Така е. Но ето аз не мога да си представя да се грижа лично за човек в такова състояние. Бих работила или продала нещо, за да има средства, а грижите да поеме някой друг.
- Публикувана: 15 ян. 2018, 10:22 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2018, 12:01 ч.
Ограничителна заповед за луд роднина
Човек с Алцхаймер не сме гледали,гледали сме с деменция.Дядо ми имаше кризи,при които буйстваше,но не се отказахме,колкото и да е било трудно.Относно наследниците,нали след време братята ще бъдат попритиснати от жените си да си иска дела при делбата на наследството.Тогава защо трябва да ги делим?
Стига с тия наследства!
Говорим за определена болест, която от един момент нататък не дава възможност да гледаш болния вкъщи, защото нито имаш квалификацията, нито възможността да го обезопасиш, че и да си на 24 часово дежурство.
Гледали сте човек с деменция 4 души, двама от които лекари, което няма нищо общо с възможностите на редовия българин.
И да, нямаш идея какво е Алцхаймер.
Хайде стига с нападките.Изразих мнението си,че не е морално да натириш баща си,който цял живот е можел да те гледа,да те издържа,възпитава и изучи,защото е болен.Това си е моето мнение и не го натрапвам на никого.За мен не е морално да зарежеш някого,който има нужда от помощ,защото ми нарушава спокойствието или така е по-лесно.Такива ценности са ми предали моето семейство.Също са ми предали,че съпрузите трябва да се подкрепят в доброто и лошото,а не при първата трудност да си биеш камшика и да кажеш "Развеждам се".
Обърнах внимание на наследствата,защото явно това е основното,за което авторката на темата пише:колко апартамента има бащата,в какво жилище живее брата,колко процента на кого се падат,как при евентуален развод за колко време никой не можел да я мръдне от там.
Свят шарен и мнения различни.Да седнат 2 или 4 да се разберат какво да правят.Проблема няма да се реши,нито като се разведат,нито авторката да поставя ултиматума "Или аз,или баща ти".
Обърнах внимание на наследствата,защото явно това е основното,за което авторката на темата пише:колко апартамента има бащата,в какво жилище живее брата,колко процента на кого се падат,как при евентуален развод за колко време никой не можел да я мръдне от там.
Свят шарен и мнения различни.Да седнат 2 или 4 да се разберат какво да правят.Проблема няма да се реши,нито като се разведат,нито авторката да поставя ултиматума "Или аз,или баща ти".
Като живяла от 1-ри до 9-ти клас с шантава баба, която пращеше от физическо здраве, мога да кажа, че едно е да живее/гледаш човек с деменция или човек със заболяване 1-2 години, друго е това да е 9-10 години.
Моята баба не палеше пердета и не беше физически агресивна, но имаше достатъчно голям репертоар.
Обстановката у нас беше доста често луда, родителите ми бяха изнервени на макс. Съответно им се отрази на отношенията.
Моята баба не палеше пердета и не беше физически агресивна, но имаше достатъчно голям репертоар.
Обстановката у нас беше доста често луда, родителите ми бяха изнервени на макс. Съответно им се отрази на отношенията.
Аниш,не размахвам поучително пръстче на чужд гръб.Казваш 5 човека сме го гледали,ами да седнахме и се разбрахме кой кога може,защото аз по това време бях студентка в друг град,мъжа ми на 24 часови през ден,родителите ми лекари в бърза помощ,даващи 12 часови дежурства,баба ми- онкоболна от рак на гърдата в ремисия,с отрязана гърда и прекъснат лимфен поток в едната ръка,не можеща да повдигне нещо по-тежко от килограм.
Свекъра го гледах сама заедно с детето,защото и свекърва ми и мъжа ми бяха на работа,а зълвата каза,че не може.
Когато има желание има и начин,другото са просто оправдания.
Свекъра го гледах сама заедно с детето,защото и свекърва ми и мъжа ми бяха на работа,а зълвата каза,че не може.
Когато има желание има и начин,другото са просто оправдания.
