Знаете ли как се държат децата ви в училище?

Преди няколко дни се опитвах да ''успокоя'' някои млади съфорумки ,за които най-големия проблем към момента им беше че другите малчугани били хранени по градинките с джънк пред техните дечица.
Да им завиди човек за ''проблемите''.
По темата :в основното ми училише имах един съученик-побойник дошъл в края на първи срок на 5-ти клас защото е бил изключен заради побой .Той бе настанен в ТВУ още същата година защото счупи носа на една съученичка.Такива ''личности'' бяха изключение и определено не бяха никак толерирани.
В последствие  в елитна гимназия и университет попадах в изключително приятна среда.Имам страхотни спомени.Научена съм да уважавам и да се доверявам напълно на училището и на учителите.Така съм възпитавала и детето си.
Огромна и непростима грешка!  Оказа се че било съвсем възможно  учебни часове да започват при температури от 12-13 градуса в стаята и най-голямата грижа на хората на които сме поверили децата си е това да се опази в тайна.Тръгнах по  всички възможни институции ,но само се разочаровах още повече ,ако това въобще е възможно. В този момент ме напуснаха всички илюзии ,които хранех .От училището ,такова каквото го помним ние , нищо не е останало.
Изобщо не бих се изненадала възрастните,които отричат да са знаели, в същност да са били съвсем наясно с проблема от клипа. Някак през годините всички са се научили да не виждат и да си мълчат .
  Преди вярвах на преценката на учителите и упреквах детето ми че се глези и преувеличава, а сега вече вярвам на детето си. Прехвърли се на домашно обучение и посещава училище само за да се яви на изпити.

Съдържанието на видеото не е потресаващо, поне за мен, тъй като съм свикнал да работя с това и смея да твърдя, че съм близо до децата, поне с тези, до които имам досег. Потресаващо е как видеото изобщо е заснето и е публикувано в медиите и интернет. Колкото до агресията, сред децата тя изобщо не е поради причините, които я предизвикват сред възрастните. В наши дни, от всякъде са "захранени" с агресивност, стават все по-неразбирани и все по-самотни. Живеев в антиутопиите от преди 20-30 години, на които гледахме само като на фантастика. Ако едно време изрази като "имах безгрижно и спокойно детство" са били верни, то трябва да признаем, че днешните деца изобщо не живят спокоен и безгрижен живот. Съзнанията им, още от най-крехка възраст са облъчвани денонощно от източници на напрежение, дразнители и и зкривяващи ценностите, емоциите, морала и етиката модели на поведение. Именно така младите израждат поведението си, имитирайки модели. Ако търсим начин да поправим обществото, трябва да започнем от родителите. Но никой родител не учи съзнателно детето си на агресия и на изкривяване на душевността, каквито все повече наблюдаваме. Безхаберието, апатичността и безсърдечността, на които сме ежедневно потложени, оставят траен отпечатък в съзнанията си, който придаваме на децата. С огромната разлика, че възрастните имат някакъв улегнал характер, докато децата тепърва изграждат началната фаза на своите характери, попивайки всичко от обкръжението им. Изкуствен стрес, денонощно напрежение, изкуствена акселерация и изкореняване на човешкото, първичното, природното... Общо казано, това са компонентите на картинката на "днешните деца", които си остават също толкова невинни и като "някогашните деца". И изобщо това не е в България, дори и сме "изостанали" по отношение изкривяване на ценностите, за разлика от запада. Това е едно от малкото изоставания, които са ни полезни.

Това, че нашето детство е било безгрижно е мираж. Имаше си агресия, но нямаше телефони. И всичко се замиташе под килима - ни чул, ни видял. Сега повече се говори за детската агресия, това е разликата. Груповата динамика не сме я измислили ние преди двайсет години, нито сме някакви изключения от човешката природа, а е описана отдавна. Може навремето да е била по-невидима, но я имаше.  Няма такова нещо като невинни, няма и виновни деца. Идеята за невинността е културен феномен, метафора. Децата са хора и изпитват цялата палитра от емоции, все пак не са извънземни, нито някакъв друг животински вид.  Децата са незрели, но са хора, имат емоции, имат желания, правят планове, кроят стратегии, а разликата с възрастните е в това, че по-трудно се прикриват. Забравяш човешката история, включително това, че сме примати.

Човешки живот без никакви грижи не съществува, това е ясно. Но не това имах предвид, а конкретно липсата на емоционална напрегнатост, обремененост и нервно напрежение, с които са изпълнени съвременните деца. И от образователната система, и от дигиталния си живот, и от много други фактори... Невинноста сред децата, също употребих метафорично, естествено, че не вменявам въображаемо чувство за вина на някое дете. За приматския произход на човека, мога да поспоря, но да не излизаме от основата на темата.

Въобще не съм съгласна с това описание на съвременните деца, всичко си имат, с нищо не са по-различни от нашите емоции, страхове и радости като деца.
Не разбирам защо непрекъснато им се вменява друго.

Няма такова нещо, че е липсвала емоционална напрегнатост, обремененост и нервно напрежение навремето. Идеализираш детството си както всеки друг човек. Сега гледаш с очите на възрастен и сегашните деца ти се струват по-зле.  Дори бих казала, че днешните деца се възпитават и живеят доста по-свободно в сравнение с нас навремето, дори леко им завиждам за технологичните възможности, които имат. Като те чета, все едно гледам герой от български филм от 80-те - и там децата, т.е. моето поколение, са описвани като нервни, напрегнати, дори "дигитално" обременени според тогавашните стандарти.

