♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Темпи, сакън недей!! Чакаме поредната глава на приказката.

Сакинол, шекерим, имах предвид само за снощи  Щото още един пореден мой пост и щях да се моля да мина само с метлата на модератора  Главата е готова, но ще я пусна довечера 

А сега здравейте 

Биркан усилено тренира 

Темп, да не се разстроиш и днес ще пусна един пост, не че имам какво да кажа.
Аз тази тема я прекарах на диагонал, някакви задачи гоня, но следя какво пишете.
Немога само да смогна с приказката та се връщам да дочитам, но нека неспират ще наваксам.

Сега прочетох, че Канал Д щели да спират със сериалите, мислите ли че това ще даде отражение на dizi индустрията.

Поста ми е изчезнал, ама аз съм инат и ще го пусна пак  Нещо красиво 

Я твоя… Понимаешь… Твоя…
Обожаю! Хочу! И ревную!...
Из-под ног уплывает земля...
Когда я твои губы целую...

Каждый миг, каждый час, каждый день...
В моих мыслях ты ходишь и дышишь...
Ты со мной неотступно, как тень…
Я твоя, мой единственный… Слышишь?????

https://vk.com/video419016205_456239098

Цитат на tempestad:
Малииии как ме излъга, не те е срам!   Заинтригуваме с това "Този път се бяха постарали повече" и реших да хвърля едно око   ама се отказах на секундата, в която изписаха "Мюжде Узман", а ми прочетоха Синем Йозтурк   Не знам кой малоумник им прави озвучаването, ама кьорав ли е   Явно целия втори сезон са го изкарали така- новите надписи със старото аудио  


Мюжде и Серкан на рождения ден на Мурат  



ПП: Щом ме оставихте да си пиша цял ден и цяла вечер сама, Приказка няма да има  
[/quote]


Темпи, сори!:hushed: Тези подробности изобщо не съм ги отразила. Май повече емоционално съм подходила. Напоследък често ми се случва. Като казаха последна серия, та реших да погледам.
 Иначе в последно време наблягам повече да чета по нашата си тема. Подпукала съм рускините с техните фанфици - не всички, разбира се. Много ми харесаха трактовките за Елчин и Баръш  - паралелните случки и преживяванията им по време на снимането на сериала и филма, та чак до февруари тази година. Има неща, които са много близки до реалността, доколкото ни е известна. Следя редовно и твоята приказка.Харесва ми семейната , макар и много емоционална и гореща, идилия. Идва ми като балсам след интимните откровения на рускините - там е направо за тъмночервена точка.

Роси казах го на шега  Но че БТВ тотално са се олели си е самата истина 

Рускините.... там са прости уникални  Ако искаш пиши ми на лични какво четеш, аз ще ти препоръчам някой по- така, ако си го пропуснала 

