Гневът на отхвърлената снаха

  • 39 795
  • 368
  •   1
Отговори
  • Мнения: 101
Здравейте, проблемът ми е обширен,но се надявам да получа адекватни съвети. От години се опитвам тса се справя  със ситуацията,но безуспешно. Определено бъркам някъде и съм в задънена улицата.
В мен се борят едновременно желаното да бъда обичана и приета от свекърите, а в същото време и обида натрупана с годините и неспособност да забравя и простя.
С мъжът ми имаме почти 15 годишна връзка, от различни култури сме и това играе съществена роля.
Семейството му се надяваше, че в един момент той ще ме изостави и върне при тях. Но той взе че се ожени за мен и създадохме деца. Той мислеше, че роднините му ще ме приемат с времето,  аз също се надявах.  Живеем в различни държави и не сме се виждали, но все пак това е ерата на Интернет общуването.....
Винаги съм им пращала подаръци, опитвах се да създадам връзка със сестрите му,но не се получи. Мъжът ми е "лудо влюбен"  в тях и е склонен да ги оправдава,дори когато фактите са красноречиви. Доста пъти той им представи проблема и директно им каза " Намерете начин да осъществите контакт с жена ми, тя се участва, че е нежелана и отхвърлена". Те отговарят, че нямат време, нямат настроение ( в продължение на 7-8 години да не намериш няколко минути време е абсурдно оправдание).  Горят често с мъжа ми и се държат така сякаш, той не е семеен въобще, сякаш не съществува никаква негова съпруга. А в същото време аз седя до рамото му. Чувството е ужасно.  Чувствам се все едно съм най-пропдналата жена на света,мръсна,долна,позорна.
Мъжът ми твърди, че се е получило недоразумение поради различните култури.  Но всъщност макар и различни културите ни не са чак толкова далечни, а и има ценности, които са еднакви за целия човешки род,  без оглед на народност, култура или религия.
Не искам да кажа,че техните са чудовища. Знам, че се държат добре и помагат на бедни, не правят зло никому, ползват се с добро име в тяхното общество. Но защо към мен не проявиха човечност!?  Та аз съм майката на внуците им, години наред съм опора на сина им. Очаквах поне малко внимание от тяхна страна, а получих хладно пренебрежение.
С времето търпението и надеждата, че ще се променят изчезнаха и се появиха ярост и гняв. Негодувание, че ме отблъснаха без причина. Мъжът ми каза да си затварям очите и да очаквам добро ( той прави така и живее,но аз не мога повече). Той твърди, че те се държат така от простотия, а не защото не ме искат.
Но по дяволите,  десетки пъти той ги е молил да ми обърнат внимание и е обяснявал как се чувствам.
Доста пъти лично аз говорих с техните, мислех, че ако съм открита, ще ме разберат.  Една от сестрите му обеща че,ще променят отношението си. Каза, че не било нарочно, просто нямали време и настроение. Но мина цяла година,а те не само че не показаха желание за контакт с мен, а пропастта между нас стана още по- дълбока.
Виждайки дебелокожието им, доста пъти си изпуснах нервите и ги атакувах с думи. Директно ги питах,защо така с държите,  нормално ли е, че толкова години се държите все едно не съществувам. И в крайна сметка извъртяха нещата така,че да излезна скандалджийка.

Връзката с мъжът ми се разрушава.  Опитвам се вече да не мисля за тях и отношението им към мен,но след ден -два пак избухвам. Те са винаги между нас, макар да са на хиляди километри.
Мъжът ми казва, да имат грешка към теб,но забрави, затваряй си очите, какво като се държат особено. По дяволите,  не му ли обидно семейството му да се държат така,сякаш той още е ерген!  Не му ли е обидно,че веднъж когато лично той ги помоли да ми изпратят подарък, пратиха ужасна рокля с дупки и ръжда по нея!!!!  После за оправдание казаха, че роклята е хванала ръжда и се е скъсала по пътя. Дори да бе беше скъсана, изглеждаше ужасно, грозна и отвратитена,никоя от тях не носи подобен парцал, а решиха точно на мен да изпратят това нещо.Обидно е, като не искате да харчите пари за нежеланата снаха, недейте,но пожалете и моята гордост.

