И аз не мисля. Просто източноевропейците сме по-мотивирани от останалите нации да учим езици. Всички поляци, чехи, румънци, сърби, литовци, руснаци и т.н., които познавам тук говорят минимум 3 езика.
- Публикувана: 9 март 2018, 17:37 ч.
- Последно мнение: 27 март 2018, 11:25 ч.
На какъв език да говоря на детето?
Българите сме късметлии, че имаме толкова различни звуци и можем да ги произнасяме "р", "ш", "ъ" и т.н. Но това са мои наблюдения.
Разбира се, че има разлика дали е от заобикаляща среда или от ТВ, но аз не отдавам голямо значение на това, тъй като за мен няма значение дали друг чужд език се говори с акцент или не. Перфектна ситуация е да се усвои като дете и то от хора, носители на езика. Аз отдавам значение на възможността и свободата да комуникираш на езика, който ти е необходим в момента.
Разбира се, че има разлика дали е от заобикаляща среда или от ТВ, но аз не отдавам голямо значение на това, тъй като за мен няма значение дали друг чужд език се говори с акцент или не. Перфектна ситуация е да се усвои като дете и то от хора, носители на езика. Аз отдавам значение на възможността и свободата да комуникираш на езика, който ти е необходим в момента.
Не съм чела другите отговори, но да ти кажа какви са последните препоръки на лингвисти и педагози в цял свят. Един човек - един език. Всеки от вас трябва да говори на детето на собствения си език, дори когато сте заедно. Детето няма да се обърка, а много скоро ще ви разбира и двамата. Да не говорим, че два езика никак не са много. На моето аз му говоря на български, баща му - на италиански, бавачката - на английски, а случайни хора на улицата - на японски. Тя е на 2 години и вече перфектно разбира всички езици. Засега ги смесва, но това е нормално. Имат периоди, в които също отказват да говорят даден език. Това също е нормално и минава, стига да упорстваш.
Според мен има залитане на тема чужди езици през последните десет години. Дори не казвам двайсет, а десет, защото сега има ново поколение родители и много смесени бракове. Все едно ако не е изложено детето на сто езика, ще бъде непълноценно или ще изгуби важно предимство пред връстниците си. Нещата вече не вървят по естествения си път - мама е с език1, тати с език2, живеят в страна се език3. Естествено, ако бавачката прекарва 80 процента от времето на детето с детето, тя ще говори на родния си език.
За мен вече се прехвърля нормалната, човешка граница и се превръща в самоцел. Светът може да е глобален, но за мен не е човешко да се поставя за цел едно дете на владее емнайсет езика за радост на родата.
За мен вече се прехвърля нормалната, човешка граница и се превръща в самоцел. Светът може да е глобален, но за мен не е човешко да се поставя за цел едно дете на владее емнайсет езика за радост на родата.
Андариел, напълно съм съгласна с теб. По тази причина отказвам да си запиша детето в японска градина. Детето ми има бавачка 3 пъти седмично по 4 часа и явно това й стига да усвои английски. Но при нас обстоятелствата налагат тя да знае поне 3 езика - български, италиански и английски (аз и баща ѝ общуваме на английски), а оттам нататък, като порасне тя сама ще прецени. Аз самата владея повече от 3 езика, баща й владее 3 и знам от опит, че е трудно да ги усъвършенстваш всичките. Моята цел за моето дете е да говори български достатъчно добре, за да общува с връстници и семейство, а италиански ще трябва да учи като ученичка и да й бъде най-силен. Английски ще говори, то в днешно време кой не говори... После, ако й се занимава с други езици - прав й път.
Андриел и аз съм съгласна с теб но реално вероятно много семейства нямат избор.
Аз за себе си знам, че шведският ще е основен и български поне малко ако научи ще съм доволна. Английски ще учи в училище, Швеция е на едно първите места по владеене на английски език като чужд език и това дори не го мисля.
В момента най много ми се иска да почне да говори няма значение на кой език.
Аз за себе си знам, че шведският ще е основен и български поне малко ако научи ще съм доволна. Английски ще учи в училище, Швеция е на едно първите места по владеене на английски език като чужд език и това дори не го мисля.
В момента най много ми се иска да почне да говори няма значение на кой език.
българският е твоят роден език. Най-доброто за физическото и психическо развитие на детето е майка му да общува с него на своя роден език. Специално говоря за майката, защото тя е всичко за детето през първите години. Храненето, гушкането, дори това да му се скара на детето, като е на родния език на майката, вече създава определено "когфигуриране" на емоциите, включително телесно, защото детето вижда и жестовете, и мимиката, а те при всеки език и всеки човек са специфични. Дори бащиният не е толкова важен.
