Добре, разводних темата. Коригирам се.
- Публикувана: 15 ян. 2018, 10:22 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2018, 12:01 ч.
Ограничителна заповед за луд роднина
Темата малко надцакване стана, авторката никаква не се явява.
Напълно споделям това мнение.
Не мога да схвана защо някои потребители упорито използват израза "да захвърли баща си". Никого не се канят да захвърлят. Дори в специализиран дом да му намерят място, имат избор и не е казано, че ще изберат най-мизерния коптор. Фактът, че авторката иска този човек да не е под техния покрив е напълно логичен. Не виждам кой би искал при това положение. Днес четох в новините за един такъв психично болен, май в Перник беше. Подпалил апартамента си и само бързата реакция на комшиите е помогнала да не изпепели целия вход.
Снахата била споменавала броя жилища. Ще ги споменава я. Щото жилищна площ има достатъчно за да бъдат настанени всички самостоятелно, а не зорлем да се бутат по един покрив.
Като имало желание, начин се намирал. Така е. Но тук у жената не виждам да има желание. И никак не мога да я обвинявам. Има дете, което да гледа. Задължения към този човек имат основно двамата сина.
Снахата била споменавала броя жилища. Ще ги споменава я. Щото жилищна площ има достатъчно за да бъдат настанени всички самостоятелно, а не зорлем да се бутат по един покрив.
Като имало желание, начин се намирал. Така е. Но тук у жената не виждам да има желание. И никак не мога да я обвинявам. Има дете, което да гледа. Задължения към този човек имат основно двамата сина.
Напълно споделям това мнение.
Преди време аз правих едни изследвания с възрастни хора в държавен дом в столичен квартал и ходих доста пъти там. Това, което беше "ужас" е само помещението за лежащо болни, защото има само по една сестра и една санитарка на смяна и просто не се смогва за толкова много хора, постоянно се сменят памперси и постоянно е смрад. Имаше и случай там на вързан дядо с каиши за леглото, защото беше с Алцхаймер и беше много агресивен, опасен и себе си, и за околните. Друго нищо ужасно не видях. Извън това обаче, другите възрастни са настанени във вили, по двама обикновено в стая, стаята е най-стандартна, обзаведена с всичко необходимо. Свиждане с близките може постоянно за който иска. На свободен режим са. Тези, които са здрави и са на крак, някои от тях си излизат в града през деня и вечер се прибират. Болните с деменция, не излизат извън двора на дома, гледат ги да не се загубят. Между виличките си разкопават градинки с цветя, имат пейки и седят навън при хубаво време, говорят си. Целодневно има лекар, сестри, медицински грижи и социална работничка. Свободни места в дома няма, има огромен списък с чакащи за постъпване. Ако не се лъжа, таксата тогава беше 70-80% от пенсията, което покриваше всичко, сега към момента не знам как е.
В частните домове условията обикновено са хотелски, моя близка настани майка си там и беше доволна, защото бабата у тях беше подпалила кухнята, тръгнал пожар нагоре по етажите и съседите после я осъдиха да възстанови щетите. Болни с деменция, с Алцхаймер и тем подобни не са за домашно отглеждане.
В частните домове като условия е прилично, но е скъпо и то доста. Сумата е от порядъка на 1000лв месечно, а и повече на някои места. В таксата влизат само грижите и престоят, лекарства и памперси отделно се плащат. Някой ми беше разказвал за дом с 650лв такса, но не помня къде беше.
Работила съм преди време социална работа и имахме случай, когато дементна баба, изпусната за миг от погледа на дъщеря си, беше стоварила тухлата, която натопляла на печката и с която си греела краката в леглото /!/ върху главата на 3-годишното спящо дете. Уж била видяла змия на възглавницата на детето и да я убие, че да не го ухапе. Детето оцеля, но имаше сериозни проблеми с паметтта, говора и с равновесието после. Така че .... такива болни не са за в къщи, кой каквото и да си говори, защото е опасно.
На мястото на авторката бих си взела детето и бих изчезнала с 200 от там.