Какво има да спориш за приматския произход? Ние сме примати. Аз съм християнка, но това не означава, че ще отхвърля приматския ни произход - биологичните доказателства най-материално надделяват. Не са дошли анунаките да ни направят хора.

Аз също не вярвам учителите да не са знаели нищо. Може да не са знаели конкретната случка, но всеки учител, който познавам, може точно за 5 минути да прочете мислите и живота на произволно дете. Доколко ще се ангажира с нещо повече от преподаване обаче е съвсем друг въпрос.
И преди, и сега, има всякакви хора- и деца, и възрастни. И преди са замитали и не им се е занимавало, и сега има такива.
Отделно че в момента въпреки всички програми и стратегии, е по трудно и сложно да помогнеш. Ангажирани са куп хора и наредби, но реално пак се опира до късмет и подход. 

Точно в това е проблемът. Всичко имат, не познават липси на материални блага, недостатъчност на средства, но за сметка на това с липса на емоционалонст и онази първична човещина са изпълнени. Лично аз, съм отгледан в едно доста бедно българско село и за времето си, и сега. В почти всеки ден от зрелия си живот, се благодаря, че бях отгледан там и по този начин. Съвременните деца нямат дисциплинираност, страдат от непрекъснато психично напрежение и психологични проблеми точно заради тази привидна задоволеност, която е в техен ущърб от всяка една страна. За различието, ами съдете по себе си и по средностатистическото българче в момента. Естествено емоциите са същите, тъй като всички сме човешки същества, но начините, по които ги изразяваме са различни. Именно тук идва и ролята на агресията, като израз на страховете и напрежението. Трагично e смятането на някои хора, дори родители, че в тяхното детство и младини агресия не е имало, тъй като тя върви ръка за ръка с човечеството. Просто основанията, честотата и причините бяха различни. Не вменявам различие на днешните деца, приписвайки им несъществуваща вина, както обичат да правят много възрастни в наши дни.

Дисциплината първо зависи от родителите, защото детето се ражда и възпитава първо в семейната среда, и чак после тръгва на ясла, градина или училище. Проблемът не е в презадоволеността, а в това, че вече няма "домашна организация на стопанството", така да се изразя - децата са почти изцяло изключени от битовите дейности в семейството, а ако правят нещо с родителите в малката възраст, то е само да играят, всичко е само фън. А децата се учат на дисциплина, когато слагат истински вилици на масата, а не си играят с пластмасовите вилички. Когато са с дядо или татко да забият един пирон или да отвият един болнт с отвертката, вместо да са пак с пластмасовата детска работилница. Екипната работа се учи вкъщи, тогава се учи и дисциплината и всичко. Не изкуствено в детското заведение. Все едно гледам интервю на Бате Енчо - "Какво работи мама? - Парички." - А какво готви мама? - Тя не готви, седи пред компютъра.".

Защо мислиш, че задоволеността влияе зле на децата за разлика от недоимъка?

@Andariel Сходно бе и моето обяснение, дори се опитах да изразя същото. Родителите дават дисциплината, на която са научени да дават, но и тази, която е "модерно" да дават, тъй да се каже. Промяната в ценностите, тръгвайки в наши дни от медиите и технологиите, променя всеки характер, колкото и да е устойчив.

Не, в никакъв случай задоволеността не вреди, нито пък недоимъка е нещо, което да поставим в култ. Презадоволеността вреди.

Знаят много добре какви са им децата, просто са същите като децата си и ги защитават много умело. Тези деца от някъде виждат това.
Що бой и малтретиране от съученици съм изяла не е истина. Когато отидох в гимназията нямаше вече такива неща.
Та, искам да кажа че познавах родителите на тези деца, бяхме в един клас 7 години, не бяха нещо особено по- различно от децата си.

И аз мисля така. 

Ако учителите не знаят за агресивното поведение на някои ученици, както и за психичните им или други отклонения, то просто не са за учителската професия. Учителят преди всичко трябва да бъде педагог и психолог, защото работи с много деца едновременно. А не да хвърля обвинения срещу родителите, че били виновни за агресивното дете.
Агресията сред учениците не трябва да се толерира и агресивни ученици трябва да бъдат моментално изключвани.
Именно, защото се мълчи като цяло и учителите все не са видяли или ни са разбрали какво е станало и защото няма наказуемост сред агресорите, затова и има толкова тормозени деца в училище. И тук вината 90% е на учителите,поради тоталната им безпомощност да овладеят и контролират лошото поведение на такива ученици.

Напълно съм съгласна с недосдига на средства и инструменти за санкции на учениците редовно и умишлено нарушаващи правилата .Според мен липсата на такива адекватни  санкции е в основата на ескалацията  в характера на агресията.Никой не започва кариерата си на агресор с нещо брутално ,като това от видеото.Започнал е с нещо семпло и малко и  едва като е видял и открил че е безнаказано...ела да видиш.
Имам и известни наблюдения и забележки по отношение подбора на кадри (учители,директори,медицински лица...)и липсата на последващ контрол по отношение как се справят със служебните си задължения.
Към момента елемента на субективност има водеща роля при отсяването на евентуалните кандидати и назначенията ,което е предпоставка  за чувство за безнаказаност и последващо  тотално и грубо погазване на правилата.
Този недостатък прави кадри тип ''не чух ,не видях ,не знам'' изключително удобни заради послушанието си и са предпочитани та дори и при пълна липса на качества за съответната длъжност.