А колко съм получавала "Много си красива" (аз снимка на профила нямам) 
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 15 май 2024, 13:29 ч.
Ужасни, смешни срещи
Ох,във ФБ е нещо страшно.
Ограничила съм си профила,но трябва да могат да ми пишат външни хора(да не уточнявам защо).И честичко ми се случва мъжки индивиди да го правят.
Не ги блокирам,не реагирам с безразличие,а най-добронамерено казвам,че "нямам против да се запознаем ,но държа да се знае,че имам мъж,който обичам и не търся нищо странично"
Обикновено мъжете се засягат и дори това приемат за "надуто".
А веднъж даже ми се случи един да ми отговори:"аз ,ако реша,ще си моя,мъжът ти ще излети бързо бързо,но не ми се занимава да развалям семейства"
А ако ви го покажа ,ще се сцепите от смях.Средно грозен,не особено грамотен и сравнително беден човечец(по наблюдения на снимки и писания)
Добре,че не реши,че горкия ми мъж хахахаха
Ограничила съм си профила,но трябва да могат да ми пишат външни хора(да не уточнявам защо).И честичко ми се случва мъжки индивиди да го правят.
Не ги блокирам,не реагирам с безразличие,а най-добронамерено казвам,че "нямам против да се запознаем ,но държа да се знае,че имам мъж,който обичам и не търся нищо странично"
Обикновено мъжете се засягат и дори това приемат за "надуто".
А веднъж даже ми се случи един да ми отговори:"аз ,ако реша,ще си моя,мъжът ти ще излети бързо бързо,но не ми се занимава да развалям семейства"
А ако ви го покажа ,ще се сцепите от смях.Средно грозен,не особено грамотен и сравнително беден човечец(по наблюдения на снимки и писания)
Добре,че не реши,че горкия ми мъж хахахаха
Охххх, средно грозен хахаххаах
Ами,не искам да звуча много грубо,но човекът беше към 1,60 висок,оплешивяващ и въз шишкав.
С лош вкус за дрехи и постове от сорта на:"полу гола жена ближе мляко от паничка и казва МЯУ"
Изобщо не знам на какво се градеше самочувствието на този човек,но го имаше в изобилие....
Хахаха, това ме подсети...Като бях студентка /вече живеех с мъжа ми, макар да не бяхме сключили брак/ отивам на лекции, обаче съм подранила и чакам на една пейка. По едно време някакъв се настани до мен и ме заговори, но най-общи неща. Пита ме какви лекции ще имам, кой преподавател, оказа се, че му е предавал и на него и се заприказвахме на студентски теми.
По едно време ми вика - Айде, да ходим до кафето.
Аз: -Ааа, не, не, аз тъкмо пих с една приятелка. /малко послъгах, ама да не го обидя, пък не искам да ходя.../
Той: - Ами поне да ми дадеш телефона си.
Аз: - Омъжена съм! /това го използвах, като исках бързо да разкарам някой/
Обикновено това върши работа, като се извиняват и си продължават. Ама тоя не...
Вика ми: – Нищо, ти ми дай номера си, аз ще ти звъня, когато мъжът ти го няма.... При което аз 
И му рекох: - Държа на мъжа си и не искам никакви мъже да ми звънят, така че...
Той обаче не се предава: – Ааа, не държиш на него, не си носиш халката.
Добре, че стана време за лекциите и дойдоха и други колеги, та тоя се разкара.
По едно време ми вика - Айде, да ходим до кафето.
Аз: -Ааа, не, не, аз тъкмо пих с една приятелка. /малко послъгах, ама да не го обидя, пък не искам да ходя.../
Той: - Ами поне да ми дадеш телефона си.
Аз: - Омъжена съм! /това го използвах, като исках бързо да разкарам някой/
Обикновено това върши работа, като се извиняват и си продължават. Ама тоя не...
Вика ми: – Нищо, ти ми дай номера си, аз ще ти звъня, когато мъжът ти го няма.... При което аз И му рекох: - Държа на мъжа си и не искам никакви мъже да ми звънят, така че...
Той обаче не се предава: – Ааа, не държиш на него, не си носиш халката.
Добре, че стана време за лекциите и дойдоха и други колеги, та тоя се разкара.
хахаха това,че си омъжена действа в повечето случаи безотказно.
Наскоро в ХИТ някакъв мъж ми се усмихваше ,после дойде до мен и попита :здравейте,може ли да се запознаем ,да ми дадете номера си да излезем някой път?"
Казах му просто:"ами,мъжът ми няма да е очарован"
Човекът схвана намека и се оттегли
Аааа,сетих се за един друг такъв случаи ,много ме развесели.С мъжа ходим в един фитнес и повечето мъже знаят,че съм обвързана и кой е мъжът ми и не ме закачат.Обаче едно момче ,явно ново,идва до мен и казва:"здрасти,може ли да се запознаем?"
Казах му:"няма проблеми,обаче мъжът ми е отзад и да не си помисли нещо..."
Горкото момче буквално пребледня,спече се пред очите ми,дума не каза повече,само запристъпва назад и повече не го видях във фитнеса.