Глава 187

Дефне трудно отвори очи. Слънцето я заслепяваше, а ѝ все още ѝ се спеше. Нямаше девет, а бяха заспали едва в ранната сутрин. Протегна се, за да сръчка Йомер, виновник за състоянието ѝ в момента, но него го нямаше. Чудейки се как може да е станал рано след такава нощ, Дефне реши, че ще поспи още малко. Ипек ще се погрижи за децата, а Йомер ще ѝ помогне със закуската им. Тъкмо се унасяше отново, когато се сети, че Ипек всъщност я няма вкъщи.
-   Ада и Берк сигурно са будни от часове, а аз още лежа!
Скочи и хукна към детската, но тях ги нямаше там. Чу смеховете им, когато застана на стълбите. Идваха от кухнята, примесени с гласа на Йомер, тихо обясняващ им нещо. Безшумно, тя се обърна и върна в спалнята. Щом всичко беше наред, тя можеше да се погрижи за себе си. Влезе в банята и напълни ваната, докато се съблича. Обеща си час абсолютна почивка, за да успее да се възстанови след снощи. Обичаше сладката умора, обхващаща тялото ѝ след такива нощи, но трябваше да помисли и за бебето. Смяташе,  че няма проблем, но искаше да му даде малко тишина и спокойствие. И двамата имаха нужда точно от това в момента.
Изсуши и среса косата си, облече се мързеливо. Тъкмо щеше да слезе, за да провери какво става долу, когато Йомер влезе, водещ близнаците за ръка.
-   Добро утро! Ето, мама отдавна се е събудила!- Изчака я да целуне всяко от децата, след което самият той покри устните ѝ в нежна целувка.- Как си?
-   Добре съм! Дори повече от добре! Вие?
-   Закусили, доволни и в настроение. Готови сме за приключения!
-   Какво сте намислили? Йомер?
-   Не гледай мен, идеята е тяхна!- Вдигна той ръце в знак, че се предава, докато малките се покатериха на леглото.
-   Като ги гледам колко са ентусиазирани, някак хич не ти вярвам! Какво ще правим? След като закуся, естествено! Умирам от глад!
-   Хайде, разбойници, мама е гладна!- Хващайки Берк за крачетата, Йомер го измъкна изпод одеялото, където опитваше да се скрие.- Не е време за игри!
-   Внимателно!- Извика Дефне, докато съпруга ѝ подхвърляше детето в ръцете си.- Направо полудявам, когато ви гледам така!
-   Но на тях им харесва. Нали?- Щастливият смях в отговор бе красноречив.- Не се плаши, нищо няма да стане! Хайде, да слизаме долу! Ела тук!
Йомер гушна Берк, а Дефне Ада. Щеше да стане по- бързо, ако ги носят, а никой от тях не искаше да губи време. Йомер прегърна Дефне с една ръка и вместо към кухнята, я насочи към верандата. Масата бе приготвена с закуска за двама и огромен букет рози в средата. Дефне ахна, когато го видя.
-   Исках да се извиня за цялата лудница, която създадох около теб през изминалия месец. Знам, че прекалих, и искам и ти да го знаеш. Просто мисълта, че може нещо да ти липсва или да ти се случи нещо, а аз да не съм до теб, ме побърква. И все пак- съжалявам!
-   Обичам те!- Прегърна го Дефне, оставяйки близнаците на земята.
-   И аз те обичам, любима! И точно затова не успявам да се спра, когато става дума за теб! Прости ми, че те подложих на всичко това. Точно когато имаше нужда от спокойствие, аз те изнервях най- много!
-   Наистина човек би решил, че съм бременна за пръв път, ако те бе видял. Но няма нужда да се извиняваш, знам, че не го правеше нарочно. Или поне не през цялото време!- Засмя се тя, преди да го целуне.- Но ми обещай оттук нататък да кротуваш. Достатъчно ще ми е това да ме тормози по цели дни и нощи, не искам да се притеснявам и за теб!
-   Но и ти ще внимаваш, нали?
-   Може ли да не го правя, Йомер?! Кога съм била безотговорна към децата?! Аз износих и родих близнаците, нали? Не сме…
-   Не исках да кажа това, не ме разбра!
-   Аз не съм те разбрала, така ли? Пак аз ли съм виновна?!- Сълзите замъглиха погледа ѝ и не видя ръцете му, преди да бе късно. Оказа се сгушена в него и колкото и да опитваше, не можеше да се измъкне.
-   Ти си прекалено чувствителна, а аз съм един глупак! Извинявай!- Целуна я по слепоочието, след което приплъзна устни по страната ѝ.- Прости ми, моля те! Не плачи, Дефне, недей! Съжалявам!
-   Не съм се омъжила за глупак! Аз съм тази, която прекалява, извинявай! Пак направих от мухата слон, знам го! Тези хормони ще ме побъркат!
-   Не си виновна за нищо, скъпа! Ела, просто си гладна и затова си неспокойна. Ще закусим и всичко ще си дойде на мястото.- Настани я на стола, сякаш бе малко дете. Което я подсети:
-   Къде отидоха близнаците?!
Двете дяволчета надничаха зад вратата към хола, прекалено доволни от себе си. С присвити подозрително очи, Йомер отиде да провери какви са ги свършили. Смехът му, примесен с опитите да им се скара, накараха Дефне да го последва.
-   О, милостиви Боже!
Малки стъпчици, примесени с няколко по- големи петна, обозначаваха пътя между кухнята и хола, където сега се намираха. Стъпки, изцяло съставени от яйца и както ѝ се струваше, брашно. Имаше и нещо зелено, но тя не можеше да прецени какво е.
-   Какво е това? Как ще изчистим всичко? И кога всъщност успяхте?!
-   Мисля, че аз съм виновен. Показвах им как да правят омлет, но не вярвах, че ще успеят толкова скоро.- Йомер я погледна виновно, докато преценяваше щетите.- Мисля, че първо ще трябва да изкъпем тях.
-   Ужас!- Ада и Берк бяха покрити от кръста надолу със същата лепкава смес, която бяха разнесли из половината къща.- Какво сте направили?
-   Сега ще разберем!- Йомер тръгна към кухнята, а Дефне го последва.
-   Как не сме ги чули?
Забравените от Йомер яйца на един от столовете сега бяха по земята- от осемте нито едно нямаше здраво. Пакета с брашно- измъкнат от шкафа до петното и разпилян поне половината около него. Зеленото, което се показваше в цялата тази каша, бе част от стъпкана краставица, също въргаляща се сега по пода. Кофичка кисело мляко, явно също взело участие в цялата рецепта, бе грижливо скрита под стола.
-   Не мога да повярвам!- Дефне се оглеждаше изнервено, опитвайки да осмисли това, което вижда.- Как са успели наистина?!
-   Както казах, вината май е моя. Но сега вече няма значение, важното е час по- скоро да изчистим. Ако това изсъхне…
-   Ехо, прибрах се!- Веселият глас на Ипек секна.- Какво е станало?!
-   Спокойно, всичко е наред! - Посрещна я Дефне, когато тя влезе тичешком.
-   Ужас!- повтори реакцията ѝ по- рано момичето, когато видя кашата.- Сякаш бомба е паднала! И те, вижте ги само колко са щастливи!
-   Няма да са, когато след малко влязат в банята!- Йомер им се закани с пръст, а те хукнаха да се спасяват. Несигурните им крачета обаче бързо ги предадоха.- Хайде, да видим как ще измием всичко това от вас!
-   Аз ще изчистя тук, колкото по- скоро, толкова по- добре!- Ипек вече посягаше към препаратите, скрити в един от високите шкафове.
-   Извинявай за посрещането!- Успя да извика Дефне, преди да последва Йомер към горния етаж.- Сега ще видите вие!
Около час по- късно слязоха, водещи по едно чисто и спретнато дете със себе си. От катастрофата долу нямаше и следа. Ипек тъкмо довършваше и погледна дяволито към децата, вече решавайки какво ще е наказанието им.
-   Закуската ви е изстинала, искате ли да приготвя нещо друго?
-   Аз ще направя сандвичи, ти закусвала ли си?- Дефне отвори хладилника, опитвайки да прецени какво точно ѝ се яде в момента.
-   Да, мама нямаше да ме пусне, ако не изям всичко, което е сервирала!
-   На кого ли ми напомня?!- Изплези се на Йомер Дефне.
-   Отивам да разчистя масата навън!- Ухили се Ипек, напускайки бързо бойното поле. Мимоходом погледна заплашително Ада и Берк.- Защо не сте малко по- големи, така хубаво щях да ви накарам да ми помогнете! Дяволчета!
-   Да разбирам ли, че все още не си ми простила?- Тихо попита Йомер, докато заставаше зад Дефне, останала в капан между него и плота.
-   Не знам! Простих ли ти?!- Опитвайки да не се разсейва, тя продължи да реже домата.- Така и не успях да реша.
-   Ще ме измъчваш, така ли?- Устните му бяха на милиметри от кожата ѝ, без да я докосват.- Как мога да измоля прошката ти? С какво ще я заслужа?
-   Охх! Недей!- Отдръпна се бързо от него, но нямаше къде да избяга.- Не прави така, моля те! Добре, простих ти! Сега се дръпни!
-   Много бързо беше, не ти вярвам! Нека проверя!- Завъртя я към себе си.
-   Понякога си непоносим!- Засмя се нервно тя, докато той се взираше в очите ѝ.
-   Но ти все пак ме обичаш!- Наведе се и покри лицето ѝ с нежни целувки.
-   Обичам те!- Устните ѝ срещнаха неговите, след което бързо го отблъсна.- Но в момента единственото, което искам, е да закуся!
Смеейки се, Йомер отстъпи. А уж той бе този, който я принуждаваше да се храни.

