Здравейте,
От 1-2 месеца си задавам въпроса как постъпва наранения мъж, когато вече се е отказал. Огорчен, изгубил всякаква надежда, решава да започне на чисто като зарязва стария живот (с дамата, от която е разочарован) и започва нов. Става въпрос за мъж с много голямо его, свикнал жените да се интересуват от него, а не той от тях, трудно показващ каквито и да било чувства, таящ всичко в себе си.
Според вас, това ли е нормалната реакция в случая на такъв тип човек - бягство, тотален игнор към бившата "тръпка" /с която впрочем никога не е имал връзка/, дълъг период, в който не отговаря на съобщенията и напълно приятелско отношение в редките случаи, когато се наложи да общуват.
Написаното може би е малко хаотично и не съвсем разбираемо, но се надявам да има момичета, които са се сблъсквали с човек с подобен характер и да ме помогнат.
П.П. Не става въпрос за семейни отношения, но не намерих подфорум, в който да постна темата, затова го правя тук, този ми се стори най-подходящ.
От 1-2 месеца си задавам въпроса как постъпва наранения мъж, когато вече се е отказал. Огорчен, изгубил всякаква надежда, решава да започне на чисто като зарязва стария живот (с дамата, от която е разочарован) и започва нов. Става въпрос за мъж с много голямо его, свикнал жените да се интересуват от него, а не той от тях, трудно показващ каквито и да било чувства, таящ всичко в себе си.
Според вас, това ли е нормалната реакция в случая на такъв тип човек - бягство, тотален игнор към бившата "тръпка" /с която впрочем никога не е имал връзка/, дълъг период, в който не отговаря на съобщенията и напълно приятелско отношение в редките случаи, когато се наложи да общуват.
Написаното може би е малко хаотично и не съвсем разбираемо, но се надявам да има момичета, които са се сблъсквали с човек с подобен характер и да ме помогнат.
П.П. Не става въпрос за семейни отношения, но не намерих подфорум, в който да постна темата, затова го правя тук, този ми се стори най-подходящ.
Здравей.
За такъв мъж се омъжих.
Той не се интересува наистина как съм - просто задава въпроса.
Когато той обаче не се чувства добре, аз трябва да съм до него, да бъда там, когато има нужда от мен.
Той не обича да ми дава обяснения, но аз на него съм длъжна да го правя.
Когато страдам, той не е до мен, за да ме утеши. Той просто ме игнорира, докато страданието ми свърши, за да може на другият ден отново да си бъда старото "аз", което той харесва. Нараненото "аз" не е за него.
Той не е човек, който показва заинтересованост от мен.
Би ме нагрубил във всеки един възможен момент, в който се почувства малко притиснат, наранен, или засегнат.
Това просто е човек, който няма уважение.
Не мисля, че споменатото от теб е нещо по-различно.
