Не мога да приема раздялата. Искам да се извиня и да си го върна.

Добре, вие в момента какви се водите - приятели с екстри? И според мен ще се разделите, държи те колкото да не е самичък, но щом се появи нова звезда на хоризонта, ще те отреже по-категорично. Вземи се дистанцирай овреме.

Надеждата понякога е лошо нещо. Може съвсем да те унищожи. Моята за съжаление не мога да я убия... Все се надявам, че ще се оправят нещата... Може и за добро да се разделим, но... сега не го виждам така.

Не смятам, че някой има някакви скрити планове за проби в отношенията или как по- безболезнено да разкара някой. Смятам, че момчето е объркано и несигурно. Но така или иначе според мен връщане назад няма и всичко ще приключи болезнено.

Ми не. То и екстри няма.
И аз се страхувам от този момент. Макар че ми каза, че толкова съм го била натоварила, че поне две години не искал да излиза с никого.

Това го дрънка всеки мъж, без изобщо да го мисли.

Според мен ти се надяваш, че нещата ще се оправят с времето, а той просто си запълва времето с теб, за да не е сам. Нещата ще приключат в момента, в който около него се завърти някое момиче, което да му завърти главата. А ти само си губиш времето в празни надежди.

Девойко, научи се да бъдеш сама. По-добре сама, отколкото зле придружена. Отдели се, понаблюдавай живота. Може да откриеш, че ако разбереш самата себе си ще се цениш. Спри да му звъниш. Спри да го виждаш. Очи, които не се виждат се забравят. Да си част от двойка не е единствен начин да се живее, освен ако не те е страх като останеш сама да ли ще ти е интересно. Трябва да ти е интересно. Иначе кому и да какво си нужна, ако сама по себе си си нищо? Абсолютна загуба на време и младост.

На мен ми е ужасно интересно сама със себе си. Не е това проблемът. Не държа на всяка цена да съм с някого. Обичала съм много периодите, в които съм била сама и необременена. Даже съм се страхувала да се влюбя, за да не ме наранят. Дори с него в началото много се дърпах, за да не ми вземе спокойствието.
Но го обичам и ужасно много ме боли... Мисля, че не съм обичала по този начин досега. Не знам как да го преодолея, ако се наложи.

Ами то се е наложило. Няма връщане назад. И няма друга рецепта освен да се разделиш и да забравиш. Да обмислиш какъв избор правиш. Другото е проява на крайна глупост. Губиш времето на хората, нашето, неговото, а и своето. За 24 години проявяваш крайна незрялост и тъпигьозлък. Какво очакваш? Чак ме е яд, че пиша. Няма как някой да те обича, ако не те обича. Махай се.

Ще го преодолееш, обаче трябва да събереш себе си и сама да затвориш вратата към него.Знам, защото вече съм го правила поради причини малко подобни на твоите.Връзката ми се разрушаваше, аз го обичах страшно много, но един ден осъзнах, че тази връзка повече ме наранява, отколкото да ме прави щастлива.Нито бях цяла, нито бях спокойна.И не можах повече да живея така.Затворих рязко и болезнено и за двама ни вратата и после наистина много страдах.И наистина мислех, че е голямата ми любов.Обаче мина време, а времето лекува, дава ти възможност да премислиш много неща и да се доизградиш като личност.Мен тази връзка и раздяла до толкова ме промени, че буквално преоткрих себе си, станах много по-уверена и започнах на първо място да мисля за себе си и да щадя себе си.Излизах с други, не бързах да се привързвам, доверявам.И един прекрасен ден срещнах човек, който с времето ме накара не само да го харесам, но и да се доверя.Бях себе си и той ме прие такава, каквато съм и ме заобича точно такава.После ми стана и съпруг.И аз разбрах, че голямата любов може да не е само една, и че първо трябва аз да обичам и приемам себе си.Че не е страшно да си тръгнеш от някой, който не те обича такава, каквато си.Страшното е да останеш, защото "го обичаш" и да търпиш и чакаш дали ще благоволи да е с теб и да ти "прости".
Любовта не е просто съжителство, щастие, компромиси.Тя трябва да ти дава спокойствие също така, да не те кара да губиш увереност и достойнство, а да се допълвате един друг взаимно.Да уважавате различията си и да ги цените, а не те да бъдат пречка за връзката ви.
Не си само ти тази, която е сбъркала в тази връзка, но просто не си още прогледнала, че този човек не е за теб и любовта я няма.Ако само ти обичаш това няма да те направи щастлива.Седни и помисли, отдели се и виж отстрани нещата.Това е моят съвет - затвори тази врата.Повярвай ми, ще мине време и ще се отвори друга врата и един ден ще се чудиш даже защо си била с този човек.Млада си, просто продължи напред.

Благодаря много! Този отговор ме разплака. Знам, че е точно така. Просто е ужасно трудно...

Не мислиш ли, че може въобще да не го обичаш толкова много? А да си с него по навик или просто толкова си  се самонавила, че той е "перфектният" и не виждаш по-надалече? Понякога си мислим, че обичаме някого, а се оказва, че всъщност харесваме начинът, по който ни докосва, по който говори или нещо друго, което ни е впечатлило дотолкова, че замъглява трезвата ни преценка. В твоя случай си издигнала един мъж на пиедестал и колкото по-рано го свалиш оттам, толкова по-добре ще се чувстваш. А и е видно, че момчето е манипулатор, успешно е вменил чувство на вина у теб. Не го търси, не му звъни, колкото и обидена и наранена да се чувстваш, намери сили да си тръгнеш. Ей така, без обяснения, без излишни разговори, които да разбутват емоционалното ти състояние.
Просто затвори тази врата. Казваш, че се чувстваш добре сама със себе си - това е чудесно. Намери си занимание, хоби, излизай с приятели, прави нещо различно, което не се правила досега, срещай се с нови хора. Осъзнай уроците, защото "грешките" всъщност са уроци и докато не ги научим, ще се повтарят.
На твое място не бих се впуснала в нова връзка, докато не анализирам, осъзная и отработя моделите на поведение, които са причина за страданието ми.

В интерес на истината, минавало ми е през ума. Не всичко е било перфектно. Много пъти, докато съм била с него, съм си мислила, че не съм щастлива. Но ми минава и друго - та нима има връзка, в която всичко да е перфектно? И дали наистина в крайна сметка не съм си виновна сама с малоумното си поведение да го провокирам да се държи така, че да не ме прави щастлива?...

И какво дори ти да си го провокирала? Пак означава само, че не сте подходящи един за друг. Нито ти ще се промениш напълно, нито той.

Дори и ти да си го провокирала, това ще ти е за урок при следващи връзки. Не се задълбавай в миналото, било, каквото било. Вадиш си изводите и продължаваш напред, пък и сама казваш, че не винаги си се чувствала щастлива с него. Явно не сте един за друг. Самообвиненията не вършат работа, престани да дълбаеш.