Гневът на отхвърлената снаха

Аз си се преструвам, защото знам, че така ги дразня. Като се ядосваш на простаци само удоволствие им носиш.

Никога не съм се тревожила какво си мислят други хора, особено, ако не сме си близки, ако ще да са и родителите на мъжа ми - все тая! Близки са хората по душа и отношение, а не по задължение!

Тази тема, колкото и да е конкретна, е част от живота, а понякога и от ежедневието ни. Поставете се в седната ситуация: на работата имам конфликт с колежка от моята стая. Какво следва от това? Да напусна веднага, защото не искам да дишам един въздух с нея? Да влизам сутрин без да кажа "Добър ден " на всички, само защото и тя е в стаята? Сигурно има и още начини да покажа че ми е омразна. Но какво ще покажа с такова поведение и на кого ? / Не се питам "какво ще спечеля"./ Ще загубя и тези, които са били на моя страна в самия конфликт. Ще се самоизяждам в мислите си , защото "съм права, но съм нещастна". Ще тровя близките си в къщи /дано да ги има/, споделяйки с тях ежедневието си. Ако са мама и тате-ок, но ако е съпруг или деца-ще им писне. Сигурно има и други негативи. И пак опираме до това как да се държим, че да се чувстваме удобно в кожата си, и да живеем добре с най-бизките си хора.

С колеги не съм стигала чак до непоносимост.  Може би, защото не съм била никога отдадена на работата, колкото на семейството.
В смисъл, дори да е имало дразнители и кофти ситуации, всичко е свършвало дотам без много драми.

Някой път просто не може да се търпи положението в работата, ако не се разбираш с колега/колежка. Всичко е някак въпрос на напасване и адаптиране, компромиси. Спомням си за един случай на позната, на която колегата й все й дишал във врата заради повишение и се опитвал всячески да я злепостави, за да може да издигнат него. Ами не издържа момичето и напусна. Дотам се беше докарал онзи, че ходил и я следил къде и с кого има бизнес срещи, чукал по стъклата (залите били остъклени) и й правел някакви недвусмислени знаци. Като сядали на общи срещи, винаги избирал място до нея и с крака си почуквал нейния стол отдолу, докато говорела или търкал с ръка гърба на седалката й.

Ако някои от хората, с които работиш, не са добре психически, като въпросния индивид, ако ще хиляди да получаваш, не би останала. Все пак това са осем часа на ден, пет дни в седмицата. Никоя работа не си заслужава тоя тормоз. А най-трудно е да започнеш борба с такива или да търсиш подкрепа от HR. Накрая теб ще изкарат виновна или ще ти кажат, че не можеш да се справяш. Има и такива, които търпят поради една или друга причина.

Спомням си преди години работех в една фирма, екипът беше основно от жени. Две от тях непрекъснато крояха някакви интриги, злословеха, измисляха какво ли не, ако набележеха друга/и жена/и от екипа. Ами не се работи така. Имам чувството, че идваха на работа само за това. Имаше случаи на напуснали заради тях. HR нищо не направи. В такива ситуации обикновено явно оставят служителите да се оправят сами. Наскоро се поинтересувах какво е станало с тях, ами в същата фирма са си, а отделът им имал голямо текучество...Тоест решение от страна на HR - никакво.

На сегашната работа имаме един индивид - изживява се за шеф, въпреки че имаме вече. Бюрото и столът му така са поставени, че ако си остави стола по-далече от бюрото и пречи на останалите да минават. Редовно го оставяше така, че да пречи и всички знаехме, че е нарочно. Накрая един колега така му застопори стола под бюрото, където му беше мястото, когато не седеше на него, че онзи едвам успя да го изкара оттам. Но явно схвана намека и се научи да си прибира стола.

Ето, чудесно.
Аз само дадох един пример, защото животът ни раздава едни предизвикателства /понякога като на ролетка /, а в същото време действието се развива толкова бързо, че като минат повече години си казваме " защо е било всичко това, похабих нерви, притеснявах близки хора, изгубих още по-близки . Та, за борбата ми е приказката, за целта, за приоритетите, за адаптацията, за гъвкавостта и за оцеляването.

Ти нали не си се женила за тях? Нито очакваш от тях да те хранят, едва ли и те го очакват от теб - намери си друго хоби и друго, което да ти заема мисълта. На света има, грубо казано, къде 7 милиарда хора, които те пренебрегват и може би голяма част от тях никак не биха те харесали, ако знаеха за съществуването ти - и сега какво, ще почнеш а разплиташ чорап след чорап ли? Ами ако мъжът ти имаше приятел, когото не харесваш, какво - щеше да се втурнеш да му се харесваш ли? Ами ако имаше хоби, което не разбираш и не те влече? Ако, примерно, дялкаше фигурки, а ти чук от длето не различаваш, какво - щеше да се заровиш в изучавне на дърворезба и да си издялкаш пръстите, само и само да участваш? Изобщо, защо ти е нужно да търсиш нечие одобрение, за да имаш самочувствие? Ако сама не можеш да преодолееш проблема - който, забележи, е твой - не техен, не и негов - най-добре е да потърсиш помощ от психолог, който да ти опмогне да намериш корена му, преди да си си съсипала живота - и неговия, впрочем... Но първо се опитай сама да се настроиш на друга вълна. Да приемеш фактът, че те са просто една малка част от населението на Планетата, с която нямаш нищо общо.

