Работа от вкъщи и социални контакти

  • 22 045
  • 143
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Здравейте. Скоро приключи майчинството ми и имам възможност да работя от вкъщи, естеството на работа ми харесва много, а и ще ми е доста удобно да го съчетавам с малко дете - водене и взимане от ясла, гледане докато е болна и т.н. живот и здраве планирам и още едно дете след година - две, а ще мога да работя и през бременността (правих го и с първата и не ми е проблем), финансово също ме устройва на този етап.

Единствения проблем ми е социалната изолация, в която мисля, че ще попадна. Стоенето вкъщи малко ме депресира (всъщност май не малко), а и съм така вече повече от 3 години (с детето) и честно казано усещам, че имам нужда от по - динамичен начин на живот.

Затова и въпросът ми е към всички, които работят от вкъщи - имате ли достатъчно социални контакти, не ви ли потиска работата вкъщи и ако е така как се справяте? Успявате ли да сте достатъчно мотовирани и концентрирани у дома?

Просто заради този единствен минус не ми се иска да се отказвам от идеята, ама ме е страх да не започна да си говоря сама по някое време Stuck Out Tongue Winking Eye

# 1
  • Мнения: 1 518
Ако работиш на компютър, може да си наемеш бюро споделен офис. Вече има в почти всички големи градове. Можеш да ходиш когато искаш, наемите са достъпни.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Мечтая си за работа от вкъщи ама няма как да стане. Аз съм малко темерут и не ми пречи социалните ми контакти да са на минимума. Имам няколко близки приятелки, с които се виждам регулярно за кафе и ми е достатъчно.

Щом всичко останало те устройва, действай. Времето ще покаже. А и детето расте, ще започнат мероприятия с други деца, детски РД, няма да си баш изолирана. Предполагам имаш приятели, не забравяй да си поддържаш контактите с тях толкова колкото имаш нужда. При работно време, определяно от тяб, какъв е проблемът?

# 3
  • Мнения: 5 262
Затова и въпросът ми е към всички, които работят от вкъщи - имате ли достатъчно социални контакти, не ви ли потиска работата вкъщи и ако е така как се справяте? Успявате ли да сте достатъчно мотовирани и концентрирани у дома?
Зависи Simple Smile
Ако си дисциплинирана и имаш конкретен план за нещо, което ти харесва, времето дори и вкъщи отлита бързо и никак няма да ти липсват излишни приказки с други хора. Поставяш си крайни цели за деня, седмицата и месеца и виждаш точно къде губиш време и какво да промениш. Общителна съм и харесвам компанията на хора, но така или иначе виждам приятелите два пъти седмично - не ми липсваха толкова повърхностните офисни контакти.

Моят проблем по-скоро е в това, че вършех/ върша повече от планираното. Не се научих да се дистанцирам 100% от задачите след "работно време" и от март няма вече да работя от вкъщи. Такъв е планът, ще видим Simple Smile

Отново бих постъпила така.
Идеално е, ако сама се грижиш за малките си деца! Моите са вече ученици и съм им нужна по-малко.


ПП Задължително в договора напишете как ще отчиташ работното време. Аз нямах нужда от отчет по договр, защото важни бяха крайните цели за месеца. Сама обаче си водех таблици и пращах на финансовия отдел. Държа всичко да е документирано, бих те посъветвала същото. Нали не си на договор all in?

Последна редакция: пт, 02 фев 2018, 14:55 от Ли Лу

# 4
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Аз работя вкъщи вече 8 години и съм много доволна.
Имам достатъчно социални контакти и много повече време да ги поддържам.В никакъв случай не съм социално изолирана.Точно обратно-запознах се с нови хора.
Имам време и за детето и за домакинството.И не съм толкова изморена,колкото бях преди това.

# 5
  • Мнения: 19 668
И аз работя от вкъщи вече над 5 години и не ми липсва нищо от социалните контакти, когато работех в офис. Напротив, супер спокойно ми е, не търпя настроенията, позите, интригите и напъните из офисите. Мога да се срещам с приятели по всяко време, имам време да се грижа за себе си и за семейството, дома си.
Ако си от приказливите, скайп, камера и седянки нон стоп. Можеш да си в постоянен конферентен разговор, ако решиш. Няма опасност да останеш изолирана, ако ти самата не го искаш.
Зависи какво работиш, но все пак самодисциплина е наложителна, когато работиш вкъщи. да не скачаш на всяко питане на децата, мъжа това къде е, онова къде е и така нататък. Когато работиш, работиш и това трябва да е ясно на всички вкъщи.

Теб не те депресира работа от вкъщи. Теб те депресира, че си от 3 години с детето вкъщи, което е голяма отговорност. Аз бих се отделила за известно време от детето и битовизмите като се върна на работа в офис. След 1-2-3 години, ако имаш шанс, пак се върни да работиш от дома си.

# 6
  • София
  • Мнения: 6 219
Все още нямам дете и не знам дали ще ти е полезно мнението ми, но - не, не ми липсват социалните контакти, защото работата ми е у дома, но включва много командировки, срещи, конференции и други подобни. Това, че съм у дома ми пести време и донякъде пари, пести ми и загубено време в общи приказки в офиса.

# 7
  • Мнения: X
То и аз съм малко темерут и не обичам да съм сред много хора, но все пак не знам как ще ми се отрази цял ден да не излизам от вкъщи. По - скоро това да станеш, да се облечеш и да отидеш до работа, после на обяд, после да се прибереш, все нещо ще ти се случи, ще видиш някого, а не цял ден да не си покажа носа навън...Rolling Eyes

За споделен офис в нашия град не намерих нищо, явно все още няма реализирана подобна идея...

Ли Лу, няма да съм на договор за сега, на свободна практика съм.

basila, и аз това си мислех да направя - да си потърся работа за известно време, да изляза от вкъщи, защото се нуждая от промяна, но от друга страна, проекта, по който работя вече повече 3 години не чака...и не ми се изпуска момента. Освен това точно сега ми е удобно да остана вкъщи защото малката тепърва ще тръгва на ясла, с което неминуемо ще дойдат болестите и няма да ми се налага да се разправям с работодатели.

В@ня, всяко мнение на работещи от вкъщи ми е полезно. Simple SmileМоята работа е такава, че не включва командировки и други срещи. Само онлайн общуване с клиенти, но не особено интензивно поне засега. Т.е. на практика почти няма да ми се налага да излизам от вкъщи.

# 8
  • Мнения: X
Аз работя вкъщи вече 8 години и съм много доволна.
Имам достатъчно социални контакти и много повече време да ги поддържам.В никакъв случай не съм социално изолирана.Точно обратно-запознах се с нови хора.
Имам време и за детето и за домакинството.И не съм толкова изморена,колкото бях преди това.

Това искам да постигна и аз, но не знам как.
Имам приятели и познати, но те са по цял ден на работа. Виждаме се основно през уикенда. Това предполагам няма да се промени.
Имам и няколко приятелки по майчинство, с които излизаме с децата и това е. Но след време и те ще се върнат на работа.

# 9
  • Мнения: 1 311
Най-добре е да опиташ и да видиш как ще ти потръгнат нещата.
А и работа от вкъщи не означава вързана с белезници пред компютъра, все пак.
Ще излизаш сутрин да заведеш детето на ясла, следобед да го прибереш. Нищо не пречи да излезеш по обяд да хапнеш с приятелки ...

# 10
  • Мнения: 5 262
а не цял ден да не си покажа носа навън...
В дните, в които нямаш контакт с клиенти, можеш да си вършиш административната работа и навън. Аз ставах така или иначе рано и приключвах с тоалета преди седем сутринта. Децата бяха вече в осем навън и аз решавах сама къде и кога ще си върша работа. Опитвам се да правя винаги обедна почивка без лаптоп и документи и ходя да обядвам в заведението до нас, където се познаваме или пък звъня с hands free на една от най-бъбривите ми приятелка и си прекарваме заедно обедната почивка. Единственото важно беше да не съм на бюрото, където работя и да чуя човешки глас на приятен човек Simple Smile

Колко часа мислиш да си дневно заета?

# 11
  • Мнения: X
Да, това е вариант, да обядвам навън, все е излизане. А за заетост - около 7 - 8 часа, ако се налага в някои дни може и повече. Когато нямам толкова работа мисля да взимам детето по - рано от ясла и да играем навън час - два, пък после ако трябва ще наваксвам вечер.
А съм оптимист, че може и по малко домакинска работа да върша докато работя...

# 12
  • Мнения: 12 473
И аз работя от къщи и ми е много добре.

Но и излизам често - ежедневно почти, често сядам сама в кафе и с компа или обядвам накъде на тихо и си бачкам.
Или пък - обяд с някого  и вино и тн.
Вечер също често излизам и така.

# 13
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Години наред работех от вкъщи и точно, заради липсата на движение напуснах. Сега си бия главата в стената.

# 14
  • Мнения: 11 253
Има си изолация като работш от дома.
Не си толкова волна птичка, която сколасва с всичко. Общо взето май си все на работа Simple Smile Ако работиш в офис - свършваш, ставаш и се прибираш. Сутрин и следобед кафенце с колежки, обед с колеги ... тези неща ми липсват.
Но с малки деца е добро решение.

# 15
  • Мнения: X
Има си изолация като работш от дома.
Не си толкова волна птичка, която сколасва с всичко. Общо взето май си все на работа Simple Smile Ако работиш в офис - свършваш, ставаш и се прибираш. Сутрин и следобед кафенце с колежки, обед с колеги ... тези неща ми липсват.
Но с малки деца е добро решение.

Да, и аз точно за това говоря...

# 16
  • София
  • Мнения: 11 886
Като работиш в офис какви са толкова социалните ти контакти? Хората в градския транспорт и тези в офиса. И едните, и другите не са нито приятели, нито са по избор и един да има непоносим, а винаги има поне един, това харчи излишна енергия и време, в което можеш да си почиваш.
От 10 години основно работя от вкъщи и е прекрасно. Дори не мога да си представя отново да работя другаде, да си губя времето в път, енергията в чужди драми и най-вече да стоя някъде, дори когато в момента нямам работа.
Но вероятно работата вкъщи или сам в офис, не е за всеки. Има тип хора, които се развличат от наличието на други, дори и да са неприятни. Докато работя се вълнувам само от работата, а за когато съм свободна предпочитам да се видя с приятели и приятни, интересни за мен хора. И понеже съм ужасно мързелива не се размотавам, нямам нужда някой да ме организира – като има нещо за вършене го върша в първия възможен момент и после си почивам Simple Smile

При наличието на интернет ми се струва странно да се говори за изолация, дори човек да живее на самотен планински връх, а ако си в нормално населено място винаги, когато искаш можеш да видиш хора. Даже и неприятни Wink

# 17
  • Мнения: 10 253
Може би няма да съм ти много от полза, защото цял живот работя в къщи, като изключим 3 години държавна работа на времето, но там не беше добре, отидох по принуда, не по свое желание.
Работех в къщи, защото изкарвах много добри пари, които не можех да взема на никоя работа по онова време. Само че.... много е досадно. Никога не бих работила от в къщи, ако имах друга възможност. Първо - работното ти време никога не свършва. Второ - имаш толкова много съпътстващи задачи за семейството (защото всеки те брои за безработен), че редовно си върша действителната работа из малките часове. Трето - наистина го няма това да се гримираш, облечеш елегантно и да отидеш на работа - стоиш по домашно облекло и не ти се облича дори да отидеш до магазина. Четвърто - непрекъснато имаш възможност да подхапваш и това се отразява много зле на телесното ти тегло... и т.н. Сега съм си намерила работа извън къщи (от време на време - 1-2 пъти седмично), всичките ми домашни ме презират, но аз се чувствам много по-добре - за няколко часа свършвам това, което в къщи ще върша 3 дни, прибирам си парите и забравям за работата до следващият път

# 18
  • Мнения: X
На мен не ми липсват социални контакти и се чувствам много добре с работа от дома. Но имам клиенти, които виждам по 1- 2 пъти на ден и не съм съвсем изолирана.Не би ми пречело и ако не ги виждам.


За мен лично работата от вкъщи ми пасва идеално на темперамента и нагласите. И ми е много удобна за детето след и преди у-ще и по време на всички училищни ваканции когато не работя и сме двете по забавления.

# 19
  • Мнения: 9 865
От около 3 г работя от вкъщи, социалните контакти с колеги никак не ми липсват, даже благославям възможността да нямам ежедневен контакт с колеги, колективи, интриги и глупости. Работата на мен ми е много интересна и ме увлича, освен това съм в пъти по-продуктивна така, отколкото бях в офиса, където всеки с нещо те занимава, поемаш задачи, които някой друг не можел да свърши и т.н.
Социално общуване - с приятелите, било ми е достатъчно.
Чудно ми е вкъщи. Всъщност, беше.
Вече 1 година съм по майчинство и съвместявам частично с поработване, но не е същото. Натоварването е различно, вниманието и "прозорците" за работа са хаотични и т.н.

