♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Здравейте
Виждам, че сте на тема песните на Тойгар. Обожавам музиката му. Поздрав от мен с една от любимите ми негови песни

„Популярни видеоклипове – Тойгар Ъшъклъ“: https://www.youtube.com/playlist?list=PLWcixN4NS8SBijt-B4hY2Otd2OxsalFz9

Уточни се, джанъм, че си дала линк към плейлиста 

Аз си заплювам тази за сега 

https://www.youtube.com/watch?v=fzty7IvvKmU

: ) Така се получи Котелина  без да искаме . Аз съм ги слушала песните му, но не съм се заглеждала в името.  Много са хубави и на мен са ми от любимите.

Глава 188

Ясемин се събуди без температура, което даде надежда на Синан. След като бе спал едва няколко часа, той имаше чувството, че е по- скапан и от нея. Наз бе капризничила цяла нощ и единственото, което той искаше, бе няколко часа сън и тишина. Но явно и това не бе заслужил, тъй като първото, което чу в седем сутринта, бяха подновените писъци на дъщеря си, която Ясемин се опитваше да преобуе.
-   Защо си станала?- Попита той, докато пристъпваше в детската, търкайки сънено очите си.- Трябваше просто да ме събудиш!
-   Тя плачеше, а ти си изморен! Дори не можеш да ме видиш!- Опита да се засмее тя, но гърлото още ѝ дразнеше.
-   Не си добре, имаш нужда от още почивка! Легни, аз ще я оправя и ще ти я донеса.- Опита да я избута от детето, но Ясемин не се даде.
-   Синан! Няма да изкарам още един ден в леглото! Забрави!
Препираха се, макар той да знаеше, че е изгубен още след втората минута. Съпругата му беше по- голям инат от него, но бе длъжен да опита да я предпази за нейно добре. Кой ли го слушаше, обаче?

Докато Синан се бореше с Ясемин, Ипек и Дефне „тормозеха” близнаците, като ги гъделичкаха. Йомер се бе оттеглил в кабинета, за да проведе някакъв разговор, и Ада и Берк бяха оставени на тяхната милост. За самия Йомер, дал неволно идеята, Дефне имаше на ум друго наказание. Но то можеше да почака!
След обяда се наложи Йомер да отиде в Пасионис. Дефне забрани на Ипек да прави каквото и да е в къщата, затова изведоха децата в близкия парк. Макар да бе нетипично за края на октомври, слънцето печеше така, сякаш бяха юни. Те решиха да използват топлото време, докато все още имаха такава възможност. Прекараха в парка целия ден, излегнали се на одеяло и четейки книги, докато наглеждаха Ада и Берк, играещи си с  други деца в пясъчника. Времето минаваше, часовете за сън на децата бяха забравени, а Дефне продължаваше да се наслаждава на малката им почивка. Заприказва се с няколко от другите майки, докато нервната Ипек поглеждаше часовника. Отдавна трябваше да са се прибрали, а Дефне сякаш дори нямаше такова намерение. Малките бяха изморени, но щастливи, докато ги настаняваше в количката- часовникът показваше почти шест.
-   Сега ще се приберем и право в банята! Вижте се на какво приличате!- Дефне гледаше с любов децата, изглеждащи така, сякаш цял ден са работили.- Като някои коминочистачи сте!
-   А ти какво очакваше след толкова време свобода?!- Ипек вървеше до нея, все още притеснена от закъснението им.- Какво ще приготвим за вечеря?
-   Нищо! Тази вечер си свободна, ако искаш, или остани с нас! Йомер ще готви!
-   Как така?
-   Щом е решил, че може да учи децата, значи може да научи и нас!- Лаконично отговори Дефне, докато подаваше шишето с вода на Ада.- Толкова!
-   Но ако изчезна втора вечер подред…
-   Значи ще водиш нормален живот! Понякога и на мен ми се иска просто да изляза, но трябва да мисля първо за тях, после за това.- Ръката ѝ погали леко издутия корем, очертаващ се вече под блузата.- А и понякога съм толкова изморена, че желанието за почивка побеждава това за забавление. А ти си млада и имаш нужда от това! Не мисли, че не забелязвам как те окупирам понякога, макар да знам, че нямам това право.
-   Не е така, не говори глупости! Вие ме взехте в дома си, приехте ме като една от вас, макар да нямаше нужда от това. Най- малкото, което мога да направя за вас, е да се грижа за тези сладурчета. А на всичко отгоре ми и плащате!
-   Добре, добре, няма пак да спорим за това. Искаш ли да излезеш довечера?
-   По принцип нямам планове, но ако искаш да останете насаме с Йомер…
-   Не ни пречиш, не се притеснявай! Дори мисля, че ще се забавляваш, ако останеш! Изборът е твой!
-   Ще проверя дали момичетата ще се събират и ще ти кажа.
Телефонът на Дефне звънна в същия момент. Йомер се бе прибрал преди тях, тъй като парка не бе толкова далеч и те отидоха и се връщаха пеша. Като не ги открил у дома, той се бе притеснил, още повече, че си личало, че са излезли отдавна. Съвсем спокойно, Дефне му обясни къде са и че пътуват към вкъщи. След което му затвори.
Прибраха се около половин час по- късно, а Йомер ги очакваше на стъпалата. Беше озадачен от разговора ѝ искаше да се увери, че всичко е наред. Щастливите усмивки, които видя срещу себе си, успяха да го убедят. Но имаше нещо в погледа на Дефне, нещо лукаво и потайно, което го заинтригува. Явно ги очакваше интересна вечер.
-   Ние отиваме да се изкъпем, а ти можеш да се захващаш!- Спокойно изрече Дефне, докато Ипек водеше децата към горния етаж.
-   С кое?- Попита той, без да маха ръцете си от кръста ѝ. Устните му бяха на сантиметри от нейните и единственото, за което можеше да мисли, беше как да я целуне. Като преди малко.
-   С подготовката за вечерята. След като успя да научиш Ада и Берк сутринта, сега е наш ред. Двете с Ипек ще слезем след малко!- И след бърза целувка му избяга. Чуваше смеха ѝ, докато опитваше да осъзнае казаното от нея.

