Да не би детето да ревнува мама от приятелчето. Как ласкаво се изказвате за другото дете... Ми то вашето се нуждае да знае, че за вас най-важно е то. Не казвам че не е. Хвалете по често своето мъниче.
- Публикувана: 31 март 2018, 14:57 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2018, 20:55 ч.
Кризисни ситуации при малките деца
Хей , не се бях замислила над това дали пък наистина не ревнува от приятелка си .. хм .. твърде е възможно да... не аз не говоря ласкаво за др дете , просто казвам че е пълната противоположност на моят дивак хаха за мен винаги моето момиче ще е най - най
Ревност точно - не, но конкуренция - да. И борба за внимание. А и на тази възраст не може да се говори за приятелства между децата, а по-скоро за такива между майките. Както и опит за лидерство и налагане. Емо е овен, от бебе се опитва да проявява характер и да командва. Сега в градината си има най-добър приятел, с две седмици по-голям, но зодия риби и съответно друг темперамент. Паснаха си идеално.
Ако едно малко детенце играе със своя играчка пред други деца, и не иска да я дава, това ми е разбираемо и би трябвало техните родители да си ги озаптят.
Обаче, ако едно малко детенце НЕ играе със своята си играчка, а с нещо съвсем друго. И друго детенце, даже братче или сестриче, започне да играе с тази играчка и да се забавлява, и тогава собственичето отива да се дърпа с него за играчката и всички започват да реват... Та се чудя, от гледна точка на Идеалната Справедливост, кое е правилното и педагогичното: другото дете да отстъпи, понеже играчката не е негова (да, Миме, това е на Жорко, дай си му го), или собственичето да приеме, че не може да разваля играта на друг, даже ако играчката си е нейна / негова.
Според мен, собственичето трябва да отстъпи. Вие какво мислите?
(Ситуацията е по истински случаи, в които искам да взема правилното решение).
Обаче, ако едно малко детенце НЕ играе със своята си играчка, а с нещо съвсем друго. И друго детенце, даже братче или сестриче, започне да играе с тази играчка и да се забавлява, и тогава собственичето отива да се дърпа с него за играчката и всички започват да реват... Та се чудя, от гледна точка на Идеалната Справедливост, кое е правилното и педагогичното: другото дете да отстъпи, понеже играчката не е негова (да, Миме, това е на Жорко, дай си му го), или собственичето да приеме, че не може да разваля играта на друг, даже ако играчката си е нейна / негова.
Според мен, собственичето трябва да отстъпи. Вие какво мислите?
(Ситуацията е по истински случаи, в които искам да взема правилното решение).
Според мен - първото. --> другото дете да отстъпи, понеже играчката не е негова (да, Миме, това е на Жорко, дай си му го). Въпреки, че съм от тези, които учат на споделяне от както има външен контакт. Децата трябва да се научат да си пазят вещите, да знаят, че тяхното е за тяхна употреба, а чуждото е чуждо, а не за обща употреба. Ако в този момент се е сетило, че си е оставило някъде играчката и отива да си я вземе от ръцете на другото дете, което случайно я намира, за тази възраст, конкретно, приемливото би трябвало да е първото. И не бива да му се караш, за това че си търси неговата играчка, в момента в който вижда, че някой му я отнема. Винаги можеш да му искаш разрешение, обаче, да я даде за малко на другото дете да я види. В такива случаи не отказват. А, ако откаже - преговор, договор или край на играта на съответното място (с ефекти от това като поощряване или поучаване).
Ревност точно - не, но конкуренция - да. И борба за внимание. А и на тази възраст не може да се говори за приятелства между децата, а по-скоро за такива между майките. Както и опит за лидерство и налагане. Емо е овен, от бебе се опитва да проявява характер и да командва. Сега в градината си има най-добър приятел, с две седмици по-голям, но зодия риби и съответно друг темперамент. Паснаха си идеално.
а вашето дете коя зодия е ? А приятелката и е зодия рак Рибите са егоисти, не са амбициозни. А, раците са два пъти по-егоисти от рибите. Риби с рак са супер комбина.
Баща ми е риби , не бих казала че е егоист , даже напротив .. имам и приятели риби които не са никак егоисти
то от всяка зодия има кривотии така че .. 
