Пубертетът при момчетата

  • 117 124
  • 1 293
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 2 446
Записвам се, интересува ме темата.
Синът ми е на 12 почти (след месец и малко ги навършва), най-голямата промяна за момента е ужасният мързел, който го е обзел.  Tired Освен да цъка на игри и да тренира, нищо не му се прави. Не чете, "научава си" за половин час максимум. Оценките биват засега, но знанията куцат, явно просто общото ниво е много ниско.
Забелязвам изнервеност в общуването с по-малкия му брат, която доскоро я нямаше. Иначе споделя все още много неща с нас, познаваме и компанията му.

# 16
  • Мнения: 15 538
Цитат
Ами да не се прибира в къщи преди да е минал през спорта. Т.е. спорта да е непосредствено след у-ще или в тези дни да ходи в библиотеката или друг курс там каквото прави, после спорт после къщи. Т.е. опитай да ги навържеш така ,че да не се прибира , да се захваща с нещо и да трябва да го прекъсне.

Точно това мисля и аз. Два дни след училище е на английски, сега ще му уредя и два дни да е на спорт в училището и да остане само един от седмицата. А плуването е събота и неделя, така че там няма да ми се размине мрънкането Simple Smile

Цитат
Не чете, "научава си" за половин час максимум

Това и мен ме побърква. Още с влизането и започва да ми обяснява как нямат урок по някой предмет, какво било домашното, бърза да научи и да напише домашното, за да се чучне на компа. Добре, че оценките за сега са добри. Аз го изпитвам на всеки урок и го връщам да донаучи, ако не ми хареса как е научено и тогава пак се започва мрънкането - нарочно съм го правила, измисляла съм си, за да го карам да чете още и т.н.

# 17
  • Мнения: 9 052
Цитат
Ами да не се прибира в къщи преди да е минал през спорта. Т.е. спорта да е непосредствено след у-ще или в тези дни да ходи в библиотеката или друг курс там каквото прави, после спорт после къщи. Т.е. опитай да ги навържеш така ,че да не се прибира , да се захваща с нещо и да трябва да го прекъсне.

Точно това мисля и аз. Два дни след училище е на английски, сега ще му уредя и два дни да е на спорт в училището и да остане само един от седмицата. А плуването е събота и неделя, така че там няма да ми се размине мрънкането Simple Smile

...

Нищо не оставям събота и неделя. само ученето и лични интереси. Хобита, кино, иълизане с приятели , гостуване при приятели. Но все пак събота е и мой ден за почивка и не може да се боря с мрънканици. Освен с уроците.

И според мен е добре да се наредят в един ден , особено ако са различни като английски и спорт.

Малкия и той е записан в у-щето на китара. Взимат си го от занималнята и го връщат пак там . Не мога и там да го водя.

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 4 066
имайте предвид, че периода 11-14г. е преходен, започват някои неща да се проявяват, но все още можете да контролирате, истинският кошмар на пубертета при момчетата разцъфтява  след 14г.

# 19
  • Варна
  • Мнения: 10 493
И аз ще следя с интерес. Сина ми е на 12 и половина. Разбира се мързел голям, не му се учи, пишем домашни и четем с чатала на врата и с частни учители. Почти нищо не споделя, на въпроса "Как ти мина деня", получавам "добре" и толкова, случвало се и аз в последствие да разбера, че не е било толкова добре. Няма много приятели, повечето са онлайн. На вън излизат 3-4 на брой да карат скейт. Повечето му време минава пред компа. Разбира се вече е много отворен и се пробва да ми отговаря.

# 20
  • Мнения: 414
Записвам се да ви следя въпреки,че моето момченце е малък още (на 5г. и 5 месеца) но още от сега се притеснявам за тръгването на училище...а за пубертета направо...много ме е страх.
На каква възраст вече започват да се ,, усещат,, така да се каже? Да не са вече малки момченца?,Може би от първи клас започва промяната в детето...Как мислите?

# 21
  • София
  • Мнения: 1 055
Калоян е на 12 г. и 2 м., но пубертетът започна преди почти година... Опитвам да бъда търпелива и разбираща, но не винаги се получава. Умен е, но безкрайно енергоспестяващ и честно казано се чудя как има приличен успех в училище без да полага никакви усилия. При него особено важна роля играе обстоятелството, че аз съм приятелка с майките на най-добрите му приятели и винаги всичко разбирам, поради което е безсмислено да опита да замотае нещо Laughing

# 22
  • Мнения: 7 821
Както и по-горе са писали - търпение му е цаката. Аз съм не с един, а с двама тийнейджъри в къщата, на 14 и 16 - момчета. Често е кошмар, а не са ми лоши децата и учат в една от топ 5 гимназиите в София. Промяна в настроението, неглижиране на съветите, отговаряне, мързел, шикалкавене и т.н.

