На какъв език да говоря на детето?

  • 9 015
  • 73
  •   1
Отговори
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Здравейте, мислех да пусна темата в "Живеещи в чужбина", но ние не живеем в чужбина, така че ще пробвам да потърся отговори тук.
Живеем в България, съпруга ми е американец, вкъщи се говори на английски. Но се чудим детето как ще се оправи с два езика? Моите роднини естествено му говорят на български, но майка ми започна да ми пуска мухи в главата, че ще объркам детето, няма да иска да говори и всякакви такива... Разбира се, няма как да знаем как точно ще се развият нещата, но има ли какво да започна да правя от сега. Съпруга ми учи български, но всички знаем, че това не става от днес за утре, а и на него му е трудно, наистина.
Знам, че заглавието е малко объркано, но не  знам точно какъв въпрос искам да задам.

# 1
  • У дома
  • Мнения: 4 203
Ти говори с детето на БГ, а съпруга на английски. Щом сте заедно на английски😉 Няма да се обърка. Незнам колко е голямо детето, но са като гъби и мноого добре се ориентират в обстановката😉

# 2
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Да, забравих да добавя на колко е, но се вижда в подписа, малко над 5 месеца.

# 3
  • Мнения: 4 009
Аз съм двуезична от дете - майка ми е говорила на един език, баща ми на друг. Започнах да говоря и двата едновременно - отговарях си на всеки на езика, на който са ме питали.
Детето в крайна сметка ще има само предимства от родители с различни езици, а глупостите на бабите не ги слушай - те си живеят някъде в техен си свят, където секс се прави след сватбата, бебето се маже с мас и чесън и т.н...

# 4
  • Мнения: 3 480
В началото може да се обърка и да проговори по-късно (ние заминахме за чужбина, когато мс беше на 1,5г.), но след като тръгна на градина (на 3г.) смесваше езиците (говореше на българо-английски). Говорила съм ми само на български до 1.5г, вкъщи сме говорили само на български, след това започна да слуша английски. Сега учи испански и френски и е над средното ниво по езици. Не мога да си обясня защо, но учителката му по испански ми каза, че често двуезичните деца много бързо и лесно учат чужд език.

# 5
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 698
Аз живея в Америка, съпругът ми е американец и имаме момиченце на 1 година и 2 месеца. Аз й говоря само на български, а баща й на английски. Тя вече съвсем ясно ни разбира и на двата езика. Освен това, аз работя с езици и й чета и на испански и руски. Според педиатърката и по мои наблюдения от приятели, децата в дву- и много-езични семейства проговарят по-късно, но без проблем и на двата езика. Ние с мъжът ми смятаме, че езиците са голямо богатство и дори след няколко години ще запишем малката на българското училище тук, паралелно с американското.

# 6
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Споделям мнението всеки на своя език, децата се научават и както беше споделено по горе отговарят на всеки на собствения език.

# 7
  • Мнения: 4 518
+1 за горните мнения. Сестра ми е по същия начин, мъжът ѝ говори развален български и на сина си говори и на двата езика. Братовчедите ми по същия начин говорят на два езика. Даже имам познати българи, които целенасочено говорят на детето и на английски.
И да, може да проговорят по-късно, но смятам, че си заслужава. Баща ми щеше да си спести мнооого пари, ако някой беше говорил на мен или на сестра ми на английски.

# 8
  • Мнения: 3 480
Говоря им на английски, когато пишем домашни (в английски училища), за да не ги обърквам (имат специфични изрази и термини, а и различна система). Но когато разговаряме е на български.
Говорят с акцент моите, но правилно се изразяват.

# 9
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Значи правилно подхождаме за сега. ММ не е знаел английски като дете, само виетнамски, и когато е тръгнал на градина много бързо го е научил. Но пък брат му е отказвал категорично да говори на виентамски, учили са го, но е отказвал, и сега знае само английски.

# 10
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Кросфейд при вас доминиращият щеме българският език. Ако искате да говори и английски на прилично ниво най добре да продължите както до сега всеки да си говори на родният език.

# 11
  • Мнения: 1 872
Продължавайте както досега. Децата учат езици много по-лесно от нас възрастните. В университета двама преподаватели имаха дете, което говореше на английски с баща си, на гръцки с майка си и на български - с бавачката.

Двуезичието от дете е предимство, не проблем.

# 12
  • Мнения: 9 991
Тази малка прекрасница, може да ви "отговори":

# 13
  • Мнения: 3 480
Е не всички деца са такива гении, но е възможно да се научат поне 2 езика от малки.

Мразя думи като  "прекрасница", "красотичка", абсолютни недоразумения като употеба в българския език.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 25 248
Щом живеете в България не мисля, че изобщо има въпрос, на който да се чудиш. Естествено, че на български ще му говориш, искаш да научи английски в България, а да не знае местния език ли? Който освен това му е майчин. Дори в Щатите да живеех щях да държа децата ми да знаят български, какво остава като живеете тук?

