Кризисни ситуации при малките деца

  • 12 448
  • 95
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 965
Здравейте, възраждам тази тема, защото имам нужда от съвет. Имам син на 2г8м и новородено на 3 седмици. Голямото дете е доста експресивно и емоционално. Емоциите му са крайни (нормално) и доста силно изразени. Смее се високо, крещи и блъска като е ядосан - както си му е реда. И преди да се роди бебето се тръшкаше регулярно, но от както дойде малкото нещата загрубяха. Или е съвпадение с периода или си е знак на протест и желание за внимание от ревност. Винаги е бил много обгрижван и това не се е променило и сега. По препоръки правим всичко възможно да игнорираме бебето в присъствие на батко му само и само да види, че фокуса не е изместен от него. Казвам това за да стане ясно, че не го пренебрегвам заради бебето, напротив - оставяла съм новороденото на повивалника в хавлията за да угаждам на прищевките на баткото. От скоро тръшканията станаха непоносими. Ясно ми е, че и аз съм преуморена с бебето и недоспиването и нервния ми толеранс е намалял драстично, но той започна да се държи отвратително. Когато иска нещо и не става, когато му се прави забележка, когато се опитва да направи нещо сам и не може - започва да крещи като обезумял, ляга по земята и вика, удря по масата с юмруци, удря и по нас и ни бие... Посягането ме притеснява, другото го игнорирам или ако много крещи го слагам в кошарата да се успокои. Как да реагирам на посягането? Прави го умишлено - казвам че не се удра, но пак пристига да ме бие. Няколко пъти така и накрая му удрям ръчичката обратно. Реве и крещи... Удряйки го едва ли му давам правилен урок да не удря  ooooh! но искам това поведение да не се повтаря. Как да действам адекватно? Отделно е започнал да не иска да прави нищо, сутрин не иска да се съблича, пищи, не иска да му мия зъбите, да му сменя памперса... Опитвам с разсейване, но често не помага. Накрая го обличам насила, той се дърпа и гъне крещи... ама как да тртгнем за яслата? Същото е и с даването на лекарства - държим го двамата като полудял затворник докато единия не успее да му набута сиропа в устата, надявайки се да не го изплюе...  Не знам как да постъпя - преди да го насилим му говоря, моля му се, давам на мен и на всички играчки от сиропа - нищо. Това грубо насилване е единственият начин да му дам лекарствата, но не мисля че е правилно. Но все пак това не е концерт по желание... Къде бъркам - какво ще ме постветвате? Как да реагирам при удрянето, как да го обличам и да му давам лекарства без физическа сила и крещене от моя страна  Tired

# 91
  • Мнения: 11 737
Съжалявам, но това поведение в никакъв случай не е нормално, т.е не е на дете в норма.
Проверете дали детето чува добре, т.е дали няма образувана тапа от ушна кал навътре в ухото.
Тези гневни изблици да не се дължат на трудна комуникация? На тази възраст би трябвало вече да говори и да може с думи да каже какво иска, както и да подлежи на договаряне. Ако детето има проблем с говора проверете юздичката под езика да не е твърде къса. Ако всичко със слуха и говорния апарат на детето е в норма започнете работа с логопед, за да подпомогнете проговарянето. И с психолог (ако откриете добър такъв) за контрол над емоциите.
Ако всичко друго е наред - говор и слух, направете обследване при детски психиатър, който в екип с детски психолог и логопед ще се изкаже дали не става въпрос за друг проблем в развитието на детето. Колкото и трудно да се преглъща от родителите, открит навреме проблем дава по-добър шанс за овладяване на нещата.

# 92
  • Мнения: 25 442
Как да реагирам при удрянето, как да го обличам и да му давам лекарства без физическа сила и крещене от моя страна  Tired

Хващаш здраво ръката, така че да не може да удря с нея, гледаш го в очите сериозно (не подхилквайки се) и с възможно най-строгия тон казваш категорично "Не!". След това допълваш (или след като се поуспокои), че мама (тати, баба, дядо или към когото е посегнало) не се удря и че добрите деца не правят така.
Няма смисъл на този етап да го разпитваш защо удря – детето е прекалено малко, за да си даде сметка, че ревнува от бебето и че по този начин се опитва хем да ти привлече вниманието, хем да те накаже.
Освен това не е добра идея да оставиш детето да се тръшка, а след това да търсиш решение на проблема. Номерът е да не се стига до тръшкането. Ама това не става с угаждане и изпълняване на капризите, а предусещане на момента, който може да доведе до въпросната криза и неговото предотвратяване. Отвличане на вниманието, занимаване с нещо интересно... Има много начини да залъжеш едно малко дете.

# 93
  • София
  • Мнения: 965
Чува идеално и говори перфектно Simple Smile той  знае какво иска и го назовава точно, аз не му давам просто (ножици, ножове, и тн) и когато му се откаже откача супер бързо. Също се изнервя ако иска са направи нещо (да сглоби примерно) и не може от няколко опита - хвърля го и се разкрещява... Иначе аз когато посяга съвсем сериозно и категорично му казвам, че не се посяга. И след 3-4 му опит да ме удари му хващам ръчичката и му я пляскам отгоре. Това може би ще е добре да спра да хо правя. В яслата е различно дете, само вкъщи ги прави тия циркове. И аз мислех за психолог, но по скоро да идем за да ни даде насоки как да се справим с това поведение, не знаех че толкова малки могат и децата да посетят специалист. Да ми препоръчате някого?
Благодаря за отговорите!

# 94
  • Мнения: 28 859
Със сигурност ревнува, но, както казва Как Сийка, това е неосъзнато. Говори му, че вече  е голям, че е батко и трябва да бъде възпитан. Давай му лесни задачки, като да донесе биберона/памперса/водичката. Нека се чувства съпричастен за бебето. Говори му как ще си играят с бебето, като порасне, колко ще се обичат и подобни неща. Когато тръгне да те удря, се направи, че те боли много и се престори на обидена. Възможно е да дойде да те успокоява и да не повтори.

# 95
  • Мнения: 25 442
И след 3-4 му опит да ме удари му хващам ръчичката и му я пляскам отгоре.

Късно е при 3-4 опит. Още при първия хващаш здраво ръчичката и го възпрепятстваш да удари. Ти си възрастният и ти диктуваш правилата във вашия дом.
Също така е много важно тези правила да се спазват и изискват от всички – от таткото, от баби и дядовци... Трябва да сте единни, един отбор. Има ли най-малка пукнатина или разминаване в методите ви, детето веднага ще го забележи и ще се възползва максимално.

Общи условия

Активация на акаунт