Според мен не се меси. Каквото и да кажеш, все ще е грешно. Подкрепи я в решението ѝ и до там. 
- Публикувана: 13 фев. 2018, 23:29 ч.
- Последно мнение: 22 март 2018, 12:04 ч.
За брака с мъж, когото не обичаш
Аз съм скептична към намесата на приятели/приятелки в отношенията на нечия двойка. Не бих давала съвети, единствено бих изразила личното си мнение как ми изглежда на мен отстрани ситуацията, мъжа.
Човек никога няма как да е безпристрастен и напълно обективен, когато е в близки отношения с някого, в случая 2 приятелки. Решението и моето мнение бих оставила жената (приятелката) да тълкува сама.
Много хора живеят в отровни връзки и при това съзнавайки го. Това е тяхна вътрешна борба и не бих насилвала по никакъв начин външно нещата. Бих била до нея при проблем, ако тя изяви желание, поиска помощ от мен.
Но никога не бих си позволила да заставам като рефер или съветник в чужда двойка (дори и да виждам нещо нередно, то си е мое мнение), чиито отношения предполагат да са строго лични и интимни.
Човек никога няма как да е безпристрастен и напълно обективен, когато е в близки отношения с някого, в случая 2 приятелки. Решението и моето мнение бих оставила жената (приятелката) да тълкува сама.
Много хора живеят в отровни връзки и при това съзнавайки го. Това е тяхна вътрешна борба и не бих насилвала по никакъв начин външно нещата. Бих била до нея при проблем, ако тя изяви желание, поиска помощ от мен.
Но никога не бих си позволила да заставам като рефер или съветник в чужда двойка (дори и да виждам нещо нередно, то си е мое мнение), чиито отношения предполагат да са строго лични и интимни.
vesela_veli, каза нещо правилно. Спри да и говориш - едва ли нещо ще помогне.
Реално погледнато, много малко хора прилагат в действие съветите на приятели, независимо дали сами са ги поискали или не. Тя си знае. Каквата попара си направи, ще си я сърба само тя. Да се надяваме, само да не е твърде гореща, че ще се опари.
Може да пробваш и с обратната психология, както каза vesela_veli, бъди щастлива за нея, помагай и в приготовленията за сватбара (пред нея) и си запази чувствата за теб. Може в крайна сметка пък да не бъде чак толкова зле ситуацията(ще стискам с всички палци)... Другия вариант е да развали сама сватбата преди да се състои, заради своите колебания.
Реално погледнато, много малко хора прилагат в действие съветите на приятели, независимо дали сами са ги поискали или не. Тя си знае. Каквата попара си направи, ще си я сърба само тя. Да се надяваме, само да не е твърде гореща, че ще се опари.
Може да пробваш и с обратната психология, както каза vesela_veli, бъди щастлива за нея, помагай и в приготовленията за сватбара (пред нея) и си запази чувствата за теб. Може в крайна сметка пък да не бъде чак толкова зле ситуацията(ще стискам с всички палци)... Другия вариант е да развали сама сватбата преди да се състои, заради своите колебания.
много е трудно да налучкаш границата
кога започваш да прекаляваш с назиданията си
кога вместо да помогнеш, започваш да вредиш
зависи и доколко близки сте
на най-близките можеш да кажеш повече и по-категорично
а щом си направила, каквото си могла, засега, можеш само да и обещаеш, че ще си до нея, ако избора и се окаже грешен
и да сискаш палци дане си права
и депресарски погледнато - ами някои жени така искат
това им харесва, и на това са доволни
познавам мъж, чиято съпруга е наясно, че и изневерява непрекъснато, всеки си има собствени интереси и не се виждат почти, но е привидно доволна и не помисля да го напуска или да му държи сметка, защото е сигурна в дома и с парите му
а него такъв живот го устройва
хора всякакви
кога започваш да прекаляваш с назиданията си
кога вместо да помогнеш, започваш да вредиш
зависи и доколко близки сте
на най-близките можеш да кажеш повече и по-категорично
а щом си направила, каквото си могла, засега, можеш само да и обещаеш, че ще си до нея, ако избора и се окаже грешен
и да сискаш палци дане си права
и депресарски погледнато - ами някои жени така искат
това им харесва, и на това са доволни
познавам мъж, чиято съпруга е наясно, че и изневерява непрекъснато, всеки си има собствени интереси и не се виждат почти, но е привидно доволна и не помисля да го напуска или да му държи сметка, защото е сигурна в дома и с парите му
а него такъв живот го устройва
хора всякакви
Аз направих два опита да поговоря с нея, не става. Оттук нататък няма какво повече да направя. Ако има чувство за самосъхранение, ще запита вътрешния си глас... Решението оттук нататък си е само нейно.
luna, не се наемам да кажа кое е добро и кое не, затова се опитвам да я накарам да се замисли и САМА да прецени дали той е за нея. Защо е забравила колко добре и свободна се е почувствала след раздялата, как той я е ограничавал.
