Пубертетът при момчетата

  • 117 197
  • 1 293
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: X
Записвам се и аз, ще разказвам после. Налични са ми 1 брой (13 г.) с двата крака в пубертета, 1 брой (11 г.) с единия крак там и едно 9-годишно в предпубертет.  Всъщност последното е момиче и не е съвсем за темата.

Последна редакция: сб, 20 яну 2018, 15:09 от Анонимен

# 31
  • На планетата земя
  • Мнения: 759
Хубава тема,записвам се и аз с един 13 годишен пубертет с който вече трудно се говори.

# 32
  • Мнения: 178
Явно всички в тази възраст са така, ама аз все по-трудно го търпя.

# 33
  • София
  • Мнения: 11 987
Колкото по-заети са с разумни неща, които им харесват, толкова по-добре.
Моят гад работи вече две поредни лета, но едва след като започна да спортува всеки ден, виждам промяна към добро. Преди това имахме разправии, а е в топ 3 гимназия в България.

# 34
  • София
  • Мнения: 18 679
А безумните идеи, които им хрумват понякога ми изправят косата - като това да се разходят с приятели из ромската махала в Захарна фабрика, за да разгледали Flushed , спрели ги полицаи и ги проводили обратно. Обяснили им, че това не е място за разходки.

Ох, до тук стигнах 😂 Извинявай, Ели, не ти е лесно сигурно, но аз така не се бях смяла отдавна 😂 Уникални скици!

Да се запиша и аз в темата с един младеж на 13. Смените в настроенията са страшни - в един момент сме другарчета, в следващия е буреносен облак, способен да смачка по- малкия си брат. Добре че има и един най-малък, на чиято бебешка сладост не може да устои, та го ползвам някой път да разведрява обстановката 😉

# 35
  • Мнения: 9 152
Колкото по-заети са с разумни неща, които им харесват, толкова по-добре.
Моят гад работи вече две поредни лета, но едва след като започна да спортува всеки ден, виждам промяна към добро. Преди това имахме разправии, а е в топ 3 гимназия в България.
Ами зает е, ама заетостите се промениха. Преди изчиташе за два три дена книги по 300 - 500 страници, свиреше на пиано, а сега виси с часове във онази компютърна игра. От пианото се отказа, беше голяма драма с учителката (така и не разбрах с какво пък толкова жената го обиди) ...не искал да свири само класика.  Имаше няколко успешни продукции. Намерих му учителка, която дава свобода, свири с учениците си и модерни парчета, актуални хитове. Е, пак отказва. И се сърди, че го заприказвам на тема пиано.
А хем му харесваше да свири.
Новите му книги си седят непрочетени. В библиотеката не ходи вече. А преди ходеше всяка седмица.
В учимище както имаше само високи оценки и го хвалеха, изведнъж оценките станаха средни и го викнаха на допълниителни часове по език, което пък го депресира. И не дава да питам до кога ще ходи на допълнителните занятия.

# 36
  • София
  • Мнения: 11 987
Заетостта с компютърна игра не се брои. Трябва да има спорт, изкуство, творчество. Каквото и да е разумно и полезно, но и да му харесва, за да го прави с удоволствие.
Колкото е по-зает един пубер, толкова по-малко време и сили ще има за глупости.

# 37
  • Русе
  • Мнения: 11 918
 Спортът действа в положителна насока, определено. От 6 годишен спортува активно. Поради травма спря да се състезава и се тревожех, че тази енергия ще се насочи в негативна посока. Но той толкова е свикнал със спорта и със залата, че продължи и пак е по 4 часа в залата всеки ден. Треньорите му възложиха задачи и се занимава с деца или по-големи, които искат да скачат салта. Та вижда какво е  да има насреща си някой по-малък и неразумен, за когото да отговаря. 