# 20
  • out of space
  • Мнения: 8 569
Усещала съм се в 16.30 по пижама, след като съм работила от 9 ч. Синът иска сандвич, дъщерята почва да разказва, мъжът се блещи на пълната мивка...
Човек се разпуска здравата. И околните не го приемат, може би, защото не съм велик писател Sad

# 21
  • София
  • Мнения: 11 886
Усещала съм се в 16.30 по пижама, след като съм работила от 9 ч. Синът иска сандвич, дъщерята почва да разказва, мъжът се блещи на пълната мивка...
Човек се разпуска здравата. И околните не го приемат, може би, защото не съм велик писател Sad
Ако работеше в офис съдовете ти щяха да бъдат мръсни до 18.30, а дъщерята щеше да ти разказва по телефона или ич. Но човек може да се разкапе, така е, това е с годините, не с местоположението. Мое мнение, разбира се. А и наистина това не е за всеки. Има хора, които не могат да издържат една година майчинство, защото им липсват колегите в офиса, та хората сме различни. Понякога е нужна и промяна както от офис към работа от дома, така и обратното. И всеки избор има някакви недостатъци.

Иронията с великите писатели е друг въпрос. Понеже малко писатели са велики, повечето работят и поне едно друго нещо, а понякога и повече от едно. Освен ако не са готови да гладуват, докато света загрее колко са велики Wink Simple Smile

# 22
  • Мнения: X
Настройвам се по - оптимистично като чета колко от вас се чувстват добре с работа от дома Simple Smile Предполагам, че моите мисли са породени главно от факта, че вече повече от 3 години съм вкъщи (работя, но много малко - 2 - 3 часа на ден) с детето и наистина вече като че ли имам крещяща нужда да изляза извън къщи. Дори си мисля, че сега имам повече социални контакти защото излизаме с детето и с други майки, не се застояваме много и въпреки това ми е еднообразно...
В краен случай мога да си наема малък офис, но си е разход все пак и на първо време ми се иска да си го спестя...хем няма да губя време в път и разходи за наеми и т.н. но пък от друга страна сте прави, че всички вкъщи ще ме третират като безработна и ще очакват да върша и още 100 неща едновременно...

# 23
  • София
  • Мнения: 11 886
но пък от друга страна сте прави, че всички вкъщи ще ме третират като безработна и ще очакват да върша и още 100 неща едновременно...
Ако ще те третират така, то и те са си вкъщи, т.е. също толкова безработни, та третирай ги и ти. Познавам достатъчно бели робини, които са по 8 и повече часа дневно на работа в офис, та и това не е от стоенето вкъщи. Детето/децата ще те закачат повече, но аз това го отчитам като плюс, защото можеш да прекарваш повече време с тях и да им обърнеш повече внимание. Но с малко дете си имаш нужда от почивка, пак където и да работиш, затова трябва да се направи организация с наличните сили. И си обособи работно пространство, за да могат всички да са наясно, че когато си на бюрото или в съответното помещение работиш и то не като домашна помощница.

# 24
  • София
  • Мнения: 6 219
Много са важни границите - пространствени и в отношенията, когато човек работи в къщи според мен.
Бюрото или мястото за работа да е само за работа, а не да е например върху кухненската маса, където ти бачкаш, а партньорът иска да си сложи храна и да пусне ТВ. Вярно е, че масата хора те третират като безработен, но аз просто не си вдигам телефона. Или кратко казвам, че не мога да говоря. Гости в работно време не приемам и избягвам да демонстрирам гъвкавост на хората, с които не живея. Компромис правя само за баба ми.

Що се отнася до работата извън работно време - така е, обаче и в офис да бях, пак щях да работя като се прибера в къщи, когато се насъберат задачи. Това, че съм в къщи при мен води до по-висока ефективност, защото има моменти, в които телефонът не спира да звъни и докато дрънкам служебни неща мога да правя механични действия като пране, гладене, подреждане, а в спокойните моменти сядам, свършвам си работата бързо и се насочвам към по-приятни занимания.

Имам колежка с дете, с която работим заедно по горе-долу един и същи начин. Това, което при нея се промени като роди са моментите през деня, в които работи и които почти изцяло са съобразени с режима на детето.

Но от човека си зависи да си спазва графикът и плана, да не се разсейва и да научи околните, че в работното му време не е момента за кафе и ориказки. В този смисъл е по-трудно и трябва самодисциплина.

# 25
  • Мнения: 18 503
Аз мечтая за такова нещо! Изобщо не ми трябват соц. контакти в офиси. Има приятелства за това-излизаш си с приятели и така. Радвай се, че имаш тази възможност. А нещата ще се наредят и все ще имаш контакти. Незаменимо е да можеш сама да си определяш времето и да работиш сама от вкъщи. Много хора искат това. Варианта да наемеш офис е добър за да си сред хора. Но аз не бих. А и за какво да плащам затова допълнително и да са ми още хора на главата като мога спокойно да си работя сама, това е чудесно. Идеята ми е да погледнеш от другата страна на нещата.  Защото това е идеален вариант. Ти може би си наистина по-социална и общителна и ти се иска да си сред хора,а и годините майчинство са си казали думата. За мен твоя вариант за работа от вкъщи би бил идеален. Но ми е невъзможен на този етап.
Ще намериш решение.😊

# 26
  • Мнения: 5 262
Валидното за един не е валидно за друг Simple Smile За себе си мога да кажа, че сутрин в седем съм готова с тоалета и не си позволявам да съм по пижама. А и воденето на децата на градина намаля риска от "размотаване по домашно". Храната не ми е проблем за щастие. По-скоро големите количества кафе и както писах по-напред - несвършването на работното време Grinning

Работила съм в счетоводство и контрол на голяма компания и не можех чак толкова да си бъбря с колежки. Може би и затова не ми липсва.

# 27
  • Мнения: 19 668
Настройвам се по - оптимистично като чета колко от вас се чувстват добре с работа от дома Simple Smile Предполагам, че моите мисли са породени главно от факта, че вече повече от 3 години съм вкъщи (работя, но много малко - 2 - 3 часа на ден) с детето и наистина вече като че ли имам крещяща нужда да изляза извън къщи. Дори си мисля, че сега имам повече социални контакти защото излизаме с детето и с други майки, не се застояваме много и въпреки това ми е еднообразно...
В краен случай мога да си наема малък офис, но си е разход все пак и на първо време ми се иска да си го спестя...хем няма да губя време в път и разходи за наеми и т.н. но пък от друга страна сте прави, че всички вкъщи ще ме третират като безработна и ще очакват да върша и още 100 неща едновременно...
Защо не пробваш да пуснеш детенцето на ясла. Аз след 2 години майчинство бях същата работа – толкова се бях изчерпала и изтощила от еднообразието, грижите (в онзи етап имах фикс-идеята, че трябва да съм перфектната майка, а то голяма грешка), да съм винаги на 6 за детето, че бях пред рухване и с единия крак в дълбока депресия. Тогава започнах работа, викам си "да се откъсна малко, да сменя ежедневието". Но както са писали по-горе – вместо да си "почивам" като ходя на работа, стана още по-натоварено – прибираш се и всичко на вили и могили, мивката пълна, няма нищо сготвено.

Та, пробвай да пускаш детенцето, ако не цял ден на ясла, градина, то поне за по половин ден, ако има вариант. Така ще можеш да оставяш сама за известно време и ще видиш колко по-събрана и спокойна ще се почувстваш. Ще можеш да поработваш, да излезеш (сама) донякъде, да свършиш нещо за себе си.

# 28
  • Мнения: 13
Здравейте, не знам дали тук е мястото да попитам, но някои знае ли някаква надомна работа?

# 29
  • Мнения: 2 558
Как ми се иска да се отърва от хорските интрижки, глупавите разговори, безмислените спорове и т.н. , които съпътстват работата сред хора. Rolling Eyes

# 30
  • Мнения: X
Зависи от самия човек. Аз работя от вкъщи вече 4 години и не бих сменила с работа в офис. Но аз съм си интровертна и непрестанното клю-клю на работното място ме уморява. Преди време карах обучение във фирма за графичен дизайн, в стаята бяхме 10 човека, само жени и един мъж. Горкият стоеше през цялото време със слушалки на ушите, защото ония не млъкваха. След това работих в община, където всеки се чувстваше длъжен да ми разкаже житейската си история. Луднах. Моя приятелка пък имаше избор да работи от вкъщи, но не прие, щели да и липсват колежките, офиса и т.н.
Вярно, има и негативи - трябва сам да си създадеш организация и да я спазваш. Трябва воля да си вършиш работата без вечно да висиш в нета или да се залисваш с други неща. Работното време никога не спира, аз работя и по нощите, понеже просто не се сещам да спра, а и работата ми доставя удоволствие. Няма ги обаче самите разходи с ходенето на работа - пътни, ядене навън, можеш да се облечеш както искаш, може по пижама или с официален костюм ако желаеш.
Същевременно имам време за всичко, да почистя, да свърша нещо у дома, да се видя с приятели или просто да изляза сама да си практикувам спорта, да седна да гледам сериал ако искам. Деца още нямам, но имам домашни любимци, които непрестанно се конкурират да вниманието ми и вечно вардя да не направят някоя глупост.
Като цяло, от вкъщи, ако не се залисваш ти или други хора, можеш да свършиш много повече работа, отколкото в офис.

# 31
  • София
  • Мнения: 11 886
Наистина е до човек. Аргументът, че сам трябва да се организираш за мен е плюс, но пък на мен не ми е по сърце някой да ми прави организация, която най-често е ужасно неефективна, та и в офис се организирам сама или организирам други.

# 32
  • Мнения: 273
Момичета какво работите от вкъщи,

# 33
  • Мнения: 5 134
От седем месеца работя дистанционно от дома и никога не съм била по-щастлива. Аз съм екстроверт и също имах известни притеснения за това дали няма да изкукам, но стана точно обратното. На последната ми работа преди това имах по един час във всяка посока на ден и беше убийствен стрес, жонглирането с детски заведения, гледачка и т.н. Не искам да си спомням.
Помагат ми доста някои правила: имам си домашен офис, цяла стая изцяло за мен, обзаведен и оборудван по мой вкус. Сутрин ставам рано, упражнения, душ, помагам на мъжа ми да приготвим детето и в 8:30 съм облечена професионално, с грим и на линия. Най-късно в 17 съм се изключила и повече не си влизам в офиса, не местя лаптоп или телефон освен в изключителни случаи. През уикенда не работя. Домакинска работа през работно време не върша. Имам много работа, много контакти и динамика. Взимам си детето и според зависи в какво настроение е ходим по магазини, понякога на вечеря семейно навън или в парка се разхождаме и играем при добро време. Колективът ми е в 40 % от състава си като мен и поддържаме видео връзка. Имаме си график и т.н. Отне ми известно време да свикна, но не го заменям с нищо друго!

# 34
  • Мнения: X
Аз примерно съм на свободна професия, имам няколко постоянни клиенти, но не съм към фирма, която всеки ден да ми спуска определената за деня работа. Винаги търся и нови възможности. В момента примерно работя по 3 проекта едновременно и не на шега се чудя как точно да съчетая работата, че да не карам хората да чакат.

Домашният офис е наистина голяма работа. Ас също имам цяла стая само за това и е чудесно, когато можеш да си затвориш вратата, за да не бъдеш разсейван.

# 35
  • Мнения: 9 569
Според мен работата от вкъщи носи само позитиви. Аз работя в офис, но имаме възможност да си работим от вкъщи, когато пожелаем. Нещата са както си ги направиш. Никой не те кара вкъщи да работиш извън работно време. В 6 затваряш лаптопа и приключваш. В работно време не върша домакински неща, освен нещо дребно, например да пусна пералня. През деня също можеш да се разнообразяваш доста - разходка, обяд навън, да работиш от някое кафе, да отидеш до някой магазин, на фитнес и какво ли не. Аз като съм в офиса от толкова пътуване не ми остава време за абсолютно нищо и се прибирам вкъщи като пребита. Като съм вкъщи свършвам работа в 6 и веднага почвам с домакинстване, без да съм особено изморена, приключвам си нещата докъм 8-9 и после цяла вечер почивчица. Имам си за момента други причини да не си остана изцяло вкъщи, но го смятам за нещо много хубаво. В офиса си комуникирам с колеги по скайп - мога и от вкъщи да го правя.

# 36
  • Мнения: 5 134
Зависи наистина каква е работата и позицията. Моята е отговорна и позицията е висока, така че организирам не само себе си, но и екип служители. Няма значение, че не сме физически в офис: очакванията за работа са еквивалентни. Абсурдно е да седна по анцуг или да си мия чиниите по време на работния ден. Свободна професия и гъвкаво работно време е съвсем друг сценарий, където се иска друг вид менажиране на деня и баланса. В моя случай никой няма как да си помисли, че съм безработна.

