Ужасни, смешни срещи

Такаааа, прочетох всичко, не се разпознах в нито една случка . До тук добре. Кой знае и аз как съм се излагал. Както и да е. В Интернет си говорихме доста, беше лесно. Кой писал, кой кога отговорил.....всичко беше наред. Излязохме и........като чух  "много обичам да те слушам като говориш, ти говори, а аз ще те слушам". Изведнъж виното му стана кисело и храната солена.
Монолог мога да си водя и у дома сам

Много забавна тема

Аз имам ужасно неловки, забавни, дори и трагикомични срещи, но в момента се сещам само за две.
Първата не е точно среща де, но подобно.

Пишем си с един младеж, с когото се познаваме, били сме в една компания преди години, общи приказки - нищо интимно, лично и т.н,  като приятелчета просто.
Та... в един хубав слънчев ден, момъкът ми звънни по фейсбук,  отказвам разговора, но той настоятелен не спира... Пиша му, че съм заета в момента, а той продължава трябвало да говорим спешно, а аз го блокирах в крайна сметка, но историята не приключва с едно блокиране, младежът е амбициозен тип
Два дни по-късно... организирали сме вечеря у дома - родителите ми и няколко семейни приятели.

Звъни се на вратата, та отивам аз, отварям и кого мислите виждам там?
Същият блокиран от фейсбук младеж с огромен букет цветя, а зад него още 5-6 човека с някакви бонбони, балони и още глупости, а аз съм в шок... Питам го какво става, а той един усмихнат (направо ми идеше да го накарам да изяде букета, който държеше в ръцете си) дойдохме да те искаме за жена аз бясна и не знам какво да направя, в това време идва баща ми, за да разбере защо съм се забавила, обяснявам му аз, че е грешка някаква, но онези настояват да влезем, че булка ще взимаме Баща ми ги покани вкъщи, за да разбере цялата история, а от цялата работа всички, които присъстваха на вечерята ме спукаха от бъзици... като се сетя лошо ми става
ПП: Седмица по-късно от обща позната разбрах, че младежът се е сгодил, а няколко дни по-късно, годеницата му е хвърлила годежа, защо ли се питам аз.

Втората среща е най-краткотрайната в живота ми, не че имам много първи де, но тази е топ в класацията ми.
Накратко: приятели сме с един младеж, в обща компания, много писане и накрая решаваме, че ще се пробваме като гаджета (уф, не я харесвам тази дума "гаджета"). Първа среща, отиваме на кафе, водим общи приказки докато ни донесат питиетата, идват те, а приятелчето вече готово да премине на по-сериозни теми.
Той: Дай ми телефона си.
Аз си мисля, че той се шегува и го питам защо?
Той: За да видя дали си пишеш с някого...
Аз: Ами да, много ясно - все пак съм необвързана...
Той: Искаш да ми кажеш, че откакто си пишем с теб, ти си си писала и с други, така ли?
Аз: Ами, да.
Той: Как можа да НИ го причиниш, а аз имах такива планове за НАС, щяхме да работим в чужбина, след 2 години да вдигнем сватба, а аз съм в шок, все пак сме приятели, никога не съм виждала тази негова страна, но ми светна защо не му се получава с жените... Ужас някакъв, все на такива идиоти попадам.

Канелке, напомняш ми на една позната,  която беше голяма немирница-пишеше си с няколко едновременно, а докато е уж във връзка с един се зарибяваше с друг по скайп.
Накрая горките момчета оставаха измамени.
Вече никой честен ли не остана?

Сериозни идиоти, от вратата за сватбата

Днешните млади не считат за нечестно флиртуването онлайн.

Ами, няма как да смятам, че един чат=връзка, за мен е важно да си паснем на живо, защото в чата човек може да е всякакъв, но на живо тотално друг и така.  И не се зарибявам в чата с други, но когато съм във връзка, когато не съм е друго. Но, може и проблема да е в мен, защото младежите наистина са си помислили, че вече сме заедно, т.е явно са приели чата за нещо по-сериозно...

Имал е късмет с баща ти. Представям си ако беше се случило на моята дъщеря

И аз да споделя няколко случая.
Срещам на улицата позната физиономия, поздравява ме младежът, и аз го поздравявам..."Как си, какво правиш" и от дума на дума "Хайде да седнем за по кафе", ОК сядаме. Почват едни задълбочени разговори, при кой какво става, как върви работата, кой къде ходил на почивка, че дори кой какво е вечерял снощи. Смях смях, ама мен отвътре нещо ме чопли...не мога да се сетя кой е този. По едно време както си ни е весело,поглежда ме той и "Извинявай много за въпроса, но ние откъде се познаваме?" и аз шах "Мми не знам". Хем конфузно, хем смешно. Бяхме сигурни все пак, че се познаваме от някъде, но никой не знае от къде и как. След време установих, че е приятел на бившия на една позната.

Пишем си с един виден мачо (че сега и нещо известен май го раздава), излизаме най-сетне, при което още първите 5 минути ми съобщи " Аз съм бил  с над 100 жени, обичам лесно да стават нещата, та кажи сега нещо за теб" , викам му "Ми с мен нещата няма да станат лесно" и си тръгнах. После продължаваше да ме търси все по - ожесточено, като че ли се амбицира хаха.

От онлайн щуротиите - беше ми писал някакъв фен, че иска да ми бъде роб, а аз негова господарка и детайлно описал какво ще причини на токчетата ми, краката на табуретките и колко ще е послушен.

О, по социалните мрежи е лудница. Мястото, където всеки болен мозък се развихря.
Един ми беше писал, че има фетиш към женски ръце и учтиво помоли да му изпратя снимка на "пипалцата си". И аз учтиво го блокирах.

Този със стоте жени да не би да е Ицо 100-те манекенки? И е известен....
Шегувам се, де.😊

100-те манекенки е от "старата школа", при него нещата,предполагам, се случват с финес.
Това ще е от тия днешните младежи, които когато рядко пускам телевизора, им засичам физиономиите по всевъзможни предавания.Не ги знам какво са постигнали, но виждам огромно самочувствие.

Че какво са 100 бройки? Я питайте Митьо Пищова колко ги е прекарал през ЖакузитУ 😁
Иначе съм съгласна, че "старата школа" кавалери вече си отива, което е много жалко.
Какви майки ги възпитават днешните муньовци, които считат кавалерството за слабост?

Предполагам – майки гребкини, които са опъвали каиша да си отгледат децата, докато таткото е гонил с изплезен език поредната пеперудка и чието присъствие в живота на сина му се е ограничавал до мизерната сума, подхвърлена като издръжка (в най-добрия случай).
Винаги съм се учудвала защо от майката се очаква да възпитава кавалерство у сина си, а не от бащата. Макар че какво ли се чудя – по подразбиране майката винаги е виновна. За всичко.

Положението с мъжете напоследък е драматично. Незнам дали майките им са виновни или не. Не бих се заела да коментирам, ама е страшно просто,  
Майката ли , бащата ли, са виновни, но може би е добре към 19-20 годишен/ годишна, да се натири чедото, че хем родителите да видят малко рахат, хем "детето" да "разбере", че ако не си изпере чорапите и не си изхвърли кошчето за болкук, ще се вмирише всичко

И на мен един такъв ми писа наскоро, фейсбука му беше РОБЧО РОБЧО