Знаете ли как се държат децата ви в училище?

При мен не се отваря нито един от двата линка с клипа.
Иначе детето споделя доста за живота в училище. Не знам дали ще успеем да запазим това, защото 1-2 пъти е имало коментари от другите деца, че еди какво си не трябвало да се казва вкъщи, тъй като родителите нямало да проявят разбиране. Бяха някакви съвсем безобидни неща, дори не ги помня вече, но ми направи впечатление, че има деца, които мислят така.
Надявам се и на навременна обратна връзка от учителите, ако има проблем.

   Зная много добре как се държи детето ми в училище. Категорична съм, че не е агресивен.
За съжаление, имаше/ надявам се- отшумяват/ други поведенчески проблеми- играе си в час с играчки, вкл. до 5 клас, говори, смее се, разсейва останалите, прави предмети от хартия и т.н.Зная го от учителите и от психолога на училището, често се срещаме.Те  пишат забележки и ми казват, че е разсеян, проваля често часа с глупости/ смешки, разсейване на др. деца/, червя се, ядосвам се, вземам мерки и нещата постепенно отшумяват.Но всеки един учител и психологът ми казват, че в детето  има една рядко срещана доброта .Която върви против него,защото

за още по-голямо съжаление, самият той беше жертва на агресия в предишното училище и не намирах разбиране. И как да намеря, като вкл. агресията идваше и от дете на учител ,дори и пред самия учител.

Колкото и ритници от деца да е изял, никога не съм го съветвала да отговаря на удара с удар.Съветвам го да потърси съдействие от възрастен, но в първи и втори клас беше в училище с доста неадекватни реакции на много от учителите.

За споделяне- не споделя много.

А за конкретния клип- не мога да повярвам, че учителите нямат представа , че момичето има проблеми с психиката.Не мога да повярвам какви ценности има цял един клас, да не се намеси и да се хихика така грозно.Училището в някое гето ли е?

Случващото се на клипа е недопустимо и агресорите трябва да си понесат необходимите последствия.
Друго, което много ме притеснява е неглижирането от страна на родителите, на деца, които понасят тормоз в училище. Дори тук, във форума, е имало не една тема, в която деца се оплакват, че към тях има системно проявяване на психическа/физическа агресия и не получават подкрепа за справяне със ситуацията в семейството си.

На този етап детето ми споделя почти всичко,което се случва в училище.(3-ти клас е).Когато е имало необходимост,допълнително съм била осведомена чрез забележка,бележка в тефтерчето или личен разговор.За щастие в класът няма агресивни деца,по-скоро за забравена домашна работа и разсейване са при нас нещата.Честно казано,си миля,че ако има сериозен проблем ,би следвало родителите да бъдем уведомени от класен ръководител,директор и т.н.Искаме ми се да не губя връзката с дъщеря ми,макар,че идва трудната възраст.

От 1 до 8 клас системно бях тормозена. От 1 до 5 още в първия си клас - обиди, псуване, заплахи с ножове, дори с единия ме бяха наранили по ръката, заплаха с въжета, увивахаа ми го около врата и искаха да ме душат. Постоянни бележки със писано вътре "умри", караха ме да играя кючек, иначе ми биеха шамари. Учителите не правеха нищо, мислеха си че си въобразявам. Една две бяха видели, но от тях не зависеше нищо. Беше ме страх междучасията да съм в стаята, стоях в коридорите до появата на учител. Реших да сменя класа си от 6 клас. Там стана дори по-гадно - бой с раници и учебници по-главата ми, душаха ме с ръце по врата, дърпаха ми ушите, чак настрани, плюеха ме в косата и дрехите, караха ме да ям и пия разни мръсотии, но това никога не го правех и последваха разни удари с баскетболна топка в главата ми. Обиждаха ме с грозна, с парцал, животно и всякви такива. И в този клас класния не вярваше, мислеха че съм няква психопатка и ме изпратиха на психолози. Но психолозите видяха, че всъщност проблема не е само при мен, защото нито родителите правеха всичко, което биха могли, нито учителите се намесваха. Винаги аз обирах пишкира - аз съм цапала дъската, чиновете, аз съм яла и все такива на пръв поглед безобидни неща, но ме докарваха до наказания, до наказателни контролни, изпитвания и ми пишеха ниски оценки нарочно. След 8 клас обидите продължиха, но поне нямах физически тормоз. Аз ако бях на мястото на наще, нямаше само на родителски да ходя и да се мъча да оправдавам детето ми, че е по страхливо или да се оплача че го плащат, защото дефакто те това казваха, плашат я и я гонят. Се да беше това, изживях такъв тормоз, който за съжаление не ми помогна при изграждането на характера ми. Но ако след време имам детето и с него постъпят по същия начин, никога не бих се успокоявала, че е добре или си измисля, а ще направя всичко, което мога.