# 37
  • Мнения: X
Да, при свободните професии е доста по-различно, общо взето трябва вечно да се предлагаш, особено, когато си нов в работата. Затова е и хубаво, когато създадеш контакти с хора, които в последствие ти станат постоянни клиенти. Аз мога да се издържам спокойно само от един от клиентите ми, но предпочитам да имам разнообразие в работата. Иначе последната година започнах да отказвам проекти, именно, защото иначе трябва да работя 24 часа в денонощието.
Иначе кефът идва оттам, че никой не ти държи сметка как точно си облечен за работа, дали си гримиран или с измита коса, кога и колко работиш, може и по 1 час на ден, може и по 4, и по 10. За жалост не мога да ида да работя в някоя градинка или кафене, няма как да помъкна 2 монитора и огромния ми Wacom, а много ми се ще, особено през лятото.
Идеално е и, че мога, ако реша, да изляза от нас, ако се наложи да отида да свърша някаква работа. Същото така, понеже съм на бюро, много е важно да се правят регулярни почивки съчетани с някакъв вид движение, преди 2 години яко си изпатих именно защото не се сещах да стана.
Според мен повечето жени в темата търсят или биха се радвали да имат точно такава работа, макар че точно тя е свързана с доста повече самоконтрол, отколкото някои предполагат. Приятелки, особено такива в майчинство, редовно ме търсят да излизаме и чак се сърдят, когато има кажа, че няма как в сряда в 11 да се видим, защото работя. Факт е, че някои още не са разбрали, че работата не ми е хоби...
Иначе аз съм си работохоличка, често се случва да работа събота или неделя, ако ми е скучно няма какво друго да правя.

# 38
  • Мнения: 5 134
Такава работа, според мен, е по-трудно съчетаема с малко дете или деца, отколкото редовен ден съчетан с нормирани платени отпуск, болнични и всички останали плюсове. Имам и фрийланс дейност извън работата, която ако все още бяхме само с две котки, спокойно можеше да стане и пълноправното ми занимание, но наистина там се иска работохолизъм и изяждане на свободното време, пълно размиване на границата между личен живот и работа. Макар и в офис съм работила дълги години преди така и съм била щастлива. Сега приоритетите ми са коренно различни.

# 39
  • София
  • Мнения: 11 886
Такава работа, според мен, е по-трудно съчетаема с малко дете или деца, отколкото редовен ден съчетан с нормирани платени отпуск, болнични и всички останали плюсове.
Ако детето ти е вкъщи и е много малко, и го гледаш само ти може и да е по-трудно. Иначе напротив. Затова казах на авторката, че нуждата от почивка от майчинството си е отделно. С наличните сили трябва да се организират дали с почасова ясла, градина, жена, бащата, баби и тн. Гледането на малко дете е изключително изморително. 24/7 си постоянно нащрек и не знаеш ще спиш ли тази нощ, как ще бъде деня и тн.

# 40
  • Мнения: 49
Извинявайте за спама, но какво точно работите от вкъщи и как намирате такъв тип работа?

# 41
  • Мнения: 5 134
Не знам, детето ми е на 3.5 и ходи на предучилищна целодневно. Не мога да си представя как през уикенда ми е достатъчно скучно, че да работя, или излизам на фитнес по средата на деня, а си доработвам в 20.00 по средата на вечерната лудница. Може би е и въпрос на пари. Като фрийлансър, за да изкарвам дохода, който имам сега, трябва да работя много повече от 40 часа седмично, пък ако ще и да са безкрайно гъвкави. Ако имах фрийланс работа за 400 долара на час, като някои мои познати, щеше да е друга математиката Simple Smile

Последна редакция: сб, 03 фев 2018, 16:00 от elenna

# 42
  • София
  • Мнения: 11 886
Извинявайте за спама, но какво точно работите от вкъщи и как намирате такъв тип работа?
Някои професии го позволяват. Аз работя няколко неща,  които са коренно различни едно от друго, но не мисля тук да ги изброявам. Не лепя мъниста, ако това е въпроса.
В ерата на интернет много неща могат да се работят от вкъщи от IT съпорт и прочее, през счетоводство, консултански услуги, преводи, дизайн и тн.

# 43
  • Мнения: X
Извинявайте за спама, но какво точно работите от вкъщи и как намирате такъв тип работа?

Не е тайна, май съм го казвала и в други теми - занимавам се с илюстрация, графичен дизайн, а от миналата година и с анимация.

# 44
  • Мнения: 5 134
Извинявайте за спама, но какво точно работите от вкъщи и как намирате такъв тип работа?

Аз работя като дир. на анализаторски отдел в огромна международна организация. Не е без значение може би фактът, че съм САЩ и че организацията има традиции в това, хората да работят дистанционно. Работата си намерих след като ми писа ЧР от там в ЛинкедИн, беше обявена и в Интернет.

# 45
  • Мнения: X
Само един от клиентите ми е от България. Иначе който друг ме е потърсил оттук винаги има условие - работа в офис, пълен работен ден. Режа ги на момента. Много фирми у нас още не са узрели за идеята да дистанционна работа.

# 46
  • Мнения: 5 134
Част от причината е, че огромен процент от работещото население с т.н. knowledge work професии, които да позволяват работа от дома, живеят в София, Варна, Пловдив и още 1-2 града. Офис сгради бол с евтини наеми и т.н. Фирмите не са почувствали икономическа нужда да търсят персонал, който да не им е на място. Отделно, за да функционира успешно една такава гъвкава организация е нужна специфична инфрастуктура, която иска поддръжка, както и организационна култура и дисциплина на самите професионалисти. При търсенето за запълване на моята позиция водещо беше да намерят човек с определени умения и опит, а второстепенно къде се намира. Ако по случайност живеех в града на централния ми офис, щях да работя от дома също много, но не на 100 %.

# 47
  • Sofia
  • Мнения: 3 972
Работила съм изцяло дистанционно, но се губи самоорганизацията така..с дете пък ми е трудно да си представя просто. На първо място отделете детето от себе си - ясла, детегледачка. Второ - съпруга Ви е добре да се включва в домашните дейности и трето намерете начин да пътувате - това разтоварва много.

# 48
  • София
  • Мнения: 6 242
Аз съм вече 6 години в къщи, повече по майчинство, следване, но поработвах и като фрилансър. Вече мнооого ми липсва работата в офис! Искам да се облека, гримирам и да изляза навън! Иначе се размотавам по анцунг и просто ми липсват интелигентни социални контакти. Може би защото повечето време ми е край децата. Срещи с майки с малки деца не са ми вече много по вкуса, приятелките ми са заети през деня. Веднъж излязох и навън си върших работата по интернет, по-добре ми беше, въпреки времето за път. Отделно при мен поне, дистанционно бих изкарвала по-малко пари, което също ми е важно.
Иначе съм организиран човек, но и като се познавам, ще се опитам и работата да е на макс, и къщата, готвенето. Вместо да си направя обедна почивка, ще хапна набързо и ще бързам и да свърша нещо от домакинската работа.
Да отбележа, че децата са си на училище и градина. Иначе съчетаването на работа на пълен работен ден + гледане на дете/деца просто е мисия невъзможна. Или работата изостава, или детето се гледа само пред телевизора, или през нощта не спиш, за да работиш. Все неприемливи варианти.

Последна редакция: сб, 03 фев 2018, 19:31 от Аня♥♥♥

# 49
  • Мнения: X
Детето тръгва на ясла другата седмица. По време на майчинството също работих, но само докато спи и ми беше по - скоро разнообразие. В интерес на истината аз и преди съм искала да работя от вкъщи, така че предполагам, че ще свикна и дори ще ми хареса. Дано успея да се организирам и да не загубя границата между работата и личния живот.

# 50
  • София
  • Мнения: 11 886
Детето тръгва на ясла другата седмица. По време на майчинството също работих, но само докато спи и ми беше по - скоро разнообразие. В интерес на истината аз и преди съм искала да работя от вкъщи, така че предполагам, че ще свикна и дори ще ми хареса. Дано успея да се организирам и да не загубя границата между работата и личния живот.
Човек или умее да се организира или не. За хора, които нямат такива умения се препоръчва да са във въображаема позиция мениджър на себе си и да си направят писмен график, след това да го спазват.
При всички случаи със сега тръгващо на ясла дете или си организирай помощ за него, или не поемай много работа, защото, знаеш, първа среща с колектив, колективни вируси и прочее. Пожелавам ти успех! Пък и винаги щом установиш, че не е за теб можеш да отидеш в офис. Не се заковаваш за вечни времена вкъщи.

# 51
  • Мнения: X
Детето тръгва на ясла другата седмица. По време на майчинството също работих, но само докато спи и ми беше по - скоро разнообразие. В интерес на истината аз и преди съм искала да работя от вкъщи, така че предполагам, че ще свикна и дори ще ми хареса. Дано успея да се организирам и да не загубя границата между работата и личния живот.
Човек или умее да се организира или не. За хора, които нямат такива умения се препоръчва да са във въображаема позиция мениджър на себе си и да си направят писмен график, след това да го спазват.
При всички случаи със сега тръгващо на ясла дете или си организирай помощ за него, или не поемай много работа, защото, знаеш, първа среща с колектив, колективни вируси и прочее. Пожелавам ти успех! Пък и винаги щом установиш, че не е за теб можеш да отидеш в офис. Не се заковаваш за вечни времена вкъщи.

Благодаря!
Да, в началото няма да поемам много ангажименти, защото няма кой друг да гледа детето освен мен. График ще си направя при всички положения за да не се окаже, че не ми стига времето и се разсейвам със странични дейности.

# 52
  • Мнения: 5 134
Успех. Не си прави изводи преди да са минали поне 6 месеца: промяната винаги е трудна, особено от такъв съществен калибър. С времето ще намерите семеен ритъм. Ние нямаме никакви баби, разчитаме изцяло на (пред)училище плюс инцидентно гледачка при кризисни ситуации.
Работата ти има ли нормиран работен ден или не? Очаква ли се да си на разположение за работни срещи с екип или с клиенти, или е от типа креативна самостоятелна дейност? Има много книги, сайтове със съвети, блогове. Повечето, които знам са на английски. Харесва ми Working Mother Magazine.

# 53
  • Мнения: 19 668
Детето тръгва на ясла другата седмица. По време на майчинството също работих, но само докато спи и ми беше по - скоро разнообразие. В интерес на истината аз и преди съм искала да работя от вкъщи, така че предполагам, че ще свикна и дори ще ми хареса. Дано успея да се организирам и да не загубя границата между работата и личния живот.
Е, значи крачката е направена. Ще можеш да се почувстваш "ергенка" (без дете). Имай предвид, че в началото детенцето сигурно ще боледува, докато се адаптира. А може и да не се адаптира. Моето не успя и след смяна на ясли, чак на 4 открихме наистина добро място.
Когато останеш сама вкъщи и работата ще е по-организирана и ще си по-фокусирана. Не е нужно да се влачиш по пижама цял ден. При мен има дни, в които не ставам от легълцето, в други скачам сутрин – кафе, баня, грим, парфюм и работата ми върви като по конец. Или пък същото, но без работа, просто излизам и съм цял ден навън.

Много хора се страхуват да останат наистина вкъщи и дори работата им се струва, че не е истинска работа, ако не са подложени на адски стрес, мачкане от началници и чудовищна конкуренция. Simple Smile Всичко ще е наред, просто се отпусни и пробвай. Винаги можеш да си потърсиш работа в офис, но според мен не си заслужава.Wink

# 54
  • European Union
  • Мнения: 1 361
Бях бременна в третия месец, когато спрях да ходя на работа и започнах да работя у дома. И така 6 години. Междувременно се роди и второто дете. Почти не съм спирала да работя (3 седмици след раждането на първото дете и 3 дни след второто). Докато детето беше само едно, работата беше песен. С двете едновременно си беше малко приключение. Почти постоянно единият от двамата беше болен. Добре поне, че се редуваха, а не боледуваха едновременно. И беше невъзможно да разберат как мама е у дома, а не е на разположение. Криех се по етажите, заключвах се в стаите. Когато малкото стана на 2, стана по-лесно. Последната година беше песен - едното на градина, другото на ясла - време за всичко - и въпреки това започнах да се изнервям. Явно аз не съм човек, който може да изкара дълго време в изолация. Въпреки всекидневните контакти онлайн, воденето и вземането от градина, ходенето по паркове, съпругът ми, който много помагаше. Когато се върнах на работа бях много радостна. Еуфорията ме държа няколко месеца. Сега, две години по-късно, започна да ми липсва тогавашното спокойствие и свободно време, но поне засега не мисля, че беше грешка.

# 55
  • Мнения: X
Работата няма нормиран работен ден, ще съчетавам няколко дейности - ще работя с клиенти, но съм на свободна практика и ще поема колко работа преценя (или поне това е идеята), също така ще помагам на мъжът ми в неговата работа и имаме и два наши проекта, по които работим от известно време и се надявам да ги доразвием. Просто е такава дейност, която не изисква ставане от компютъра и излизане от вкъщи, няма реални срещи с клиенти и т.н.
То като за начало нямам друг вариант тъй като и без това първите месеци е по - добре да съм вкъщи на разположение докато се адаптира детето в яслата, а после ще му мисля. Дано ми се получи все пак.
Благодаря ви още веднъж, вдъхвате ми кураж!

# 56
  • Мнения: 26
Работила съм от вкъщи и ми беше много удобно. Имах време да се погрижа за себе си, къщата. Е, често бях нон-стоп в работен режим, но това сама си го направих. Трудно изключвах във времето за почивка.
Ако в момента ми изскочи подобна възможност, изобщо няма да се замислям дали да приема.

# 57
  • Мнения: 12 473
Единствената ми драма в годините е била, да се разправям със сина си, че когато мама е на компютъра - не играе, а пише мейли. Joy
Иначе определено не бих влязла в офис сега, за нищо на света.