Според мен има залитане на тема чужди езици през последните десет години. Дори не казвам двайсет, а десет, защото сега има ново поколение родители и много смесени бракове. Все едно ако не е изложено детето на сто езика, ще бъде непълноценно или ще изгуби важно предимство пред връстниците си. Нещата вече не вървят по естествения си път - мама е с език1, тати с език2, живеят в страна се език3. Естествено, ако бавачката прекарва 80 процента от времето на детето с детето, тя ще говори на родния си език.
За мен вече се прехвърля нормалната, човешка граница и се превръща в самоцел. Светът може да е глобален, но за мен не е човешко да се поставя за цел едно дете на владее емнайсет езика за радост на родата.
За мен вече се прехвърля нормалната, човешка граница и се превръща в самоцел. Светът може да е глобален, но за мен не е човешко да се поставя за цел едно дете на владее емнайсет езика за радост на родата.
Andariel, и аз съм съгласна с теб, но понякога обстоятелствата са такива, че се налага говоренето на повече езици. Ние не сме смесен брак, но се местим през няколко години в различни държави. Детето ни посещаваше английска градина, за да съм сигурна, че където и да сме, ще може да каже, че е гладна, жадна, боли я нещо или каквото и да е.
И от мои наблюдения - дъщеря ни, не усети как го научи английския, наравно с българския. Когато са много малки, научаването е по - лесно, по - леко някак си. Забелязвам, как след 3 год. възраст, когато се озовахме в друга държава вече правеше разлика и доста по - трудно тръгна всичко с езика, още по - малко, че тук са два.
Естествено, може и да не я пращаме на училище, (задължително е от 6 год.), за да не се налага да знае още езици. Но в първи клас ми се струва, че наистина ще и е мнооооого трудно. Английски и въобще чужди езици тук не помагат, ама никак, за комуникация...За съжаление не е като в Скандинавието. Та така - естествени обстоятелства....
разбира се, ако обстоятелствата са такива, човек се приспособява. В един момент децата щат-нещат, влизат в образователната система на страната-гостоприемник, а ако не влязат, това е в техен ущърб, нали трябва да ходят на училище, да вземат диплома. Говорех за друго - за новата мания децата да знаят по со езика.
Blue-green, няма ли при вас Интернационално училище в града където сте? Принципно те са частни и са само на английски. Масово там учат точно деца на семейства, които пътуват дори мисля фирмите поемат образованието на децата-таксите са високи.
В Скандинавието учат английски от ДГ, но в училище не може да отиде дете без местния език😉
В Скандинавието учат английски от ДГ, но в училище не може да отиде дете без местния език😉
Blue-green, няма ли при вас Интернационално училище в града където сте? Принципно те са частни и са само на английски. Масово там учат точно деца на семейства, които пътуват дори мисля фирмите поемат образованието на децата-таксите са високи.
В Скандинавието учат английски от ДГ, но в училище не може да отиде дете без местния език😉
В Скандинавието учат английски от ДГ, но в училище не може да отиде дете без местния език😉
Има Интернационални училища - английско, немско, швейцарско, френско, май изборът е доста голям. Таксите наистина са много високи. По - неприятното е, че се пътува доста.
Няма как без език - детето иска да комуникира , почти на 5 год. е. Има известна доза "капсулиране", ако не се учи езика, някак си живеем като в "балон". В нашия квартал има доста интернационални семейства, но без досег до местните е трудно, ако се пребивава 2 - 4 год. в страната.
По - скоро аз се жалвам, защото все се налага да уча нов език и се получава ситуацията - много езици, трудно поддържане, въобще не са ми по професията (поне да се занимавах с нещо, в което владеенето на езици е основополагащо). Много е стресиращо понякога. Оплаках се и не е по темата.
Моите деца говорят български само като сме вкъщи и през лятото с бабите си. Когато се виждаме с български приятели езикът им е достатъчно добър, за да комуникират. Не са ходили на българско училище, няма и да ги запиша, освен ако сами не проявят желание. С мм сме българи и вкъщи говорим български.
Децата са отраснали в Англия, мд е родена тук и за нас е важно да се справят в местните си училища, нямаме планове да се завръщаме в България, освен ако нещо лошо не ни се случи и сме принудени. В училищата децата учат и втори език - испански, френски, но не в степента на перфекционизъм както е в България.
Важно ни е да имат достатъчно време за почивка, за домашни, както и за спорт предвид, че се прибират след 4ч. вкъщи.
Децата са отраснали в Англия, мд е родена тук и за нас е важно да се справят в местните си училища, нямаме планове да се завръщаме в България, освен ако нещо лошо не ни се случи и сме принудени. В училищата децата учат и втори език - испански, френски, но не в степента на перфекционизъм както е в България.
Важно ни е да имат достатъчно време за почивка, за домашни, както и за спорт предвид, че се прибират след 4ч. вкъщи.