Последна редакция: вт, 02 яну 2018, 11:41 от bubanka

# 1
  • Мнения: 19 672
Много интересен казус. Нещо като сблъсък на култури. Ако не е тайна, каква националност са роднините на мъжа ти? Възможно е да са от нация, която има нас, българите, за цигани, помияри и подобни широко разпространени стадни мнения.
А може просто да са си проклети, да ревнуват от теб, да не те харесват като подходяща партия за роднината си (мъжа ти). Тогава е просто до семеен заговор, а не до културни различия.

Аз бих им теглила една дълга (ако са такива чак лицемери, не директно, а по техния надменен начин с липса на внимание и високомерие) и бих ги игнорирала напълно. Щом се разбираш добре с мъжа си, какво те интересуват роднините му. Да си гукат там, игнор и това е.

# 2
  • Мнения: 101
Как да се справя с гнева, с яростта?  Как да се справя с чувството за малоценност, което се породи от тяхното отношение?
Чувствам се толкова незначима,наранена

# 3
  • Мнения: 19 672
Е, те това целят с поведението си. Да се чувстваш точно по този начин и да излизаш извън релси. Събери се и не ги дарявай с емоции, с които се хранят.

# 4
  • Мнения: 101
Много интересен казус. Нещо като сблъсък на култури. Ако не е тайна, каква националност са роднините на мъжа ти? Възможно е да са от нация, която има нас, българите, за цигани, помияри и подобни широко разпространени стадни мнения.
А може просто да са си проклети, да ревнуват от теб, да не те харесват като подходяща партия за роднината си (мъжа ти). Тогава е просто до семеен заговор, а не до културни различия.

Аз бих им теглила една дълга (ако са такива чак лицемери, не директно, а по техния надменен начин с липса на внимание и високомерие) и бих ги игнорирала напълно. Щом се разбираш добре с мъжа си, какво те интересуват роднините му. Да си гукат там, игнор и това е.
Мъжът ми е сириец. Не са чак толкова различни от нас. Не мисля, че проблема е  заради културите.
Понякога, много рядко,мъжът ми признава, че забелязва отношението и мисли,че го правят, за да " не паднат по- долу от мен".
По дяволите, не знаех, че ако ми кажат Здрасти, това ще ги принизи!

Няма как да ги игнорирам,защото те са много важни за него, постоянно говори само за тях и държи да прдглътна обидата си и да се правя, че не съм засегната.

# 5
  • Мнения: 4 518
Аз бих ги поканила вкъщи, бих ги гледала като писани яйца. Нека видят колко обичаш синът им и какъв човек си. Не знам какво чудовище трябва да си за да виждаш, че дадена жена прави синът ти щастлив и да нямаш поне уважение към нея.
Не знам дали има такава възможност, но определено не бих оставила нещата така.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Добре де, за какво са ти? Видяла си, че не става. Откажи се. Пълен игнор. В крайна сметка те са там, ти си тук, никой не те кара да ги понасяш. Ти се караш сама, вкарваш се сама във филма. Казваш, че мъжът ти е до теб, обичате се, имате деца. Зачеркни ги тия хора. Насила не става. Дори той да надделее над тях, ти ще знаеш, че отношението им е наложено от него, не е искрено, лицемерие е. И няма да ти е по-добре. Извинявай, но сама си го правиш.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Гадна ситуация. Мисля, че желанието ти да те приемат е обречено . Може би , ако живеехте дори в една държава, всяка страна щеше да успее донякъде да надскочи себе си. Но така-надалеко, е по-лесно да се инатят. Ама пък това си има и добра страна. Гледате се на екрана, махваш лекичко с ръка за поздрав и след малко "отиваш да приготвиш салатата или да помогнеш на децата нещо за училище". Важно е, че тойе с теб. Сигурно е, че човекът се гърчи и се срамува от поведението им. Не му натяквай. Той е направил избора си и той е в твоя полза. Опитай се да приемеш фактите, за да не страдаш. Никой не може да е обичан от всички. Понякога и още по-близки хора ни предават, и тогава пак е гадно. Ами ако бяха на съседната врата ?