Мога да си остана по пижама ця ден и да мия чинии и пранета да въртя - което не ми пречи да си върша работата и да говоря п тел по цял ден.
Друг ден - съм изцяло навън, даже няколко подред. После пък уикенда или нощно време си наваксвам.

# 58
  • Мнения: 1 354
Познавам хора, които работят дистанционно. Никой не се е оплаквал да му липсва социални контакти. Може би е до човек.

# 59
  • Мнения: 1 008
И аз в момента работя от вкъщи. Но имам нужда да си облека ризата, сложа парфюм, токчета,прическа, и отида на работа. В момента работя в удобно за мен време, важно е работата да е свършена в срок. Нямам никакъв контакт с клиенти и колеги, което прави ежедневието ми еднообразно и седя с домашни дрехи по цял ден, тъй като съм сама. Просто зависи от човека,  на мен този метод не ми пасва особено.

# 60
  • Мнения: X
Разбира се, че е до човека. Аз примерно никога не съм поддържала приятелски контакт извън работното място с хората, с които съм работила в един офис. Нямам проблеми с общуването с никого, но до вратата на работата, после - кой откъде е. Имам достатъчно приятели от гимназията, от университета, или просто хора, с които имаме общи интереси, с които се срещам, когато имам време. Те също работят и не са ми на разположение, когато ми скимне. Работата от вкъщи ме откъсва от непрестанното безсмислено дрънкотене, на което бях подложена, докато делях пространство с другите ми колеги. Много хора имат навика да говорят без да млъкват за болести, личните си драми или да обсъждат някой зад гърба му, теми, по-подходящи за този форум, отколкото за офиса.

Когато бях на обучение (цял месец) в една фирма за графичен дизайн, само първия ден изтърпях останалите колежки, на следващия дойдох със слушалките, беше ад.

# 61
  • Мнения: 573
В сходна ситуация съм, детето ми стана на 2 години, досега го гледам и работя от вкъщи след първата година, с помощта на мъжа ми, който от почти години също си прехвърли офис длъжността и работи от вкъщи Simple Smile От една страна така и двамата не сме вързани да живеем в София, където са ни офисите, което за нас е най-големият плюс. Няма пътуване в двете посоки в час пик, ранно ставане и късно прибиране и съвсем малко време да се видим с един с друг и с детето вечер. И въздухът ни не е чак толкова мръсен. Имам време да сготвя, да изляза с детето (засега съм се върнала почасово, но скоро ще трябва да се върна на пълен работен ден, но не ми се оставя детето в държавна ясла, частна хубава май също нямаме и това ни е проблемът в момента). Можем да работим от всяка точка на страната и света, стига да имаме интернет. Имам супер готини колеги, които ми липсват и все пак, ежедневно си пишем с тях по скайп и не се чувствам изолирана. Ходим с детето в два много хубави центъра за ранно детско развитие, където виждаме други хора, майки и деца по няколко часа на ден, отделно имам няколко приятелки с и без деца, с които поддържаме контакти и се виждаме при всяка възможност, но определено сега имам много повече време за всичко, отколкото когато ходех в офис и ми минаваше там целия ден, дори и без дете.
Недостатъкът е, че баби и дядовци нямаме и когато е натоварено и при двама ни, малко се нагнетява атмосферата вкъщи и няма кой да обърне внимание на детето Sad И си е изнервящо, постоянно имам чувството, че правя 1000 неща едновременно, всичките спешни. Това в по-натоварените дни. Не всички са такива. Но като си представя алтернативата със ставане по тъмно за всички, водене на дете на ясла, да тичаме за работа после и да се прибираме към 19, вече припадащи от умора, да хапваме и да лягаме да спим, не ми се струва по-добрия вариант определено.
Към настоящия момент, не бих се върнала към работа в офис, колкото и да са ми готини колегите. Социални контакти с тях и клиенти мога да поддържам и онлайн, а с няколко приятелски семейства запълвам нуждата и от контакти на живо. И принципно не съм от социалните хора Simple Smile На предишната си работа също работих изцяло дистанционно и с американско работно време - идеално ми беше. Спях до 12, до 4 бях свободна да се разхождам и да се възползвам от това, че всички работят и после до 12 на работа. Имах чувството, че съм супер свободна така и с много свободно време. От най-различни места съм работила тогава. Перфектно ми беше. Въобще съм много за работата от вкъщи, когато типът работа го позволява.

# 62
  • Мнения: 2 184
От вкъщи работих през бременността, правих преводи, но това не е нещо, с което бих могла да се издържам. Въпреки това ми помагаше да се чувствам пълноценна, да си изкарвам някакви пари, освен обезщетението, а и да си поддържам мозъка буден.
Предвид сегашното ми търчане ясла-работа-ясла-вкъщи, с удоволствие бих се върнала към предишния ритъм и по възможност при втора бременност бих потърсила вариант за преквалификация точно  в област,  която позволява работа от вкъщи.
Сегашната ми работа позволява инцидентно да бъде извършвана дистанционно:  пестя 2 часа от път, върша дребна домакинска работа  (пускане на пералня, съдомиялна) , което отнема минути, но няма как да бъде свършено, ако не съм у дома. Понякога съм и по-продуктивна, защото не се разсейвам с разговори на колегите.

# 63
  • Мнения: X
Работя от дома от около 4 години и го има този елемент с изолацията, въпреки че част от времето (когато сме всички заедно) имам нужда от тази изолация, за да мога да поработя Simple Smile

Предимствата са безброй при работа от дома, недостатъците наистина са основно, че човек понякога се разсейва малко (това може да се сметне и като предимство обаче - никой нищо не ти казва, ако решиш да дремнеш на обяд примерно, човек сам си е шеф и си определя работното време). Друг недостатък (който може и като предимство да се сметне) е, че човек няма ясно дефинирано работно време и принципно ако не е много добре организиран е възможно да не успее добре да подреди кога работи и кога почива и да не се чувства напълно спокоен, дори когато тече времето, което си е предвидил за почивка.

Накрая за изолацията - има го определено този момент, особено ако нямате възможност да излизате с приятели след работа (при нас е такава организацията, че всеки, който поиска, може да излезе с приятели след работното време и другият поема децата). Аз съм изразен интроверт и въпреки това ми липсва малко колективът като работех в офис... При това не съм бил в добри отношения с всичките колеги, но с тази част, с която бях, беше много приятно да се работи, да се ходи на обяд и т.н.

Накрая - мои приятели, които са на същия режим с работа от дома, са пробвали това с наемането на споделен офис и доколкото са разказвали - там е доста трудно да се свърши някаква работа, като цяло хората се моткат и си лафят повече и по-малко работят Simple Smile Имайте предвид, че е доста популярно сред IT-тата този вариант и е възможно да попаднете в основно мъжка среда там (не знам дали има някакво значение това). За мен е по-добро решение да има кабинет и човек да си наложи като е там да работи плътно. И като си свърши ефективно работата, да излезе да потича в квартала, да разходи кучето, ако има такова, да напазарува, да се види с приятели/познати, които работят наблизо, на кафе, обяд и т.н. и т.н.

Опитайте, пък ако не Ви харесва - винаги можете да се откажете, нали? Simple Smile

# 64
  • София
  • Мнения: 170
Здравейте момичета..
Аз се включвам малко късно, но да ви кажа... На мен тепърва ми предстои да изляза в майчинство. Цял живот съм си мечтала за работа от вкъщи, но все "не ме огрява". Та надеждата ми сега е да се ориентирам към нещо такова и един ден, живот и здраве, като ми мине майчинството да се занимавам с нещо, което може да се работи от вкъщи.
Според вас, към кои професии да се насоча, които не изискват постоянно присъствие в офиса?

# 65
  • Мнения: 2 558
Ya.Tsr, имаш ли някаква професия, образование, дигитални умения? Много зависи какво можеш да правиш, за да имаш възможност да го правиш от вкъщи  Wink

# 66
  • София
  • Мнения: 170
Ya.Tsr, имаш ли някаква професия, образование, дигитални умения? Много зависи какво можеш да правиш, за да имаш възможност да го правиш от вкъщи  Wink

О имам, имам Simple Smile Бакалавъра ми е журналистика, магистъра - ПР. Последните години работих като ПР в агенция и след това в държавна институция. Но благодарение на последния ми "шеф", тотално се отвратих от тази професия. Даже още преди да разбера, че съм бременна, бях решила да си търся нова работа.

# 67
  • София
  • Мнения: 11 886
Ya.Tsr, имаш ли някаква професия, образование, дигитални умения? Много зависи какво можеш да правиш, за да имаш възможност да го правиш от вкъщи  Wink

О имам, имам Simple Smile Бакалавъра ми е журналистика, магистъра - ПР. Последните години работих като ПР в агенция и след това в държавна институция. Но благодарение на последния ми "шеф", тотално се отвратих от тази професия. Даже още преди да разбера, че съм бременна, бях решила да си търся нова работа.
То образованието не е толкова важно, а какво умееш и дали можеш да го продаваш. Би могла да пишеш статии за разни сайтове, но зависи как пишеш. Има и работа като автор на съдържание за страници във Фейсбук, сайтове и тн, но зависи от това какво и как пишеш, на какви теми и езици. Сега тепърва нова професия ако искаш да имаш... то нищо не става за ден, както и да изглежда отстрани, та виж какво умееш и после виж с какво може да съвпадне, което да се работи  и от вкъщи.

# 68
  • София
  • Мнения: 170
Ya.Tsr, имаш ли някаква професия, образование, дигитални умения? Много зависи какво можеш да правиш, за да имаш възможност да го правиш от вкъщи  Wink

О имам, имам Simple Smile Бакалавъра ми е журналистика, магистъра - ПР. Последните години работих като ПР в агенция и след това в държавна институция. Но благодарение на последния ми "шеф", тотално се отвратих от тази професия. Даже още преди да разбера, че съм бременна, бях решила да си търся нова работа.
То образованието не е толкова важно, а какво умееш и дали можеш да го продаваш. Би могла да пишеш статии за разни сайтове, но зависи как пишеш. Има и работа като автор на съдържание за страници във Фейсбук, сайтове и тн, но зависи от това какво и как пишеш, на какви теми и езици. Сега тепърва нова професия ако искаш да имаш... то нищо не става за ден, както и да изглежда отстрани, та виж какво умееш и после виж с какво може да съвпадне, което да се работи  и от вкъщи.


Да, точно това мисля да правя следващите 2 години. Ще се разровя и за някакви курсове, обучения и тн...

# 69
  • София
  • Мнения: 11 886

Да, точно това мисля да правя следващите 2 години. Ще се разровя и за някакви курсове, обучения и тн...
За контакти порови, обучения ако е нещо различно и има усвояване на техническа част. Много обучения има, които само събират такса, а практическата полза е към нулата. Виж обучения към компании, които търсят автори на съдържание, например, или към агенции, които стопанисват страници и сайтове. Разпитай приятели и познати, колеги, ние сме малка страна и неформално човек може да достигне до повече информация, отколкото иначе. Успех!

# 70
  • Мнения: 2 184
Днес останах да работя от вкъщи. Обяснявам на сина ми (2 г. и 10 м.):
- Днес мама е вкъщи (малко идиотска конструкция, но така ми дойде), но съм на работа и трябва да си много послушен.
- Ти не си на работа, ти си вкъщи!
- Е, да, вкъщи съм, но трябва да работя. Сега сядам на компютъра и трябва да работя.
Гледа ме, гледа ме, в един момент се разсмя жизнерадостно и заключи:
- Ти се шегуваш, ти си страшна шегаджийка!

Та така, за разбирането от страна на домашните...

# 71
  • София
  • Мнения: 11 886
Днес останах да работя от вкъщи. Обяснявам на сина ми (2 г. и 10 м.):
- Днес мама е вкъщи (малко идиотска конструкция, но така ми дойде), но съм на работа и трябва да си много послушен.
- Ти не си на работа, ти си вкъщи!
- Е, да, вкъщи съм, но трябва да работя. Сега сядам на компютъра и трябва да работя.
Гледа ме, гледа ме, в един момент се разсмя жизнерадостно и заключи:
- Ти се шегуваш, ти си страшна шегаджийка!

Та така, за разбирането от страна на домашните...
Е, извинявай, ако очакваш малко дете да те разбере и остави на мира, това е доста наивно. Работата от вкъщи не включва подобни неща. Повечето по-горе казахме ако човек има малко дете да търси помощ – ясла, гледачка, роднини, или може да работи само, когато детето спи (изключвам опцията детето да се приучи да се зомбира през някакво устройство). Работата като майка/детегледачка трудно може да се съвместява с каквото и да е било изначално.
А и е хубаво човек да знае детето какво умее на всяка възраст преди да генерира очаквания за разбиране и послушание Wink

# 72
  • Мнения: 2 184
Да, Бояна, ситуацията е извънредна (боледуване, липса на гледачка, която да ми се отзове сутринта).

По-скоро исках да илюстрирам колко е важно останалите (съзнателните такива, имам предвид) да са наясно, че работата от къщи е работа.

Последна редакция: пн, 05 фев 2018, 12:17 от krasimilo

# 73
  • София
  • Мнения: 11 886
Да, Бояна, ситуацията е извънредна (боледуване, липса на гледачка, която да ми се отзове сутринта).

