Уморява ли ви майчинството?

Едно време и богатите и образованите са имали повече деца. Факт е че тези с по 1-2 са били недотам фертилни. Все пак има художествена литература и не само, които свидетелстват за това. Сещам се за братята Каравелови (общо са били седем деца) и т.н.

Чудомир съвсем чистосърдечно е описвал своето детство и как е "бозал" до 5 години също.
Не е считал живота им за лош, защото е бил нормален.
Всъщтност много по-нормален от нашия както писа и Сирената / посмях се искренно на иронията ти/
Целта не беше да кажа - ние и те, това са несравними величини. Нашият живот има други, различни подводни камъни и натоварвания, нищо че не живеем така.

Фактът е, че от зората на човечеството майчиството си е било тежка работа. Като се замисли човек най-тежката.
Моята баба чистокръвна шопкиня, расла сред нивите и биволите имаше четири деца. Нейното семейство имаше осем деца / тя е шестото/, нейната баба е имала 13 /тринадесет/ деца!
Никога не я видях да седи без работа, умря на 100 години. Никога не я чух да се оплаква, освен когато почти насила я довлякоха в София на 98 години и я накараха да седне пред телевизора. По цял ден пъшкаше и казваше - много мирише тая София, бабе.
Тя беше като магарето на златотърсача - никога не разбра какъв товар носи, струваше и се нормално.
Беше преживяла две световни войни, идването на комунизма, загубата на цялата им земя, края на комунизма, глад, кризи и какво ли не ... Баща ми е роден 1947 година лека му пръст.
Другата ми баба имаше три деца, тя беше от града, бомбандировките над София запалват малката и къща, загива баща и, гладувала е, била е от Ремса, чакала е дядо ми от фронта ...Никога не каза нищо друго освен - имах хубав живот ...за човек омъжил се с желязна халка, на която сватба имало по едно малко кюфте, един картоф, облечена в стара рокля и десет души гости ...
Една единствена фотография от сватбата им ...
Защо те не се оплакваха?!
Ние също преживяхме много и въпреки това постоянно се оплакваме ...аз също ...въпросът остава защо?

Демокрацията, Чуби, ни даде правото да се оплакваме. Майка ми, например, също никога не се оплаква, а е отгледала три деца и сега с кеф си гледа внуците. Но, явно не заразно, защото същите тези три деца постоянно мрънкотят. Мрънкотят, ама си гледат децата и готвяти чистят и т.н. Не виждам защо не?

Добре. Съгласих се.

+1

И баща ми е едно дете и баба ми много съжаляваше, че не е родила второ и се упрекваше. Но те са друго поколение (нашите родители), та са прихванали от новата мода на семейното планиране.

И аз.
Това е нечовешко!
Не знам как са намирали сили за толкова неща жените?!

В нашият род също няма повече от 3 деца. На майка ми родителите са по 2 деца, на татко по 3. Те също са имали 2 и 3.
Такива с по 7 не познавам, но то хич не е за хвалба и не е за пример.

Далеч съм от мисълта, че нашият живот е лесен ...просто опасностите са други, невидими, но съвсем реални.
Постоянното, налудничево търсене на работа, домове с ипотеки, масово натискане да консумираш все повече и повече ...ако утре останеш без работа, ще останеш на улицата ...банката, която постоянно те държи на въдица...отвсякъде странна, противоречива и насилствена информация ...храна пълна с отрови, мръсни, огромни, претъпкани градове ...Постоянно, нестихващо напрежение, вечна неудоволетвореност от всичко ...капитализмът иска недоволни хора, нещастни - нещаствият човек трупа ненаситно вещи...вихър, който постоянно върти една огрома центрофуга ...задъхваме се от постоянно бързане...
Смазва ни чувството, че колкото и да имаме, там някъде има някой, който има още повече.
Ние сме като хора затънали до гуша в една торта, от която получаваме само трохите ...и навсякъде само грохот ...

Ако баба ми трябваше да живее като мен сигурно ще си сложи въжето ...
В

Седенето вкъщи не е за всеки. Съветвам авторката да си задейства нещата с ясли и градини, щом изпролети. Сега, точно след грипния сезон, мога да си представя как е вкъщи с две малки деца, които няма как все още да бъдат извеждани да играят всеки ден. Бабите - да, в помощ са, но и само една да си имаш наблизо и да ти дава акъл кое как да направиш, мога да си представя. Така че, стига да не боледуват (както беше в случая с моя син), опитай да си освободиш време с детска градина поне до обяд. Успех!

Много се радвам за дъщерята на Шарки и се надявам децата на всички ни да имат голямо майчинство и никакъв натиск как да си гледат децата.
Аз не смятам, че е лошо човек да се оплаче и не разбирам защо има такъв голям натиск срещу това. Така олеква на оплакващия се, все пак е форум, ако не искаш може и да отминаваш поста. Мен по - страшно ми се струва никога да не се оплакваш, винаги да си хепи и в един момент тотално да откачиш.
По въпроса с майчинството - аз за себе си мога да кажа, че не мога да си седя  -  5-10 години вкъщи. Подтиска ме седенето вкъщи и обичам да ходя на работа. Децата ангажирах свекървата да ги гледа, както и мъжът ми, защото той има повече време. Но дори и да нямах тази опция, щях да търся помощ от детегледачка. Освен по финансови съображения, не разбирам този напън всички да правят всичко сами. Не виждам лошо да имаш детегледачка и чистачка и вместо да си нон стоп с детето да идеш на маникюр. Просто медал за отдаденост не дават. Дори и децата тази отдаденост не я помнят. Не виждам и лошо детето да го гледат баби и младите да идат на спа, кино или кръчма. За мен живота е един и не си заслужава да го пропиляваме, като се лишаваме от удоволствия в името на това да прекараш всяка минута с детето и да си перфектната майка.

Кой каза, че 7-8 деца са много?

https://lifestyle.bg/charts/zhenata-rodila-69-detsa-snimki.html

Лелеее, какъв дебат се водеше тука, а като ви пуснах линка за 69те деца на 1 мама, от близо 40 минути, никой не е писал......засрамихме ли се

Преди ти да пишеш също са минали 40 минути. Нещо не ти се получава логиката. Светът не се върти около теб, колкото и да си го мислиш.

Всяко поколение и време си има своите проблеми, това е ясно.
Да се сравнява баба ми от 1920 и нашето поколение е безумно. Всеки е продукт на времето си. Няма куул баби и смотани внуци, ние сега.
Умората само доказва, че сме нормални хора. По—плашещи са ”мамите”, за които всеки ден с детето, всяко ако, уригване и памперс са невероятно събитие. По—малко втренчване и чувство за уникалност прави живота по—лесен.

Ми извинявай, но има случаи малко да отклониш поглед и ти се струва, че неглижираш. Да не говорим, че при 7 деца ако някое даде фира, работата е бог дал- бог взел. Ако имаш едно, имаш и допълнителния стрес да го опазиш, особено във времена, където детската смъртност е намалена до минимум.

А като се замисля за това семейство - ми много ясно, че ще си пазят бащата. Ако го загубят, всички умират. Ако майката умре, бащата ще намери нова жена. Обратното би станало по-трудно, не и в ония времена.

В ония времена са се познавали и мъжете без жени и жените без мъже набързо са били сватосвани. Баба ми е продукт на такъв брак (вдовец с 2-3 деца и вдовица с 2-3 деца). Тя единственото им общо.