# 8
  • Мнения: 101
Е, те това целят с поведението си. Да се чувстваш точно по този начин и да излизаш извън релси. Събери се и не ги дарявай с емоции, с които се хранят.
Гадно ми е. Изкараха мен проблемна и скандалджийка,а аз наистина се опитах д изградя връзка с тях. Направих много компромиси,но не мога да се правя на ударена и че не виждам пренебрежението им към мен. Не е било един и два пъти да ме засегнат. От 15 години съм с него,за тия години, няма как да се говори за случайни недоразумения и инциденти. Мисля, че това е семейната им политика към мен.

Аз бих ги поканила вкъщи, бих ги гледала като писани яйца. Нека видят колко обичаш синът им и какъв човек си. Не знам какво чудовище трябва да си за да виждаш, че дадена жена прави синът ти щастлив и да нямаш поне уважение към нея.
Не знам дали има такава възможност, но определено не бих оставила нещата така.
Няма как да дойдат, или поне е доста трудно.  Пред него те никога не са е нарекли директно с обидни епитети, действат чрез намеци.

Последна редакция: вт, 02 яну 2018, 11:42 от bubanka

# 9
  • Мнения: 39 038
Арабите са много привързани към сестри и майка. Щом за 15 години нищо не се е променило, значи и занапред ще е така. Гледай си мъжа и децата, другото си го пускай покрай ушите. Гледай да нямаш много много контакти с тях и така.

# 10
  • Мнения: 2 039
15 години са много дълго време и вече трябва да си претръпнала.Не си създавай излишни отрицателни емоции.При смесените бракове винаги има такива търкания.Игнорирай ги категорично и даже избягвай тактично разговори за тях със съпруга си,все едно ,че не съществуват.В никакъв случай не проси внимание,това до нищо няма да доведе.Като имам предвид колко много снахи е оплакват от нежелано внимание и намеса,погледни всичко от хубавата страна.

# 11
  • Мнения: 101
Скрит текст:
Добре де, за какво са ти? Видяла си, че не става. Откажи се. Пълен игнор. В крайна сметка те са там, ти си тук, никой не те кара да ги понасяш. Ти се караш сама, вкарваш се сама във филма. Казваш, че мъжът ти е до теб, обичате се, имате деца. Зачеркни ги тия хора. Насила не става. Дори той да надделее над тях, ти ще знаеш, че отношението им е наложено от него, не е искрено, лицемерие е. И няма да ти е по-добре. Извинявай, но сама си го правиш.
Точно това ми казва самия той, майка ми също, приятелките, които знаят случая ми също.
Но не мога да се правя с чувствата си. Питам се аз ли съм най- долна, че е заслужавам едно Здрасти дори, какви ужасни кусури имам, толкова ли съм незначителна,защо мъжът ми приема тяхното отношение и.т.н
Няма как да получа отговор на терзания си и това непрекъснато търсене на отговара ме изтощава.
Просто да кажат,  държим се така,защото не си ни симпатична, не си умна,не си красива,не си добра майка и съпруга,не се обличаш модерно като нас,не носиш маска от грим на лицето си като нас и т.н  Искам да знам конкретната причина защо се държат така.