По-скоро исках да илюстрирам колко е важно останалите (съзнателните такива, имам предвид), да са наясно, че работата от къщи е работа.
Те, останалите, ще са наясно ако не са бебета и малки деца. Ако са го броиш като обикновен болничен от офиса, няма как. Само това казвам. Бързо оздравявайте!

# 74
  • Мнения: 5 134
Днес останах да работя от вкъщи. Обяснявам на сина ми (2 г. и 10 м.):
- Днес мама е вкъщи (малко идиотска конструкция, но така ми дойде), но съм на работа и трябва да си много послушен.
- Ти не си на работа, ти си вкъщи!
- Е, да, вкъщи съм, но трябва да работя. Сега сядам на компютъра и трябва да работя.
Гледа ме, гледа ме, в един момент се разсмя жизнерадостно и заключи:
- Ти се шегуваш, ти си страшна шегаджийка!

Та така, за разбирането от страна на домашните...

Точно за това казах по-рано, за не мога да си представя как се съчетава гледане на дете (особено ако е болно в момента и криво и има нужда от грижи и няма кой друг освен теб) и някаква сериозна работа, още по-малко обвързана с екип или клиенти, към които имаш ангажименти. Опитвала съм го точно един ден, и от тогава си научих урока и за такъв ден просто се пуска болничен или отпуска от мен или от мъжа ми (във втория случай се изнасям към споделено офис пространство дори). Такива сценарии са възможни при фрийланс работа, когато си наваксваш след като си обгрижил детето. За първите 2 години и 2 месеца след като се роди детето написах и защитих докторска дисертация и тогава беше съвсем друга еквилибристика: работех нощем, през почивните дни, за по няколко часа, когато успеех да ангажирам гледачка.

Последна редакция: пн, 05 фев 2018, 15:47 от elenna

# 75
  • София
  • Мнения: 6 219
Аз съм дете на майка, работеща вкъщи и по нейните думи, тя ме е приучвала във времето, в което тя трябва да си свърши работата аз да си играя или да се занимавам с моите неща още от много малко бебе. Сигурно този разговор сме го водили много пъти и не и е било лесно. Вече като по-голяма си спомням много добре, че майка ми затвореше ли се да работи, каквото и да поискам ако не е спешна ситуация, не трябва да я закачам, за да може да приключи - прозорецът, в който може да работи е много кратък, защото е музикант.

Искам да кажа, че може би зависи все пак дали това е системно. В моето семейство, а и околни с малки деца, които работят у дома се знае, че "мама е у дома, но работи в този и този час", защото работата не се свързва с излизане и отиване до друго място. Имам предвид и деца на колеги на майка ми.

# 76
  • Мнения: X
Определено гледането на малко дете, много трудно, да не кажа невъзможно може да бъде съчетано с работа. Както казах аз работя на свободна практика и то в момент по мой проект (наш с мъжа ми) когато детето спи, т.е. 2 часа на обяд и още час - два вечер. Пак си връзвам половин работен ден. Събота и неделя - зависи какво имаме за вършене, обикновено пак отделям малко време. Мога да си го позволя обаче защото в момента работя колкото си реша. Сега когато детето тръгне на ясла ще започна да работя и за клиенти, но ще приемам малко поръчки за начало и когато е болна пак ще работя докато спи и евентуално ще си наваксва вечер след 18:30 когато баща й си е вкъщи и в краен случай нощем. Надявам се да издържа. Абсолютно невъзможно при нас е да се работи докато е будна. Иска непрекъснато внимание, идва и ми пипа клавиатурата, дърпа ме...на 2 години и 4 месеца е и няма как да й обясня, че мама работи. С по - големи деца предполагам, че става номера...

# 77
  • Мнения: 378
Малко офтопик. Помагайте с идеи и възможности за работа от дома!!! Може на лични! Отчаяно търся такава работа, няма кой да ми гледа децата! Нямам нужда от социални контакти (повече!). Цял живот работя с ужасно много хора. Simple Smile Възрастта на децата ми (вече) позволява да съчетавам сериозна работа от дома с отглеждането им.

# 78
  • Мнения: 1 414
От миналата година и аз започнах да разработвам уж някакъв онлайн бизнес,магазин,и всъщност това и искам,да изкарвам пари от надомна работа.Не съм поначало социална личност,падам си повече домошар,така че надомната работа ме устройва.Някои хора не страдат от липсата на социални контакти,това е в тяхната природа.
Иначе,онлайн магазин е едно нелошо предложение за работа от вкъщи,поне аз така мисля.Стопанисваш всичко по интернет.Като цена,аз лично плащам,реално погледнато,средният месечен наем,който искат за реален магазин.И без това по цял ден съм с лаптопа,ако мога и пари да вадя някак от това,ще е супер.Разбира се,друг е въпросът колко реално можеш да изкарваш и дали за теб е удовлетворително,но като за страничен доход не е зле.

# 79
  • Мнения: X
Аз съм намерила ниша, която ми позволява да работя от къщи и да си гледам детето без ясли, градини и гледачи. От доста години го работя и предпочитам пред работата навън, но вършейки същото и без възможността да виждам как расте детето ми и да съм навън по 10 часа.

# 80
  • Мнения: X
идва и ми пипа клавиатурата, дърпа ме

За тази цел е много удобно правото бюро с опция - висок стол. Аз съм с такова, по здравословни причини, не пази от любопитни домашни любимци, но от деца - определено. Напълно зависи от височината на човек, но средните му размери са около 100 см., така че компютър и периферия да са далеч от шаващи детски ръчички.

Моя приятелка, фотографка, ходеше на снимки с бебето си, закачено на ерго раница на нея, така процедираще и вкъщи, и в студиото. Това, докато беше малко, после му направи кът за игра точно до нея, а в един момент му хариза и един стар фотоапарат и той ходеше след нея и "снимаше".
Винаги има начин да се намери на детето занимание, което не включва зомбиране пред екрана.

# 81
  • Мнения: 5 134
Според мен темата за децата и съвместяването им с работа от вкъщи е доста по-многопластов. При липса на алтернатива, винаги може с едно бебе или дете да се намери начин да се занимават за час-два-три, разбира се с максимален период на непрекъсване от 15-20 минути. Но лично за мен накрая оставам с усещането, че съм полуизпълнена на всички фронтове: като майка, като професионалист. За мен много по-добре работи варианта друг да гледа детето докато работя, а след затваряне на капака на лаптопа да съм 100 % с нея, откъм внимание, интерес и т.н. Това беше така и когато само си пишех научния труд, а и сега когато вече работата ми е в друго естество.
Може би го има и момента, че някои професии, като моята, изискват дълбока концентрация и т.н. flow: състояние, в което една работа за 3 непрекъснати часа не може да се разбие на 9 периода от 20 минути с прекъсвания по между им, било то от дете или от досадни клюкарки в офиса. Има професии, в които подобно нещо не само не е необходимо, а може би дори е нежелателно (например при Контесата; между другото, защо твоята ниша не е по-популярна в България?).

# 82
  • Мнения: X
Elenna, лично за моята ниша мога да споделя, че под различни форми е популярна навсякъде из света, но е трудна работа и малко хора се наемат да я вършат. Дори и за добри пари.

Последна редакция: пн, 05 фев 2018, 22:29 от Анонимен

# 83
  • Мнения: 594
Контеса, събуди любопитството ми с твоята работа. Би ли споделила тук или на лични, ако не е тайна. Ако пък е - поне нещо по-общо.

# 84
  • София
  • Мнения: 3 391
Не си представяй извънземна ниша 😁

# 85
  • Мнения: 30 802
Според мен темата за децата и съвместяването им с работа от вкъщи е доста по-многопластов. При липса на алтернатива, винаги може с едно бебе или дете да се намери начин да се занимават за час-два-три, разбира се с максимален период на непрекъсване от 15-20 минути. Но лично за мен накрая оставам с усещането, че съм полуизпълнена на всички фронтове: като майка, като професионалист. За мен много по-добре работи варианта друг да гледа детето докато работя, а след затваряне на капака на лаптопа да съм 100 % с нея, откъм внимание, интерес и т.н. Това беше така и когато само си пишех научния труд, а и сега когато вече работата ми е в друго естество.
Може би го има и момента, че някои професии, като моята, изискват дълбока концентрация и т.н. flow: състояние, в което една работа за 3 непрекъснати часа не може да се разбие на 9 периода от 20 минути с прекъсвания по между им, било то от дете или от досадни клюкарки в офиса. Има професии, в които подобно нещо не само не е необходимо, а може би дори е нежелателно (например при Контесата; между другото, защо твоята ниша не е по-популярна в България?).

Викал флоу и концентрация... а кой ми набиваше канчето как така не работя помежду децата и мусаката...и много ясно, че има разлика между блок от 90 минути и 6 пъти по 15 минути. Пък после съм била претенциозна, извънземна, не знам какво. На всички е ясно, че на прибежки не се работи.

Контесата гледа деца у дома си. Ако искаме да сме фенси, бих я писала Монтесори педагог, но истината е, че бърше дупета, дезинфекцира с Лизол, раздава закусчици и разтребва. Не е нещо, изискващо особено посвещаване и концентрация.

# 86
  • Мнения: 5 134
А, объркала си ме с някой. Не съм ти набивала канчето, че не работиш, а изказах учудване, че си по цял ден във форума вместо да си вършиш с поне малка степен на щастие избраната от теб работа: гледане на деца. Мусака пък съвсем - нито готвя такава, нито ям Simple Smile
Дойде в темата да обиждаш Контесата, а? Я по-добре сподели опит за кариерата от вкъщи в БитПанда и Twitter?

Последна редакция: вт, 06 фев 2018, 14:50 от elenna

# 87
  • Мнения: X
 Нишата не е извънземна, но ми е идеална докато имам дете у дома.
Писах, че е трудна работата, защото работиш заедно с детето си и много други деца, а масово се лансира идеята, че детето трябва да се изпраща някъде докато се работи.

Последна редакция: ср, 07 фев 2018, 14:35 от Анонимен

# 88
  • Мнения: 30 802
Еленна, а ти защо не споделиш за хобито си на Online Stalker...нямаше ли нещо да се бориш за социална справедливост и по-добър свят?

Иначе си гледам децата от дома не защото ми е мечта, а защото опитът показва, че работи най-добре. За съжаление така перфектните ясли и градини нещо не ни понасят, нито ни улесняват.

# 89
  • Мнения: X
Online Stalker? ЖДНБ!

# 90
  • Мнения: 5 134

Хаха, да, обичам да кликвам линковете, които хората слагат в мненията си в бг-мамма и след години удобно забравят, че са го правили Wink. Хоби, какво да кажа ...

# 91
  • Мнения: X

Хаха, да, обичам да кликвам линковете, които хората слагат в мненията си в бг-мамма и след години удобно забравят, че са го правили Wink. Хоби, какво да кажа ...
Аз бях убедена как и какво и затова се и учудих. При толкова много лична и неизтрита информация отнема средно няколко часа четене за да разбереш кой какво и къде. Само време да имаш за губене.

# 92
  • Мнения: 5 134
То даже не е няколко часа, а ей така, за заспиване, да се запозная с персонажа-легенда Мамасита, на който всички по-стари форумки размятат развода, делото, запознанства във влака, въшки донесени от детето и в/от престижните детски градини и т.н. Пък като видя линк към блог и Туитър, кликам, нали за това е там. А в тях, още линкове към американски сайтове за въпросчета. И така от линк на линк, ти излиза име на сталкер.

# 93
  • Мнения: 2 184
Гледането на деца съвсем не е непопулярно занимание у нас, макар и под различна форма, законово или не уредена.
Намирам го обаче за много трудно занимание, когато това трябва да бъде вършено ведно с други: да научиш своите, че за определено време няма да са приоритет за майка си, а наравно с още куп себеподобни.

# 94
  • Мнения: 5 134
Гледането на деца съвсем не е непопулярно занимание у нас, макар и под различна форма, законово или не уредена.
Намирам го обаче за много трудно занимание, когато това трябва да бъде вършено ведно с други: да научиш своите, че за определено време няма да са приоритет за майка си, а наравно с още куп себеподобни.

Може би аз нямам много наблюдения над пазара и предлагането, но не съм срещала често споменаване на малки центрове от дома на собственика, за ограничен брой деца. Нещо като частна ясла/градина, но от вкъщи. Тук имам поне 3 приятелки, които дават децата си на такива и са изключително доволни. И според мен е доста трудна, но и интересна, работа.

# 95
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Контесата е машина. Засичала съм я в други теми, задълженията и отговорностите й далеч не се ограничават в просто гледане на деца.

# 96
  • София
  • Мнения: 6 219
Не е нужно във всяка тема да се обръща внимание на едни и същи личности.

Контеса, готино е това, което правиш, но доколкото си спомням си в Америка. Тук май това не е много популярно и приложимо, освен ако не са деца на приятелки, което води до някои неразбирателства.

# 97
  • Мнения: 2 184
Тук са разпространени родителски кооперативи и забавачници на ръба на закона. Изискванията за легално детско заведение са много високи, не може всеки да превърне апартамента или къщата си в такова. Макар че в нета има много обяви от детегледачки, които действат на същия принцип. 

