда сам, свободен, от нищо нескован,
свой собствен повелител – за зло и за добро,
ту шпагата да грабвам, ту своето перо,
да пиша ей така, невзрян към суетата,
високо да летя дори и на луната!
И ред да не напиша назаем взет, такъв,
във който няма мое страдание и кръв!
Да мога да си кажа: "Щастлив се чувствай ти!
Плодът, цветът, листата – о, всичко зрей, цъфти,
от тебе посадени, каквото ти садиш,
на никому за него ти нищо не дължиш!
ти много нависоко не стигна, но не стана
висок със чужда помощ, подобно на бръшляна!
Не си липа огромна и дъб не си голям,
но колкото си стигнал, ти стигнал си го сам!-

монолог на Сирано от пиесата "Сирано дьо Бержерак",
Едмон Ростан, превод: Веселин Ханчев

Успява се за сметка на много други неща.
Но помощ е също да попаднеш да точните хора, от които да учиш.Краде се познание.От университета направо  не вярвам на постижения, само с  нюх няма да стигне , с труд пък съвсем.
И успехът е за този,който не се плаши да рискува.Не  напразно успелите са леко "луди".

Напълно съм съгласна!

Ти не си я чела книгата, че да знаеш дали ще се прикриват детайли, но е логично, че няма ка да се включат всички детайли от нечий богат житейски път. Също така е логично, ако наистина е за мотивация книгата, да не е написана демовиращо и с демотивиращи детайли. Аз не съм успяла кой знае колко, но от много, далеч по-успели от мен, съм чувала, че ако са знаели колко ще е трудно и са осъзнавали пречките, които ще срещнат, е нямало въобще да се захванат. Значи, ако са знаели, ако някой съвсем песимистично им беше разкрил какво ги чака, щеше да има няколко успели чоеека по-малко, защото нямаше да са се захванали.

Естествено, че не всеки бизнес е чист и неопетнен, и за Шарлопов например много неща се говореха. Тук една дама с продаване на въздушни кули и нерегламентирана реклама в бг-мама успя да си започне бизнеса и не е единствената. Други пък въртят търговия във фрейсбук и продавалник и не плащат данъци. Една от най-богатите жени в историята, която е натрупала сама богатството си, се е хранила само с овесена каша, защото било най-евтиното и някое от децата ѝ си беше загубило крака, защото на нея ѝ се е свидело да плати за лекар. За Марко Фейсбука цял филм направиха какъв е измамник.

Не виждам обаче как подобни факти биха мотивирали малките момиченца. Макар че съм на мнение, че човек, който се влияе от подобни книги и действията му зависят от тях, така или иначе не е достатъчно уверен в себе си, за да успее. Дори и да има някакви качества.

Браво за темата! Чела съм немалко биографии, но не мога да кажа, че са ми подействали вдъхновяващо, заради гореизброените причини от Вас, защото си мисля, че всичко или поне повечето от нещата, описани вътре са погледнати само през ''розови очила''. Рядкост е било да намеря автобиография, т.е. от 1 л. и вътре освен сладката страна на успеха да са описани и трънливите пътища, през които човекът е преминал.

За себе си мога да кажа, че се считам за успяла в много аспекти. Но повечето хора си мислят, че съм супер извратен тип по отношение на успеха. Мотивирало ме е винаги падението и неуспеха и никога не съм си казвала ''Това е. Провалих се'', даже напротив имало е случай, когато умишлено съм унищожавала всичко около себе си и след това съм започвала отново да градя, защото по-лесно е, когато започнеш на чисто.

 Родителите ми ме спъваха от гледна точка на това, че не ми подадоха ръка, когато им казах, че искам да следвам медицина и се нуждая от частни уроци, защото това, което се учеше в гимназията не беше достатъчно, защото профилът ми беше чуждоезиков. Простих се с тази си мечта, но веднага се хванах за друга и понеже знаех, че отново ще откажат да ми помогнат, то реших да се подготвя сама. Сама си избрах допълнителни помагала, граматики и каквито материали се сетите, подготвих се и от раз влезнах в желаната специалност и в желания университет, матурата не ми беше по езика, затова се явих на кандидатстудентски изпит.
Успях да се докажа и в първата си работа. Да, за да влезна във фирмата ми трябваха връзки, но ме повишиха дълго след като човекът, който ми подаде ръка беше напуснал, та мисля, че сама съм доказала, че искам и мога да се справя с по-отговорни неща.
Има и други успехи, за които няма да споделя, защото са свързани с личния ми живот, а не професионален такъв, но..считам се за успяла, поне на този етап.
Вероятно моите успехи са нищо пред тези на други хора, но не смятам да се задоволя само с тях. На 25 години съм и имам много по-високи цели, които възнамерявам да постигна, т.е. да превърна целта в реалност или по друг начин казано ''постигнат успех''.

кукумицинка, блудкаво е да четеш високопарни истории и всичко едно такова лесно и хубаво изглежда. Мотивираният надъхано тръгва да осъществява собствените си мечти и изведнъж излиза, че още на първата пряка трябва да се справя с проблемите по пътя.
Аз съм на мнение, такива книги да се пишат и с проблемите, които съпътстват пътя на успеха и как са били преодолени те. Да провокират мисленето, да търси и намира изход от ситуации, които пречат за реализирането на цели и идеи.