Скрит текст:
15 години са много дълго време и вече трябва да си претръпнала.Не си създавай излишни отрицателни емоции.При смесените бракове винаги има такива търкания.Игнорирай ги категорично и даже избягвай тактично разговори за тях със съпруга си,все едно ,че не съществуват.В никакъв случай не проси внимание,това до нищо няма да доведе.Като имам предвид колко много снахи е оплакват от нежелано внимание и намеса,погледни всичко от хубавата страна.
Просто се чувствам самотна, без никой. Тяхното голямо,задружно и весело семейство от една страна и самотната и нежелана АЗ от другия бряг, гледаща тъжно и очакваща да ме допуснат в техния кръг.

Последна редакция: вт, 02 яну 2018, 11:43 от bubanka

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 1 983
Момиче, не търси логика в поведението им. Не си мисли, че "повредата " е при теб.Ако имаш възможност, потърси консултации с психолог. Но не го прави тайно от мъжа си, той е сигурно, че ще те подкрепи. Просто ще имаш още един опит да се справиш със ситуацията. Не допускай да изкрейзиш и да си развалиш семейството, заради някакви хора, които това и чакат. Пиши ги "умрели".
И никакви покани за гостуване! Прекалено е мазохистично.

# 13
  • Мнения: 1 701
Oще докато четях първият ти пост си помислих, че мъжът ти е сириец или поне арабин, после видях че си написала.
Имам приятелка туркиня родена в Германия, заедно следвахме в университета.
Тя се влюби в сириец и се омъжи за него. Има абсолютно същият проблем като твоя, семейството му е в Сирия. Той е дошъл в Германия много преди войната, в Германия е завършил медицина.
Обаче за разлика от теб, тя самата е с високо самочувствие и никога няма да се даде на някакви си сестри да и смачкват настроените, нейни думи са това.
И ми е разказвала, че тези самите са с голямо самочувствие без покритие, надуват се, игнорират я за да я съсипват.
А на теб авторке ти се чудя на акъла, да си съсипваш връзката, заради сестрите му. Те дори и не живеят при вас.
Туркинята се държви като Кума Лиса. Игнорира ги, ако я попитат нещо, тя се държи любезно, иначе им праща много поздрави и не и пука.
Ти може тези хора и никога да не ги видиш, може и мъжът ти да не ги види.
Ти си се вкарала във филм и може заради това да лишиш и децата си от баща.
Стегни се. Повтаряй си, че няма и секунда от ценното си време да отделиш в мисли за сестрите му. Като им отговяряш с добро на сестрите ще видиш, че най-много ще се ядосват.

Просто се чувствам самотна, без никой. Тяхното голямо,задружно и весело семейство от една страна и самотната и нежелана АЗ от другия бряг, гледаща тъжно и очакваща да ме допуснат в техния кръг.
Ето, че самата ти се вкарваш във филми.
Те са само емейство- виртуално, не се виждат. само по интернет.
А ти си при него, вашите деца. Можете да си изкарвате чудесно.

Последна редакция: вт, 02 яну 2018, 11:43 от bubanka

# 14
  • Мнения: 19 672
Е, различни култури сме, как да не сме различни. Мюсюлманите изповядват съвсем други ценности. А там гласът на най-възрастната жена в семейството е закон, има йерархии и като цяло младите жени в семейството са без глас. Щом не са те одобрили толкова години, няма как да им обърнеш нагласите.
Ключът е да създадеш за себе си комфорт и д априемаш това отношение с достойнство, а не да се чувстваш по-нисша. Това е в техните глави, но не означава, че е истина и само ти сама си позволяваш да с епоставяш в обувките на образа, създаден от това чуждоземно семейство. Очевидно ти имаш проблем със самочувствието, щом поддаваш на тези емоционални шантажи.
А е разбираемо мъжът ти да иска да се разбираш с тях и да приемаш всякакво отношение – в тази култура жената трябва да приема всичко, ако е по-нисша в йерархията на семейството. Особено пък мнението на неговата майка и семейство. Това няма как да го промениш, това са вековни наслагвания. Промени собствената си нагласа към тях.

Общи условия

Активация на акаунт