Като се има предвид какви бабанки има във фитнеса,кой знае какво си е помислил:на тая мъжа може да е някой луд здравеняк,я да се разкарам
То реално наистина добре,че мъжът не го видя,не ми се мисли как би реагирал.
Наскоро в ХИТ някакъв мъж ми се усмихваше ,после дойде до мен и попита :здравейте,може ли да се запознаем ,да ми дадете номера си да излезем някой път?"
Казах му просто:"ами,мъжът ми няма да е очарован"
Човекът схвана намека и се оттегли
Аааа,сетих се за един друг такъв случаи ,много ме развесели.С мъжа ходим в един фитнес и повечето мъже знаят,че съм обвързана и кой е мъжът ми и не ме закачат.Обаче едно момче ,явно ново,идва до мен и казва:"здрасти,може ли да се запознаем?"
Казах му:"няма проблеми,обаче мъжът ми е отзад и да не си помисли нещо..."
Горкото момче буквално пребледня,спече се пред очите ми,дума не каза повече,само запристъпва назад и повече не го видях във фитнеса.
Като се има предвид какви бабанки има във фитнеса,кой знае какво си е помислил:на тая мъжа може да е някой луд здравеняк,я да се разкарам
То реално наистина добре,че мъжът не го видя,не ми се мисли как би реагирал.
Natali_ с това чакане ме подсети за една наистина ужасна моя среща. Излязла съм с приятелка на пазар, тя решава да влезе в един магазин за обувки, а аз оставам отвън понеже малко преди това си бях взела нещо за ядене и да не цапам и да създавам неудобство реших да я почакам отвън. Хапвам си аз спокойно пред витрината, оглеждам какво е изложено и изведнъж усещам как някакъв човек ме хваща за китката, че и ме стиска на всичкото отгоре. Обръщам се и го поглеждам, той все повече се приближава към мен и ми говори: “Много си хубава, перфектна си, всичко ти е перфектно, как може някой да е толкова красив” и подобни щуротии. Виждаше се, поне за мен, че човекът не е добре психически, което допълнително ме изплаши, защото ако бъда рязка и се дръпна не знам как ще реагира. Започнах бааавно да се дърпам, да дърпам ръката си, която той продължаваше да стиска и само повтарях, че му благодаря за думите. Накрая той продължаваше да се взира в мен и с усмивка ми каза: “Айде, аз те оставям, но утре нали пак ще те видя?” Още ми става зле като се сетя за случката.
А иначе във ФБ откачалки колкото искаш. То не бяха мераци да идват да живеят в нас при мен, мераци да излизаме, да се виждаме, та чак до: “Ще си купувам яхта и ще я кръстя на теб”... До един момент се дразнех после взе забавно да ми става.
А иначе във ФБ откачалки колкото искаш. То не бяха мераци да идват да живеят в нас при мен, мераци да излизаме, да се виждаме, та чак до: “Ще си купувам яхта и ще я кръстя на теб”... До един момент се дразнех после взе забавно да ми става.
Natali_ с това чакане ме подсети за една наистина ужасна моя среща. Излязла съм с приятелка на пазар, тя решава да влезе в един магазин за обувки, а аз оставам отвън понеже малко преди това си бях взела нещо за ядене и да не цапам и да създавам неудобство реших да я почакам отвън. Хапвам си аз спокойно пред витрината, оглеждам какво е изложено и изведнъж усещам как някакъв човек ме хваща за китката, че и ме стиска на всичкото отгоре. Обръщам се и го поглеждам, той все повече се приближава към мен и ми говори: “Много си хубава, перфектна си, всичко ти е перфектно, как може някой да е толкова красив” и подобни щуротии. Виждаше се, поне за мен, че човекът не е добре психически, което допълнително ме изплаши, защото ако бъда рязка и се дръпна не знам как ще реагира. Започнах бааавно да се дърпам, да дърпам ръката си, която той продължаваше да стиска и само повтарях, че му благодаря за думите. Накрая той продължаваше да се взира в мен и с усмивка ми каза: “Айде, аз те оставям, но утре нали пак ще те видя?” Още ми става зле като се сетя за случката.
А иначе във ФБ откачалки колкото искаш. То не бяха мераци да идват да живеят в нас при мен, мераци да излизаме, да се виждаме, та чак до: “Ще си купувам яхта и ще я кръстя на теб”... До един момент се дразнех после взе забавно да ми става.
А иначе във ФБ откачалки колкото искаш. То не бяха мераци да идват да живеят в нас при мен, мераци да излизаме, да се виждаме, та чак до: “Ще си купувам яхта и ще я кръстя на теб”... До един момент се дразнех после взе забавно да ми става.
Нищо не ми направи, но беше доста по-висок и по-як от мен и с това налудничаво говорене, бях в шок седмици. Даже спрях да ходя на училище. Простудих се насила и първата седмица не си пих лекарствата... Така и не разказах на никого за случката и даже я бях забравила, но споделеното от С. ме подсети...