И аз от мои наблюдение, въпреки, че не бях привърженик на зодиите като определяне на характера, мисля че си има определени черти, които не могат да се променят никога. Ами то си е и така, всяко дете си е индивидуално, но все пак при желание, ние като родители можем да вникнем поне на 50% в психиката му и да му даваме правилна насока.
Ами то си е и така, всяко дете си е индивидуално, но все пак при желание, ние като родители можем да вникнем поне на 50% в психиката му и да му даваме правилна насока.
Моето дете си беше заплюло една въртележка за негова, не даваше никой да се качва, никой да се върти, само тя сама и когато се качваха други деца направо изпадаше в истерия. Колко съм обяснявала, само аз си знам, час преди да отидем говорим че въртележката е за всички и пак същия филм. После като се приберем вкъщи и се успокои пак и обяснявах, правих ролеви игри, какво ли не. От съвсем малка я уча на споделяне.Сега осъзнавам, че е била прекалено малка. Този период отминава и е съвсем нормален. Не си мисли, че вечно ще е така. След него ще дойде друго. Не се вглъбявай.
В практиката ми е доказано, че използваните методи тип "приказки как трябва и как не трябва да се държим" в такива ситуации и на такава възраст нямат никакъв ефект. Тук ученето и възпитаването трябва да стават по метода на действията и примера. Това важи за почти всеки изтъкнат случай, макар че не се запознах с всичките. За майката в първия пост, очевидно детето копира поведението на родителите и се индентифицира с егоистично такова. Не трябва да казвате на дъщеря си да споделя вещите си, а да я научите да ги споделя. Това става с практически примери от Вашето поведение. Очевидно модела у дома е такъв, за това и крайните плодове от детето са такива. Също така е доста вредно да се поставят етикети и модели на поведение сред детето - "характера му е такъв, какво може да се прави" или пък "зодията му е такава, какво можем да правим"...
Това за копирането на поведение от родителите не съм съгласна въобще, преди време, когато нямах дете се възмущавах много и се кълнях, че лошото поведение е взаимствано от вкъщи. Сега вече знам източника на нашето-детската градина, поне в нашият случай е така.
така е, няма особено значение какъв пример дава родителят. Някои просто си правят циркове о това е!
Ами не съвсем. Никое дете няма потребност да прави циркове, ако това не му е дадено като ценност. Но пък всяко дете има потребност да привлича вниманието. Как да стане това, също се научава от околните модели на поведение. Примерът на родителя ще е валиден и полезен само тогава, когато е поднесен ефективно към детето. С празни приказки, определено не се получава.
Е, ако ще си ги мерим, моите и двете не са ми правили циркове, но не е от моето възпитание или пример, а защото такива са се родили, нервната им система е такава. Тръщкащите се деца са били и тръшкащите се бебета, а едно бебе няма как да е такова заради майка си. В този смисъл ние по народному му казваме характер, ако бебето реве и се дере и заспива само на ръце - върви, че обяснявай на някого с кротко бебе как ти отмаляват ръцете и в момента, в който го пуснеш в кревата, веднага надува гайдата. Обаче си е организация на нервната система, просто такива се раждат Всичко си е свързано - рядко относително спокойните бебета стигат до тръшканици на 2, а дори да има обостряне на поведението, то е поносимо. Естествено, ние като родители не можем да ги оставяме да ни правят луди калинки, трябва да има някакви правила на поведение, но както се тръшкат като малки, така ще се тръшкат и като големи. Ако беше от възпитанието само, нямаше да има в едно и също семейство едно спокойно дете и друго, което подлудява всички.
Моят син обожаваше да истерясва, търкаляйки се в пясъчника на площадката. Семейният модел категорично не е повелявал това. А това с пясъчника беше новаторство от негова страна, останалите предпочитат асфалта.
Допреди да родя и аз мислех, че всичко е въпрос на възпитание и семеен модел, но не е така. Голяма роля играе характерът и нервната система на детето. Както има спокойни, така има и възбудими. Но това не е принос на родителя.
Допреди да родя и аз мислех, че всичко е въпрос на възпитание и семеен модел, но не е така. Голяма роля играе характерът и нервната система на детето. Както има спокойни, така има и възбудими. Но това не е принос на родителя.