# 15
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Благодаря момичета, ще си продължавам както до сега значи Simple Smile

А Месечинка виторога, освен на баща му да забраня да му говори, както е написано вкъщи се говори на английски език.

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
Майчиният език затова се казва майчин, защото освен езика, той дава на детето и нещо повече - емоция, култура, близост. Майчиният език не е като всекки друг език, защото майката говори на детето си най-мило, нежно на родния си език, който тя самата е чувала и е общувала с майка си. Няма значение къде живеете - дори да сте в чужбина, детето ще-неще, ще научи местния език, защото ще влезе в обществената и обрабователната система . Обаче майчиният език винаги носи един особен заряд, който ако ще майката пЪрфект да владее чужд език, ако той не й е на нея майчин, има нещо "куцо",  ако говори на него на детето си.
Дискусия за езика може да има само в случаите, когато едно дете има проблеми с проговарянето, но това са съвсем други неща и вас към момента не ви касаят.

# 17
  • У дома
  • Мнения: 4 203
Андариел, напълно подкрепям. Затова и според мен майката да говори само на БГ, когато са двамата и естествено, щом досега комуникацията м/у родителите е на английски, нека продължи така.
Така или иначе вие живеете в БГ и водещ език за детето ще е БГ.
При нас за огромно съжаление е водещ чуждия език. В къщи се говори само и единствено на БГ, дори тя да говори на друг език, докато не се помъчи на БГ, не й отговаряме. Не говори като връстниците си в България, но смея да кажа, че говори приличен, макар и с разместен словоред БГ. Учат и английски в ДГ, там знае няколко фрази и думички-посещава ги англичанин певец, и с песни учат езика. Още от началото ни казаха да не учим детето на различен от майчиния, за да не я учим с грешки/диалект или произношение на езика. На 3г и 8м е😊

# 18
  • Варна
  • Мнения: 25 248
и къде съм писала такова нещо??? Писах че е абсурд да допуснеш и изобщо да ти минава през акъла идеята детето ти да не учи български, а само английски! С баща му ако искаш и на китайски говори... Макар че аз на твое място бих настоявала мъжът ми да научи поне малко бг, от уважение към мен, все пак живеете тук.

# 19
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Andariel, както обикновено си права, просто се притеснявам да не бърка двата езика, всякаквите детски играчки сме ги накупили да са на български.
Genni, няма как да няма различно произношение, нормално е да има някакъв акцент, както и аз имам акцент като говоря на английски. Малко ми е трудно, то аз се бъркам на моменти, пък какво остава за дете.
Месечинка виторога, уточнила съм че съпруга ми учи български език, още в първия пост.

# 20
  • София
  • Мнения: 62 595
Не ви трябват играчки, точно пък, играчки на български. То и на други езици не ви трябват говорещи играчки, защото само изкривяват слуха на децата, ако не са добре направени. общувайте си, пейте си, играйте си - за какво са ви такива играчки? И без това повечето са китайски с ужасно изпълнение, признавам, че мен ме вбесяваха още откакто моите бяха бебета и махах всички батерии на всички пеещи, свирещи и говорещи играчки, а за слушане слушаха истинска музика. (и двамата имат безпогрешен музикален слух и глас, почти през целия си живот пеят и свирят) Към момента едва ли има за какво да се притесняваш, то ще си покаже детето. Смята се, че двуезичните имат период, в който правят мешана салат, но това отшумява бързо. При едно дете със съвсем обичайно развитие проблемите са рядкост. Не разбирам какъв е този зор за акцента, все едно това е алфата и омегата на един език. Билингвите си усвояват съвсем нормално всичко, особено ако по естествен път учат езиците.  С времето единият език става водещ и най-често зависи от обществената среда, образователната и т.н.

# 21
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Книжките му са с български буквички и думички, с разни животинки. Музикални играчки не ползваме. Приказки му чета на български.
Акцента... понякога обърква хората, ММ трябва да повтаря по 5-6 пъти за да го разберат, то не е само акцент а и ударения, абе всичко.
Майка ми познава родители, които трябваше да отпишат детето от градина, защото му се подиграваха и то не искаше да ходи, защото говорело ту на единия, ту на другия език. Та именно за това тя ми пусна тази муха в главата, и малко ме притесни.

