Над 10 год. ходех редовно и си мислех, че тренирам правилно и изпълнявам както трябва упражненията - да, ама не.
Откакто съм с ММ, на всяка тренировка ми се правят едни и същи забележки - не махай, не бързах, прибери лактите, дай кръста на S, отпусни таза, дръпни таза назад, не вдигай до горе, не отпускай до долу, задържай, мисли за упражнението и т.н. ... и се завършва с... нищо не правиш?!. Много държа упражнението да е направено правилно и много се ядосвам, когато не съм в необходимата кондиция.
Мисълта ми, е че може да си мислим, че изпълняваме упражненията правилно, но отстрани не винаги е така. Особено, ако тренировките са вече рутина и го няма този първоначален ентусиазъм.
От правилно изпълненото упражнение зависи, ефекта върху даден мускул. Аз напр. много прехвърлям /чийтинг / и има упражнения, които дори избягвам заради това.
Не мога да си представя, вече, да тренирам сама. Най-малкото, да няма кой да ми брои сериите и повторенията има моменти, в които, ми е такова дежа вю, че забравям колко съм направила и колко ми остава.