# 38
  • Мнения: 11 915
Момче на 12.Промени никакви,ама той толкова беше извън пътя преди пубертета,че няма нак6се. Умно +дете е, учителите го твърдят, но е ужасенмързел.Няма такъв случай.Като бебе му вися на главата,ядосвам се, крещя, никакъв ефект.Иначе е много добър и милозливи. Не е казал лоша дума,не е агресивен, а доста бой е изял от съученици като беше по малък.Но ужасен заплес и мързел

# 39
  • Русе
  • Мнения: 11 918
 Това с мързела е всеобща болест сред момчетата. И моят 14 годишен спортист не се е оплакал никога от тренировки, дори да са през лятото от 7 часа сутринта и да е цял ден в залата. Обаче да отвори учебник или да напише домашно, от първи клас му е голяма мъка. То не е от пубертета, ами такъв им е моделът.

# 40
  • Мнения: 11 915
Моят не спортувам активно, но и аз се чудех на енергия та му.Лятото на спортен лагeр, с прибиране вечер,[s. ден катерене,езда, ориентиране, гребане и след това три пъти седмично плуване по час.Казвам да намалим плуването, не, иска си го.И като се приберем  ,прави пазарлък да ходи да рита топка.Ама да вдигне химикал, ще се скърши

Като изключим мързела и неглижирането на училище, което винаги го е имало при него, никакви промени няма в поведението. Това поне ме радва, че гледам иначе едни фасони около себе си...

Голяма мъка ми е с това учене, а като го контролирам, изкарва хубави оценки. Сред доста амбициозни деца е и разликата е очевидна.От мин. година се интересувам от училищата след седми клас, смъкваме, че смъкваме критериите, да видим.

Последна редакция: сб, 20 яну 2018, 17:27 от Светкавица

# 41
  • Мнения: 9 152
Заетостта с компютърна игра не се брои. Трябва да има спорт, изкуство, творчество. Каквото и да е разумно и полезно, но и да му харесва, за да го прави с удоволствие.
Колкото е по-зает един пубер, толкова по-малко време и сили ще има за глупости.
Разбира се, че не се брои. Споменах я като негатив.
Моят син не е спортен тип.
Играе тенис 1 седмично и до там.Simple Smile
Надявам се да прочета идеи и решения, които да мога да приложа.

# 42
  • София
  • Мнения: 11 987
А какво харесва?
Може и с шах да се занимава, важното е да му харесва и да му запълва времето.

# 43
  • Мнения: 9 152
А какво харесва?
Може и с шах да се занимава, важното е да му харесва и да му запълва времето.
До преди играта, четеше книги с огромен интерес. Потапяше се в тях. Като по -малък, обичаше да майстори. Пианото също му харесваше, участваше и два мюзикъла, в единия беше в главната роля, голям успех беше.
С навлизането в пуберитета, неусетно, всичко се изпари....някак си не проявява кнгерес към никакви активности, освен играта.
Ако го заведа на басейн -ОК..ако отидем на екскурзия -ОК....но делникът от няколко месеца се е превърнал в компютърно висене с часове.
Шах играе, но аз не съм добра в шаха и не ставам за партньор.
Трябва да търся курсове навън.

# 44
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Според мен не е мързел това, което описвате. Просто не им се учи. Което е нормално и винаги е било така. И на нас не ни се учеше. Но бяхме научени на правила. Знаехме си задълженията и си ги изпълнявахме, независимо дали ни е приятно или не. Защото родителите и учителите имаха авторитет. А сега времената са такива, че авторитети няма. Това от една страна. От друга децата ни не са научени да носят отговорност. Защото пак заради времената не ги оставяме сами и не ги оставяме да носят отговорност до късна възраст. Току що мазах филии на моите 10 годишни, защото не могат да си намажат сами. Аз на 10 вземах брат си от ясла, готвех му супа, разхождах го и го хранех. Та това е причината според мен. Но не е мързел. Единият от мойте е цяла мъка да го накараш да чете и пише. В същото време не сяда, никога не отказва да хвърли боклук, да зареди пералня, да сгъне пране, да отиде до магазина.... търчи непрекъснато. Не е мързелив. Но не му се учи. И не може да вдене идеята, че трябва да прави неща, които не му се правят.

Общи условия

Активация на акаунт