Тормоз в училище – от страната на агресивното поведение

Солничка, няма последствия ако няма писменно оплакване. След това зависи само от директора дали е "човек". Обикновено директорите защитават учителите при устно оплакване от родители. А опреснителен курс - само за квалификация и то ако има финансиране, педагогика търси в частните училища.
В нашият случай родителите ходеха и си пиеха кафето с класната, ходеха и на разговори на 4 очи с директорката. Класната водеше частни уроци на детето на майката, която организира цялата кампания срещу нас.
Проведохме разговор с класната пред директорката за това, че неискаме детето ни да е изолирано на последният чин само, и че искаме да е по-напред заради очите. Директорката нареди детето да седне с едно от децата, за които й казахме, че родителите няма да имат против, а за очите - да донесем документ от очен лекар. След като ние си тръгнахме от кабинета й е наредила на класната да започнат кампания по отстраняването на детето - последва педагогически съвет и т.н. За педагогическият съвет се опитах да се оплача на РУО, откъдето ми отговориха, че немогат нищо да направят, ако е спазена процедурата - те за това отговарят - да се спазват процедурите.
Психолозите в училище са и преподаватели - това е много извратена практика. И все пак училището им плаща заплатата - това е предпоставка да не се изправят в защита на детето, ако има някакъв тормоз от страна на учители, директор и т.н.
В това може да помогне само външен психолог, който е назначен за медиатор от училището.

Това как го разбрахте?

При нас с опитната учителка, просто ме извика да говорим за 6г ми буйно и шумно дете (не е имало удряне/агресия от негова страна, но социално не приемливо поведение). Обясни ми от нейна гледна точка какво се случва в училище, как той се държи заедно с още едно момче. Те едно че пречеха на класа, на нейната работа, но и тяхното учене страдаше. Естествено беше неприемливо, те и взаимно си пречеха и караха. Аз разговарях с него в къщи, разредих много игрите им след училище. По същия начин и другата майка. Учителката ме уведоми, че ги разделя на отделни чинове и от другата година ще са в различен клас. Малки деца, лесно се овладяват; желание и подход да има.

В другия случай с 9г деца, учителя млад, без никакъв подход не можеше да овладява класа. Едно буйно и агресивно дете нарочило моето и още 3-4 по-тихи деца. Имаше и психически и физически тормоз, на които свидетели бяха ставали и други учители. Чак след 2 месеца  аз и другите родители разбрахме какво става. Срещи с управата и класния, писане на емайли, оплакване до директора, инспектората за тормоз и тн. Цялата процедура следвахме. Съответно и училищната управа ни отговаряше писменно. След това случая с цялата документация се разследва  от инспектората. В края на уч. година моето и още 6 тормозени деца ги преместихме (просто не издържаха/хме), класния напусна (или беше уволнен не се разбра точно; не са длъжни да ни уведомят), а директора се "пенсионира".
От цялата неприятна работа, моят тогава 9г син разбра че трябва да си търси правата, как документирано да подхожда и колко трудно се доказва истината. Наложи се той да описва случаи, които би искал да забрави; и да изважда наяве писменно чувствата си. В крайна сметка той и другите деца напуснаха училището и оставиха добри приятели там. Агресивното дете, идващо от проблемно семейство (така поне директора ни каза, аз не ги познавам) остана там, но поне имаше последствия за класния и за директора.

От трето лице, няма да уточнявам

GI, всичко е сведено до професионализма и човечността на отделни учители, а от тях по тази линия се оказва не се изисква нищо.

Това е несериозно.

Колкото и несериозно да звучи - от трето лице разбрах за подписката, защото същият ден ме изключиха от фейсбук групата за да започнат да събират "доказателства" срещу синът ми. Имам доверие на човека, а всяка информация, която може да ми бъде полезна за да предпазя детето си ми беше полезна тогава.
В последствие и третото лице беше изключено от групата, защото се опита да защити детето и нас пред останалите родители.

Не всичко, има органи за проверка. Но всичко е с цената на много усилия и разправия. Може и до съд да се стигне.

За авторката дано да и е полезно това което споделяме. Аз лично с опита, които имам сега просто бих си преместила детето. В това училище, той е набелязан и без подкрепа и подход на класната на 7г дете  не е нужно да се тормози. Колко е лесно да се премести детето в ново училище?

Не, за съжаление не е толкова лесно. Детето на авторката учи по нейните думи в елитно училище, предполагам им е по район. Вероятно и околните са от т.н. елитни. И предполагам имат връзка помежду си. Миналата година друга майка, отглеждаща сама хиперактивната си дъщеря имаше подобен проблем. Учителката не искаше детето. Наложи се майката да напусне работа и да дежури пред училище и да чака да й го изведат. Живеят и детето учи в центъра на София. В околните училища отказват да приемат детето. Накрая на годината майката съвсем случайно става свидетел как класната провокира детето.
И моя колежка в провинцията преди седем- осем години мина през ада да осигури училище на второкласничка с аутизъм, изгонена от класната си. Преживяха и ОЗД и дори съдебно дело по сигнал на класната, че не лекуват детето и не се грижат за него. И обиколи доста училища, но навсякъде ги връщаха. Стигна се до намесата на пресата и РИО, за да намерят училище за детето.
Нарочено веднъж за проблемно, трудно ще му намерят училище. Поне това е моето мнение. А и няма гаранция, че в новото училище историята няма да се повтори. Първо нека опита да разрешат конфликта и едва след това да мести детето.