Решил, че Дефне се шегува, Йомер пиеше поредната чаша кафе на верандата, когато Дефне и Ипек слязоха. Сбогуваха се набързо, след което момичето излезе. Без да го забележи, съпругата му отиде да го потърси в кухнята. Когато не го откри, се върна в хола и извика името му. Неразбиращото ѝ лице го разсмя.
-   Какво правиш тук?
-   Чакам те! Къде отиде Ипек?
-   Излезе с приятелки. Тъй като тази вечер няма да имаме нужда от нея, реших да я освободя, за да се позабавлява. Понякога имам чувството, че я товаря прекалено много, а е толкова млада.
-   Плащаме ѝ за това! А и тя обича децата, личи си от километри.
-   Това все пак не ни дава право да я използваме!
-   Къде са близнаците?
-   Гледат анимационни филмчета, затворени в кошарата. Ще се кача да ги нагледам след малко и ще да ги нахраня. А ние какво ще вечеряме?
-   Тъкмо щях да те попитам същото. Какво беше онова преди малко?
-   Вечерята и днес е от теб! Щом учиш децата, искам да научиш и мен!
-   Тоест?
-   Ти ще готвиш и тази вечер! Искам да видя уменията ти! Обещавам да съм по- добра ученичка от Ада и Берк!- Опитваше се да е сериозна, но трудно ѝ се получаваше. Учуденото му лице не ѝ помагаше.
-   Един вид наказание, така ли?
-   Ако така го приемаш!- Прехапа устни Дефне, за да не се разсмее.
-   Добре!- Приемайки играта, той тръгна към кухнята, а тя го последва.- Какво желаете за вечеря, госпожо?
-   Оставям всичко на теб! Аз само ще наблюдавам!
-   Не може така. Щом ще ви учим, значи и вие ще участвате! Я да видим какво имаме тук.- Отвори хладилника, изучавайки подробно съдържанието му.- Ако ме бе предупредила по- рано, щях да се подготвя по- добре, но щом така се е получило. Да започнем с основното- зеленчуците. Докато измия тези, ти ще нарежеш лука. Без оплаквания!- Предупреди в секундата, в която тя опита да отвори уста.- Тъй като ще правим лучена супа, ще трябва да се постараете!
-   Лучена супа? Откъде се сети?- Попита изненадано Дефне. Сети се в момента, в който зададе въпроса.- Не искам супа, измисли нещо друго!
-   Ааа не, казахте, че всичко е по мой избор. А на мен ми се хапва супа. Ще позвъня и на Синан, ако Ясемин е по- добре, да дойдат и те. На нея ще ѝ се отрази добре една топла лучена супа!- Виждаше огъня в очите му, докато ѝ говореше. Правеше го нарочно, сигурна бе.
-   Няма нужда, говорих с нея следобед, все така на легло е!- Излъга най- нагло Дефне, докато примирено хващаше ножа. Говорила беше, но приятелката ѝ я увери, че вече е почти напълно здрава и утре мисли да я посети с Наз.- Няма да рискуваме да се заразя, нали? По- добре да сме си само ние.
-   Щом така мислиш.- Беше говорил със Синан и знаеше истината, но замълча. Нека си мисли, че му се е измъкнала.- Хайде, нямаме цяла вечер.