Не е точно среща, но случка. Омъжена съм от година и малко и винаги гордо си нося халката. Чакам за лекар в една поликлиника в центъра, влиза младеж (към 26-27г) с майка си ли, леля си, не знам. Та жената пита къде има банкомат, аз я насочвам и тя отива. И нашият започва разговор, аз съм адски отворена към комуникация и във всички виждам добрина и желание за общуване. Тогава работех в театър, разказвам му, той ми казва, че много му се ходи на театър. Аз, разбира се нищо не зацепвам и си продължавам плеядата, той се оживи, разказвайки ми, че живее в морско градче. Оттам аз му обяснявам, колко много обичам точно това градче, как миналата година съм била там с мъжа си.
Тук, той се облещва и казва:
- Мъжът ти?
Аз размахвам гордо халката си и казва:
- Ми да.
Разбира се, той прекъсна веднагически комуникацията и моя милост едва сега разбра цялата му идея. Ма аз... пъпешче.
Както каза после бившият ми мъж (ей, тоз момък сигурно би се зарадвал на факта ), на когото разказах всичко защитавайки се: "Ми той каза, че много му се ходи на театър":
- "Ми ти, ако му беше казала, че работиш в "Чистотата" то и камион щеше да му се кара!"
Тук, той се облещва и казва:
- Мъжът ти?
Аз размахвам гордо халката си и казва:
- Ми да.
Разбира се, той прекъсна веднагически комуникацията и моя милост едва сега разбра цялата му идея. Ма аз... пъпешче.
Както каза после бившият ми мъж (ей, тоз момък сигурно би се зарадвал на факта
), на когото разказах всичко защитавайки се: "Ми той каза, че много му се ходи на театър":- "Ми ти, ако му беше казала, че работиш в "Чистотата" то и камион щеше да му се кара!"
Първото ми гадже в гимназията се скъсваше да яде. Вярно, подрастващ, ама отидем някъде, наядем се, а после той все търсеше откъде да си купи баничка, или кроасан или каквото и да е, и все зобеше. Няма да забравя как веднъж ходехме на пицария, а после той настоя да влезем в Макдоналдс където аз си взех кола, а той опраска цяло меню. А не беше дебел.
По повод яденето, имам бивша колежка с близнаци - момче и момиче. Маминият е двойно на сестра си, вечно му се слагаше в чинията второ и трето, или от родителските чинии, или да си вземел от сестра си... Представете си го какъв ще израсне.
По повод яденето, имам бивша колежка с близнаци - момче и момиче. Маминият е двойно на сестра си, вечно му се слагаше в чинията второ и трето, или от родителските чинии, или да си вземел от сестра си... Представете си го какъв ще израсне.
Гледам, че не се ограничавате вече само със споделяне на срещи...та:
Вървя си по улицата в обедната почивка, връщайки се от някакъв магазин и ме спира един приятен на взгляд, около петдесетина годишен господин, очевидно искайки да пита нещо. Спирам аз и се усмихвам, човекът отсреща ми прошепва почти нещо, обаче аз не чувам. Усмихвам се още по-широко и му казвам: "Моля, не Ви чух." и той един полутон по-високо, на скороговорка - "Можете ли да ми кажете, къде да намеря мъж да ме ...? Аз решавам, че не съм чула добре и повтарям "Не ви разбрах. Какво търсите?." Аа той беше я подкарал вече на песен "Може ли да ми кажете къде да намеря мъж да ме ...?" Тук вече се усъмних, че някой си прави майтап с мен и с едно "Съжалявам, не мога да помогна" си продължих по пътя.
... Минава се известно време, вървя по същата улица и насреща ми устеремен същият индивид. Докато си отвори устата и му изстрелях: " Съжалявам, не мога да ви помогна!"
Вървя си по улицата в обедната почивка, връщайки се от някакъв магазин и ме спира един приятен на взгляд, около петдесетина годишен господин, очевидно искайки да пита нещо. Спирам аз и се усмихвам, човекът отсреща ми прошепва почти нещо, обаче аз не чувам. Усмихвам се още по-широко и му казвам: "Моля, не Ви чух." и той един полутон по-високо, на скороговорка - "Можете ли да ми кажете, къде да намеря мъж да ме ...? Аз решавам, че не съм чула добре и повтарям "Не ви разбрах. Какво търсите?." Аа той беше я подкарал вече на песен "Може ли да ми кажете къде да намеря мъж да ме ...?" Тук вече се усъмних, че някой си прави майтап с мен и с едно "Съжалявам, не мога да помогна" си продължих по пътя.
... Минава се известно време, вървя по същата улица и насреща ми устеремен същият индивид. Докато си отвори устата и му изстрелях: " Съжалявам, не мога да ви помогна!"
На опашка за месо съм. Пред мен има симпатичен мъж. ПРодавачката се суети нещо, накрая идва и пита: Заедно ли сте? Мъжът ме погледна, усмихна се готино и отвърна: Не...за съжаление.
Признавам си, че ми стана много приятно, защото беше симпатичен, и начина, по който го каза, беше сладък, пък аз прилично омъжена, стопли ми сърцето този ден.
Признавам си, че ми стана много приятно, защото беше симпатичен, и начина, по който го каза, беше сладък, пък аз прилично омъжена, стопли ми сърцето този ден.