Уморява ли ви майчинството?

  • 70 840
  • 908
  •   1
Отговори
  • Мнения: 208
Здравейте, имам две деца на 5г. и почти на 2г., последните 5 години съм по майчинство, няма да се обяснявам какво са за мен, колко ги обичам...........това го знае всеки родител, но това дълго майчинство направо ме размаза.Чувствам се изморена психически, понякога ми се иска крещя колкото мога, да не говорим че няколко пъти ми минава мисълта че съжалявам че съм станала майка, направо ме е срам от себе си.При вас имаш ли такива моменти, или само аз съм луда?А и ги оставям поне един ден в седмицата при някоя баба, но...........пак откачам на моменти.И не искам да ме нападате с това че има жени с проблеми със забременяване, а това им е мечта, или деца с проблеми, това е друга тема, говоря за такива моментни побърквания.

# 1
  • Мнения: X
Трудни моменти имат всички.
Ясли и градини не са ли опция?

# 2
  • Мнения: 7 325
Не, не си луда, който каже, че не е имал такива моменти просто ще реша, че ги е забравил  Laughing.

# 3
  • София
  • Мнения: 748
Всички сме имали такива моменти.Надежда има, когато и малкото стане над 6г. Потърпи още малко, после идва момент, в който ти искаш да са край теб, а те си стоят сами в стаята и дори си затварят вратата .

# 4
  • Мнения: 8 905
Нормално е човек да се умори и изнерви.
Намирай начини и време да релаксираш с приятни занимания. Peace Също и да си разнообразяваш ежедневието.

# 5
  • Мнения: 3 480
Мен ме уморява да ходя на работа, въпреки че работата ми е хубава и интересна и шефовете - готини. Но те разбирам, че след като си била 5г. в майчинство е нормално да откачаш. И аз бях така. Не съм съжалявала, че съм станала майка нито за 1 ден, но не исках да си стоя само вкъщи и да общувам единствено с други неработещи майки. Не съм в България и тук е малко по-различно по по отношение на социалните контакти.
Моите не съм ги оставяла при баби всяка седмица, нямах много моменти да обикалям без децата и да оставам сама със себе си.
Започнах работа след като дъщеря ми беше на около 3 години мисля (моите деца са с подобна разлика, но са по-големи). Честно казано не знам какво бих правила, ако ги нямаше децата.
Има ли кой да ги гледа и да се занимаваш с нещо поне 2-3 пъти в седмицата?
Или да работиш?
Лично аз много се изморявам от работата (на пълен работен ден съм и пътувам още по 1 час в едната посока). Децата ужасно ми липсват и нямам търпение да ги видя всеки ден, събота и неделя и ваканциите са ми любимите дни, когато мога да прекарвам повече време с тях.
От друга страна не мога да си представя да не работя и само да си стоя вкъщи (поне не тук); идеалният вариант за мен би бил да мога да работя 1 ден от вкъщи, но поради спецификата ми на работа не е възможно.
Поговори с мп и виж как можеш да прекарваш повече време далеч от това да си само майка.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Истерясах вкъщи, когато щерката стана на 9 месеца и се върнах на работа. Не искам и да си представям какво е 5 години...

# 7
  • Мнения: 46 434
Нормално е да си уморена. Постоянната грижа за малко дете си иска усилие, а пък за 2 породени се натрупва съвсем (а ако и домакинството е само на твоите ръце, картинката става съвсем сериозна). Хубавото е, че си минала най-трудното, напред ще става по-лесно.
За момента не може съвсем да се реши "проблемът", но може да го облекчиш с преорганизация на деня.
Сама с децата ли живееш?

