В мен се борят едновременно желаното да бъда обичана и приета от свекърите, а в същото време и обида натрупана с годините и неспособност да забравя и простя.
С мъжът ми имаме почти 15 годишна връзка, от различни култури сме и това играе съществена роля.
Семейството му се надяваше, че в един момент той ще ме изостави и върне при тях. Но той взе че се ожени за мен и създадохме деца. Той мислеше, че роднините му ще ме приемат с времето, аз също се надявах. Живеем в различни държави и не сме се виждали, но все пак това е ерата на Интернет общуването.....
Винаги съм им пращала подаръци, опитвах се да създадам връзка със сестрите му,но не се получи. Мъжът ми е "лудо влюбен" в тях и е склонен да ги оправдава,дори когато фактите са красноречиви. Доста пъти той им представи проблема и директно им каза " Намерете начин да осъществите контакт с жена ми, тя се участва, че е нежелана и отхвърлена". Те отговарят, че нямат време, нямат настроение ( в продължение на 7-8 години да не намериш няколко минути време е абсурдно оправдание). Горят често с мъжа ми и се държат така сякаш, той не е семеен въобще, сякаш не съществува никаква негова съпруга. А в същото време аз седя до рамото му. Чувството е ужасно. Чувствам се все едно съм най-пропдналата жена на света,мръсна,долна,позорна.
Мъжът ми твърди, че се е получило недоразумение поради различните култури. Но всъщност макар и различни културите ни не са чак толкова далечни, а и има ценности, които са еднакви за целия човешки род, без оглед на народност, култура или религия.
Не искам да кажа,че техните са чудовища. Знам, че се държат добре и помагат на бедни, не правят зло никому, ползват се с добро име в тяхното общество. Но защо към мен не проявиха човечност!? Та аз съм майката на внуците им, години наред съм опора на сина им. Очаквах поне малко внимание от тяхна страна, а получих хладно пренебрежение.
С времето търпението и надеждата, че ще се променят изчезнаха и се появиха ярост и гняв. Негодувание, че ме отблъснаха без причина. Мъжът ми каза да си затварям очите и да очаквам добро ( той прави така и живее,но аз не мога повече). Той твърди, че те се държат така от простотия, а не защото не ме искат.
Но по дяволите, десетки пъти той ги е молил да ми обърнат внимание и е обяснявал как се чувствам.
Доста пъти лично аз говорих с техните, мислех, че ако съм открита, ще ме разберат. Една от сестрите му обеща че,ще променят отношението си. Каза, че не било нарочно, просто нямали време и настроение. Но мина цяла година,а те не само че не показаха желание за контакт с мен, а пропастта между нас стана още по- дълбока.
Виждайки дебелокожието им, доста пъти си изпуснах нервите и ги атакувах с думи. Директно ги питах,защо така с държите, нормално ли е, че толкова години се държите все едно не съществувам. И в крайна сметка извъртяха нещата така,че да излезна скандалджийка.
Връзката с мъжът ми се разрушава. Опитвам се вече да не мисля за тях и отношението им към мен,но след ден -два пак избухвам. Те са винаги между нас, макар да са на хиляди километри.
Мъжът ми казва, да имат грешка към теб,но забрави, затваряй си очите, какво като се държат особено. По дяволите, не му ли обидно семейството му да се държат така,сякаш той още е ерген! Не му ли е обидно,че веднъж когато лично той ги помоли да ми изпратят подарък, пратиха ужасна рокля с дупки и ръжда по нея!!!! После за оправдание казаха, че роклята е хванала ръжда и се е скъсала по пътя. Дори да бе беше скъсана, изглеждаше ужасно, грозна и отвратитена,никоя от тях не носи подобен парцал, а решиха точно на мен да изпратят това нещо.Обидно е, като не искате да харчите пари за нежеланата снаха, недейте,но пожалете и моята гордост.