Тайната, че умираш

  • 11 655
  • 50
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 54 502
Добре де. Не мислите ли, че хората, които крият, прости искат да спестят на близките си агонията на очакването за престояща смърт? Не е лесно да живееш в страх кога ще се случи.
Аз за себе си не се страхувам, гледам философски и знам, че никой не е вечен. Защо да стресирам близките си, ако е неизбежно?

# 46
  • Мнения: 1 770
Така си е..Лесно се съди, когато си от другата страна. Всеки иска да предпази близките си от страдание и затова повечето избират да не им казват, но и аз смятам, че е по-добре да знаят. Иначе и аз бих искала като дойде моя ред, и знам, че ще си отивам, да няма драми, а наистина да си прекараме последните ми дни от живота незабравимо и с най-любимите ми хора!...

# 47
  • SHOOT ME 10 $
  • Мнения: 3 298
 Не пожелавам на никой, някога да изпитва тежестта да взема подобен избор!!
Определено никой няма право да ме лишава от възможността да продължа да се боря за живота си и как бих подредил приоритетите си за относително краткото  време, което ми остава. Не бих се задоволил с  полуистината, блаженото неведение, сладкото хапче... Тук няма място за илюзии и  Надежди, трябва да си уверен и да ВЯРВАШ!! Но няма как в такъв момент да не усетя колко много неща искам още веднъж да видя, други да довърша , колко много думи и чувства остават не казани, колко песни не изпяти...искам да прегърна целия свят...
 Мъка ми е! Нямате представа как искам да вия срещу луната и срещу  човешкото бездушие. Така, както ми го съобщиха първия път, всичките ми философски виждания за живота  се изпариха и главата ми се изпразни. Ужасно е, да виждаш, как живота ти се изплъзва, като пясък между пръстите и не можеш да свиеш ръката си в  шепа да го запазиш. Трябва да си идиот да не се изплашиш..  Но аз съм СИЛЕН! Най-силният! Сега, след 10 години, ракът ме навести за втори път още  по-масирано. И след операция, пак имам метастази, но няма да се дам!!И все пак, диагнозата не е присъда.  Желая на всички здраве и дълъг живот и приемайте болния до вас като пълноценен човек. Виждайте неговата личност, а не външния му вид. Какъв дух за борба би имал иначе. Всеки човек има право да си отиде от тоя свят с достойнство.Не желая от болестта ми да се правят драми и трагедии за които близките ми да заплащат с цената на здравето и благополучието си. Аз спокойно разговарям за болестта си, за проблемите си но забелязвам как някои ме гледат, като обречен, не знаят какво да говорят и погледите им бягат от мен. Мишките първи напускат потъващия кораб. Техен проблем. Въпрос на ресурс. Нямам такива приятели.
P.S. След година отсъствие  със знакова публикация  започвам - "777" Wink

Последна редакция: пн, 26 фев 2018, 09:17 от midkoo

# 48
  • Мнения: 1 138
По истинско нещо, така силно описано не бях чела скоро. Точно така се чувствах последните години. Майка ми беше болна.

Не мисли за другите. Мисли само за себе си.Бори се и бъди с най- близките си.
Съдбата да е с теб.

# 49
  • София
  • Мнения: 17 785
Желая Ви да се преборите! Много истинско и човешко, наистина Simple Smile

# 50
  • София
  • Мнения: 3 490
Midkoo, ще се справиш и този път!  Hug

Общи условия

Активация на акаунт