# 22
  • София
  • Мнения: 62 595
За мен лично гооворещи букви и думи да е, пак не бих ги ползвала за децата си. По-добре заедно с детето възрастният да посочва, а детето инстинктивно гледа в устата възрастния и подражава. Като натисне с пръсче какво правите - като маймунче натиска и нещо се чува. Кипи безсмислен труд. Wink
Мъжът ти е възрастен човек и неговото ухо отдавна е "изгубило" чувствителност към фонемите на друг език, освен на родния. При децата, особено естествените билингви, такова нещо няма.
А ако някой се плаши и си отписва детето от градина заради това, че детето все още не владее езика, защото е двуезично илли идва от чужбина, е направил велика глупост. С времето всичко си идва на мястото.

# 23
  • Стара Загора
  • Мнения: 2 763
Ами нямаше как, и аз преминах през безкрайните покупки, които не знам колко точно ще ползвам. Ще го имам предвид за книжките, сега съм на вълна да си намеря хубаво четиво за възпитание.
Иначе на въпросното дете май и учителката нещо беше против него, абе да не те излъжа нещо, че съм позабравила, отдавна беше. Но детето беше на 4-5 годинки някъде.

# 24
  • София
  • Мнения: 62 595
имала съм двуезични деца, и в началото през половината време си говорехме на англйски, после всичко си стана както трябва, но и учителките и децата бяха много положително настроени, моята роля беше са стане по0лесно и да оправяме някои неща в българския.

# 25
  • Мнения: 3 401
Децата ми се с три родни езика.
Малката е бебе, но голямата започна да говори на езика в който и говорят в яслата
Аз винаги съм и говорила на български. Докато направи 3г не ми отговаряше на бг. Просто едни ден се отпусна и започна да говори с дълги фрази и доста богат речник.
Сега е на 4 и говори на езика на който я заговориш. Прави някои малки грешки в словореда на БГ, но някои деца на нейната възраст на никакъв език не говорят правилно.

Това че децата с повече езици проговарят по-късно, също не е така. Педиатъра ми го каза и аз го потвърждавам от опит.

# 26
  • Мнения: 99
Ще споделя и моя опит. Не живеем в България. Познавам 4 - 5 годишни деца, които се справят и с 5 езика. Моето дете в момента е с три. Забелязвам, че ако не знае някоя дума на български, не се притеснява да я замести с дума, която е от друг език. Това обаче вече се случва доста по - рядко. Преди смесваше в едно изречение каквото и е удобно. За мен майчиния език е много важен и винаги говоря на български.

# 27
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Блу ако живеете в България и ти говориш на майчиният език, ако бащата не е българин и говори на друг език то детето усвоява и двата но кой е третият език ?

# 28
  • Мнения: 99
Две в едно Wink, третия език може да бъде избран от родителите и да се изучава от детето. Мисля, че в БГ има много добри условия за усвояване на чужд език, дори за много малки деца. И като цяло, смятам, че на българите ни се отдава изучаването на чужди езици.

Познавам дете с майчин език руски, бащин - италиански, помежду си родителите говорят на английски, детето говори и трите, в училище (тук се тръгва на 3 год.) езиците са каталано и испански. И аз стигам до извода, че в каквато и езикова среда да се позиционира детето, попива и усвоява доста бързо. И  няма значение дали е в друга страна, записано е на някакви езикови занимания в БГ или само гледа детски филмчета на чужд език. Като гъби са Simple Smile 

# 29
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Не съм съгласна, има разлика дали езика се усвоява в заобикаляща среда или чрез тв.
Аз съм прочела грешно, че живеете в България и затова се зачудих за какъв трети език говориш.
Не мисля, че българите са  по надарени от други нации.

Последна редакция: пн, 19 мар 2018, 17:17 от Две в едно ;)

# 30
  • Мнения: 3 480
И аз не мисля. Просто източноевропейците сме по-мотивирани от останалите нации да учим езици.  Всички поляци, чехи, румънци, сърби, литовци, руснаци и т.н., които познавам тук говорят минимум 3 езика.

# 31
  • Мнения: 99
Българите сме късметлии, че имаме толкова различни звуци и можем да ги произнасяме "р", "ш", "ъ" и т.н. Но това са мои наблюдения.

Разбира се, че има разлика дали е от заобикаляща среда или от ТВ, но аз не отдавам голямо значение на това, тъй като за мен няма значение дали друг чужд език се говори с акцент или не. Перфектна ситуация е да се усвои като дете и то от хора, носители на езика. Аз отдавам значение на възможността и свободата да комуникираш на езика, който ти е необходим в момента.