В частните домове условията обикновено са хотелски, моя близка настани майка си там и беше доволна, защото бабата у тях беше подпалила кухнята, тръгнал пожар нагоре по етажите и съседите после я осъдиха да възстанови щетите. Болни с деменция, с Алцхаймер и тем подобни не са за домашно отглеждане.
В частните домове като условия е прилично, но е скъпо и то доста. Сумата е от порядъка на 1000лв месечно, а и повече на някои места. В таксата влизат само грижите и престоят, лекарства и памперси отделно се плащат. Някой ми беше разказвал за дом с 650лв такса, но не помня къде беше.
Работила съм преди време социална работа и имахме случай, когато дементна баба, изпусната за миг от погледа на дъщеря си, беше стоварила тухлата, която натопляла на печката и с която си греела краката в леглото /!/ върху главата на 3-годишното спящо дете. Уж била видяла змия на възглавницата на детето и да я убие, че да не го ухапе. Детето оцеля, но имаше сериозни проблеми с паметтта, говора и с равновесието после. Така че .... такива болни не са за в къщи, кой каквото и да си говори, защото е опасно.
На мястото на авторката бих си взела детето и бих изчезнала с 200 от там.
дементна баба, изпусната за миг от погледа на дъщеря си, беше стоварила тухлата, която натопляла на печката и с която си греела краката в леглото /!/ върху главата на 3-годишното спящо дете. Уж била видяла змия на възглавницата на детето и да я убие, че да не го ухапе. Детето оцеля, но имаше сериозни проблеми с паметтта, говора и с равновесието после. Така че .... такива болни не са за в къщи, кой каквото и да си говори, защото е опасно.
На мястото на авторката бих си взела детето и бих изчезнала с 200 от там.
На мястото на авторката бих си взела детето и бих изчезнала с 200 от там.
Ужас! Направо настръхнах! А детето в крайна сметка възстанови ли се?
А бабата разбра ли в някакъв проблясък какво е сторила?
Детето се пооправи, ходеше дълго време на лечение при детски невролог в ИСУЛ и при логопед после. Много лекарства пиеше, водеха го и на неврологична рехабилитация. Дълго време имаше проблеми с равновесието и залиташе, после го стабилизираха някак, но си беше на лекарства.
Бабата не е разбрала какво е направила, защото проблясъци повече не са забелязали близките и я настаниха в дом. Ама защо трябваше да стане белята, че да го направят. Но пък и да разбере бабата, какво от това, детето беше доста зле и това отвори на близките години наред ходене по болници, лекари и последващо скъпо лечение. Хората изнемогваха.
Дъщеря и беше съгласна да я настанят от самото начало, но синът и не даваше. По някаква ирония на съдбата, детето беше неговото...
Така че просто е опасно, но някои хора не са виждали лошото и не могат да го разберат.
Какво ще направиш, ако психично болен мъж, физически здрав и силен, в криза ти налети на бой и реши да те изхвърли през балкона примерно. Как една жена може да оказва съпротива на такова нещо?
Такива болни често имат халюцинации и никой не знае какво би им хрумнало да направят. Личността изчезва, този човек, когото сме познавали и обичали, вече го няма. Това е много трудно за приемане от страна на близките.
Бабата не е разбрала какво е направила, защото проблясъци повече не са забелязали близките и я настаниха в дом. Ама защо трябваше да стане белята, че да го направят. Но пък и да разбере бабата, какво от това, детето беше доста зле и това отвори на близките години наред ходене по болници, лекари и последващо скъпо лечение. Хората изнемогваха.
Дъщеря и беше съгласна да я настанят от самото начало, но синът и не даваше. По някаква ирония на съдбата, детето беше неговото...
Така че просто е опасно, но някои хора не са виждали лошото и не могат да го разберат.
Какво ще направиш, ако психично болен мъж, физически здрав и силен, в криза ти налети на бой и реши да те изхвърли през балкона примерно. Как една жена може да оказва съпротива на такова нещо?