Скрит текст:
Затова единствения ми съвет към авторката е да приобщят брата към грижите още сега. Защото после я чака ад. И не е като да не съм минала (първия път с баща ми - рак, уростоми, обгрижване на легло и изводите от корема му, декубитуси по петите и глезените, загуба на мускулен тонус и свиване в ембрионална поза в последния етап) през това. А в момента си стоя в къщи от юли месец насам и не поемам нов активен договор, за да гледам свекъра си, който е с деменция. В агресивния си период една нощ се опита да души свекървата (лека и пръст), опита да сече кабелите за електрозахранване на къщата им, защото задушавали лозата, а какви ги говореше/обиждаше на съседите им и роднините не ми се пише направо. Мъжът ми направо в земята си умираше от срам и притеснения, защото бяха решили да крият за болестта му. Обаче юни месец свеки я отнесе инсулт - бързо и милостиво. Той е един син и първоначално през деня аз го гледах в тяхната къща, а той оставаше да спи за през нощта. Видя се че така не става, взехме го при нас и го настанихме временно в хола, докато подготвим ергенския апартамент - две стаи, бокс, баня/тоалетна - всичко на първия етаж, защото не може да качва стълби, а и изхода е към задния двор с градината, където няма как да свърши някоя поразия. Един месец отиде в поставяне на нова дограма, гипс картон на тавана и стените, осветление с лунички, скрити контакти, арки вместо врати, теракот, ламинат, пълно обзавеждане на бокс, изцяло нов санитарен възел - като почнеш от смяна на водопроводна инсталация, нови плочки, душ, тоалетна, бойлер, прекарване на топла вода до бокса. През този месец свекърът се влоши още повече, психиатърът каза, че е най-вероятно заради загубата на жена му, холът ми заприлича на... Да кажем просто започна да се изпуска и да се опитва поврежда (според него ги оправял) различни неща. Сложихме му памперсни гащи (и там беше еднин проблем, докато ги приеме) . Халюцинираше. Един ден ме нападна с нож. Не зная кога го е взел, но си го размахваше на дивана и твърдеше, че е негов. Поисках да ми го даде - отказа.Твърдеше, че има лоши хора и че трябва ги убие. Разпозна ме като една от тях. Замахна. Дъщеря ми спеше в другата стая (ваканция, спи се до късно), но дойде да види какво става. Казах и да се обади на баща си и да го повика веднага, докато аз се оправя с дядо й и го приклещих на дивана за да не направи някоя беля . После я беше страх да остава сама с дядо си в една стая и поиска да и дам ключа за нейната стая за да заключва през нощта. Последва експресно ходене при личния му лекар, ново направление за психиатър, нови лекарства, настаняване в почти готовия апартамент (само някои мебели още не бяха дошли). При него деменцията прогресира много бързо, загуби координация, страх го е да ходи, защото пада, залежа се с всички последствия от това. Не може да се храни сам, не ни разпознава, няма усещане за време. Не разпознава сина си, внучката си, аз за него съм или докторката, или чистачката, или колежка на сина му. Друг път ме бърка със свекървата. Мечтая си да има и трети човек, не само аз и съпругът ми, който да помага от време на време в обгрижването и за предпочитане да е с медицинско образование, а не с обща биология като мен.
Самият факт, че имаш двама лекари в семейството, е предостатъчен да ти кажа да не се правиш на морална.... Те имат достъп до каквито си искат лекарства, разни изнудвачи не са се свенили да ми го демонстрират, докато потриват трите пръста, имат обучението дори само да гледат рани, които са достатъчно дълбоки, че са напъхаш цял грейфрут вътре, а щом са 5 човека, както агент каза, не е толкова сложно да вдигнеш някой, особено ако се съпротивлява. Лекарите в болниците изхвърлят хората на ръцете на необучени, нищо не подозиращи близки, които нямат престава от третиране на рани, на психози и халюцинации, от подходи за укротяване. По-добре е в дом със специалисти, които са учили медицински грижи, отколкото на хора, които идея си нямат и трябва да търпят ужаси. Единствено парите са пречка, това е скъпа услуга.
Да,така е скъпа услуга е.Гледането в къщи не е за всеки,трябват здрави нерви,адекватност и отдаденост.Относно лекарствата за деменция-изписват се със зелена рецепта от лекуващия психиатър,така че не всеки лекар има досег до тях.Относно раните,освен от залежаване не знам други,но при редовна хигиена не се получават.
Да поясня големия ми син беше на 4 месеца,когато дядо ми почина,така че не е имал досег с дядо ми.Относно баба ми,тя беше върлия противник да изостави баща си на чужди хора.Ние пък решихме да я подкрепим в това ѝ решение и 10 години си го гледахме дружно.Последните 2 години ме замести мъжа ми през по-голямата част.Тогава и физическия труд се увеличи,защото кризите зачестиха и постоянно трябваше да има мъж при него,освен вечер,когато го седирахме.Имало е случаи,в които ме бъркаше с майка си,после с дни се държи нормално.
Да поясня големия ми син беше на 4 месеца,когато дядо ми почина,така че не е имал досег с дядо ми.Относно баба ми,тя беше върлия противник да изостави баща си на чужди хора.Ние пък решихме да я подкрепим в това ѝ решение и 10 години си го гледахме дружно.Последните 2 години ме замести мъжа ми през по-голямата част.Тогава и физическия труд се увеличи,защото кризите зачестиха и постоянно трябваше да има мъж при него,освен вечер,когато го седирахме.Имало е случаи,в които ме бъркаше с майка си,после с дни се държи нормално.