Споделям мнението, че децата са едни при родителите си, други при учителите си и съвсем различни, когато са сами и не знаят, че са наблюдавани

Пише, че са седми клас. А тези истерии и това крещене съм почти 100% сигурна, че корените им са от семейната среда, вероятно майката така крещи вкъщи - на бащата, на детето/децата си, вероятно им е крещяла от невръстна възраст, когато са били още пеленачета, та и до големи. Може да не е майката, но някой близък, с когото са израснали.

Какви ще са последствията за момичето, което бие и обижда, някой знае ли?

Вероятно последствията няма да стигнат по-далече от работа с психолози и социални работници от Детска педагогическа стая. Може би да се сезира/самосезира Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Няма как да знам, ако някой не ми каже. Ако разчитам само на разговори с децата си, няма изобщо да получа реална картина - не видял, не разбрал, видял ма не питал...
В това видео ми липсват два важни момента - липсва учител и липсва реакция на защита от съучениците. Второто е по-страшното. А наказанието всъщност трябва да се изразява основно с работа с психолог. Иначе как ще я накажат така, че да осъзнае проблема си, вместо да се озлоби повече?

За съжаление навремето като мен ме тормозиха, именно мен ме изкарваха детето с проблеми и мене пращаха на психолог. На тях и да казваха да ходят, те не ходиха, защото според тяхните родители те бяха нормални, а аз с проблеми. Сега е същото, защото родителите са виновни. На някои прекалено не им обръщат внимание, на други тормоза вкъщи влияе. Като цяло няма да спре този тормоз за съжаление.

Е, тук има видео, има и огласяване на случая. Трудно е да се отрече.

Защита от съучениците и не чакай. Пак добре, че не се е събрала групичка да нахъсва. Всеки си има роля - агресор, жертва, подстрекатели-кибици и мълчаливи кибици. Никой не смее да направи нещо, защото го е страх, че ще бъде следващата жертва, защото винаги има поне една жертва в една група, в един клас. Да, притеснително е, но е напълно обичайно. Същото е и при възрастните, не е да кажеш само при децата. Между другото, именно между 5 и 7 клас агресията е най-голяма, това е дори по-труден период, отколкото гимназията. В гимназията са по-спокойни в сравнение със седми клас.

Така е. Когато преди няколко години един се опита да ми блъсне главата в бюрото, колежката срещу мен дори не реагира. А после каза, че не видяла
А агресията в училище не е от днес. Преди 30 години бях подложена от 1 до 8 клас на вербална и физическа такава заради проблем с ръката. Никаква реакция нямаше, но агресорите си го получиха по друг начин. 

Не съм гледала още видеото - може би по-късно, защото сега нямам време.
Но като цяло, вероятно няма еднозначен отговор. Ще се намерят родители, които знаят, както и такива, които не.
Аз, случайно или не, съм от първите (и двамата със съпруга ми, всъщност, сме). Нали за това са родителските срещи и разговорите с децата след у-ще?
Но нашите момиченца са свити и скромни в у-ще (за разлика от поведението им вкъщи, нали все някъде трябва да избие). Така че или са пас, или са потърпевши.
Дано поне момчето да отстоява позиции по-категорично, когато дойде време!