🤗🤗🤗

Привет посред нощ!

Темпи,😍 тази вечер си се поотпуснала с една глава! Хормоните на Дафинка пак бушуват, а Йомко е още по-грижовен и мил, но то и не му остава друго като се постара толкова!😜

Вече се е появило третото бебе Ипликчи!😂
Ще чакам само Темпи да каже какъв пол е!🤔

Привет момичета!  
Темпи, много лежерна глава, ама то след предишната трябваше нещо по спокойно!


Тук са ми много сладки!

Тишината е пълна.....

Добра нощ!
Тия дни попаднах на един клип с Елчин от времето на "Курт Сеит и Шура" (''С Русия в сърцето") - ползвана е визията й от там, но не знам дали песента е свързана с филма , не съм проверявала. Аз още от там си я харесах, но после не можах да позная, че  е същата актриса в "Любов под наем".

Споделям го за малко удоволствие в тази съботна нощ.

 

Песента няма общо със сериала, но Тойгар е автор на музиката му  Доколкото помня е харесал Елчин и е поискал да участва в клипа му, а тя се е съгласила  Самата Елчин сподели, мисля че в Burada laf cok, че обича песните на Ъшъклъ и е била много щастлива от поканата му 

Темпи, благодаря за инфото . Много красив клип са направили. На Елчин й отива тази визия. Чакам с нетърпение вампирската й.

Клипа е страхотен, а песента е една от любимите ми  Ама то май на Тойгар всичките са ми 

Вампирите и аз ги чакам, доколкото схванах, сценария им е някаква смесица между "Академия за вампири" и "Кръвни връзки", или поне на мен на такова ми прилича