Предишната ми връзка не вървеше. Просто нямаше химия между нас, изчезна, изпари се, не съумяхме да я запазим. От време на време се сещам за този дълъг период от живота ми и се питам кое беше това, което ни раздели. И знаете ли, трудно ми е изброя причини без да се замисля, забравила съм лошите неща, но усещането си още там и знам, че аз не мога да бъда втори път с този човек. И ми е странно, че веднъж прогледнала за него, тя е способна да се върне
luna, не се наемам да кажа кое е добро и кое не, затова се опитвам да я накарам да се замисли и САМА да прецени дали той е за нея. Защо е забравила колко добре и свободна се е почувствала след раздялата, как той я е ограничавал.
Предишната ми връзка не вървеше. Просто нямаше химия между нас, изчезна, изпари се, не съумяхме да я запазим. От време на време се сещам за този дълъг период от живота ми и се питам кое беше това, което ни раздели. И знаете ли, трудно ми е изброя причини без да се замисля, забравила съм лошите неща, но усещането си още там и знам, че аз не мога да бъда втори път с този човек. И ми е странно, че веднъж прогледнала за него, тя е способна да се върне
Всеки се връща, или дава втори шанс, които бива пропилян. Тя жената си мисли, че на 30 като е, е станал края на света. Ще се осъзнае, остави я да си чупи главата, а като стане, просто бъди до нея като истинска приятелка. Но не и казвай "Аз ти казах, че така ще стане." Ти си умна жена, предполагам си по-голяма от мен (за повечето тук, аз съм още дете, макар и да се водя възрастен вече :Д), знаеш как да процедираш в такива ситуации. Подкрепяй я, пък каквото стане. В крайна сметка не си ти, в тази ситуация и няма как ефективно да промениш нещо.
Мише , от снощи чета темата и се чудех дали да се намесвам. Защото имам пример, претърпял развитие във времето , който беше почти идентичен с твоя. Най- добрата ми приятелка забременя / обаче/ от един авторитарен змей. Той направо и каза , че ще поеме отговорност и ще се ожени за нея заради детето , но тя изобщо да не очаква да я обича или уважава. Да , звучи зловещо. Приятелката ми сключи брак с ясното съзнание , че ще се разведе с този мъж.
Всички така очаквахме.
Обаче- е те този същичкият , много се промени! Както не спираше да осъмва по кръчми , да си живее като ергенче , ами кротна се. Сега са страхотно семейство , едно от най- стабилните , които познавам.
Та не се терзай. В края на краищата , има брак , има и развод. Щом жената е обезпечена , а и не е малка вече , има житейски и социален опит, ще се справи. Аз поне съм оптимист.
Всички така очаквахме.
Обаче- е те този същичкият , много се промени! Както не спираше да осъмва по кръчми , да си живее като ергенче , ами кротна се. Сега са страхотно семейство , едно от най- стабилните , които познавам.
Та не се терзай. В края на краищата , има брак , има и развод. Щом жената е обезпечена , а и не е малка вече , има житейски и социален опит, ще се справи. Аз поне съм оптимист.
Мишелин, може деликатно да си кажеш мнението, но решението си е изцяло нейно! Още повече, че е пълнолетна, а и добре познава тоя мъж. Да не стане така, че вместо да изпишеш вежди, извадиш очи. Щом всичко става по желание и на двамата няма място за трето мнение!
Имам леля, която търпя побойник 25 години, разведе се и след 10 години пак се омъжи за него. Какво ли няма по тоя шарен свят!
Имам леля, която търпя побойник 25 години, разведе се и след 10 години пак се омъжи за него. Какво ли няма по тоя шарен свят!
Тази тема ми е много полезна, т.к. именно това, че ако някой не дойде за съвет при мен няма да ходя аз да се меся в чужда връзка. Това, което можеш да направиш Мишелин е да я увериш, че си на нейна страна и си насреща ако тя има нужда от помощ (която тя ще има нужда).