# 32
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Българският език е доста търд и отсечен език и затова много трудно се постига се постига хубаво произношение на английски да кажем.
Но това не е по темата Simple Smile

# 33
  • Мнения: 2 133
Не съм чела другите отговори, но да ти кажа какви са последните препоръки на лингвисти и педагози в цял свят. Един човек - един език. Всеки от вас трябва да говори на детето на собствения си език, дори когато сте заедно. Детето няма да се обърка, а много скоро ще ви разбира и двамата. Да не говорим, че два езика никак не са много. На моето аз му говоря на български, баща му - на италиански, бавачката - на английски, а случайни хора на улицата - на японски. Тя е на 2 години и вече перфектно разбира всички езици. Засега ги смесва, но това е нормално. Имат периоди, в които също отказват да говорят даден език. Това също е нормално и минава, стига да упорстваш.

# 34
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен има залитане на тема чужди езици през последните десет години. Дори не казвам двайсет, а десет, защото сега има ново поколение родители и много смесени бракове. Все едно ако не е изложено детето на сто езика, ще бъде непълноценно или ще изгуби важно предимство пред връстниците си. Нещата вече не вървят по естествения си път - мама е с език1, тати с език2, живеят в страна се език3. Естествено, ако бавачката прекарва 80 процента от времето на детето с детето, тя ще говори на родния си език.
За мен вече се прехвърля нормалната, човешка граница и се превръща в самоцел. Светът може да е глобален, но за мен не е човешко да се поставя за цел едно дете на владее емнайсет езика за радост на родата.

# 35
  • Мнения: 2 133
Андариел, напълно съм съгласна с теб. По тази причина отказвам да си запиша детето в японска градина. Детето ми има бавачка 3 пъти седмично по 4 часа и явно това й стига да усвои английски. Но при нас обстоятелствата налагат тя да знае поне 3 езика - български, италиански и английски (аз и баща ѝ общуваме на английски), а оттам нататък, като порасне тя сама ще прецени. Аз самата владея повече от 3 езика, баща й владее 3 и знам от опит, че е трудно да ги усъвършенстваш всичките. Моята цел за моето дете е да говори български достатъчно добре, за да общува с връстници и семейство, а италиански ще трябва да учи като ученичка и да й бъде най-силен. Английски ще говори, то в днешно време кой не говори... После, ако й се занимава с други езици - прав й път.

# 36
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Андриел и аз съм съгласна с теб но реално вероятно много семейства нямат избор.
Аз за себе си знам, че шведският ще е основен и български поне малко ако научи ще съм доволна. Английски ще учи в училище, Швеция е на едно първите места по владеене на английски език като чужд език и това дори не го мисля.
В момента най много ми се иска да почне да говори няма значение на кой език.

# 37
  • София
  • Мнения: 62 595
българският е твоят роден език.  Най-доброто за физическото и психическо развитие на детето е майка му да общува с него на своя роден език. Специално говоря за майката, защото тя е всичко за детето през първите години. Храненето, гушкането, дори това да му се скара на детето, като е на родния език на майката, вече  създава определено "когфигуриране" на емоциите, включително телесно, защото детето вижда и жестовете, и мимиката, а те при всеки език и всеки човек са специфични. Дори бащиният не е толкова важен.

# 38
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Да така не е нещо което не знам, но какво ми помага това обяснение в случая.

# 39
  • Мнения: 2 133
Тя да си каже 😂😂😂 Две в едно, ще проговори - просто изведнъж ще стане, ще видиш.

# 40
  • Мнения: 99
Според мен има залитане на тема чужди езици през последните десет години. Дори не казвам двайсет, а десет, защото сега има ново поколение родители и много смесени бракове. Все едно ако не е изложено детето на сто езика, ще бъде непълноценно или ще изгуби важно предимство пред връстниците си. Нещата вече не вървят по естествения си път - мама е с език1, тати с език2, живеят в страна се език3. Естествено, ако бавачката прекарва 80 процента от времето на детето с детето, тя ще говори на родния си език.
За мен вече се прехвърля нормалната, човешка граница и се превръща в самоцел. Светът може да е глобален, но за мен не е човешко да се поставя за цел едно дете на владее емнайсет езика за радост на родата.

Andariel, и аз съм съгласна с теб, но понякога обстоятелствата са такива, че се налага говоренето на повече езици. Ние не сме смесен брак, но се местим през няколко години в различни държави. Детето ни посещаваше английска градина, за да съм сигурна, че където и да сме, ще може да каже, че е гладна, жадна, боли я нещо или каквото и да е. 
И от мои наблюдения - дъщеря ни,  не усети как го научи английския, наравно с българския. Когато са много малки, научаването е по - лесно, по - леко някак си. Забелязвам, как след 3 год. възраст, когато се озовахме в друга държава вече правеше разлика  и доста по - трудно тръгна всичко с езика, още по - малко, че тук са два.