Такива болни често имат халюцинации и никой не знае какво би им хрумнало да направят. Личността изчезва, този човек, когото сме познавали и обичали, вече го няма. Това е много трудно за приемане от страна на близките.
Ужас! Направо настръхнах! А детето в крайна сметка възстанови ли се?
А бабата разбра ли в някакъв проблясък какво е сторила?
Не, не само не разбират, а в моментите на проблясък категопично отказват да повярват, че те са го направили.
И да- виждат змии и какви ли не страхотии.
В началото се опитват да повярват, че всичко е във въображението им, но постепенно ги обсебва и става тахната действителност.
Не знаеш какво ще изхвърлят през прозореца, не знаеш дали няма да реши, че си враг с нож в ръка, дошъл да го убиеш и нищо не е в състояние да го накара да те разпознае.
С една дума- от един момент нататък, никой- болният също, не е в безопасност и нищо не е в безопасност.
Ужас! Направо настръхнах! А детето в крайна сметка възстанови ли се?
А бабата разбра ли в някакъв проблясък какво е сторила?
Не, не само не разбират, а в моментите на проблясък категопично отказват да повярват, че те са го направили.
И да- виждат змии и какви ли не страхотии.
В началото се опитват да повярват, че всичко е във въображението им, но постепенно ги обсебва и става тахната действителност.
Не знаеш какво ще изхвърлят през прозореца, не знаеш дали няма да реши, че си враг с нож в ръка, дошъл да го убиеш и нищо не е в състояние да го накара да те разпознае.
С една дума- от един момент нататък, никой- болният също, не е в безопасност и нищо не е в безопасност.
Добре де, вместо да дъвчем едно и също и да преливаме от пусто в празно, не е ли по-добре да се опитаме да направим темата полезна? Все пак никой от нас не е застрахован, че няма да изпадне в същото положение. Било самият той, било негови близки.
Ето, има няколко полезни поста, в които се обяснява какво може да се направи в такава ситуация, какви са опциите и стъпките за действие.
Давайте поне координати на домове, в които могат да бъдат настанени хората с такива заболявания (защото това е заболяване, не е каприз на стария човек или нарочно вгорчаване живота на младите – ей-така, да им е гадно). Дано на никого тук да не му се налага, но ако се наложи, да се знае къде и как може да се потърси помощ.
Ето, има няколко полезни поста, в които се обяснява какво може да се направи в такава ситуация, какви са опциите и стъпките за действие.
Давайте поне координати на домове, в които могат да бъдат настанени хората с такива заболявания (защото това е заболяване, не е каприз на стария човек или нарочно вгорчаване живота на младите – ей-така, да им е гадно). Дано на никого тук да не му се налага, но ако се наложи, да се знае къде и как може да се потърси помощ.
Скрит текст:
А ако случайно на темата се натъкне някой, когото го бодат парите и се чуди в какво да ги вложи... Ето му бизнес идея – да отвори домове и клиники за психичноболни пациенти, при това гарантирано няма да остане без клиенти, защото броят на хората с психични заболявания расте, а и болестите не са от тези, от които можеш да се излекуваш. Можеш само да се поддържаш, докато си жив.
Тук, в едно село на десетина км от Варна, един човек дарява половината от парцела си, около декар и половина, ако правилно помня прочетеното. За построяване на хоспис за възрастни, болни хора. Единственото му условие е да има две стаи за хора, които не могат да си позволят таксата и те да се настаняват безплатно.
Не е изненадващо, че от страна на държавата няма капка интерес. Засега няма интерес и от частници. Само няколко, които разбира се искат да строят жилищна сграда.
Не е изненадващо, че от страна на държавата няма капка интерес. Засега няма интерес и от частници. Само няколко, които разбира се искат да строят жилищна сграда.
Добре де, вместо да дъвчем едно и също и да преливаме от пусто в празно, не е ли по-добре да се опитаме да направим темата полезна? Все пак никой от нас не е застрахован, че няма да изпадне в същото положение. Било самият той, било негови близки.
Ето, има няколко полезни поста, в които се обяснява какво може да се направи в такава ситуация, какви са опциите и стъпките за действие.