Също се и приготви бъдещият съпруг да прави всичко възможно да спрете да се виждате, за да може той да си я контролира както си знае.
Също се и приготви бъдещият съпруг да прави всичко възможно да спрете да се виждате, за да може той да си я контролира както си знае.
Имам леля, която търпя побойник 25 години, разведе се и след 10 години пак се омъжи за него. Какво ли няма по тоя шарен свят!
Това се нарича Стокхолмски синдром. Както казаха по-нагоре в побоя любов няма. Има насилие и цикълът на насилие прави жертвите зависими и подчинени на насилника, който има нужда от това да се чувства силен / силна.
Ако зависимият, подчиненият във връзката реши да се овласти като изрази различно мнение или иска да си отстои позициите, или направи нещо, което не е разрешено от насилникът (който може да заявява надмощие физически или психически), то следва инцидент, скандал. След това насилникът решава да се сдобрят обаче при сдобряването или ситуацията не е била такава, каквато жертвата я е преживяла, или жертвата е направила нещо, с което е виновна за ситуацията, намират се извинения, обяснения за ситуацията, и накрая реформираният насилник става мек като памучица и прави всичко, което би следвало след фразата "щастливи за винаги".. Докато се почувстват, че пак нещата са под пълен контрол и жертвата започне да се чувства, че може би нещо не е наред, може би нещо в тях не е наред и цикълът започва отново.
Смело твърдя, че където има насилие няма любов. Любовта е мека, тя не е война.
Интересна тема.Старя се да спазвам правилото си, за бивши или настоящи половинки на приятелки/роднини или добро или нищо, съчувствам, без да ги нападам.Много от тях си оправят отношенията и се събират отново.Ако мога да помогна с нещо, го предлагам, непоискани съвети не давам.
Пускам темата, за да чуя повече странични и безпристрастни мнения. Разбрах, че моя много близка приятелка обмисля да се ожени за бившия си приятел, с когото бяха разделени известно време. Стана ми неприятно, защото не го харесвам. Избухлив е и когато се ядоса е способен да изпотроши нещо около него. Опасявам се, че веднъж сключили брак, може да посегне и нея.
Тя ми е споделяла, че се чувства добре след раздялата и че докато са били заедно той някак негласно я е ограничавал от излизания и срещи с приятели. А сега иска да се жени за него, не защото го обича, не защото е хубав човек, а защото сама се чувствала зле. На въпроса ми дали го обича и защо ще се жени за него, ми отговори, че той си е той и тепърва ли да си търсела друг мъж, следващият също нямало да го хареса, само си губела времето.
Според вас нормално ли е да се ожениш за някого, само, за да не си сам? Аз се опитах да й припомня за лошите неща, които ми е разказвала за него, но не смея да й се бъркам прекалено много. Ако се разделят под влияние на моите думи, ще ми е тежко, че аз съм причината за раздялата и че евентуално е могло да бъдат щастливи. От друга страна, не искам да си мълча, защото този човек може да й провали живота... Чувствам се ужасно, държа на нея и ме е страх от решението, което е взела...
Тя ми е споделяла, че се чувства добре след раздялата и че докато са били заедно той някак негласно я е ограничавал от излизания и срещи с приятели. А сега иска да се жени за него, не защото го обича, не защото е хубав човек, а защото сама се чувствала зле. На въпроса ми дали го обича и защо ще се жени за него, ми отговори, че той си е той и тепърва ли да си търсела друг мъж, следващият също нямало да го хареса, само си губела времето.
Според вас нормално ли е да се ожениш за някого, само, за да не си сам? Аз се опитах да й припомня за лошите неща, които ми е разказвала за него, но не смея да й се бъркам прекалено много. Ако се разделят под влияние на моите думи, ще ми е тежко, че аз съм причината за раздялата и че евентуално е могло да бъдат щастливи. От друга страна, не искам да си мълча, защото този човек може да й провали живота... Чувствам се ужасно, държа на нея и ме е страх от решението, което е взела...
Тъй че не само не е чудно, ами си е най-нормалното нещо на света. Даже е възхитително, че приятелката ти си го признава. Щото аз познавам куп жени, които много добре знаят, че избират най-малкото зло, ама пред света го обрисуват като Еверест от мъжки пол