# 8
  • София
  • Мнения: 22 885
Разбирам те, направо на моменти се побърквам. В София нямаме баби и рядко получаваме помощ. Аз тъкмо започнах работа тази седмица и всички се разболяхме и айде пак вкъщи.  Laughing Мисля, че една от най-големите ми грешки беше да пусна детето на ясла. В месеца я е здрава 3 дена, я не, в момента си търсим детегледачка. И докато уредим въпроса въобще не знам как ще се оправим кой да я гледа. Свекърва ми е в болница в момента, майка ми чака ТЕЛК... На моменти ми е много трудно с вземането на решения, това истински ме уморява. Не че съжалявам, че съм родила, но на моменти съжалявам, че не го направих на един малко по-късен етап. За да мога да поработя, попътувам, поживея повече. Понякога имам чувството, че аз нямам живот, само тя е. Знам колко егоистично звучи, но имам нужда и от разпускане малко и да направя нещо за себе си. Особено в последните месеци сме все по лекари, защото е болна нонстоп, и в болница сме били. Чаках една почивка през януари за 2 дена от месеци, защото вече нямах грам сили и денят, в който трябваше да заминем и да я оставим на баба и вдигна 39.9. Няма справедливост и това е. Страшно съм изморена - психически, физически. Имам безкрайна нужда от почивка...  Sad И толкова лоши неща ми се струпаха през последните 6м, че си мисля, че никога няма да отминат...

# 9
  • Мнения: 208
Голямото дете ходи на градина, а малкото мислим след 2-3 мес. да тръгне на ясла,офф знам че ще се наредят нещата, но на пук на нервността ми напоследък , все чувам коментари от сорта :аз не усетих зъбките, аз не усетих коликите, аз не разбрах че гледам малко дете, затова повдигнах темата, започвам да се самообвинявам много че съм кофти майка, но и осъзнавам че 5г, са много.

# 10
  • Мнения: 1 985
Да, много ме уморява. На моменти се чувствам чисто луда, от година и половина не съм на работа и вече нямам търпение да дойде септември и да пускам малката на ясла.
Колкото и безумно да обичам дъщеря си, много, много неща от предишния ми живот ми липсват. Най- вече възможността да разполагам със себе си и времето си. Сега едно малко човече ме приема за даденост и очаква отдаденост 24/7. Добре, че с баща и сме почти взаимозаменяеми, та чат - пат крада време и за себе си. Най- често го използвам за сън. Grinning
С две думи- споко, не си сама! Hug

# 11
  • Мнения: 10 965
Eстествено. Отдавна беше, но ясно си спомням Simple Smile Моето майчинство беше "само" 2 години, но като се върнах на работа се чувствах все едно на санаториум - а работата ми е свързана с доста напрежение и стриктни графици.
Гледането денонощно на дете/деца уморява чисто психически, защото вниманието е постоянно нащрек, комуникацията е ограничена и еднообразна, а според темперамента на детето умората може да е много голяма. Не можеш да си чуеш мислите, дето се вика. Също така точно на 2 г. почна да спи по цяла нощ, така че дотогава и без сън карах.
Не сме имали помощ и през двете години на майчинството съм се разделяла с детето само за по няколко часа, през които го е гледал баща му. След 3 г. почна да прекарва по 1-2 дни с баби, и то предимно когато пътувах.
Началото на градината също не е цвете обаче, хем ходиш на работа, хем трябва да търчиш да водиш и вземаш дете, пък то вземе, та се разболее...  Добре, че отмина. Те хубаво са го казали хората "малки деца-малки проблеми" (аз съм с пубер),  но и гледането на малко дете си има предизвикателства.
Да не говорим да са две-три, това е за някакви безразсъдно смели хора Grinning

Последна редакция: пт, 16 фев 2018, 16:04 от Параход

# 12
  • София
  • Мнения: 22 885
Преди да родя исках две или три. Сега не знам дали дори за второ ще имам сили някой ден... Grinning

# 13
  • Мнения: 6 091
Майчинството не само ме уморяваше ,но и изнервяше ,то и сега не е по-различно де Може би към 6,7 год.ще се кротне  newsm78  С голямо дете е много по-добре,нищо че се затваря в стаята си. Правя разлика между гледане на голямо и малко дете -еми с голямо ми е 100 пъти по-добре ,отколкото с малкия.

# 14
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 326
Да, уморявало ме е. И сега се уморявам, въпреки, че децата ми са вече по-големи и не изискват нон стоп грижа, но пък има други проблеми...Няма почивка Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт