Работа от вкъщи и социални контакти

Разбира се, че е до човека. Аз примерно никога не съм поддържала приятелски контакт извън работното място с хората, с които съм работила в един офис. Нямам проблеми с общуването с никого, но до вратата на работата, после - кой откъде е. Имам достатъчно приятели от гимназията, от университета, или просто хора, с които имаме общи интереси, с които се срещам, когато имам време. Те също работят и не са ми на разположение, когато ми скимне. Работата от вкъщи ме откъсва от непрестанното безсмислено дрънкотене, на което бях подложена, докато делях пространство с другите ми колеги. Много хора имат навика да говорят без да млъкват за болести, личните си драми или да обсъждат някой зад гърба му, теми, по-подходящи за този форум, отколкото за офиса.

Когато бях на обучение (цял месец) в една фирма за графичен дизайн, само първия ден изтърпях останалите колежки, на следващия дойдох със слушалките, беше ад.

В сходна ситуация съм, детето ми стана на 2 години, досега го гледам и работя от вкъщи след първата година, с помощта на мъжа ми, който от почти години също си прехвърли офис длъжността и работи от вкъщи От една страна така и двамата не сме вързани да живеем в София, където са ни офисите, което за нас е най-големият плюс. Няма пътуване в двете посоки в час пик, ранно ставане и късно прибиране и съвсем малко време да се видим с един с друг и с детето вечер. И въздухът ни не е чак толкова мръсен. Имам време да сготвя, да изляза с детето (засега съм се върнала почасово, но скоро ще трябва да се върна на пълен работен ден, но не ми се оставя детето в държавна ясла, частна хубава май също нямаме и това ни е проблемът в момента). Можем да работим от всяка точка на страната и света, стига да имаме интернет. Имам супер готини колеги, които ми липсват и все пак, ежедневно си пишем с тях по скайп и не се чувствам изолирана. Ходим с детето в два много хубави центъра за ранно детско развитие, където виждаме други хора, майки и деца по няколко часа на ден, отделно имам няколко приятелки с и без деца, с които поддържаме контакти и се виждаме при всяка възможност, но определено сега имам много повече време за всичко, отколкото когато ходех в офис и ми минаваше там целия ден, дори и без дете.
Недостатъкът е, че баби и дядовци нямаме и когато е натоварено и при двама ни, малко се нагнетява атмосферата вкъщи и няма кой да обърне внимание на детето И си е изнервящо, постоянно имам чувството, че правя 1000 неща едновременно, всичките спешни. Това в по-натоварените дни. Не всички са такива. Но като си представя алтернативата със ставане по тъмно за всички, водене на дете на ясла, да тичаме за работа после и да се прибираме към 19, вече припадащи от умора, да хапваме и да лягаме да спим, не ми се струва по-добрия вариант определено.
Към настоящия момент, не бих се върнала към работа в офис, колкото и да са ми готини колегите. Социални контакти с тях и клиенти мога да поддържам и онлайн, а с няколко приятелски семейства запълвам нуждата и от контакти на живо. И принципно не съм от социалните хора На предишната си работа също работих изцяло дистанционно и с американско работно време - идеално ми беше. Спях до 12, до 4 бях свободна да се разхождам и да се възползвам от това, че всички работят и после до 12 на работа. Имах чувството, че съм супер свободна така и с много свободно време. От най-различни места съм работила тогава. Перфектно ми беше. Въобще съм много за работата от вкъщи, когато типът работа го позволява.

От вкъщи работих през бременността, правих преводи, но това не е нещо, с което бих могла да се издържам. Въпреки това ми помагаше да се чувствам пълноценна, да си изкарвам някакви пари, освен обезщетението, а и да си поддържам мозъка буден.
Предвид сегашното ми търчане ясла-работа-ясла-вкъщи, с удоволствие бих се върнала към предишния ритъм и по възможност при втора бременност бих потърсила вариант за преквалификация точно  в област,  която позволява работа от вкъщи.
Сегашната ми работа позволява инцидентно да бъде извършвана дистанционно:  пестя 2 часа от път, върша дребна домакинска работа  (пускане на пералня, съдомиялна) , което отнема минути, но няма как да бъде свършено, ако не съм у дома. Понякога съм и по-продуктивна, защото не се разсейвам с разговори на колегите.

Работя от дома от около 4 години и го има този елемент с изолацията, въпреки че част от времето (когато сме всички заедно) имам нужда от тази изолация, за да мога да поработя

Предимствата са безброй при работа от дома, недостатъците наистина са основно, че човек понякога се разсейва малко (това може да се сметне и като предимство обаче - никой нищо не ти казва, ако решиш да дремнеш на обяд примерно, човек сам си е шеф и си определя работното време). Друг недостатък (който може и като предимство да се сметне) е, че човек няма ясно дефинирано работно време и принципно ако не е много добре организиран е възможно да не успее добре да подреди кога работи и кога почива и да не се чувства напълно спокоен, дори когато тече времето, което си е предвидил за почивка.

Накрая за изолацията - има го определено този момент, особено ако нямате възможност да излизате с приятели след работа (при нас е такава организацията, че всеки, който поиска, може да излезе с приятели след работното време и другият поема децата). Аз съм изразен интроверт и въпреки това ми липсва малко колективът като работех в офис... При това не съм бил в добри отношения с всичките колеги, но с тази част, с която бях, беше много приятно да се работи, да се ходи на обяд и т.н.

