Нелепа ситуация или... каквото е там.

Да, в случая смятам себе си за виновна, защото го виждах, че ми се увърта, лафчета, усмивки, но аз нали съм си ведра и винаги учтива с хората, та някои тълкуват много превратно това поведение. Вече се научих, де. Не съм така мила, добра и възпитана с всички. Усещам хората, малко общуване и ми е ясно кой що за стока е.
Ла Сомбра, залиташ малко в крайности. Има ситуации и ситуации. Има такива, в които жените са подстрекателките. И други, в които някои мъжа са си такива – налазници, независимо от жената. Трябва да се разграничават нещата. Не можем да говорим винаги за един и същ виновник – мъжа.

Ситуацията е нелепа, защото сама си позволила това.
При познанството мъж-жена има една много тънка граница и прескочиш ли я, други виновни няма, освен самата ти.
 На това му се казва малко "Ела, вълчо, изяж ме!".
Сори, ама когато един мъж /далечен познат/ ми предложи нещо подобно, веднага ми светва лампичката.

Сега, няма да те съдя защо и как си излязла с него, но не казвай на приятеля си. Може да си извади някакви грешни заключения за теб, а  и за предишни и бъдещи твои излизания. Рискуваш да не можеш да мръднеш повече никъде с никого. Или пък да влезе в размисли кога, как и с кого си излизала и дали някой друг също не ти се е пробвал. Не се набивай сама между шамарите. Винаги, когато съм решавала да споделя нещо, винаги ми е излизало през носа после. Ще зародиш съмнение в приятеля си, че и ти с нещо си виновна и ходи се оправяй после. Или пък приятеля ти да тръгне да го бие, ще стане грозно. Замълчи си и скъсай всякакви контакти с тоя.

Не ми стана ясно защо ти трябва да си виновна, задето характерът ти си е такъв, а някой си тълкувал нещо еди как си, още повече, че не си била подстрекателка, както ги наричаш. С тая склонност на жените да се самообвиняват за всичко е ясно защо няма мъже, които да си признаят, че са налетели без повод независимо от жената. И защо смятат, че им е в правото да налитат при всеки изкривен през тяхната призма "повод" - така и така той излиза сух от водата, а пострадалата освен другото ще понесе и упреците на обществото. В случая говорим за добър познат, в компания, обвързан също като нея. Ама като гледам, за неговата заслуга да се стигне дотук, не се говори.

Aз бих казала на моя приятел.
Не се знае дали онзи няма да продължи да прави глупости и да сервира на приятеля ми нещо от сорта на "ми ние един път като имахме среща с нея да гледаме залеза..." Тогава по-трудно ще обясня какво е било наистина.

Тъпанари и простаци, които си въобразяват, че щом си учтива и любезна, значи 100 на 100 си му навита, винаги е имало и ще има. Затова жените са тези, които дават ясно да се разбере докъде е границата на отношенията. Независимо дали става въпрос за семеен приятел, колега, съученик, колега на съпруга, трети братовчед и т.н. Интелигентен и схватлив мъж бързо би се ориентирал в сигналите на жената, но има и едни диваци, за които НЕ е ДА и средно положение няма!

Темата ме съмнява, че е пързалка, но няма как да съм 100% сигурен. Просто усещане.
Иначе по темата - авторката няма чисто поведение и това е видимо. Вечерна ексклузивна среща с "познат" за "хахо-хихи". И двамата обвързани, но без халки. После въпреки, че има ранна среща на другата сутрин, тръгва "на разходка" с него, защото на него "много му се разхождало", ама те всъщност са в кола...

Не искам да виня авторката, че е предизвикала поведението му. Но ако е искрено това, което разказва, то тя явно е яко лишена от емоционалната интелигентност да разчита сигналите, които един мъж дава.

Авторке, доста млада и зелена изглеждаш. Грешката ти е още на ниво излизането за вечеря с него. Това е предпоставката за всичко, което се е случило. Занапред се замисляй повече за индивидуалните си срещи с представители на другия пол. Мъжете са същества, които не губят време в празни приказки с жени, освен ако нямат нещо друго наум.

Относно въпроса ти: Не, не казвай на приятеля си. Той няма откъде да разбере, така че е абсолютно безсмислено да го информираш. Няма да стане по-добре, а напротив - рискуваш разговорът да тръгне в много неприятна посока. Не, не си била изнасилена. Не, нямаш никакви доказателства за думите си. Абсолютно всичко, което кажеш ще противостои на думите на другия мъж, които ще имат същата тежест като твоите. Не, не казвай на приятелката му, защото и там важи същото - изобщо не се знае тя как ще изтълкува думите ти и изобщо не се знае той как ще опише срещата ви.