Правейки се, че не чува мърморенето ѝ относно това как я изтезава, въпреки че е бременна, Йомер изми зеленчуците и започна да реже месото. Щеше да го приготви в тенджера като кебап, но с повече продукти. Дефне имаше нужда от питателна храна, така че щеше да се погрижи да ѝ я осигури.
Забавляваха се, въпреки първоначалното ѝ мрънкане. Липсваха им тези моменти- да са само двамата, смеещи се и закачащи се, сякаш са в самото начало. Откраднати леки целувки, случайни докосвания. Безгрижния смях и забавлението. Любовта.
Дефне използва това, че трябва да нахрани близнаците, за да се измъкне от задачата си. Наказанието ѝ се бе обърнало срещу нея. Мразеше да реже лук и подсмърчайки, взе вечерята на Ада и Берк горе. След като ги нахрани, успя да ги приспи и то без дори да се налага да им разказва приказка. Съвсем умишлено бе пропуснала следобедния им сън и малките герои бяха победени преди да е станало девет. А това си бе постижение.
-   Дяволите са приспани!- Съобщи, щом влезе в кухнята.
-   А вечерята ни е готова.- Йомер тъкмо изключваше фурната.
-   Още не мога да свикна с тези изтънчени номера. Супа във фурната!- Поклати глава, докато приближаваше.- Луда работа!
-   И ти си луда, но те обичам!- Обви ръце около нея, докато тя вадеше прибори.- Ако не беше бременна, можеше и да пропуснем вечерята. Имам няколко по- добри идеи за прекарване на времето сами.
-   И аз, но бебето си иска своето!- Засмя се тя, докато целуваше рамото ѝ.- Особено щом толкова време се мъчихме с този лук. Е, как бяхме, г-не?!
-   Справихте се блестящо. Особено в сравнение с конкуренцията!
И двамата се смееха, докато слагаха масата. Вечеряха, след което разчистиха заедно. Качиха се, наглеждайки отново близнаците, след което влязоха в спалнята. Вратата още не се бе затворила, когато Дефне се оказа притисната към нея. Йомер вдигна ръцете ѝ високо, задържайки ги със своите, докато устните му изследваха лицето ѝ. Шепотът му я накара да настръхне, макар в същото време цялата да гореше.
-   Мисля, че оставихме нещо недовършено!

Оффф яяя . Ами баш тази е Hayat gibi чок ми е, ама чок севдим

Любима песен от любим сериал, няма как иначе 

Виж как правилно ме разбра шекерим

Джанъм   кога пък ние не сме се разбирали   и то от половин дума  

Красавица 

О, на мен ми дойде добре плей листата! Благодаря много! Много ме изненада ,че Toygar Işıklı е писал и музиките на Кара Севда!

Добро утро
Да и музиката на Севдата е на Тойгар. И на Езел също, както и за Забранения плод, мисля.
Все пак Хилял Сарал е режисьор и на трите дизита.
Темпиджим

Здравейте 

 

Здравейте! Баръш и Елчин са невероятни, много ги харесвам. В четвъртък гледах "Време за щастие"- невероятен филм! Пожелавам им много съвместни проекти заедно.

Нови от списание «İnStyle Türkiye»

Елкааааааа 

И нови от вампирите, ама за съжаление без нея 





 

Пак Елка  






И малко клюки: Руткай не е стилист за новата фотосесия, и тъй като отдавна не е публикувал нищо за/със/от Елка, се говори, че май пътищата им са се разделили