Публикувана: 30 ян. 2018, 17:42 ч.
Последно мнение: 3 март 2018, 09:38 ч.

Загуба на близък

6 943
28
1

# 15 1 фев. 2018, 10:12 ч.

Мнения: 9

Колко месеца,аз ги пия от почти 8.Физическа дейност не ми липсва,Приятелите на брат ми,ни подариха куче,голдън ретровър.Разходките с нея са минимум 2ч на ден.Отделно самото обучение изисква също толкова време.Ние живеем в къща,след случилото се,майка ми няма желание за Нищо,аз чиста,готвя,изобщо поела съм цялото домакинство.
Вече съм опитала много неща.Писах му писма,беше през първите 1-2 месеца.Пробвах и така наречените бабини илачи.Имах още няколко упражнения препоръчани от психолог,но нищо не ми подейства.От няколко години получавам паник атаки,но сега се засилват и се появяват все по-често,защото от недоспиванеро нервите ми са изпънати до краен предел.Имам чувството,че ще се побъркам.По ваш съвет разгледах EMDR терапията,свързах се с един от практикуващите лекари и имам записан час за консултация.Ще видим как ще протекат нещата,надявам се да има ефект,ако се подложа на нея.

# 16 1 фев. 2018, 19:21 ч.

Мнения: 5 134

Много се надявам да ти помогне този специалист, Цветомира. Ако имаш възможност, пиши с какви впечатления си след консултацията.
Много е трудно и тежко. Кураж!

# 17 2 фев. 2018, 00:16 ч.

Мнения: 11 370

В моя съвет ключовото не е писането на писма. В писмата, които ви карам да пишете е важно да се обърнете не навътре, а навън - да видите заобикалящата ви действителност. Важно е приемането на раздялата и начина по който ще се изживее. Ако бъде наслаган модел, който не е толкова болезнен ще е "стъпало" към ситуацията и приемането смъртта на близкия. Но след като споменавате, че и преди сте имали паник атаки то явно нещата са по-сериозни и е нужно да се водите пряко от специалист. Ако психолога и психиатъра които посещавате не успяват да ви накарат поне малко да сте по-добре е добре да потърсите други. Те ще ви дадат и съвети как да помогнете на родителте си, ако отказват да ги посетат.

Бог да е с вас! Hug

# 18 2 фев. 2018, 00:55 ч.

Мнения: 673

Аз бях диагностицирана с паническо разстройство след смъртта на баба ми (която ме е отгледала), която не можах да приема. Получих и хронична уртикария. Лекувах се с лекарства, но те така и не ми помогнаха (според мен). Помогна ми това, че преобърнах погледа си към нещата. Разбрах, че няма нищо гарантирано (знаех го, но не исках да го приема до тогава), че е важно какво правя аз в момента, а не какво е можело да направя, че винаги мога да си спомням с любов за нея, за това какво тя е направила за мен, даже понякога планирано я сънувах. Намерих това, което мен ме удовлетворява в живота, един вид намерих себе си и това ме измъкна от това състояние. Бих препоръчала някаква ангажираност, емоционална ангажираност, която да ви отвлича от мислите. И най-вече - да приемете, че всички сме смъртни и рано или късно ще се случи това. Справедливост няма, така че ни остава да живеем достойно до този момент. Всичко това ми помогна години по-късно да успея да приема насилствената смърт на бившия ми съпруг и баща на детето ми, да не търся възмездие и да не се обвинявам до безкрай какво е можело да направя, за да не се случва това.

# 19 2 фев. 2018, 01:52 ч.

Мнения: 9

The Дорис,аз също обмислям смяна на психолога.При психиатър ходя само заради ПА.Тя ми препоръча психолога с който се срещам,но нищо не се променя.След случилото се психиатърката ми сама пожела да се срещне с близките ми.Направи им преглед и им изписа успокоителни,Дормиплант и Алора,и двете лекарства са на билкова основа.Доволна съм от работата с нея.
Преди загубата на брат ми,бях започнала да овладяване атаките,но сега са по-страшни от всякога.Днес се наложи да ми извикат спешна помощ в офиса,защото почти изгубих съзнание,никога до сега не бях изпадала в такова състояние.Тази вечер се срещнах с нея по спешност.Според нея съм изпаднала в дереализация(аз си помислих същото след кризата-но никога не ми се беше случвало).При психолога ходя заедно с годеницата на брат ми,първият път пожелахме да влезем заедно и до сега не сме имали самостоятелни сеанси.Правим различни упражнения,говорим предимно за случилото се, сънищата ни и начина по който се чувстваме.Но и годеницата му не е особено доволна.За това ще потърсим друг специалист.
Много ви благодаря за съветите.
Вече очаквам с нетърпение консултацията със специалистката за EMDR терапията.Надявам се нещата да се развият в моя полза,ще ви държа в течение