Естествено, може и да не я пращаме на училище, (задължително е от 6 год.), за да не се налага да знае още езици. Но в първи клас ми се струва, че наистина ще и е мнооооого трудно. Английски и въобще чужди езици тук не помагат, ама никак, за комуникация...За съжаление не е като в Скандинавието. Та така - естествени обстоятелства....

# 41
  • София
  • Мнения: 62 595
разбира се, ако обстоятелствата са такива, човек се приспособява. В един момент децата щат-нещат, влизат в образователната система на страната-гостоприемник, а ако не влязат, това е в техен ущърб, нали трябва да ходят на училище, да вземат диплома. Говорех за друго - за новата мания децата да знаят по со езика.

# 42
  • У дома
  • Мнения: 4 203
Blue-green, няма ли при вас Интернационално училище в града където сте? Принципно те са частни и са само на английски. Масово там учат точно деца на семейства, които пътуват дори мисля фирмите поемат образованието на децата-таксите са високи.
В Скандинавието учат английски от ДГ, но в училище не може да отиде дете без местния език😉

# 43
  • Мнения: 99
Blue-green, няма ли при вас Интернационално училище в града където сте? Принципно те са частни и са само на английски. Масово там учат точно деца на семейства, които пътуват дори мисля фирмите поемат образованието на децата-таксите са високи.
В Скандинавието учат английски от ДГ, но в училище не може да отиде дете без местния език😉

Има Интернационални училища - английско, немско, швейцарско, френско, май изборът е доста голям. Таксите наистина са много високи. По - неприятното е, че се пътува доста.

Няма как без език - детето иска да комуникира , почти на 5 год. е. Има известна доза "капсулиране", ако не се учи езика, някак си живеем като в "балон". В нашия квартал има доста интернационални семейства, но без досег до местните е трудно, ако се пребивава 2 - 4 год. в страната.

По - скоро аз се жалвам, защото все се налага да уча нов език и се получава ситуацията - много езици, трудно поддържане, въобще не са ми по професията (поне да се занимавах с нещо, в което владеенето на езици е основополагащо). Много е стресиращо понякога. Оплаках се и не е по темата.

Последна редакция: вт, 20 мар 2018, 12:54 от blue-green

# 44
  • Мнения: 3 480
Моите деца говорят български само като сме вкъщи и през лятото с бабите си. Когато се виждаме с български приятели езикът им е достатъчно добър, за да комуникират. Не са ходили на българско училище, няма и да ги запиша, освен ако сами не проявят желание. С мм сме българи и вкъщи говорим български.
Децата са отраснали в Англия, мд е родена тук и за нас е важно да се справят в местните си училища, нямаме планове да се завръщаме в България, освен ако нещо лошо не ни се случи и сме принудени. В училищата децата учат и втори език - испански, френски, но не в степента на перфекционизъм както е в България.
Важно ни е да имат достатъчно време за почивка, за домашни, както и за спорт предвид, че се прибират след 4ч. вкъщи.

# 45
  • Мнения: 2 133
Блу грийн и ние сме като вас -  Експатриати и често сменяме държавата. За мен няма никакъв смисъл да уча местния език. Това ми е четвърта държава, където не говоря езика. Общувам само с чужденци и никак не ми липсват контакти. Всъщност имам обратния проблем - твърде много приятелства да поддържам. Сега съм организирала група за италиано-говорящи деца (защото българите тук са твърде малко) и всяка седмица излизаме с децата. Имам и български майки, с които опитвам да поддържам контакт, но предвид разстоянията и че им трябва 2-3 часа да дойдат до нас, тези срещи са много редки. Но правя каквото мога, с каквото имам... Надявам се само то да е най-доброто за детето ми.

# 46
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Само да уточня, че в Скандинавието или по конкретно Швеция не се учи никакъв чужд език от дг. Това става в 3 клас до тогава си се учи само шведски.

# 47
  • Мнения: 99
Snowche, радвам се, че се включи. Съгласна съм с теб. В един момент е безмислено да учиш езика на всяка държава, в която пребиваваш. Аз също поддържам контакти с други интернационални мами и българи, които са наблизо и имат възможност за по - чести срещи. Тук местните като цяло са приятна компания и събеседници, изключително социални, та реших да понауча нещичко.

Притеснявам се много за дъщеря ни, при едно следващо местене какво ще правим - трябва да избираме или училище с език, който вече говори или местно училище.

Stardust@, така е. Хубаво е да има баланс във всичко. Да няма излишно напрежение и стрес. Предполагам, като е установен човек за по - дълго време някъде е много по - леко с езиците.

# 48
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Блу Грийн вие къде сте сега ?
Според мен най добрият вариант е международно училище така поне си сигурна че системата ще е еднаква където и да отидете.