Така че... просто зарежи. Ограничи контактите си с този човек до абсолютния минимум. И... спри да излизаш сама с мъж/е. Поне докато се водиш "обвързана".

Аз лично бих спестила повествованието на приятеля, защото ще се наложи да обясниш какво си правила с този човек в колата му, защото много му се било разхождало. И то във време, когато таксита бол.

Всички имаме колеги, приятели, познати, компании и прочие и знаем, че далеч не всички си фантазират разни поводи при едно и също държание на жените. Та след като има мъже, на които не им се привиждат разни аванси, то е ясно, че не при всички случаи вината е в жените, колкото и другата част от мъжете да твърдят обратното, понеже им се иска нещо да е така и като не е така, те пък ще си го изфабрикуват, за да е така, както искат.
Що се отнася до казването - интересно ми е този как ще реагира, ако приятелката му разбере, че налита на други жени.

Авторката няма доказателства за думите си. Ето защо е абсолютно неясно как би реагирала приятелката на главния герой. Неясно е и как той ще опише срещата.  Още по-неясно е дали нещата няма да получат съвсем друг наклон и с този си нов наклон да достигнат накрая до приятеля на авторката.

Извод: Казването на приятелката е изключително голям риск с непредвидими последици.

Не знам защо като стане въпрос за такива найс ту митю/митуу ситюейшъни, винаги се започва с обясненията за вината. В случая авторката едва ли ще тръгне да съди обвързания ерген, че се опитал да я скланя към интимности. Та, не е толкова важно кой е виновен, а как да се предпази от следващи нелепи ситуации или каквото е там то. Както каза мекичката, простаци има под път и над път. Ама задължително ли е да падаш в жертва на всички тия простаци, защото не умееш да прецениш с кой да излезеш и докъде да му позволиш да стигне. Тръгни ти като последната наивна овца да угаждаш на всеки, на който му се разхождало, седяло в кола, играйкало инт, и нелепите ситуации биха станали безчет.

Ми елементарно – не защото е мъж или аз съм жена, а защото по-умните хора така постъпват. Ще се занимавам с някакъв измекяр аз. Че си нямам друга работа. Да се оправя. Какво като му развея белите гащи и му начукам канчето публично. Те такива са си мръсници и такива си остават. Рядко стигат по-далеч. Обикновено са по обарването само. Такива с лопата да ги ринеш. Ако беше ме натиснал да ме изнасилва – вече е различно, тогава щеше да бъде разпнат – съд, публичност и т.н. То има и други видове тормоз, но за тях не се говори така горещо – не само сексуален, а и чисто психически (виж темата на жената с акащия мъж). Ето това е тормоз и то 24/7. Но обществото нехае и няма и да разбере, че въпросният е един изпечен тормозчия. Топката остава в нас самите. Учиш се, преценяваш и така.

За този не знам (всъщност знам, ще се оправдае, че тя му се е натискала), но със сигурност приятелката му ще обвини нашата героиня, че сваля мъжа ѝ. Може да вдигне скандал и даже да изприпка да предупреди приятеля ѝ. Ще раздуе историята и сред общите им познати. И авторката не може убедително да отрече, защото няма логичен отговор на въпроса: "А защо тогава беше на среща с моя мъж?".

Както и да е, станалото – станало. Да се държи настрана от този мъж и да си сложи обеца на ухото за друг път. Защото следващият може да не се откаже толкова лесно и да има доста по-неприятни последствия.

Ти употреби думата "услуги" и то специално в кавички. Докато той не те хвана за чатала, ти как приемаше тези услуги - мислеше ли, че това е изцяло алтруистичен акт или имаше усещането, че рано или късно мъжът ще си поиска цена за услугата?

Как'Сийке, именно затова смятам, че това да се каже на приятелката е тотално необмислено и рисково. Даже направо съм си убеден, че накрая супата ще я духат авторката и нейният приятел.

Не, Нофелет. Общуването ни беше съвсем непринудено, онзи е уж ЕнтелЕгентен, с добро образование и позиция. Не е някой сваляч-простак. Поканваше ме да ме хвърли, защото пътя му към тях минава покрай нас, а не специално да ме кара. Но от друга страна, после като връщам лентата поглеждам с друго око и виждам, че е имало ясни знаци от негова страна, които съм проспала – носи ми кафенца, търси си уж задачки в работата, които да опират до мен и подобни уж дреболийки. Ако не съм била толкова наивна, съм щяла да забележа и да сложа граница по-рано. Затова написах и по-горе – мислете, всяко поведение и действие има последствия.