Ще разкажа за два слуачая на успяли които познавам.
Първия е на певица от виско ниво с концерти в зала 1 на НДК .
Тръгна от малко селце , гласът и таланта са безпорни -публиката я обича
Първите участия са в малки населени места , тя пътува с автобус и половината печалба взима продуценстката фирма . Важен е и пиара . Да знаеш в кое предаване на да се появиш, как да говориш , да не си изкараш кирливите
ризи , но и да направиш така че хората да кажат "тя е една от нас" . Трябва да плащаш и да пускат песните ти в някое предаване ...уж те са те поканили, а всъщност пиара ти е уредил да те покажат .

Втория случай е на един от най богатите хора в бг . Баща му е получил куфарчето с пари при прехода .
Познава правилните хора , от правилната партия , Плаща на работниците си по 1500 , а ги осигурява на 500.
Измами с ддс , плащане за взимане на поръчки , купуване на предприятия на безценница Дори Лили Иванова пя на негов банкет с печени агнета ..и Анелия фолк певицата ..и хвърляше пачки с пари  . Този втория си купува успели от първия вид

Съгласна съм! Когато си събирах багажа да се преместя в Пловдив и да се омъжа, ми предложиха да ме повишат във фирмата където работех. Беше чудесно предложение, но аз бях наясно, че ММ няма как да дойде при мен, освен с цената на огромна саможертва. А малко старомодно, но винаги съм си мислила, че момичето отива при момчето....  И се отказах. От тогава друга такава оферта не съм имала. Но пък и живота ми е изпълнен с избори, така, че не съжалявам. Живия в мир и обич. Ако е писано, вее някоя моя идея ще види бял свят.
Но да, иска се освен всичко друго и неповторимо желание да успееш. Да не можеш да мислиш дори за обичният човек, да поставиш всичко друго на второ място и да Отдадеш на целта - професионално развитие и кариера!
Такива хора все ще намерят необходимите връзки и всичко което им трябва!
И точно ще се мотивират от неуспехите си! Това далеч не е первезно, а напълно нормално състояние,  което обаче е рядко срешано!!!

Аз не съм сред най-успелите в моята професия, но съм доволна. Връзки нямам от провинцията съм. За някои неща просто е до късмет. Но реалността е много труд и постоянство, като най-голям стимул отчитам лош живот в детството,просто исках да се оттърва от мизерията и простотията. От мизерията се оттървах, от простотията не съвсем, но вече приемам доста по-спокойно нещата от живота.

Дай пример за биография на известна личност, където трудностите не са споменати.
говоря за по-сериозни литературни произведения, не за статийки в жълтата преса и женските списания. Аз поне не сещам за такава - пишат ги, за да може още по-героичен и успял да изглежда човекът, че ги е преодолял. Но, доколкото схващам от коментарите в темата, ти не искаш да четеш точно за трудности, ти искаш да четеш как хората са успели, потъпквайки общоприетото схващане за морал и честност, правейки компромис със съвестта си и използвайки предоставените им от съдбата предимства, каквито повечето хора нямат. Един вид, да успокоят неуспелите, че ако не мамеха, крадяха, спяха с гадни стари богати мъже (или жени) с власт или не произхождаха от семейство с възможности, и те нямаше да успеят. Тоест, искаш да напишат колко им е било лесно.

Аз искам да знам истината. Тя включва и трудностите, и подлостите. Украсените, идеални образи не са никак реалистични. Когато огледаш един човек от всички страни, можеш да си направиш извода дали си струва това, което е постигнал. Нерядко цената е твърде висока и не си струва да бъде платена. Или пък ще се намерят хора, които биха платили цената, за да постигнат същото, даже и повече. Хората са различни и по различен начин ще приемат историята, която ще им бъде предадена.
В биографиите образите на описаните или са на светци и мъченици, или на "дяволски изчадия". Почти никога не се изгражда реалистичния образ.

Но тогава няма да са истории за малки момиченца. По-скоро за абитуриенки или студентки.
Както вече няколко съфорумки са написали, пътя към успеха е труден.
Но надали някой ще седне и ще разкрие какви компромиси е направил в името на истинският  паричен успех.
Аз не бих във всеки случай.
Интересно ми е било друго - с какви убеждения са се приборили дамите за да успеят да направят желаното.
Аз напр. се приборих със страха ми, че ниският ми успех ще погълне шестиците от матурите. Но си казах - вече съм започнала, какво толкова.
С по-големите, ужасни мои страхове още не съм се преборила. А те ми пречат да започна да реализирам идеите си. Е освен липсата на пари.
А другите съфорумки? Как са се нахъсали? Как са победили някое свое вътрешно убеждение, теглищо ги назад? Ето това е интересно...

Момичетата, за които е предназначена книгата не са толкова малки, а по-скоро тийнейджърки - малки жени.
А и темата е обща, включва и биографиите и автобиографиите за възрастни. И наистина, трябва да си много силен и да не ти пука от чуждото мнение, за да го направиш. Да кажеш истината за това, което си постигнал.

При желание форумките могат да пишат и като анонимни, дори не се налага да ползват никовете си. Но не вярвам някой да го направи.