Свекърът е болен и се държи зле.Дали е луд не знам.Но човека си е в къщата.
Половината апартамент е негов,една част има единия му син,а съпруга на авторката има също само една малка част.Тоест апартамента е на тримата-свекъра и двамата му сина,а тя си мисли,че е семейното и жилище.Ами не е.
Тя казва,че няма къде да отиде,родителите и не могат да я приберат,на квартира не може да излезе.
Съветвам я да не бърза да се развежда ,защото не само, че може да остане на улицата,а и мъжа и може да иска родителските права над детето.
Аз на мястото на мъжа и също не бих изхвърлила баща си.
Половината апартамент е негов,една част има единия му син,а съпруга на авторката има също само една малка част.Тоест апартамента е на тримата-свекъра и двамата му сина,а тя си мисли,че е семейното и жилище.Ами не е.
Тя казва,че няма къде да отиде,родителите и не могат да я приберат,на квартира не може да излезе.
Съветвам я да не бърза да се развежда ,защото не само, че може да остане на улицата,а и мъжа и може да иска родителските права над детето.
Аз на мястото на мъжа и също не бих изхвърлила баща си.
И като сложиш 2-ма души, които гледат дементен и ходят на работа... въобще картинката е един път.
Наистина трябват специални места за такива хора, където се полага адекватна и достъпна грижа.
Сещам се за една ситуация - стоим с баба ми у нас, че родителите ми са на работа. На вратата се звъни и баба ми рипва и отваря. Навън се оказва някакъв, който иска да влезе у нас, обаче бабето застанала на вратата. Аз на около 10-на години стоя вътре и ми настръхва всичко като ги чувам как си говорят. Тогава нямаше мобилни телефони, въобще картинка.
Добре, че баба ми беше достатчно проклета и явно е имала някакъв светъл момент, та се разкреща - Помощ, помощ.
Съседите излязоха и онзи се разкара.
А аз бях дресирана да не отварям на никого.
Наистина трябват специални места за такива хора, където се полага адекватна и достъпна грижа.
Сещам се за една ситуация - стоим с баба ми у нас, че родителите ми са на работа. На вратата се звъни и баба ми рипва и отваря. Навън се оказва някакъв, който иска да влезе у нас, обаче бабето застанала на вратата. Аз на около 10-на години стоя вътре и ми настръхва всичко като ги чувам как си говорят. Тогава нямаше мобилни телефони, въобще картинка.
Добре, че баба ми беше достатчно проклета и явно е имала някакъв светъл момент, та се разкреща - Помощ, помощ.
Съседите излязоха и онзи се разкара.
А аз бях дресирана да не отварям на никого.
Да,така е скъпа услуга е.Гледането в къщи не е за всеки,трябват здрави нерви,адекватност и отдаденост.Относно лекарствата за деменция-изписват се със зелена рецепта от лекуващия психиатър,така че не всеки лекар има досег до тях.Относно раните,освен от залежаване не знам други,но при редовна хигиена не се получават.
И за последно да напиша,защото имам работа и не знам кога ще мога да се включа.Нека да седнат и да се разберат спокойно какво ще правят.Да намерят кое е най-доброто решение за тях.Ако го гледат вкъщи ще се грижат ли всички за него(под всички се има предвид двамата му сина с подкрепата на половинките им),ако знаят,че не могат да се справят да му наемат гледачка или да го настанят в болница.
Моралното и правилното за един не не нормално и правилно за друг.Те обаче трябва да си вземат решението заедно.
Моралното и правилното за един не не нормално и правилно за друг.Те обаче трябва да си вземат решението заедно.
Не мога да схвана защо някои потребители упорито използват израза "да захвърли баща си". Никого не се канят да захвърлят. Дори в специализиран дом да му намерят място, имат избор и не е казано, че ще изберат най-мизерния коптор. Фактът, че авторката иска този човек да не е под техния покрив е напълно логичен. Не виждам кой би искал при това положение. Днес четох в новините за един такъв психично болен, май в Перник беше. Подпалил апартамента си и само бързата реакция на комшиите е помогнала да не изпепели целия вход.
Снахата била споменавала броя жилища. Ще ги споменава я. Щото жилищна площ има достатъчно за да бъдат настанени всички самостоятелно, а не зорлем да се бутат по един покрив.
Като имало желание, начин се намирал. Така е. Но тук у жената не виждам да има желание. И никак не мога да я обвинявам. Има дете, което да гледа. Задължения към този човек имат основно двамата сина.
Снахата била споменавала броя жилища. Ще ги споменава я. Щото жилищна площ има достатъчно за да бъдат настанени всички самостоятелно, а не зорлем да се бутат по един покрив.
Като имало желание, начин се намирал. Така е. Но тук у жената не виждам да има желание. И никак не мога да я обвинявам. Има дете, което да гледа. Задължения към този човек имат основно двамата сина.