Давайте поне координати на домове, в които могат да бъдат настанени хората с такива заболявания (защото това е заболяване, не е каприз на стария човек или нарочно вгорчаване живота на младите – ей-така, да им е гадно). Дано на никого тук да не му се налага, но ако се наложи, да се знае къде и как може да се потърси помощ.
Ето, има няколко полезни поста, в които се обяснява какво може да се направи в такава ситуация, какви са опциите и стъпките за действие.
Давайте поне координати на домове, в които могат да бъдат настанени хората с такива заболявания (защото това е заболяване, не е каприз на стария човек или нарочно вгорчаване живота на младите – ей-така, да им е гадно). Дано на никого тук да не му се налага, но ако се наложи, да се знае къде и как може да се потърси помощ.
Скрит текст:
А ако случайно на темата се натъкне някой, когото го бодат парите и се чуди в какво да ги вложи... Ето му бизнес идея – да отвори домове и клиники за психичноболни пациенти, при това гарантирано няма да остане без клиенти, защото броят на хората с психични заболявания расте, а и болестите не са от тези, от които можеш да се излекуваш. Можеш само да се поддържаш, докато си жив.
Те стъпките не са кой знае колко- през личния лекар с направление при специалист им се поставя диагнозата и се изписват хапчетата.
После започва отглеждането, което с всеки изминал ден е по- трудно и мъчително.
Обикновено хосписите са за крайната фаза- някъде месец максимум е от постъпването до отпътуването.
Едни 1000 лева трябват на месец.
Проблемът е преди това- Алхаймер докарва човека до състояние " зеленчук" за 5 години.
Интересното е, че с напредването на болестта, организмът чисто физически става по- здрав, показатели като кръвно се нормализират.
Характерът се влошава прогресивно и често не можеш да разбереш дали болестта " говори" или проклетията.
Трябва непрекъснат надзор- да имаш очи и на гърба си.
Трябват железни нерви.
Не го пожелавам на никого, а да държиш дете в тази обстановка, е престъпление.
Според моят опит, настаняването в държавните домове е мисия невъзможна, питала съм преди покрай работата ми, казвали са ми, че чрез някакво дарение за дома би могло евентуално /каквото и да значи това, не знам/. За около София е сложно, но ако се провери в други, по-малки градове, може и да се открие възможност.
За частните - не е проблем, ама доста пари трябват, при това ежемесечно, около 1000лв приблизително.
Сега се сетих, че миналата година в ИСУЛ беше внесена като проект програма за работа с такива болни - лечение, изследвания, не знам със сигурност какво точно включва, но може да се попита в неврологията им там дали вече е действаща. И ако може на някой да му е полезно
https://alzheimer-bg.org/alzheimers/houses/
За частните - не е проблем, ама доста пари трябват, при това ежемесечно, около 1000лв приблизително.
Сега се сетих, че миналата година в ИСУЛ беше внесена като проект програма за работа с такива болни - лечение, изследвания, не знам със сигурност какво точно включва, но може да се попита в неврологията им там дали вече е действаща. И ако може на някой да му е полезно
https://alzheimer-bg.org/alzheimers/houses/
Според моят опит, настаняването в държавните домове е мисия невъзможна, питала съм преди покрай работата ми, казвали са ми, че чрез някакво дарение за дома би могло евентуално /каквото и да значи това, не знам/.
Държавните са субсидирани, обаче лицето ще плаща
Цитат
Такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, настанено в специализирана институция, заплащат лицата, които:
1. имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.;
2. имат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане;
3. са прехвърлили жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;
4. са прехвърлили чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години.
1. имат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.;
2. имат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане;
3. са прехвърлили жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години;
4. са прехвърлили чрез договор за дарение собствеността върху жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях през последните 5 години.
Въз основа на това, то тази такса се доближава на тази в частен дом.
За да се възползва от държавно субсидиране(70%-80%), то възрастният трябва да има само пенсия.
(никакви имоти и т.н.)