# 20 2 фев. 2018, 06:18 ч.

Мнения: 1 770

Цвети, моите съболезнования за брат ти! ❤Нека почива в мир!
Моят съвет е да не разчиташ антидепресантите да ти помогнат! Аз съм пила различни при депресия и от тях се чувствах още по-зле. Те само подтискат мисълта за проблема, а не го решават!
По-добре опитай различни духовни практики, йога и т.н., но не и лекарства! Стреса достатъчно трови организма, за да му даваш и още отрова! Това е мое мнение!
Не разбрах с какво се е занимавал брат ти, но ще ти помогне ако се опиташ да продължиш това му дело. Каза, че е имал мечти и цели. Това ще те удовлетвори и ще осмисли живота ти, ако започнеш да правиш някои от нещата, които е искал да постигне той! Желая ти много сила и кураж, на теб и цялото ти семейство! 💙

# 21 2 фев. 2018, 17:45 ч.

Мнения: 11 370

Dormiplant и Алора ще ви помогнат ако сте имала лош ден, но не и при сериозна депресия.
Как така посещавате и двете заедно психолога? Едновременно? Как разделят нейните потребности от Вашите? Липсата на един и същ човек за двете ви е коренно различна - за вас това е по-малкия брат, част от семейството, някой за когото сте се грижили и е част от целият ви живот. За нея е любовник, приятел, половинка, любим в последните години от живота и. Как точно се коментират потребностите не мога да си го представя!

Редно е да направите консултация и с психолог ако не ви помогне планираната среща със специалиста.

# 22 3 фев. 2018, 09:39 ч.

Мнения: 9

Дормиплант и Алора приемат родителите ми и се чувстват добре.Нямат проблеми със съня.Аз и годеницата на брат ми се чувстваме по-добре когато сме заедно.Можем да обсъждаме всичко една с друга.В къщи са ме учили още от малка,че няма забранени теми,говорим съвсем откровено за абсолютно всичко.
Иска ми се да ви попитам the Дорис-вие случайно да не сте психологът Дорис Волф?Чела съм за нея и просто името ми изникна в съзнанието свързвайки го с вашето потребителско име и съветите ви.

# 23 3 фев. 2018, 11:52 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: amy_nka в вт, 30 яну 2018, 19:00

Чудя се ако загина, дали някой ще продължи нещата за които съм се самонавивала да живея... Дори се чудя кой ще храни животинките, които аз храня... Кой ще ми полива цветето... Кой ще поеме моите дела... Кой ще живее вместо мен... Може би е добра идея да се качиш на делтапланера, ако това е било негова мечта. Или да видиш дали можеш да му помогнеш по някакъв начин да продължи да живее и след смъртта, като завършиш нещата, които той е започнал. ... Тежко ми стана... Sad

Нищо не можеш да направиш вместо него!
Механичното действие на един човек, не може да замени мечтата на друг.
Всичко започнато, всичко натрупано- вещи, инструменти, стават ненужни.
Затова в традициите на народа ни е да раздават дрехи и вещи на живите..........

Аз се чувствам щастлива, че никога не съм се самонавивала да живея за някакви неща, които " трябва" да направя. Peace

# 24 11 фев. 2018, 00:50 ч.

Мнения: 9 196

Цитат на: amy_nka в вт, 30 яну 2018, 19:00

Има една малко повърхностна песен, в която се казва една огромна истина - когато един ден не се събудя, ще продължавам да пея с гласа на моите деца и на техните деца ... кръговрата на живота.

И е така. Когато един човек си отиде, продължава да живее в близките си, в това, което е създал, в животното което е отгледал или растението, което е засадил ... живота никога не свършва, просто продължава по свой собствен, различен начин Simple Smile

# 25 11 фев. 2018, 02:46 ч.

Мнения: 3 132

Това е ужасна трагедия наистина. Моите съболезнования! Смятам че две неща биха били помогнали донякъде: 1. Първо, мисълта че е загинал на място и не е имал време да се мъчи. 2. Не е добра идея годеницста му да продължава да живее с вас. Така само си подхранвате мъката и двете. Време е да се изнесе.

# 26 14 фев. 2018, 10:42 ч.

Мнения: 9

И годеницата му е в много сложно състояние.Тя живее с нас от 7г.Когато отиде при родителите си,казва,че там се чувства като ма гости.Тук е домът и.Брат ми е бил единственият мъж в живота и.Казали сме и го много пъти,никой не я задържа,нокой не я гони.Тя е част от нашето семейство.Когато е готова ще си тръгне.Подкрепяме се взаимно.Не прекъснато и казваме,че тя трябва да се вземе в ръце,да продължи живота си...някой ден,когато е готова,ще срещне някого и ще продължи напред.Но първо трябва да преодолее всичко случило се.

# 27 14 фев. 2018, 22:32 ч.

Мнения: 673

Цитат на: Цветомира Владимирова в ср, 14 фев 2018, 10:42

И годеницата му е в много сложно състояние.Тя живее с нас от 7г.Когато отиде при родителите си,казва,че там се чувства като ма гости.Тук е домът и.