# 49
  • Мнения: 99
В момента пребиваваме в Барселона. Сигурно повечето хора биха се учудили, че е трудно с английския тук, но.. факт...по - вероятно е човек да се оправи на френски (разсъждавам от гледна точка на човек, който не е турист в града).

Май сериозно трябва да преценим възможноста за Интернационално училище или само с английски. С езиците може да стане изключително объркващо и тежко в някакъв момент.

# 50
  • Мнения: 1 770
Съвсем нормално е детето да проговори по-късно ако е е в дву- или триезична среда! Майка ти да се информира малко преди да ти се кара. Говорете на детето и на двата езика. А щом сте в БГ, няма да е зле, покрай дететои баща му да научи български! Успех! 😊

# 51
  • Мнения: 3 480
Да не говорим, че два езика никак не са много. На моето аз му говоря на български, баща му - на италиански, бавачката - на английски, а случайни хора на улицата - на японски. Тя е на 2 години и вече перфектно разбира всички езици. Засега ги смесва, но това е нормално. Имат периоди, в които също отказват да говорят даден език. Това също е нормално и минава, стига да упорстваш.

Уау, моят син на 2г. беше толкова объркан, че нищо не разбираше нито на български, нито на английски. Говореше само отделни думички, бяхме притеснени, че има забавено проговаряне.
От моите наблюдения 2г. дете не може да комуникира "перфектно" на 2 езика,  освен ако не се полагат усилия. Познавам българчета, които живеят в чуждоезикова среда (не само в Англия) и не могат да говорят читаво на нито един от двата езика, дори след 5-тата си година. Много от тях бъркат родове, словоред, граматика, за акценти да не говорим.

# 52
  • Мнения: 2 133
Ами какво да ти кажа, Стардъст, всяко дете е различно. Моето вече се научи дори някои думи да ги използва по предназначение - към мен на български казва ‘ела’, към баща си - на италиански - ‘виени’, към бавачката на английски - ‘кам’. Току-що навърши 2 години (март месец). А за правилното говорене - това отнема време. Аз няма да настоявам да говори перфектно български, другите езици ще ги усъвършенства в училищна среда.

Имам една приятелка от смесен брак в Кипър. Момичето говори доста добре български и каза, че само от прекарване на летата в а България и от майка си го знае. Има лек акцент, колкото да се зачудиш дали не е чужденка. Тя сега - на 30 години, говори 5 езика. Брат й е мнооооого по-назад с езиците и дори се наложи да ходи на курс по български, защото записа висше в България. Та така - на един му се отдават от малък, на друг - не. Както с всичко останало.

# 53
  • Мнения: 3 480
Така е, всяко дете е различно.
Имам приятели в Доха и Намибия, и двете семейства са българи и говорят на български в семействата си, децата им са около 6-9 годишни и говорят ужасен, ужасен беден български, когато се засечем лятото. Родителите са с висше образование, ерудирани, интелигентни хора и не мога да си го обясня.
Моите двамата не четат (книги) и не пишат (знаят буквите, но не могат) на български, но словоредът им е правилен, изказът изцяло, но говорят с акцент.
Иначе синът ми учи френски и испански в училище (гимназия), учителката му каза, че съветва да избере езици за матури, защото му вървят.

# 54
  • Мнения: 2 133
Не мога все още да коментирам това как ще говори български. Детето ми е малко, второто е на път. За словоред и правоговор ще ги поправям след време. А акцентът никак не ме притеснява, само защото закостенелите българи не са свикнали да чуват някой да им говори езика. Ай сиктир! Много ме дразни тази ‘наша’ черта....

# 55
  • Мнения: 3 480
Ами българите също гоеворим чужди езици без акцент.
Общо взето само хората, които са леко необразовани обръщат внимание на чуждестранния акцент и го коментират.
Особено на английски, ако не си роден в страната, специално при английския винаги имаме акцент.
Предпочитам акцент пред регионален диалект и неправилно произнесени думи, които се използват от хората в България ...

# 56
  • Мнения: 11
И как българите говорим без акцент? не познавам някой да говори чужд език без акцент, освен ако не е в държавата от детенце. Няма как да стане, винаги се долавя.

А аз искам да попитам, ако говоря на бебето на бебешки език някакви глупости, има ли опасност да го объркам? Трябва ли само истински думи да употребявам, когато общуваме? Сега много често повтарям звуците, които той издава.... агррр пиуии агуу и тн. и така си говорим...