Накрая - мои приятели, които са на същия режим с работа от дома, са пробвали това с наемането на споделен офис и доколкото са разказвали - там е доста трудно да се свърши някаква работа, като цяло хората се моткат и си лафят повече и по-малко работят Имайте предвид, че е доста популярно сред IT-тата този вариант и е възможно да попаднете в основно мъжка среда там (не знам дали има някакво значение това). За мен е по-добро решение да има кабинет и човек да си наложи като е там да работи плътно. И като си свърши ефективно работата, да излезе да потича в квартала, да разходи кучето, ако има такова, да напазарува, да се види с приятели/познати, които работят наблизо, на кафе, обяд и т.н. и т.н.

Опитайте, пък ако не Ви харесва - винаги можете да се откажете, нали?

Здравейте момичета..
Аз се включвам малко късно, но да ви кажа... На мен тепърва ми предстои да изляза в майчинство. Цял живот съм си мечтала за работа от вкъщи, но все "не ме огрява". Та надеждата ми сега е да се ориентирам към нещо такова и един ден, живот и здраве, като ми мине майчинството да се занимавам с нещо, което може да се работи от вкъщи.
Според вас, към кои професии да се насоча, които не изискват постоянно присъствие в офиса?

Ya.Tsr, имаш ли някаква професия, образование, дигитални умения? Много зависи какво можеш да правиш, за да имаш възможност да го правиш от вкъщи 

О имам, имам Бакалавъра ми е журналистика, магистъра - ПР. Последните години работих като ПР в агенция и след това в държавна институция. Но благодарение на последния ми "шеф", тотално се отвратих от тази професия. Даже още преди да разбера, че съм бременна, бях решила да си търся нова работа.

То образованието не е толкова важно, а какво умееш и дали можеш да го продаваш. Би могла да пишеш статии за разни сайтове, но зависи как пишеш. Има и работа като автор на съдържание за страници във Фейсбук, сайтове и тн, но зависи от това какво и как пишеш, на какви теми и езици. Сега тепърва нова професия ако искаш да имаш... то нищо не става за ден, както и да изглежда отстрани, та виж какво умееш и после виж с какво може да съвпадне, което да се работи  и от вкъщи.

Да, точно това мисля да правя следващите 2 години. Ще се разровя и за някакви курсове, обучения и тн...

За контакти порови, обучения ако е нещо различно и има усвояване на техническа част. Много обучения има, които само събират такса, а практическата полза е към нулата. Виж обучения към компании, които търсят автори на съдържание, например, или към агенции, които стопанисват страници и сайтове. Разпитай приятели и познати, колеги, ние сме малка страна и неформално човек може да достигне до повече информация, отколкото иначе. Успех!

Днес останах да работя от вкъщи. Обяснявам на сина ми (2 г. и 10 м.):
- Днес мама е вкъщи (малко идиотска конструкция, но така ми дойде), но съм на работа и трябва да си много послушен.
- Ти не си на работа, ти си вкъщи!
- Е, да, вкъщи съм, но трябва да работя. Сега сядам на компютъра и трябва да работя.
Гледа ме, гледа ме, в един момент се разсмя жизнерадостно и заключи:
- Ти се шегуваш, ти си страшна шегаджийка!

Та така, за разбирането от страна на домашните...

Е, извинявай, ако очакваш малко дете да те разбере и остави на мира, това е доста наивно. Работата от вкъщи не включва подобни неща. Повечето по-горе казахме ако човек има малко дете да търси помощ – ясла, гледачка, роднини, или може да работи само, когато детето спи (изключвам опцията детето да се приучи да се зомбира през някакво устройство). Работата като майка/детегледачка трудно може да се съвместява с каквото и да е било изначално.
А и е хубаво човек да знае детето какво умее на всяка възраст преди да генерира очаквания за разбиране и послушание

Да, Бояна, ситуацията е извънредна (боледуване, липса на гледачка, която да ми се отзове сутринта).

По-скоро исках да илюстрирам колко е важно останалите (съзнателните такива, имам предвид) да са наясно, че работата от къщи е работа.

Те, останалите, ще са наясно ако не са бебета и малки деца. Ако са го броиш като обикновен болничен от офиса, няма как. Само това казвам. Бързо оздравявайте!

Точно за това казах по-рано, за не мога да си представя как се съчетава гледане на дете (особено ако е болно в момента и криво и има нужда от грижи и няма кой друг освен теб) и някаква сериозна работа, още по-малко обвързана с екип или клиенти, към които имаш ангажименти. Опитвала съм го точно един ден, и от тогава си научих урока и за такъв ден просто се пуска болничен или отпуска от мен или от мъжа ми (във втория случай се изнасям към споделено офис пространство дори). Такива сценарии са възможни при фрийланс работа, когато си наваксваш след като си обгрижил детето. За първите 2 години и 2 месеца след като се роди детето написах и защитих докторска дисертация и тогава беше съвсем друга еквилибристика: работех нощем, през почивните дни, за по няколко часа, когато успеех да ангажирам гледачка.