Всички обвиняват мен, включително и аз самата, че съм ужасна майка и не се интересувам от поведението на детето ми... Отглеждам го сама, с баща му сме разделени от години, родителите ми са в провинцията и не могат да ми помагат (до колкото могат, дават продукти и някой лев от тяхното малко магазинче, където пазаруват главно с отложено плащане клети пенсионери, а ни е жал да им вземаме от и без това мизерната пенсия), живеем двамата на квартира в София, работя отскоро в офис и заплатата ми не е особено висока, но се старая да бъда добър родител, да му осигуря всичко, от което се нуждае, водя го на футбол, на разходки сред природата, на срещи с приятели, цялото ни свободно време сме заедно. Когато е вкъщи се държи много добре, помага ми, изчаква ме, много е мил, прекрасно дете! Аз не съм конфликтна личност и не обичам спорове, цинизми и насилие (заради което се разделих с баща му) и вкъщи не е виждал такова поведение, че да го копира в училище. Когато ми казват как се е държал, не мога да повярвам, че става въпрос за моето дете, даже изпитвам срам да чуя думите, които е употребил, а камо ли да обясня от къде ги знае... Работата с психолозите е с непостоянен резултат- понякога след срещите се държи много добре, друг път е още по-зле, а по-чести срещи, примерно 3 пъти седмично просто не мога да си позволя. Същият е и ефектът с книгите за възпитанието... В едно от елитните училища в София сме и се притеснявам какво ни очаква. Какво се случва с агресивните деца? Всички говорят за това как да се помогне на тормозените деца, но много малко информация има за тормозещите. Моля ако някоя мама знае нещо по въпроса, да сподели опит.
Извинявам се за прекрасно дългия пост, опитах се да съм максимално кратка. Благодаря на всички, които са имали търпението да се занимават с моите проблеми!