# 98
  • Мнения: 5 134
То и тук изискванията и проверките са доста високи, затова и работата на собственика на подобен бизнес далеч не е само да пръска с препарати и да бърше дупета. Има много организационна и, по същността си, менажерска дейност. Интересно дали закона наистина е толкова по-строг в България, отколкото в САЩ, или просто няма достатъчно търсене/пари за правене.

# 99
  • Мнения: X
Еленна, не развенчавай митовете, че ми отиде репутацията.

Последна редакция: ср, 07 фев 2018, 14:36 от Анонимен

# 100
  • Мнения: 30 802
На 40 метра от мен по права линия има огромно помещение, проектирано за градина или ясла. Използва се за склад. Желаещи няма. За частна градина да отварят се навиват само шепа ентусиасти и е много трудно. Да не говорим, че на практика никой не е свикнал да плаща за градина, приемат, че им се полага по право.

Изискванията за легална градина са високи. Иначе неформални и извън закона си има.

# 101
  • Мнения: X
На 40 метра от мен по права линия има огромно помещение, проектирано за градина или ясла. Използва се за склад. Желаещи няма. За частна градина да отварят се навиват само шепа ентусиасти и е много трудно. Да не говорим, че на практика никой не е свикнал да плаща за градина, приемат, че им се полага по право.

Изискванията за легална градина са високи. Иначе неформални и извън закона си има.


Ето ти готова ниша.
Какво чакаш? Нали е лесно, платено и е нищо повече от гледане на децата у дома?
Инвестирай, наемай или работи по 12 часа сама ти сначале, изграждай реноме и име, бъди до децата си и развивай бизнеса.

Последна редакция: вт, 06 фев 2018, 22:16 от Анонимен

# 102
  • Мнения: 5 134
Нещо по темата, резониращо с доста от това, което написаха жените в тази ситуация: http://www.maikomila.bg/%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8A%D1%87%D0%BD%D0% … %89%D0%B8-%D0%BE/

# 103
  • Мнения: 30 802
На 40 метра от мен по права линия има огромно помещение, проектирано за градина или ясла. Използва се за склад. Желаещи няма. За частна градина да отварят се навиват само шепа ентусиасти и е много трудно. Да не говорим, че на практика никой не е свикнал да плаща за градина, приемат, че им се полага по право.

Изискванията за легална градина са високи. Иначе неформални и извън закона си има.


Ето ти готова ниша.
Какво чакаш? Нали е лесно, платено и е нищо повече от гледане на децата у дома?
Инвестирай, наемай или работи по 12 часа сама ти сначале, изграждай реноме и име, бъди до децата си и развивай бизнеса.

Това е България. Не е лесно, защото си имаш работа с МОН и два километра списък с изисквания. Не е платено, защото българката не е свикнала да плаща за грижа за децата. Дори в частната градина се налагаше на хилиардерите да им напомнят да си плащат таксата навреме. Така че неслучайно помещението стои празно, въпреки че на метри от него има десетки деца, потенциални посетители. Но те си имат държавна кухня, държавна ясла, която е от-лич-на, детските градини са от хубави по-хубави, та така за "нишата", която реално я няма. Виж ако беше някаква държава, където майката трябва задължително да се връща на тръстиката и да дава мило и драго за childcare, дори да е на загуба, можеше и да има ниша.

Освен това нямам реално желание "да бъда до децата", искам децата ми да си имат детски свят и ако мога, като предишните поколения майки, по доста часове на ден да не им виждам очите- ама не може, за съжаление, в 21 век. Гледам си децата у дома не защото имам фикс идеи за връзка и защото съм орлица, а защото опитът показва, че няма по-качествени опции.

Оттам нататък вече, не бих се захванала с гледане на деца, главно защото развитието е близко до нулата и реално това не е само бизнес, трябва да има една идейка усет за призвание. А мен ме интересуват общо взето моите собствени деца, при това във фазата "пораснали наследници", не "мили домашни любимци, които да превърна в свой маниакален проект, отмятайки дълги списъци от майчини подвизи".

# 104
  • Мнения: X
Сирен, след като освен оправдания защо дадено нещо не може да стане друго не каза пак,  ти предлагам да не говориш колко е лесно, нямащо развитие и прочие дивотии.
Говори си за своя бранш с подобна убеденост и не ставай смешна да обясняваш на краставичаря как се продават красавици..

# 105
  • Мнения: 30 802
Добре, след като в Пловдив явно има и професионалисти в тая област, но помещението още е празно, то явно не са оправдания, а просто факти. Лесно и трудно са относителни неща, аз говоря за регулаторната част и доколко БГ мамата е готова да плаща, за да си вкара децата в мазета и гаражи при хора, учили за Монтесори от нета.

# 106
  • Мнения: X
Ти кажи колко. Явно си запозната.
Аз нямам нужда да се доказвам вече.

# 107
  • Мнения: 5 134
След задължителното за всяка тема неадекватно включване по въпроса колко са ужасни детските заведения и колко са глупави и елементарни хората, които гледат деца с кеф и желание, предлагам да се върнем към въпроса.

Опит от днес. Училището на детето затвори заради сняг и лед, както целия Източен бряг на САЩ. Мъжът ми си взе отпуска и от долния етаж вече втори час се чува творчески проект по сглобяване на бюро с детето. "Какво е това болтче? За какво е? Да го метна ли по котката? Защо котката души болтчето? Да и го дам ли да го яде?"

Което ми напомня, че освен отделен офис с врата, по желание на отделен етаж, е добре човек да има и един много добър чифт слушалки Wink

# 108
  • Мнения: 30 802
Ти кажи колко. Явно си запозната.
Аз нямам нужда да се доказвам вече.

Абс. максимум, който се плаща в Пловдив, е 500 лева на месец за дете. Ти смятай много ли е или малко. Такива са цените от последно време.

За гаражна занималня...мисля, че беше ок. 8 лева на ден за по-големите.

# 109
  • Мнения: X
Ти кажи колко. Явно си запозната.
Аз нямам нужда да се доказвам вече.

Ако нямаше нужда да се доказваш нямаше във всяка тема да се опитваш да го направиш и да се изтъкваш непрекъснато. Очевидно имаш подобни потребности за да убедиш сама себе си колко добре се справяш с гледането на дете и работа.
Може ли да помоля да се придържате към поставения въпрос в темата за работата от вкъщи и социалните контакти и съвместяването й с личния живот като цяло, а не с гледането на дете?!
Въпросът не е героиня ли е Контесата и ще получи ли медал затова, че си гледа детето вкъщи плюс още 5 - 6 бебета едновременно!!!
Благодаря!

# 110
  • София
  • Мнения: 11 886
Добре, след като в Пловдив явно има и професионалисти в тая област, но помещението още е празно, то явно не са оправдания, а просто факти. Лесно и трудно са относителни неща, аз говоря за регулаторната част и доколко БГ мамата е готова да плаща, за да си вкара децата в мазета и гаражи при хора, учили за Монтесори от нета.
В София съм виждала мазета с английски без дори да са Монтесори с учителки стажантки от разни страни, идващи за по месец само от други страни, и с такса над 1000 лв. Хайде пък да не е готова бг мамата да плаща за гледане на деца. Просто гледането е прието да е или в заведение за деца – градина, занималня, клуб – или в дома на детето. Гледането като на Контесата е популярно на запад, тук засега не е. Във Франция ясленчетата основно така се гледат. Има централна ясла и някоя жена гледа две-три деца в дома си и е под контрола на централата. За градинска и училищна възраст също, но там са без централна организация, просто в дома на учителката се събират като на занималня след училище или по време на междусрочните ваканции.
А Контесата тук не е успяла, защото не е уцелила бейби бума, само няколко години по-късно щеше да има опашка пред градината ѝ, с лиценз, или не.

# 111
  • Мнения: X
Моят нов офис по проект ще е на 2рия етаж.

Бояна, може.

Последна редакция: ср, 07 фев 2018, 22:45 от Анонимен

# 112
  • Мнения: 5 134
Може ли да помоля да се придържате към поставения въпрос в темата за работата от вкъщи и социалните контакти и съвместяването й с личния живот като цяло, а не с гледането на дете?!

За мен поне социалните контакти и личен живот рязко се промениха така или иначе с идването на детето, независимо дали съм била у дома пишейки нещо си и гледайки я (22 месеца), на 20 часова работна седмица в офис (4 месеца), на 35 часова работна седмица в офис (5 месеца) или на дистанционна позиция. Преди след работа и през обедната почивка излизах с колеги/приятели, с мъжа ми на различни културни мероприятия, и т.н. След: през обедните почивки записвам часове за лекар, за зъболекар, пазарувам поредния по-голям номер дрехи и обукви онлайн, плащам такси, и т.н. или просто не я взимам въобще, за да мога да свърша по-рано. От време на време звъня на някоя колежка през Зуум и си лафим, но е по-рядко от 2 пъти на месец. След работа и за двамата следва един непрекъснат поток от миялна, пералня, събиране на лего парченца и т.н. битовизми. Броя го за успешен ден ако след като заспи детето и двамата сме будни поне 2 часа Simple Smile. През уикенда донякъде наваксваме със социалния живот, но пак е с в доста различни параметри: куклени театри, семейни концерти, музеи и библиотеки. Главно, ние специално разпускаме на походи в планината, които по начало не са социална дейност, освен ако не дойдат от време на време приятели с нас.

Та, не знам дали социалните контакти изначално не пострадват след идването на детето, поне за 1-2-5 години. Местоработата и начина и на организация не са били при мен това, което ги определя. Интересно ми е да споделите опит.

# 113
  • Мнения: X
elenna, абсолютно съм съгласна, че социалния живот се променя осезаемо след появата на детето особено в първите години.
Написах предния пост защото ми е писнало във всяка втора тема да чета изтъкванията на Контесата колко добре се справя с бебета и деца. Просто не съм пуснала темата за това. Моето дете, както казах, ще го пратя на ясла за да работя, няма намерение да се опитвам да върша каквато и да е работа с нея, така че не се интересувам как се работи от вкъщи с деца, а как да поддържам нормален социален живот, работейки от дома.

# 114
  • Мнения: X
Калина, дишай спокойно!

 Попитаха ме какво работя от дома няколко пъти в темата и на няколко лични съобщения. Отговорих и толкова.
Не помня да сме комуникирали лично с теб из темите някога досега. Не навлизам в излишности.


Не знам какво те дразни толкова, но всичко е както си го направиш в този живот.
 Успех и дано яслата е отговора.

Последна редакция: ср, 07 фев 2018, 18:24 от Анонимен

# 115
  • Мнения: 5 134
Ами то са 2-3 наболели теми, и на мен ми е писнало Сирената да набива канчета, как дете на ясла = майка темерут и дете с дефицити в емоционалната и социална и когнитивна интелигентност, но вече го отдавам на лични комплекси и болни теми, които всяка си има и дотам.

Между другото, откакто пусна темата си мисля доста по въпроса. Не знам дали това, което ми липсваше бяха точно социални контакти, колкото усещането, че съм мисловно продуктивна, ангажирана с нещо освен детето и - колкото и да е глупаво и повърностно - нуждата да съм облечена добре, с панталон без ластична талия, с грим и с прилично подредена коса. Признавам си, че първата година след раждането на детето това ми се случваше 3 пъти седмично, когато преподавах и то не винаги, защото съм ходила със спортна блуза с качулка понякога, или с кецове. Откакто ми се отвори време за адекватен спорт и си купих изцяло нов професионален гардероб, се чувствам качествено различно. В този смисъл, работата извън дома дава повече повод за това, но не е изискване. Затова и сега си го нося, макар и да може и по-лежерно да го карам в това отношение ако искам: все пак видео-конференциите замазват доста дефекти във визията Simple Smile

Последна редакция: ср, 07 фев 2018, 18:16 от elenna

# 116
  • Варна - Монреал-Едмънтън
  • Мнения: 178
То и аз съм малко темерут и не обичам да съм сред много хора, но все пак не знам как ще ми се отрази цял ден да не излизам от вкъщи. По - скоро това да станеш, да се облечеш и да отидеш до работа, после на обяд, после да се прибереш, все нещо ще ти се случи, ще видиш някого, а не цял ден да не си покажа носа навън...Rolling Eyes

Имам познат, който работи от вкъщи вече 15 години. В ИТ сферата е.
Той казва: Ставам приготвям се, обличам се , правя си кафе и си отивам в офиса. При него офиса е в стая над гаража.
Той смята , че рутината за приготвяане не трябва да се прескача. Така се настройвал за работен ден.
После за обяд  - излез от офиса. Разходи се около вас 10 мин, отиди обядвай и после пак се върни.
Пробвай различни варианти и виж както е приложимо за теб.

 
 

# 117
  • Мнения: X
На мен лично не ми липсват никакви соц. контакти.
Ставам в 6.30, пия кафе, душ, обличам се, будя детето в 7.35 и посрещам първите клиенти за деня докато тя се облича и оправя преди закуска.

 Нямам обедна почивка, в която да върша неща извън дома и обикновено към 4.35 съм привършила деня откъм работа, оправям си малкото неща останали несвършени и в 5 съм готова за релакс. От 4- 4.30 посрещам и изпращам клиенти, координирам мийтинги за следващия ден и обикновено от 4.30 до 5.15 докато аз почиствам и приготвям обеди за другия ден, дрехи и училищни неща щерката си прави домашните.