Така е. Но е много важно да се отговори на въпроса защо е нарочено точно това дете. В  противен случай, има опасност от зацикляне в посока "от никого неразбраната невинна жертва", а от това никой няма полза. Най-малко- детето.

Съгласна съм, че трябва да се разбере причината защо детето е станало жертва-тормозено или защо е агресивно.
Проблема е, че колкото по-дълго детето е в училището толкова повече поведението на жертва се затвърждава и то влиза в тази роля. После дори да се премести в нова среда, това заучено поведение продължава, новите деца го разпознават и цикъла продължава.
Затова колкото по-бързо се реагира по добре.
9г ми тогава син когато го преместих в новото училище след 3м тормоз в старото му отне време да се окопити. Много разговори, промяна в поведението и т.н. Порастна и не е имало вече такъв тормоз. Но колкото по дълго детето е в тази среда, без подкрепа от класен, толкова поведението се променя докато стане част от него..

Скъпи майки,
Днес сутринта на срещата бяхме аз, директорката, една от замесничките ѝ и класната. Започнаха с нападки и накрая просто ми казаха да го отпиша от училището... Класната му, го нападна също, като започна да го обвинява, как другите не слушат заради него. Днес едно момченце го е обидило с цинизми, но не е направило нищо лошо, защото на въпрос от къде я чу тази дума: от Иво. И ето Иво е виновен?! Не мога да повярвам, че така постъпват с децата. Сега съм в безизходицата... Утре не зная дали да го водя.... А ако не го водя на училище пък съм подлежаща на глоба, защото спирам детето си от достъп до образование... Не знам просто... При мен вече не стои въпросът дали да го изместя, а къде?! В нашия район всички училища се знаят много добре и обменят информация. Никой няма да иска да вземе „агресивно” дете. А като аргумент за смяна 2 месеца преди на учебната година трябва да ми бъде смяна на жилището или на работата. Аз така бях направила организация да го приемат, че да е близо до вкъщи и до работата ми. И там идва друг проблем- на нова работа съм в изпитателен срок и не мога сега да искам да отсъствам така...
Извинете ме, че пиша несвързано, но съм супер неадекватна, не мога да мисля, само плача...
Майките от класа сигурно ще са много доволни! Жалбата им е приета и са взети мерки от ръководството... В момента се изготвяла и искова молба в съда?! Кого ще съдят?! 7годишно дете ли?! Не знам какво да кажа просто... Днес всички деца са знаели, че сме при директорката. Класната ги е информирала, за да могат да кажат вкъщи, че планът е успешен!
 А аз стоях като препарирана и не можах и дума да обеля... беше ми заседнала топка в гърлото. Едвам си сдържах сълзите.
А синът ми милия се притесняваше, че е изпуснал материала и няма да си е написал домашното за утре. Щели да имат английски и нямало да може да си научи думичките. Как дс му кажа сега, че няма смисъл, че вече няма да ходи в това училище?!

Имате право на 3+7 дни на отсъствия по семейни причини. Може да се възползвате от тях.
За смяна на училището не е необходимо да се доказва смяна на месторабота или местоживеене. Достатъчно е в приемащото училище да има свободни места. Първокласниците могат да се преместват през цялата учебна година.
За какво точно е тази искова молба?

Те са решили, само ще го тормозят
Свържи се с други майки, съфорумки или рови, търси, но намери свястна класна. Да е свестен човек. От опит ти го казвам. Не се отчайвай, събери си мислите и действай.

macurella , много съжалявам, че се случва това с вас. Явно моделът на всякъде е един и същ. Един съвет, в новото училище не споменавайте за проблемите, които сте имали. Ще приемат детето с едно на ум.
Наистина съжалявам много, че преживявате това!
Може би трябва да се консултирате с адвокат. Нямат право да гонят дете от начален етап, а и не виждам в какво могат да ви обвинят за да ви съдят.Най-вероятно всичко е част от играта, за да ви принудят да напуснете.
Вече втора редакция правя на поста си, за което съжалявам.
Нямат право да отстраняват детето от училище - ако прецениш, заведи го утре на училище. Каквото и да направят "педагозите", можеш да го използваш срещу тях - нямат право да ви отказват достъп до образование, ако го направят - РУО, ОЗД, КЗД и медии. Не са  направили всичко, което е по предписание, за да помогнат на детето. Според мен няма да посмеят - това ще ти даде време да намериш училище или да предприемеш друго, което решиш. Само прецени, дали детето ще се справи. Успех, каквото и да решиш!