Здравейте,
Преди 8 месеца загубих малкото си братче Иво.На 17.06.2017г. Беше едва на 28г.
Болката ми е неописуема и непреодолима.
С помоща на психолог успях да изтрия от паметта си погребението,но никой не може да ми помогне да забравя момента в които разбрах за смъртта му.
Аз и годеницата му (Ади)научихме първи,а минути по-късно ми се наложи да съобщя и на майка ми.
Всяка нощ,затваряйки очи в опит да заспя тази сцена се разиграва отново и отново в съзнанието ми.
Ще ви разкажа малко за него.
Едно 28 годишно момче,с големи мечти и цели.Той бе толкова чист и не опетнен.Не се интересуваше от интриги и клюки,не беше алчен-на против помагаше на всеки с каквото може.Кръгът му от приятели бе толкова не ограничен,не го интересуваше пол,възраст,раса и финансово състояние.Беше изключително способен (в последствие разбрахме),че в момента в цяла България няма човек който да може да работи това което той правеше.
Загина в истинска трагедия,
На 16.06.2017г заедно с един от най-близки си приятели заминаха на язовир Искър за откриването на риболовния сезон.Уговорката бе,на следващият ден цялото семейство да отидем при него,беше резервирал вила с басейн.Но времето не беше подходящо и ние останахме в къщи,той обеща да се прибере до 14ч.
На язовира,в различни лагери имаше негови приятели,дори и братовчед ми бе там.
Иво отишъл при братовчед ми и му каза,че ще си ходи по-късно,взел чаша с кафе и продължил към друг свой приятел.
И тук започва най-голямата трагедия в живота ми.
Иво и приятелят му(Спас)излезли с лодката,за да отидат до резервираната вила,да откажат резервацията.Към 15ч виждайки,че се задава бурия тръгват към лагера.Изведнъж се чува гръм,мълнията просвистява покрай Спас и удря брат ми право в сърцето.Изхвърля и двамата от лотката.Брат ми вече е мъртъв,Спас вижда че е в безсъзнание и го държи над водата,докато дойде помоща.
Умрял е за части от секундата.През тялото му е преминало електричество със сила над 40 000 волта.
А през това време в къщи ние търсехме най-подходящият подарък за 29 му рожден ден.Искаше да лети с делтапланер,но не го доживя.
Осем месеца по-късно годеницата му все още живее с нас.Подкрепяме се взаимно,но вечер когато затварям очи отново преживявам събитията от онзи ден.Вече спя максимум по 3-4 часа в денонощието.Не мога да си върша работата защото по цял ден плача сама в офиса,избягвам да плача в къщи за да не натоварвам родителите си,и когато остана сама в офиса се отпускам.
Нямам желание да излизам никъде.
Прибирам се от работа и се затварям в къщи.
Пия анти депресанти и успокоителни,изписани от психиатър,но не виждам никакъв ефект.
Чувствам се ужасно.Иска ми се аз да бях умряла,да можехме да си разменим местата...Според нашият отец Серафим,светът не е бил готов за моят брат,а Господ в момента се нуждаел от хора точно като него-гений в своята област.Казва още,че брат ми е бил чиста и невинна душа,и Господ е решил да го прибере за да не се омърси сред хората на земята.
Но аз не го проумявам.Обичам го толкова силно.Боли ме.И не мога да го преживея.
Преди 8 месеца загубих малкото си братче Иво.На 17.06.2017г. Беше едва на 28г.
Болката ми е неописуема и непреодолима.
С помоща на психолог успях да изтрия от паметта си погребението,но никой не може да ми помогне да забравя момента в които разбрах за смъртта му.
Аз и годеницата му (Ади)научихме първи,а минути по-късно ми се наложи да съобщя и на майка ми.
Всяка нощ,затваряйки очи в опит да заспя тази сцена се разиграва отново и отново в съзнанието ми.
Ще ви разкажа малко за него.
Едно 28 годишно момче,с големи мечти и цели.Той бе толкова чист и не опетнен.Не се интересуваше от интриги и клюки,не беше алчен-на против помагаше на всеки с каквото може.Кръгът му от приятели бе толкова не ограничен,не го интересуваше пол,възраст,раса и финансово състояние.Беше изключително способен (в последствие разбрахме),че в момента в цяла България няма човек който да може да работи това което той правеше.
Загина в истинска трагедия,
На 16.06.2017г заедно с един от най-близки си приятели заминаха на язовир Искър за откриването на риболовния сезон.Уговорката бе,на следващият ден цялото семейство да отидем при него,беше резервирал вила с басейн.Но времето не беше подходящо и ние останахме в къщи,той обеща да се прибере до 14ч.
На язовира,в различни лагери имаше негови приятели,дори и братовчед ми бе там.
Иво отишъл при братовчед ми и му каза,че ще си ходи по-късно,взел чаша с кафе и продължил към друг свой приятел.
И тук започва най-голямата трагедия в живота ми.
Иво и приятелят му(Спас)излезли с лодката,за да отидат до резервираната вила,да откажат резервацията.Към 15ч виждайки,че се задава бурия тръгват към лагера.Изведнъж се чува гръм,мълнията просвистява покрай Спас и удря брат ми право в сърцето.Изхвърля и двамата от лотката.Брат ми вече е мъртъв,Спас вижда че е в безсъзнание и го държи над водата,докато дойде помоща.
Умрял е за части от секундата.През тялото му е преминало електричество със сила над 40 000 волта.
А през това време в къщи ние търсехме най-подходящият подарък за 29 му рожден ден.Искаше да лети с делтапланер,но не го доживя.
Осем месеца по-късно годеницата му все още живее с нас.Подкрепяме се взаимно,но вечер когато затварям очи отново преживявам събитията от онзи ден.Вече спя максимум по 3-4 часа в денонощието.Не мога да си върша работата защото по цял ден плача сама в офиса,избягвам да плача в къщи за да не натоварвам родителите си,и когато остана сама в офиса се отпускам.
Нямам желание да излизам никъде.
Прибирам се от работа и се затварям в къщи.
Пия анти депресанти и успокоителни,изписани от психиатър,но не виждам никакъв ефект.
Чувствам се ужасно.Иска ми се аз да бях умряла,да можехме да си разменим местата...Според нашият отец Серафим,светът не е бил готов за моят брат,а Господ в момента се нуждаел от хора точно като него-гений в своята област.Казва още,че брат ми е бил чиста и невинна душа,и Господ е решил да го прибере за да не се омърси сред хората на земята.
Но аз не го проумявам.Обичам го толкова силно.Боли ме.И не мога да го преживея.
