За брака с мъж, когото не обичаш

За мен всеки има право да преценява кое е най-удобно и добро за него – брак или без брак съжителство (на което аз съм привърженик, но напоследък имам симпатии към брака и консервативното поведение, писна ми от такива дето търчат да бъдат "себе си" без да знаят какво става и какво искат, но това е друга тема!).
Стига да няма насилие, тормоз, за мен е ок. А и не виждам бариерата на институцията брак да е спряла някого, ако иска да е груб, насилник, манипулатор, да изневерява.

наистина ли Nofelet,  за това се женели хората. И аз 30 години тъна в неведение и чакам/търся "моя човек". Ти за това ли се ожени ( щото аз не искам никой да се жени за мен, понеже го е страх да не остане сам - все пак има си и разводи). Както казва моя много близка - искам поне като се женя и си бейбимейким да го виждам като на-прекрасния/бленуван човек.

Да, затова се женят хората. Зададох риторичен въпрос - ще се ожениш ли, ако си безсмъртна? Не на мен, на себе си отговори. И не ми казвай, че имало разводи. Кой се жени с идеята да се развежда? А бъди сигурна - ако цяла вечност в буквалния смисъл трябва да си с някого, със сигурност ще се наложи поне след 100-200-300 години да се разведете. Тогава защо би се омъжила на първо място?...

Иначе що се отнася за виждането на някого като най-прекрасния/бленуван човек... този хормонален коктейл е прекрасен бонус. Но изобщо не е задължителен

ами да, бих. На този въпрос отговаря altered carbon (сериал) Но, аз бих се омъжила точно защото съществува развод. Искам да знам, че ако един ден е грешка, бих могла да изляза от нея. Понеже темата е женска, за това не повдигнах въпроса защо се обикаля само около това как да му задържа интереса/да е зает и прочее.Аз питам ами ако на мен той ми стане скучен - той какво ще прави, той как ще се потруди за тези отношения. Да си 3г с някого е мн. лесно. После е важното. Бих се омъжила само защото обичам един мъж и той мен- не да го подлъгвам с разни женски прийоми, за да не остана сама. Понеже както се вижда това, че си се оженил съвсем не значи, че няма да останеш сам. Аз като цяло се чувствам старомодна и не особено приложима към днешната действителност. И с колкото повече 35-55г се запознавам, толкова по-обречена се чувствам ( като светоусещане, не конкретно за връзки и изневери), но да не разводнявам темата. Света се развива явно в такава посока просто

Според мен добре си направила като си й казала какво мислиш. Ако го направят и още хора, които са на същото мнение, вероятността да успее да погледне ситуацията от друг ъгъл, нараства. И ако не сега, може в бъдеще да има полза от разговорите. Но ако всички около нея си мълчат, може да затъне без да се усети.
Нали приятелите са за това- да си казват какво мислят.
Иначе това дали човек се страхува да остане сам или смята, че така е по-добре е въпрос на вътрешно усещане. И то също търпи промени с времето. Като поживее няколко години с неподходящ партньор, човек може да си промени отношението по въпроса.

SaRaNia, има хора като си наумят нещо го правят. И даже колкото повече хора и казват, че греши, тя ще се нахъса още повече.
Не разбирам как може да си имал кофти връзка и само защото се чувстваш сама, да се жениш за най-неподходящия.
То може и да си омъжена и пак да се чувстваш сама и нещастна. Толкова ли не може да го проумее 
Ама какво да се прави. Хората са в правото си да си съсипват живота.
Аз съм на 37 и сама. Но ми е абсурдно да се събера с който и да е било само и само да не съм сама. Как пък не ще търпя някой си там за да не съм сама. Още повече пък да съм с неправилния човек или лош като на приятелката на автора.

Мишелин, сещам се сега за една приятелка, която имах като бях на 20. Все с кофти мъже излизаше. Някакъв малоумен модел си следваше. Накрая реши да се омъжи за поредния идиот, който и посягаше. За да не е сама. Говорих и аз и други хора, но тя не стопляше. Отдалечихме се с времето. Тя не се обаждаше и аз не се натисках. След години се видяхме и като я питах какво става ми се лепна и ме взе едва ли не за личния си психолог. Вече имаха 2 деца, вкъщи побоища и скандали. Изтърпях я малко, изслушах я и просто и казах, че живота си е неин, тя си го е направила такъв, да е мислила. Казах и, че ако и тежи да се развежда. Имаше възможност да го направи. И стабилна работа и собствено жилище. И също така, че аз с нищо не мога да и помогна, освен да я изслушам, но тя от симпатяга се беше превърнала в енергиен вампир и едно и също плямпаше. Накрая и казах, че ме натоварва с проблемите си и приключихме. А не  глупава жена. С две висши и хубава работа, ама в личния си живот, акъла и липсва тотално. Не мога да си обясня.

Мишелин, каквото си могла досега - направила си го. Като не става, не става. Да се жени! Но... ако аз бях ти, щях да си оставя отворена врата към това приятелство и ако настанат трудни за нея времена, бих я подкрепила с каквото мога. И най-вече, бих я уведомила за това, да знае, че може да разчита на мен.

Тайс, радвам се за приятелката ти, но ми се струват различни ситуациите В нейния случай, мъжът май се е почувствал притиснат за сключване на брак от бременната приятелка, но поне е имал куража да й каже директно да не очаква любов и уважение, приел е детето. След това се е променил, но явно поначало не е бил лош човек.

Докато в този случай, говорим за човек, който се държи мило, обсипва с цветя и подаръци, но в същото време може така да избухне, че да започне да троши около себе си. Че той като я върже едн път, ще я мачка от бой.