 След 5 се ходи по забави, кръжоци, спорт, гледат се филми, социализира се с приятели и прочие. В уикендите също.
На почти всеки 2 месеца имаме поне по 10-12 дни ваканция и цялото лято не работя (учебната ваканция е Юли и Август)  и почиваме активно. За мен това е търсеният баланс на работа, пари и свободно време в този етап от живота ни.

Последна редакция: ср, 07 фев 2018, 23:09 от Анонимен

# 118
  • Мнения: 252
Контеса, имаш идеално разпределена часова заетост през деня, както и съотношение между почивни и работни дни Simple Smile.
Аз работя на свободна практика и много държа на дълга лятна ваканция от 5-6 седмици, съответно си планирам ангажиментите така, че да си ги осигуря без прекъсване. Това е времето за семейни пътувания и почивки. През останалото време работя отчасти от вкъщи, отчасти на всеки няколко седмици имам периоди от по 2-3 седмици с ежедневни срещи с клиенти. Социални контакти никак не ми липсват. Мисля, че ако работех само от вкъщи, също нямаше да ми липсват. Покрай разни други мои занимания и тези на децата имам достатъчно контакти.

# 119
  • София
  • Мнения: 2 995
Преди около 10 години започнах да разреждам ходенията до офиса. Към днешна дата се случва средно веднъж месечно, макар и все още да имам физическо работно място там. След всяко ходене се прибирам изтощена и ми се налага да наваксвам със същинската си работа на следващия ден, заради загубеното време в дълги обеди и кафета там.
С колеги, с които сме си допаднали, се виждаме така или иначе в извънработно време, контактите ми с приятели не  са се повлияли по никакъв начин от работата от къщи.

Като единствен недостатък отчитам това, че въпреки, че вкъщи пригодих специално помещение за офис, така и не си наложих да го ползвам. То в момента е склад за какво ли не, аз работя в трапезарията, което ми пречи да превключа в режим на пълноценна почивка. Имам няколко видео конферентни разговора дневно, което не ми позволява да се разнасям по пижама цял, макар и да ми се е случвало да съм по пижамено долнище с риза и гримирана Grinning

# 120
  • Мнения: 6 166
Социалните контакти са както си ги направиш. Ако трябва да ходиш до офиса, то офиса ти избира социалните контакти, а ако не трябва да ходиш - ти си ги избираш и по принцип така е по-добре.

# 121
  • Мнения: 10 993
Не мога да си представя да работя от вкъщи и едновременно с това да гледам дете. Ако това е факт бих могла да работя само когато детето спи,през другото време не бих могла да свърша нищо. За социалните контакти също не мога да се изкажа - защото моите социални контакти са или в работата или с някоя майка в градината докато децата си играят.Ако не ходя на работа или не ходя с детето по градинки и разходни не бих имала никакви социални контакти  - само виртуални. По принцип и аз искам поне е един ден от седмицата да работя от вкъщи, но само при условие, че децата са на детска градина или училище - в противен случай би било отпуск, а не работа.

# 122
  • Мнения: 573
christina1980, опитвам се да правя нещо подобно, с едно дете на 2 години в момента и не е особено приятно - имам чувството, че правя 1000 несъвместими неща едновременно и накрая съм супер изнервена. Не мисля, че ако трябва физически да ходя до офис и да оставям детето в ясла ще е по-добре...но си е натоварващо психически. Защото детето си иска внимание, а работата ми - концентрация. Основно наваксвам с работа до късно след като си легне, макар че някои неща не търпят отлагане и ги вкарвам в стандартния работен ден. Но имам чувството, че така не ми остава никаква почивка и накрая пак не съм огряла достатъчно всички навсякъде, та става малко изтощена и неудовлетворена накрая Grinning Също така ми е трудно да превключа от работна на играеща си с детето, готвеща и там всякаква друга вълна. Нищо не вземаме отвън (просто защото не съм си харесала достатъчно някое място, въобще не ми се готви нон-стоп), всичко планирам и готвя, което си е направо 3-та работа. И като се комбинират 3-те неща ми идва в повече. Честно казано, бих се радвала много да имах някаква помощ за 2-3 часа поне през деня за детето, да мога да се концентирам и да свърша малко работа, без да съм под такъв стрес. Или поне малко помощ за готвенето. Но детегледачка не желая да наемаме, баби нямаме, в държавна ясла няма да го дам, частни хубави също не знам, кооператив няма тук и ми се иска някак да изкараме така до градина поне, но не знам дали ще успеем Sad
Иначе и преди, и след детето, за мен работата от вкъщи определено е по-добрият и щадящ вариант, само че с малко дете, докато работиш, е доста натоварващо, за всички страни мисля. В един момент просто усещаш, че нито на детето обръщаш достатъчно внимание, от което ти е супер гадно, от друга - и работата ти отнема повече време заради постоянните прекъсвания и загуба на концентрация, докато в това време трябва да се приготвиш за излизане с детето и да имате нещо готово за хапване, като се прибере гладно след разходката. Принципно вечер бих могла да наваксвам с готвене за другия ден, но обикновено вечерта наваксвам с работата основно и накрая имам само сили да хапна малко и засипвам. В цялото денонощие ми се събират 6-7 часа сън, което ми е крайно недостатъчно, а не е като детето ми да не спи.

# 123
  • Мнения: 5 134
Aurora_89, защо само ти готвиш у вас? А защо не искаш детегледачка или домашна помощница?

Не звучиш никак щастлива или удовлетоворена, то и не виждам кой би бил на твое място. А ситуацията, ако продължи още една година, съвсем ще те потисне. Не ти ли се струва, че трябва нещо да се промени?

Последна редакция: пн, 12 фев 2018, 19:45 от elenna

# 124
  • Мнения: X
Аз също мислех за детегледачка преди да реша да пускам детето на ясла. За работа докато детето е будно не съм си й помисляла. Тя се заиграва сама за максимум 30 секунди, е има и добри дни, в които си играе от 5 до 7 минути без мен. Просто е абсурд с моето дете да се случи това...

Aurora_89, защо наистина не искаш детегледачка? Така хем ще си спестиш яслите и детето ще е у вас, хем ще имаш възможност да работиш и вършиш някаква домакинска работа?

Аз се отказах от този вариант защото усещам, че на детето му е скучно вкъщи с мен и реших, че ще е по - добре на ясла. Има и варианти до обяд да ходи...

# 125
  • Мнения: 573
Не искам детегледачка, защото това е помощ, която е налична, докато можеш да си я позволиш. Не ми допада мисълта, че детето може да се привърже към детегледачка, с която да се разделим в един момент, поради финансови причини или смяна на местоживеенето. Освен това и двамата с мъжа ми работим от в къщи от 9 до 18 (като при мен е по-гъвкаво, поради прекрасен работодател) и няма как да се "затворим" така, че детето да не ни прекъсва, реално мъжът ми работи от спалнята, аз от кухнята, холът и спалнята са за игри и сън на детето. Нямаме нужното пространство и ще е гадно да се отделим в други стаи, докато синът ни знае, че сме в същия дом, но не може да ни вижда... Освен това предпочитам детето да прекарва повече време сред връстници, което постигам засега чрез ходене в два прекрасни детски центъра до нас, където обаче съм и придружител. Надявам се в едното място, което е Монтесори център, съвсем скоро да мога да оставям детето само за 4 часа в работни дни, при положение, че той спи до късно, ще ми е по-лесно - въпросът е дали ще го вземат, понеже официално не е достигнал минималната възраст за там. Отделно правим планове тази пролет да се местим в друг град и е малко сложно. Мъжът ми помага с чинии (основно той ги мие), пазаруване, чистене, понякога прави вечеря, но трябва да съм му дала точни инструкции и грижи за детето като цяло. Не мога да се оплача от него. Бабите и дядовците си живеят живота и не желаят особено да се занимават с деца, внуци или нещо подобно. Показват се минимално, колкото да не ги забравят, и все за по-малко и набързо, че животът им тече, време не могат да губят...и така. Напоследък съм изпаднала в лека депресия, защото вземам и едни фриленски проекти от работата на мъжа ми и там ми отиват и събота и неделя в работа. Или е зимна депресия, не знам. Но определено не ме радва положението, само че като се замисля за алтернативата с ранното ставане и оставяне на детето по цял ден на ясла, където не се знае на какво ще попаднем също - в смисъл, човек или животно за възпитател, не ми се струва по-добра. Детето засега се развива перфектно, супер спокоен, адекватен и разбран е - не искам да ми го повредят, ако не случим на хора. Предпочитам да го оставя някъде, където съм запозната с хората, които ще го гледат, затова и се надявам на въпросния център. И на половин "работен" ден като за начало, пълен работен ден ми се струва твърде много за дете на тази възраст.

# 126
  • Мнения: 5 134
Разбирам добре ситуацията ти, но накрая всичко опира до това, че явно не изкарваш достатъчно пари с работата си, за да може да плащаш на детегледачка с някаква определена финансова сигурност или за частна ясла, където няма да бият детето и т.н. останалите ти притеснения. За съжаление, след като искаш да работиш и нямаш безплатна помощ имаш две алтернативи: платена такава или ти да вършиш всичко. Честно казано, май в момента у вас всеки освен теб има прекрасно посрещнати нужди: идеално обрижвано дете, мъж затворил се в отделна стая по цял ден. Но на теб изобщо не ти е лесно. Съчувствам ти.
Ако това ти е от полза, имали сме различни три глесачки във възрастта 4 месеца - 3 години и раздялата с нито една от тях не се е отразила на детето. Помни ги добре, приятели сме, две от тях я гледат от време на време в петък вечер. Но на 2 години детето осезаемо и с тъга няма как да се афектира от раздялата с човек, който вижда 10 часа на седмица.
Най-добре се погрижи за себе си, защото дълго на това темпо няма да изкараш.

# 127
  • Мнения: 6 166
Само ще добавя, че скоро ще съм в ситуацията на Аурора, но без ММ в съседната стая през деня и имам същите опасения, само че аз не мисля, че ще се справя с всичко сама и по-скоро обмисляме варианта за наемане на почасова домакинска помощ и вече след една годинка ще го мислим тогава, но определено не се виждам да съм навсякъде и за всички.

# 128
  • Мнения: 5 262
Надявам се в едното място, което е Монтесори център, съвсем скоро да мога да оставям детето само за 4 часа в работни дни, при положение, че той спи до късно, ще ми е по-лесно - въпросът е дали ще го вземат, понеже официално не е достигнал минималната възраст за там.
Колко време трябва още да "избуташ"?
Направо не знам как се справяш; звучи адски натоварващо.

Може би е добре вместо да вземаш допълнителни проекти, да намалиш работните часове.
Възможно ли е? Примерно ти се грижиш за детето до 11:00, после мъжът ти, докато работиш. После се сменяте - и така... Потърси място с хубава кухня и поръчвайте вечерята там. Аз не съм от много готвещите, готвачите се справят по-добре от мен и не страдам от този факт. Предвид порциите, които изяждаме, даже ни излиза често и по-изгодно да поръчаме. Помощ в домакинството два пъти в месеца? Ти само да позабърсваш прах и прахосмукираш.

За детегледачката: вземе някоя възрастна мила жена, която ще е отговорна и спазва часовете. Ние имахме за помощ пенсионирана учителка, която намерих чрез препоръчки. Така се получи, че не успяхме да си кажем "довиждане" официално, когато вече не беше заета при нас. Един болен, друг болен, после Коледа, ски почивки.. И така все отлагахме "сбогуването" официално, докато не стана лято и започнаха пак ваканции. Децата я виждат в парка, защото сме в един квартал и нямат абсолютно никакъв проблем с това, че вече не се грижи за тях или пък не сме им обяснявали подробно ситуацията. Всяко дете е различно, разбира се.

# 129
  • Мнения: 252
Aurora, от опит с моите  деца и няколко детегледачки, включително au-pair, която беше при нас повече от година, живееше вкъщи и беше важна част от живота на децата ни, децата приемат тези раздели съвсем естествено. Същите наблюдение имам и относно децата на приятели. За всички това е нормален процес и се случва съвсем естествено.

Последна редакция: вт, 13 фев 2018, 12:19 от OpusMagnum

# 130
  • Мнения: 2 697
Тази тема ми е много интересна. Извинявам се, че ще говоря по принцип, а не по случая на Aurora_89. Искрено й съчувствам, но не я подкрепям в страховете й по повод обществените градини. Това, че има изолирани случаи на агресия и луди учителки, не значи, че всички градини са такива. Аз имам например неразбирателство с една от учителките на малкото ми дете (конфликтът не е личен, по-скоро тя е малко странна), но имам и опция да сменя групата догодина и да го прехвърля в другата втора група, така че варианти винаги има. При нас не става дума за агресия, разбира се, която не би ме оставила толкова спокойна. Като цяло обаче ме дразни изключително много организираната кампания срещу обществените градини - за мен лично те са чудесна идея, останала от соца и ако организацията (включително и на труда, т.е. по-малки групи, повече персонал, по-добро заплащане и пр.) им е добра, са съвсем приемливи. Не мога да се оплача от нищо например при големия ми син, който си харесва много градината, има чудесни учители, много приятни емоции и приятели там. Така че за мен лично подобни тревоги винаги са ми били чужди, защото познавам децата си (те са много интензивни и забавачката им доставя достатъчно стимулация с контакти, занимания и емоции) и нямам нереалистични очаквания. Но след като човек не може да си повери детето на никого, просто си го гледа сам и не работи, толкоз. Или търси работа, която е съвместима с гледане на дете, което е почти кауза пердута в България, за съжаление.