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
говорът сам по себе си технически е моторна програма - механика, а тя се оправя. Въпросът е, че "преставаме да чуваме", образно казано, говорните звукове на другите езици, защото в един момент развиваме избирателност към родния си език или родния плюс езика, на който ни говори бавачката по цял ден или на който общуваме в училище или ДГ. Това са много фини разлики, а както си го "чуваме", така го казваме. Затова някои чужденци трудно казват Ч - те просто нямат Ч в своя език и са изгубили чувствителност.
Акцентът няма никакво значение, ако човек е усвоил езика и умее да си служи с него. Сещам се за няколко чужденци - индийци, италианци, норвежци, които говорят толкова дървено английски, с такъв ужасен акцент, обаче никой не им придиря за акцента, защото е по-важно това, което казват - езикът е средство за комуникация, а не да покажеш колко нямаш акцент. На мен това с мерака да е без акцент ми е малко еснафско, да не кажа селско, все едно да се похвалиш с истинска фурла.

# 58
  • Мнения: 11
Андариел, ами аз на много от тези с акцентите просто не им разбирам, нито на тези с тежките диалекти.

А според теб на колко езика е удачно да се учи детето?
При нас няма как да са по-малко от три езика, за съжаление. И като сложим и бебешките бръщолевеници, които му говорим, съвсем става манджа с грозде.

# 59
  • Мнения: 3 480
И как българите говорим без акцент?
Грешката е моя, мислила съм за нещо други и съм писала "без" вместо "с".
Няма лошо да се говори чуждия език без акцент, не виждам кое му е еснафското човек да се стреми към перфекционизъм.
Да не се усеща акцента е много по-висока топка от това да имаш Фурла, много ниска топка.

# 60
  • Мнения: 11
стардъст, няма как да не се усеща. Според мен, е по-хубаво да се работи върху лексика, граматика и прочее, а не върху акцент. Все пак, основното е доброто знание на езика. А  аз никога не съм срещала българин, говорещ английски или немски без акцент, дори тези, които ги владеят чудесно. Винаги се долавя нещо леко.  Също така богатството на речника е много трудно да се усвои. Хората, които не са мутершпрахлери, знаят хиляди и хиляди думи по-малко. А и немайчин език се учи по съвсем различен начин на мозъчно ниво...

# 61
  • София
  • Мнения: 62 595
Колкото се налага - щом средата е триезична, значи ще учите три. Ако всичко си е ок, то няма лимит.  С времето си показва детето дали му идва вповече и тогава вече ще му мислите.

Перфекционизмът е патология Wink. Важното е човек да усвои езика, наличието или липсата на акцент е една-стотна от езика. Важното е да усвои езиковата система - морфология, фонология,  систаксис и прагматика. Примерно, важно е да прави разлика между W и L, за да улавя смисловата разлика, когато произнася и чува  WAKE и LAKE.

# 62
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Аз лично не съм използвала бебешки език и при двете ми деца. ВИнаги съм използвала нормални думи.
Едва ли обаче това е от съществено значение, всички деца проговарят по един или друг начин.

# 63
  • Мнения: 2 133
Абе я стига глупости - как няма да се усеща акцентът??? Това е невъзможно! Може ти да не го усещаш у някой, но със сигурност местните усещат, че това не е нейтив спийкър. И както ти не разбираш “тежки” акценти, така може и теб да не те разбират някои и твоят акцент да им е труден...

Според мен на децата не трябва да се говори на бебешки. Дори сега, когато дъщеря ми започва да говори и думичките й са много забавни, съм казала на всички да не използват нейните, а да произнасят правилните. Тя си казва Токита (според нея това е София), но ние само помежду си го казваме, а към нея се обръщаме с името й, макар да е много изкушаващо понякога да се позабавляваме и да използваме Токита...

# 64
  • София
  • Мнения: 62 595
Малко да уточним какво означава по бебешки. Ако под бебешки се има предвид използване на някакви заместители на думи, объркване на граматиката, то не е добре. Обаче има един особен тон и трансформиране на майчината реч, който става интуитивно - говори по-бавно, с по-кратки изречения, засилва амплитудите на интонацията, гледа бебето в очите и артикулира много по-добре от обичайното, повтаря устойчиви сволосъчетания, следи за реакцията на детето. Майките го правят на родния си език, защото чуждият не им е роден, на чуждия не може да се предаде тази тънкост.  Дори повечето хора го правят без да се усетят,когато видят чуждо бебе и най-добре го правят на родния си език, те дори превключват несъзнателно на родния, а не говорят на чуждия. Нещо подобно е, когато на село бабите видят чуждо бебе и започват да му говорят на своя диалект, нищо че до този момент може с възрастните да са говорили по-книжовно.

# 65
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Андриел, thecage..уточни че използва думи,които използва бебето. Не е ставало въпрос за интонация, скорост и жестове/ артикулация.