Доколкото знам, отговаря на това описание на профила на насилник:

Мишелин, то сега излиза малко, че предварително се тюхкаме за нероден Петко. В крайна сметка посягал ли е въпросният жених на приятелката ти, или ти си мислиш, че би могъл да посегне?
Това, че е избухлив не значи непременно, че е насилник. И аз имам силен гняв, но засега, слава Богу, не съм налитала на бой.
Струва ми се, че малко го демонизираш човека. Ето, романтичен бил и дайте заради това да го изкараме някое психо.
По-притеснителното е, че няма стабилни доходи и че тя изтъква като причина за женитбата, не това, че го обича, ами отчаяността си. Ами след като това ще е водещото при нея, хич няма да се учудя и инак кротък на пръв поглед човек, в даден момент да злоупотреби с тази нейна нагласа.
Щом е късала с него преди време, то е ясно, че ще изтъкне основните му недостатъци, които към онзи момент са я отблъснали. Човек като къса връзка, гледа добре да се убеди и себе си, и другите, че е имало за какво. Но пък като подновява връзка, е по-трудно да се аргументира. Просто е пламнала отново любовта и туй-то.

Сега да я оплакваме не виждам смисъл. Но ако се омъжи за него и после пак започне с оплакванията, можеш да прецениш дали да продължиш със съветите, или просто да се отдръпнеш.

Освен това, не знам колко хладнокръвен трябва да си, за да тръгнеш да създаваш семейство с човек, който освен, че не обичаш, намираш за реална заплаха. Така че, аз не вярвам много на това, че приятелката ти не обича този мъж.

Аз най-вероятно не знам цялата истина. Може да й е посягал, може и да не й е посягал. Но не смятам за нормално два или три пъти да трошиш нещо в пристъп на гняв (за толкова знам аз). Това значи, че не можеш да се контролираш. Ще си я побийва някой ден като нищо. Тези съмнения не са ей-така измислени от нищото все пак. Няма дим без огън. Също така и този натиск за женитба ми се струва съмнителен.

И да го обича - въпрос на време е той да си покаже магариите. Щом има дим и пушек, ще има и пожар. Въпрос на време е.

Мишелин, имах гадже, при което нещата почнаха така: леки намеци, че не му е приятно кой ми звъни; после да излизам с мъже; после изблици в скандалите на обиди; после на заплахи; после на трошене к'вото види; после...... Та, тези неща почват бавно и неусетно.

Това е, да.
Щом те е грижа за нея, увери я, че винаги може да се обърне към теб в случай на нужда да поговори, да сподели и да потърси съдействие.

Ако тя не прояви инициатива да обсъди нещо повече по въпроса, на твое място не бих се месила, колкото и да ми е мъчно. Казала си какво мислиш, тя вече го знае,  ами - толкова.

От личен опит - съветвала съм приятелка, която се чудеше какво да прави и беше на кантар да се раздели с половинката си. Живееха заедно от години, нямаше към онзи етап развитие, беше се натрупало напрежение, и тя се беше повлюбила в неин колега. Не желаеше да даде шанс на новите чувства, защото официално беше във връзка. Но и не желаеше да приключи дългогодишната връзка, защото той щял да остане без квартира (а не защото още го обича, например...). Както и да е, аз и развивах разни теории за тръпки, любови, смелости и тъй нататъка, щото аз тогава бях прясно влюбена и светът го виждах по много ярък и контрастен начин, от хормони ми се губеха нюансите направо, а това се отразяваше и на съветите, които давах. Резултатът - непосредствено след това приятелството ни се разпадна. Вече е много години по-късно, те са все още заедно, имат си детенце, изглеждат много щастливи. Аз и се радвам - отдалече, но искрено. Няма да забравя колко уверена се чувствах в съветите (поискани), които давах, с колко загриженост за нея и щастието и подходих към нещата. И как животът ме опроверга - тя си знае най-добре какво и от кого иска.  Колкото и да обичаме приятелите си, животът си е техен и така трябва да бъде.

Зависи колко близка приятелка ти е. Преди години така най-добрата ми приятелка ходеше с един младеж, който ми беше крайно неприятен. И не го скрих от нея. Посочих и слабостите му. Е, разсърди ми се, но не сме си разваляли приятелството. Скоро като се виждахме (вече е щастливо омъжена за друг) ми сподели, че само аз от всичките и приятели и е казал какво мисли в действителност. И че тогава наистина ми се е разсърдила, но сега разбира, че така постъпват истинските приятели. И много се обичаме все още с нея, въпреки че за съжаление ни делят много километри. Та прецени си, доколко държиш на тази приятелка.

Хич не ме е страх да остана сама, екстра ще съм си, дори да не го осъзнавам докрай

По темата, не можеш да кажеш на приятелка да зареже гадже , мъж, да се разведе и прочее. Нямаш право !
Ако го зареже и остане сама завинаги, какво? Ти си я посъветвала лошо и тя "глупачката" те е послушала или какво? Понякога това е вярно , може да остане сама !
Ако се ожени за него, винаги ще знае, че ти не го харесваш и смяташ че е трябвало да го зареже ! Пак лошо! За между вас и отношенията ви !
Няма смисъл, аз съм правила грешката да съветвам, ама сгреших, тя плака срещу мен, съжалих, какво постигнах, сега знае че аз смятам че е трябвало да го зареже.... и не го е зарязала.... и е едно конфузно...

Аз имам теория, че всеки от нас си пада по еднакъв тип мъж/жена. Дори да зареже един, ще се "натресе" пак на същия тип ! Вярвам в това. Правим грешки, и уж намираме по - добрия, той накрая се оказва същия типаж с подобни отношения по между ни ( било ревност, доминиране, превъзходство, страхове, пиянство и т.н.)  Кръга е омагьосан !