По темата аз, общо взето, работя от къщи вече доста години (факт е, че в момента имам донякъде социални контакти, имам чат-пат срещи с хора няколко пъти месечно и те са ми много обогатяващи, защото са с доста различни хора; това прави работата поносима за мен поне в някаква степен) и моето собствено усещане е, че ако това не ми позволяваше да съм близо до децата, никога не бих го избрала за себе си. Заради социалните контакти (няма какво да се лъжем, нищо социално няма в самотния обяд с лаптопа в кварталното заведение, с приятелки няма как, защото те често работят в другия край на града или ако това се случи, е рядко; видеоконференции и празни чатове не броя за социални контакти, за мен социалният контакт е контакт преди всичко очи в очи), а и заради липсата на динамика, която за мен лично е много важна. В това отношение, още ме поразява какъв интересен професионален портрет ми беше направила една жена онлайн, макар и да беше непрофесионален астролог. Та тя ми беше написала следното: Независимо че Слънчо ти е в риби, при теб е в 10 дом, а това дава лидерска позиция и желание за изява на егото. Имаш риби на МС и Нептун в 6 дом. Там се намират също Уран и Луната. Доста емоционална и грижовна си и ако можеше да стоиш на едно място, бих ти препоръчала твоята професия (аз съм психолог по образование, а и по професия). Но стрелец е на върха на 6 дом, а той изисква работа, свързана с повече динамика. Затова изкуството и новите му форми, фотографията, дизайнерството, рекламата са сфери, където мисля, че би се изявила доста добре.

Е, не се занимавам с нищо от гореизброеното (поне не и професионално), но кой знае, всичко се случва в живота, може и в някакъв момент да се променят нещата. Но идеята ми беше, че аз действително не мога да стоя на едно място Simple Smile и все още имам огромно желание да срещам различни хора. Просто няма как това да ми се случи с толкова малки деца и съм наясно с този факт. Освен това веднага искам да добавя, че ако работиш от вкъщи действително околните не осъзнават, че работиш, подценяват труда ти и постоянно те занимават с техни неща, особено ако са от предишни поколения и не разбират какво е това животно работата от вкъщи. Отделно, не винаги отделната стая е опция - ОК, аз имам отделна стая, мога дори да я заключа, но ако имам деца, поне моите, те ще се съдерат да думкат по нея и да крещят да им отворя. Вече стават една идея по-спокойни, но като цяло това е ситуацията. Т.е. аз работя основно от вкъщи, но те ходят на градина и така си осигурявам няколко часа концентрация.

Иначе ми прави впечатление, че в темата не се прави разлика между някаква дейност навън (куклен театър, музей, библиотека, ако щеш и планински излет или разходка или пък градска разходка с деца) и пълноценен социален контакт, фокусиран върху майката в нашия случай. Признайте, едно е да заведеш детето на куклен театър и да ти се наложи да общуваш лимитирано с отбор фитки (с извинение, но наскоро точно на такива попаднах) и съвсем друго да можеш да излезеш на протяжно кафе с приятелка, по време на което никой не те дърпа постоянно, не крещи и не скандира, че има разни физиологични нужни. Социалният живот, в който си напълно потопен в дейност и забавление, от типа посещение на шумни места (заведения, милонга барове, нощни клубове и нормални ресторанти без детски кът) изобщо няма да го споменавам - факт е, че с деца този начин на живот за доста време е табу, а понякога на човек му се иска да посети и такива места (да, има вариант баба, детегледачка, но става много трудно логистично) - на мен лично все още не ми се е изчерпало желанието да бъда и в други социални роли, нищо че ролята на майката е основна. Така че едно е излизане с деца (през което те натоварва самото дебнене какво ще направи и по принцип не общуваш пълноценно с другите, говорим за малки деца), а съвсем друго социален контакт с роднина, приятел, колега или непознат, в който можеш да се потопиш в по-голяма степен и фокусът да е върху теб самата, а не върху човечето.

За занемаряването и вдигането на теглото от работата от вкъщи изобщо няма да отварям дума - те се подразбират. Не че ходя по екип, но е факт, че не отделям такова внимание на външния вид, както би било в друга ситуация. Изглежда ми и безсмислено да се приведа в някакъв много специален вид, след като цял ден може да не видя никой.

И отново, съвсем не казвам, че животът с деца ограбва от нашия личен живот, той по-скоро го обогатява с много непознати допреди емоции и преживявания, но социалните контакти, личните, на майката като отделна личност, са ограничени максимално. Аз съм имала период, в който не можех да се чуя по телефона дори с майка ми, защото децата се надпреварваха кой да ми привлече вниманието и  да говори по телефона, с приятелките не бе по-различно. Абсурд е да водя и някакъв служебен разговор с тях дори и сега по същите причини.

Та ако работиш от вкъщи, изолация вече става пълна - работата ти е без особени реални контакти с хора, а през уикенда имаш 1, 2 или повече шумни деца, които правят контакта с другите труден или по-скоро натоварващ за самата теб, защото постоянно следиш какво правят те, шъшкаш им да не се карат и да не викат и пр. и пр.  или просто си изморена до такава степен, че искаш да поспиш и да не те закача никой. Както обичам да цитирам една картинка от нета: отношенията дори с близки хора, докато децата са малки, са от типа "Мога ли да ти звънна след 5 години?". И така... Това е моята гледна точка. Т.е. обобщено, аз съм приоритизирала децата и съм си избрала работа, която е предимно от вкъщи, но не бих го направила в друга ситуация или когато децата ми пораснат - тогава определено бих се насочила повече към работа, която ми дава постоянен поток на идеи, хора и преживявания, независимо дали са позитивни (доколкото всеки контакт с други хора носи и негативи понякога).  В момента потокът от идеи го имам (много съм креативна, да се похваля сама), но другите две неща определено ми липсват много, целият ритуал около излизането от вкъщи, възприемането напълно на друга социална роля, контакта с различни хора (без да е задължително отношенията с тях да стават близки, разбира се) и т.н. и т.н. Явно е въпрос на личност, моята е такава.

# 131
  • Мнения: 5 262
Шехина, за излизането можеш примерно ти да водиш децата на градина. Така ще имаш причина да се въведеш в друг вид освен домашен и то от сутринта. За мен е важен ритуал сутрин. От това ми зависи понякога нагласата за целия ден. А за храненето - просто заместваш едно хранене с плодове, ако не ти е проблем, разбира се. Ако имаш време за спорт, няма нужда и от заместване. Или пък си слагаш една кана вода с лимон на бюрото и пиеш, пиеш... Много пъти човек е жаден, а не гладен. Аз не мога да се виждам с никого от приятелите ми през деня, защото и те работят. Два пъти седмично се виждаме, но само вечер. Независимо къде работех, щеше да е така.

# 132
  • Мнения: 573
Благодаря за съветите, момичета. Само ще уточня, че мъжът ми не се е затворил в стаята по цял ден, а се включва доста активно в отглеждането на детето и си поема обличания и събличания преди излизане и играе с него по час-два на ден. В зависимост от натовареността на работния му ден, си го гледа винаги, когато може.Също така сам си оцелява хранително някак и не очаква да готвя нещо за него, а когато имам работа си готви нещо за детето вечер.   Алтернативата по цял ден да беше някъде в офис и да го виждаме за малко вечер не виждам как щеше да е по-добра. Тогава съвсем нямаше да може да се включва. Проблемът е само реално, ако има някакъв важен разговор, в определен час - тогава няма как да се грижи за детето и трябва да му обясня (добре, че той разбира), че тате сега говори по телефона и няма как да влезем при него, ще дойде като приключи. Мисълта ми е, че всичко е с постоянни прекъсвания и концентрацията е трудна и за двама ни, поради което вечер наваксваме, вместо да си починем и да се видим. Добрата жена-помощница и аз я обмислям, не съм я зачеркнала съвсем като вариант, но ми трябват малко повече финансова и жилищна сигурност, които засега нямам. Частна кухня с удоволствие, но в Русе има две опции и не ми допадат. Това по моя казус, следя темата и различните виждания с интерес Simple Smile

# 133
  • Мнения: 6 991
Ако мога да работя постоянно от вкъщи, бих.  Детето ми е на градина вече.
Адски уморително ми е в офис, шумно, разсейващо, много хора...Абе - не.
Може би вариантът в предната фирма, бяхме 2-3 колежки в една стая, беше приемлив, но тия оупън спейсове с по 40 - 50 човека на етаж направо ме убиват.
Но аз не съм от най-социалните типове.

# 134
  • Мнения: X
Здравейте. Намерих темата ви, понеже търся работа от вкъщи или както се казва надомна такава. Ако има някои от вас, които работят от дома си, бихте ли споделили, какво и как го намерихте. В нета е пълно с обяви, но знаете колко да фалшиви. Благодаря ви предварително

# 135
  • Мнения: 573
И двамата с мъжа ми поработихме първо в офис - аз малко над година, той над 2, при мен се появи опция покрай майчинството и преселването ми в друг град да помагам от вкъщи, което да прерасне в постоянна дистанционна заетост на същата длъжност, мъжът ми си смени длъжността, което му позволи също да работи изцяло от вкъщи.

Предишната ми работа също беше от вкъщи, customer support, намерена през jobs.bg, бях наета след интервю по скайп. Но работодателят ми въобще не беше на нивото на сегашният, който е просто идеален, криеха се данъци, намаляваха се заплати, отношението не беше много добро. Така че си е до късмет до голяма степен.

# 136
  • Мнения: 5 134
Честно казано, търсих главно работа, която да ми харесва, към добра организация или компания, с определена титла, заплата и умения. Оттам нататък, при преговарянето на офертите, които получих, стана така, че успях да си договоря домашен офис от друг град, вместо да се местя към централата аз. Не знам дали това е приложимо на по-ниски нива в йерархията, но на високи позиции със специализирани умения, правилният работодател не иска да изпуска талант, след като работата не изисква физическо присъствие.

# 137
  • София
  • Мнения: 6 219
Аз си признавам, че имах късмет да си намеря работа, която мога да върша дистанционно, въпреки че се бях насочила към такъв тип работа, който не изосква седене в офис и не е свързана с точно определено работно време.

# 138
  • София
  • Мнения: 6 242
Моето мнение е, че в България все още е трудно с работата дистанционно. Работодателите си мислят, че ще се размотаваш и скатаваш и няма да си вършиш работата добре като не ти виси никой на главата. Или пък ние, жените, си мислим, че ще можем и деца да гледаме и да работим от къщи едновременно. Или пък искат да си съпорт с американското раб. време (от следобед до малките часове).

Удобно е за професии, при които се заплаща за обем свършена работа, а не по часове. Зависи и от работата, но може и доходите много да варират различните периоди. Имам позната с години работи от къщи като преводач. Много близка приятелка е счетоводител, своя фирма.

Аз давах уроци по английски, имала съм моменти да отказвам нови ученици, както и 3 месеца без нито един урок, съответно никакви доходи от тази дейност. От време на време ми дават заявка от друга фирма за писане на доклади на английски.
Преди години се бях регистрирала в американски фрилансърски сайтове, но разликата в часовата зона ме отказа.

# 139
  • София
  • Мнения: 6 242
Здравейте. Намерих темата ви, понеже търся работа от вкъщи или както се казва надомна такава. Ако има някои от вас, които работят от дома си, бихте ли споделили, какво и как го намерихте. В нета е пълно с обяви, но знаете колко да фалшиви. Благодаря ви предварително
В каква сфера търсиш, какви са ти уменията?

# 140
  • Sofia
  • Мнения: 3 972
Аз искам да попитам ако някой знае компания която търси човек за обработка на поръчки или нещо подобно с български език за човек с телк - не е нужен договор - просто човека да се чувства полезен. Човека е добре , само че след заболяване не може да работи физическа работа, да носи теько и т.н. и затова търси работа от дома.

# 141
  • Мнения: 6 991
Аз искам да попитам ако някой знае компания която търси човек за обработка на поръчки или нещо подобно с български език за човек с телк - не е нужен договор - просто човека да се чувства полезен. Човека е добре , само че след заболяване не може да работи физическа работа, да носи теько и т.н. и затова търси работа от дома.

Aко човекът има фейсбук, да се запише в тази група: https://www.facebook.com/groups/greelance.bg/
Излизат подобни обяви,  има и други видове, може да му хареса и нещо друго Simple Smile

# 142
  • Мнения: X
На мен ми е идеално да работя от вкъщи. Когато нямам срещи или по обяд ходя на фитнес или плуване. Въобще не ми липсват социални контакти, защото се събираме с приятели през уикенда.

# 143
  • Мнения: 42
По-добре без социални контакти в работен план, отколкото работа с идиоти.

Общи условия

Активация на акаунт