# 66
  • Мнения: 2 133
Имам предвид бебешки думи. Пясък = патеш, топка = попа, така говори моето дете в момента. Аз не повтарям нейните, а казвам истинските. Иначе и аз използвам умалителни и си сменям гласа и интонацията, когато общувам с нея, но това не е бебешки език.

# 67
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е добре да се повтарят грешните думи, защото детето започва да ги приема за верни. Щом сме разбрали, че топа означава топка, детето и да си казва топа, ние трябва да кажем топка. К-то се пропуска, защото ТК са струпани съгласни и са трудни за децата и те гледат да опростят.

# 68
  • Мнения: 3 480
Разбира се, че първо се научават лексиката (с много говорене, четене и писане), синтаксиса и граматиката. Съмнявам се дълбоко, че фонетиката и морфологията в подробности са застъпени извън места като езикова гимназия, училище, университет или частен колеж.
Относно произношението и акцента си има специални уроци, с които се преодолява. Всичко се учи паралелно.
Немутершпрахлерите научават лексиката, но ако не я употребяват си стои в пасивния "мозък" и се забравя. Всичко зависи от средата, от това до колко човек чете, усвоява, желае да знае добре езика и говори. Доброто научаване на един език е комбинация от всички, а не отделни компоненти в частност.

Познавам българи, които не говорят български в ежедневието си (нямат роднини българи в страната си) и освен името нищо не ги издава, че са такива. Не е невъзможно след дълги години живот и работа в определена страна. В частност немския и руския език не са толкова трудни по отношение на произношение.
"Местни" са питали източноевропеец защо името му е такова и къде точно е роден.
От друга страна има българи, които въобще не си правят труда да усвоят правилно произношение и цял живот си говорят с тежък алцент.
На бебешки и аз не съм говорела на децата си, освен умалителни форми като "котенце", "кученце" и т.н.

# 69
  • София
  • Мнения: 62 595
Морфологията и фонетиката не са някакви неща извън езиковата система, те са си вградени в нея. Няма как да научиш езика, ако не владееш всичките му компоненти. С ученето се развива и усетът към чуждия език, защото не всички правила ни ги спускат експлицитно, а до доста от тях стигаме по собствени пътища, разгадаваме ги.
Фонетиката е как се произнасят говорните звукове, сричкови граници и т.н. Обаче морфологията, ако не се владее, отиваме и на аграматизъм.
Няма трудни и лесни езици, това как руският, немският, английският и не знам кои били лесни е мит, да не кажа невежество. Всеки език е сам за себе си.

# 70
  • Мнения: 3 480
Всеки език е сам за себе си, но има значение от кое езиково семейство е. В този смисъл човек по-лесно усвоява друг език от езиковото семейство на родния си език. По отношение на граматиката - всичко е до научаване и наизустяване, без това език не може да се научи.
Факт е, че много преподаватели извън България преподават чужди езици без дори да знаят какво означават понятията фонетика или синтаксис - познавам такива.

# 71
  • София
  • Мнения: 62 595
Това не е като да си избереш рокля, че всеки да си знае сам за себе си. Съвременната лингвистика и антропология отдавна са изоставили схващането за трудността и леснотата на езиците. Дори няма значение към коя група са, защото естествените езици имат доста странни и непредвидими развития. Освен това всяко човешко бебе и дете може да научи всеки език, независимо от кое семейство е и колко труден или лесен се смята от възрастните, защото едно, че имаме универсална вграденост към езиците и второ, всички езици са измислени от хората, а не са ни спуснати от марсианците, нито са възникнали по магичен път. Иначе сравняваш ябълки с круши.
Има нещо, коет сега му казват "езиков инстинкт" - тази вградена у нас чувствителност към езика. Научаваме езика по пътя на опита и грешката и ученето на език е вероятностен процес, това вече е измерено дори. Ако някой има проблем с научаването на родния си език със сигурност ще има проблем и с чуждите езици, независимо колко ги учи наизуст, защото нещо по трасето се е бъгнало. И дори когато експлицитно, или както казваш, наизуст спускаме нещата на децата, пак работим по това те да си изработят този усет, който не се е изградил по естествен път.

# 72
  • Мнения: 2 133
Andariel, не че нещо, ама почвате да изтървате влака с тази дискусия...

За авторката - важно е да не говориш на бебешки на детето си, именно, защото не живееш в България. Другите български деца ще имат възможността да бъдат коригирани надлъж и нашир от връстници, учители, баби, лели, ТВ и прочие, но нашите ще заучат само това, което чуват от нас.

# 73
  • София
  • Мнения: 62 595
Не че нещо, ама какво имаш предвид?

Общи условия

Активация на акаунт