Ня мен ми се струва, че най-голямия проблем на авторката е, че им се пращат пари редовно, пък те не я отразяват. Права си е жената да се дразни, но манталитет няма как да промениш. Ако съм на нейното място (но не съм, така че не мога да съм категорична), щях да притисна мъжа си и да го карам да избира. При все, че имаме 2 деца, да се пращат редовно  пари от семейния бюджет за глупости, не е нормално.

Абсолютно. И може би това е една от причините тя да се дразни на игнора им. 

Не им изпраща пари, а скъпи подаръци.Не всеки месец,  2-3 пъти годишно, но и това ме дразни. При тях символични жестове от сорта на бонбони, не вървят )) Защо да не отидем на екскурзия например, вместо да обрудваме родата с маркови дрешки....

Не ми се влиза в магазин заедно с мъжа ми. Разглеждам неща за децата ни, той задължително коментира, че горките му племенници нямат еди какво си. Купувам си аз нещо, задължително споменава колко би се радвала сестра му на същото.

Стигнах до там,че вече не искам да купувам нищо нито за мен,нито за децата. Чувствам се виновна,че ние имаме еди какво си, а родата няма същото ( въпреки, че винаги са изтупани по последна мода,само скимтят).

Няма как са се спре това,защото мъжът ми дълбоко вярва, че е длъжен.  Не помагат нито разговори, нито скандали. Просто наистина съм безсилна.
Затова и не се получава да ги игнорирам,на думи е лесно. Нямам отношения с тях,ок, но докато смучат подаръци няма как да ги игнорирам.

Това си е твоя мъж и промяна няма да има. Не си ли го приела за толкова години?

Хора, незнам дали има смисъл да коментираме повече. Аз назад писах че мъжа е виновен, после съжалих, не защото не вярвам в собствените си думи. Ама човека не е българин, имат деца, от 15 сет години са заедно. Тази дискусия освен да вгорчи още повече живота на жената, незнам какво друго би станало.
Тъпо е заради форума да вдига скандали и да се развежда. Разберете.
Сириец е , и за него се е омъжила. Приела го е. Роднините му са кофти и кофти порядки имат, ама това е.
Моите също са кофти , хем са българи
Приемаш момиче поне донякъде, ограничаваш контактите с интернет роднините до любезен поздрав, говориш с мъжа си ( кротко ) че нямате пари за мн подаръци и т.н. и толкова. Тя трудно ще направи от сириеца друг човек.
Мислиш ли че той би бил щастлив да престане контакти с родата си?????   Ами няма. Можеш ли да искаш това от него - НЕ МОЖЕШ, НЯМАШ ПРАВО !!!!!! Това е 100% ясно, нито бабите и лелите от Сирия ще станат други хора.

Гледай мир да има у дома, децата ти да са щастливи, с женска дипломация и хитрост се постигат чудеса, повярвай ми, лично изпробвано !!!

Тази вина обаче е насадена от мъжа. Именно от него зависи как ще се чувства жена му. Вярно, че е по-лесно гневът да се насочи към роднините му, вместо да се признае, че източникът на проблемите е именно мъжа, но освен неудовлетвореност, друго няма да се постигне, ако не се игнорират роднините и не се насочи вниманието към първоизточника на проблема- мъжа и неговото поведение.

Yangdze, разбира се, че е тъпо да вдига скандали и да се развежда. Но може да преосмисли собствените си възприятия и поведение. Един игнор на родата и една добра дипломация с мъжа правят чудеса. Ако това е целта, разбира се. Ако целта е да натрие носа на родата, тогава ще си остане с нервенето.

Не е само до парите. Съгласете се, че неговите разговори всеки ден с тях и споменаването им на всяка втора дума хич не помагат. И това години наред. Значи, ако тоя мъж ще ходи с мен по магазините и на всяка покупка за мен и детето ще ми дудне как те нямали и колко искали същите неща, не знам дали ще го издържа. Още на втория път ще му отпоря един зад врата и напук ще тръгна да си купувам каквото ми душа иска и да го демонстрирам по скайпа. Не че е печелившо поведение ама то май такова тук няма.

Ясно е, че няма да тръгне да се развежда жената. Доста години са си заедно, явно положението е все същото. Поне да изпусне парата тука, все е нещо.

Все едно е. За тези подаръци са давани пари.
Нямам проблем да да дам повече пари за подарък на някой. Но подаръците не се правят на сила, а с желание, защото държиш на даден човек и искаш да го зарадваш.
Когато мъжът ти каже, че "горките" му племенници нямали еди какво си, ти му кажи, че тези деца си имат родители и роднини. И че не си длъжна когато купуваш нещо за собствените си деца, да купуваш същото за някакви деца на които очите не си виждала.
За съжаление така си го научила.