Средата е много важна, но за съжаление не винаги помага - наркотици, алкохол, секс има във всички училища и в най-добрите. А безумните идеи, които им хрумват понякога ми изправят косата - като това да се разходят с приятели из ромската махала в Захарна фабрика, за да разгледали Flushed , спрели ги полицаи и ги проводили обратно. Обяснили им, че това не е място за разходки.

Опитваме се да им даваме свобода и двамата с баща им разбираме, че със забрани не става. Много говорене е другото. И най-вече - "Бай бабо, да не те стига!".

# 23
  • Мнения: 2 478
имайте предвид, че периода 11-14г. е преходен, започват някои неща да се проявяват, но все още можете да контролирате, истинският кошмар на пубертета при момчетата разцъфтява  след 14г.

Значи времето ще ни даде възможност да се подготвим за "кошмара", хаха
Синът ми е почти на 11 години и вече има вторични полови белези, желание за уединеност, растящ мързел ...
Опитвам се да балансирам между насоки, обяснения, примери, разбиране и спокойна семейна среда.

# 24
  • Мнения: 9 152
Синът ми ще стане на 12 лятото. Вече има акне, има и промяна в поведението.
Не споделя. Питам как е минал деня, отговаря ми се обикновено с една дума. Ако се осмеля да питам за подробности, ми се казва : ох, мамооооо.....с досада и нежелание да сподели....

Окуражавам го да кани приятелите си вкъщи (както предпочиташе преди) , но той им ходи на гости. Не иска да разказва. Темата за момичетата е табу.
Има дни, в които ми казва колко много ме обича и дни, в които ми е казвал, че ме мрази (разбира се, когато е бил провокиран от моя забележка) .
Още като се роди се заредих с книги -как се възпитават момчетата - за да знам горе -долу за какво иде реч. Израстнала съм с майка и сестра. С момчета не съм другарувала и " гаджета " съм имала съвсем малко.....чак на 25 -28 годишна възраст.....затова опитът ми с тази половина от човечеството ми е доста оскъден.
Интересувам се и от астрология, която ми помага да се ориентирам в силните и слабите страни на сина си, които, разбира се и с повече наблюдение, също могат да се видят.
Баща му му купи една компютърна игра, от която е почти обсебен. Мисля, че не беше добре, това силно измени поведението, заниманията, интересите и делника на сина ми.

# 25
  • Мнения: 191
Включвам се да ви следя. Моят син е на 11 и малко. Все още не мога да преценя дали пубертетът е започнал. Има доста от описаните от вас симптоми, като - мързел; желание да е сам, в следващия момент може да иска да се гушкаме; не споделя особено, но той от малък не обича да споделя; има някои проблеми в училище, но обикновено той е жертвата; темата за секса го вълнува, но я приема като нещо срамно. Обикновено се караме заради ученето. Ако може да не учи изобщо, ще е много доволен. Опитвам се да съм спокойна, но не винаги ми се получава. После ме е яд, че съм го овикала.

# 26
  • Мнения: 178
Записвам се и аз. Юнакът е почти на 13, всичко описано в по горните постове важи и при нас. Тази учебна година започна да неглижира домашни или да преписва само отговорите, което естествено се отрази и на знания и оценки по мат., та започнах пак да му вися на главата и да изпитвам, нищо че е в шести клас.
Отговаря, затапва и се дразни, когато не сетне на неговата, а това се случва доста често. Интересува го само плейстейшъна и книгите му, мързи го страшно много , а за разсеяността му да не говоря ooooh!

# 27
  • Мнения: 10 993
Прекрасна тема Лейди, благодаря ти. Проблемите ми са същите като изброените от вас. Ще ви изчета внимателно.

# 28
  • София
  • Мнения: 4 328
влизам в темата и аз с един 11-годишен  Simple Smile
всичко описано дотук + минусът, че имам проблем с търпението. ами това е, ще се справяме в движение.

# 29
  • Canada
  • Мнения: 3 358
Моят син е на 16 все още. След 4 месеца става на 17. Горе долу през същите неща сме преминали и преминаваме. Когато започна да навлиза в пубертета се отдръпна от мен - нито искаше да ме целува и прегръща, нито да излиза с мен, или тримата заедно с баща му. Въобще ме отсвири тотално. Много тежко ми беше в началото, но си наложих да съм търпелива и да не истерясвам пред него. С времето нещата се подобриха. Моят син се отказа от баскетбол, китара, плуване... Сега си ходи на фитнес в училище след часовете. Фитнесът им е страхотен, а таксата е направо смешна. Не ме слуша за храненето, но ако поне го накарам да почете в интернет, ще има напредък. През лятото работи с баща си, а и сега през уикендите, ако иска. Добре му се отрази, а и започна да му споделя повече. Нали са мъже...

Общи условия

Активация на акаунт