Май точно тя Ви дърпа назад и не позволява да оставите брат Ви да си отиде спокойно, така като чета. Фактът, че продължава да живее у Вас мен би ме притеснил. Така нито вие, нито тя можете да погледнете на ситуацията от нов ъгъл и продължавате да стоите там, където сте били като е починал брат Ви.
А и ходенето заедно на психолог/психиатър също е притеснително. Така не поглеждат на вас като на отделни личности, с отделни проблеми, а като някакъв проблем, който касае и двете. А доколкото разбирам, Вие сте имали проблеми и преди смъртта на брат Ви, а проблемите са се задълбочили след това.
Мисля, че всеки трябва да поеме по пътя си - всяка от вас двете с годеницата и един вид да пуснете брат ви да си отиде. Трудно е и мъчно, но не невъзможно. Определете си някакви неща за вършене, отдалечете се малко от годеницата, намерете някакви неща, които да изискват да сте задълбочена, отдадена, ангажирана. По тоя начин мисля постепенно ще се вземете в ръце и ще погледнете от друг ъгъл на загубата.

# 28 3 март 2018, 09:38 ч.

Мнения: 1

Цитат на: Цветомира Владимирова в вт, 30 яну 2018, 17:42

Здравейте,
Преди 8 месеца загубих малкото си братче Иво.На 17.06.2017г. Беше едва на 28г.
Болката ми е неописуема и непреодолима.
С помоща на психолог успях да изтрия от паметта си погребението,но никой не може да ми помогне да забравя момента в които разбрах за смъртта му.
Аз и годеницата му (Ади)научихме първи,а минути по-късно ми се наложи да съобщя и на майка ми.
Всяка нощ,затваряйки очи в опит да заспя тази сцена се разиграва отново и отново в съзнанието ми.
Ще ви разкажа малко за него.
Едно 28 годишно момче,с големи мечти и цели.Той бе толкова чист и не опетнен.Не се интересуваше от интриги и клюки,не беше алчен-на против помагаше на всеки с каквото може.Кръгът му от приятели бе толкова не ограничен,не го интересуваше пол,възраст,раса и финансово състояние.Беше изключително способен (в последствие разбрахме),че в момента в цяла България няма човек който да може да работи това което той правеше.
Загина в истинска трагедия,
На 16.06.2017г заедно с един от най-близки си приятели заминаха на язовир Искър за откриването на риболовния сезон.Уговорката бе,на следващият ден цялото семейство да отидем при него,беше резервирал вила с басейн.Но времето не беше подходящо и ние останахме в къщи,той обеща да се прибере до 14ч.
На язовира,в различни лагери имаше негови приятели,дори и братовчед ми бе там.
Иво отишъл при братовчед ми и му каза,че ще си ходи по-късно,взел чаша с кафе и продължил към друг свой приятел.
И тук започва най-голямата трагедия в живота ми.
Иво и приятелят му(Спас)излезли с лодката,за да отидат до резервираната вила,да откажат резервацията.Към 15ч виждайки,че се задава бурия тръгват към лагера.Изведнъж се чува гръм,мълнията просвистява покрай Спас и удря брат ми право в сърцето.Изхвърля и двамата от лотката.Брат ми вече е мъртъв,Спас вижда че е в безсъзнание и го държи над водата,докато дойде помоща.
Умрял е за части от секундата.През тялото му е преминало електричество със сила над 40 000 волта.
А през това време в къщи ние търсехме най-подходящият подарък за 29 му рожден ден.Искаше да лети с делтапланер,но не го доживя.
Осем месеца по-късно годеницата му все още живее с нас.Подкрепяме се взаимно,но вечер когато затварям очи отново преживявам събитията от онзи ден.Вече спя максимум по 3-4 часа в денонощието.Не мога да си върша работата защото по цял ден плача сама в офиса,избягвам да плача в къщи за да не натоварвам родителите си,и когато остана сама в офиса се отпускам.
Нямам желание да излизам никъде.
Прибирам се от работа и се затварям в къщи.
Пия анти депресанти и успокоителни,изписани от психиатър,но не виждам никакъв ефект.
Чувствам се ужасно.Иска ми се аз да бях умряла,да можехме да си разменим местата...Според нашият отец Серафим,светът не е бил готов за моят брат,а Господ в момента се нуждаел от хора точно като него-гений в своята област.Казва още,че брат ми е бил чиста и невинна душа,и Господ е решил да го прибере за да не се омърси сред хората на земята.
Но аз не го проумявам.Обичам го толкова силно.Боли ме.И не мога да го преживея.

Цветелина, ако решите да пробвате EMDR може да ми пишете на info@annatodorova.com

В момента поради натоварен график, мен приемам нови клиенти, но мога да ви взема края на месеца, ако решите да ми пишете. Друг опитен EMDR терапевт е Севда Шенкова-
Успех

Анна Тодорова
AnnaTodorova.com

Препоръчани теми

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Раздяла

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: