Хубаво е да се редуват но тя авторката на темата май не знае вече какво се случва.
- Публикувана: 20 дек. 2017, 17:16 ч.
- Последно мнение: 10 ян. 2018, 13:24 ч.
Не мога да приема раздялата. Искам да се извиня и да си го върна.
Прочетох първата и последната страница от темата.
Според мен Vita e дала точен съвет.
Нека авторката да се отдалечи малко от него. Ако той държи на нея, няма да я остави да се отдалечи. Ако не, ще спре да си губи времето в догадки и напразно мислене за него. Това е. Живота е един. Ще трябва да продължи напред с поуките.
Според мен Vita e дала точен съвет.
Нека авторката да се отдалечи малко от него. Ако той държи на нея, няма да я остави да се отдалечи. Ако не, ще спре да си губи времето в догадки и напразно мислене за него. Това е. Живота е един. Ще трябва да продължи напред с поуките.
Била съм от отсрещната страна. Скандали на публични места, неуместни забележки и караници, че приятел решил да ми пише. Загубих си времето, 3 години с обещания, че човекът до мен ще се промени. Чувствата ми отлетяха и никога не се върнаха. Накрая на връзката седях от навик при него. Изпитвах ужас. Два пъти опитите ми за раздяла завършваха с падане на колене, реване. Грозна работа. На третия път успях да го разкарам. И аз бях доста мекушава, беше добро момче, обичах го много в началото, но това ме съсипа. Поработи над себе, това нещо отблъсква. Извиненията няма да се приемат по начина по който искаш, едва ли ще успееш да залепиш счупената ваза. Ако продължиш да настояваш накрая рискуваш да те изостави по много грозен начин. Спести си моментът, в който той ще те намрази до степен да не може да те гледа и си запазете културните отношения.
Била съм от отсрещната страна. Скандали на публични места, неуместни забележки и караници, че приятел решил да ми пише. Загубих си времето, 3 години с обещания, че човекът до мен ще се промени. Чувствата ми отлетяха и никога не се върнаха. Накрая на връзката седях от навик при него. Изпитвах ужас. Два пъти опитите ми за раздяла завършваха с падане на колене, реване. Грозна работа. На третия път успях да го разкарам. И аз бях доста мекушава, беше добро момче, обичах го много в началото, но това ме съсипа. Поработи над себе, това нещо отблъсква. Извиненията няма да се приемат по начина по който искаш, едва ли ще успееш да залепиш счупената ваза. Ако продължиш да настояваш накрая рискуваш да те изостави по много грозен начин. Спести си моментът, в който той ще те намрази до степен да не може да те гледа и си запазете културните отношения.
Когато човек е толкова ревнив, колкото си ти към него, това не се променя ей така. Ти няма да спреш да го ревнуваш, а ще започнеш да се самоизяждаш от ревност и от опитите си да я потискаш, и да не я показваш. Което от своя страна ще те изнервя и напряга още повече. И накрая ще ще избухнеш, защото няма да издържиш дълго на това напрежение и ще стане мазало.
Според мен тази връзка е приключила, а ти си дай шанс и малко почивка, за да поработиш върху себе си, за да може със следващата връзка да не допускаш същите грешки. Макар, че не съм сигурна, че ще успееш, защото хората, които са болезнено ревниви не се променят.
Според мен тази връзка е приключила, а ти си дай шанс и малко почивка, за да поработиш върху себе си, за да може със следващата връзка да не допускаш същите грешки. Макар, че не съм сигурна, че ще успееш, защото хората, които са болезнено ревниви не се променят.
На това аз му казвам емоционално изнудване. Докато му е дуднала ежедневно, той въобще не се е оплаквал. В момента, в който се е показала слаба - той ѝ се оперва.
Именно.
Не знам за вас, но аз като прочета някоя жена да рецитира проблемните си прояви, изграждайки идеализиран образ на този до нея, жалвайки се колко е грешна с малоумното си поведение, ми светва червената лампичка.
Патологичните ревнивци далеч не са толкова наясно, че бъркат в отношенията си.
Или в прав текст- за мен тук има случай на вменяване на неща. Хайде, никой не е толкова малоумен, че да се нервира от думи на други към половинката, ако тази половинка не дава нишани или не отвръща подобаващо.
Аз лично на твое място повече не бих се занимавала с този "перфектен" мъж.Да, наистина си прекалила с ревност и мрънкане, но си видяла грешката си и искаш да работиш по нея.А той като ощипана госпожица "не бил готов да ти прости".Ми ако ще!Ти си се извинила, доколкото разбирам няколко пъти.Спри да се унижаваш, защото не заслужаваш подобно поведение.Той ако те иска и държи на теб ще те потърси, ако пък не - за какво ти е всъщност такъв мъж?
Второ, съгласна съм, че трябва да работиш по себе си.Но, за Бога, спри да се самообвиняваш, имай малко самочувствие.Дишай, остави го и него, не го търси повече.То ще си проличи има ли или няма бъдеще за вас.
Второ, съгласна съм, че трябва да работиш по себе си.Но, за Бога, спри да се самообвиняваш, имай малко самочувствие.Дишай, остави го и него, не го търси повече.То ще си проличи има ли или няма бъдеще за вас.
Една връзка се гради на "доверие". Когато си толкова ревнив, за мен е признак, че не вярваш на човека срещу теб. Нещо те човърка, измъчва и ти просто избухваш, защото не можеш да задържиш в себе си. За да не му вярваш, просто има защо. Нещо в държанието му провокира това недоверие.
С мъжа ми съм от 12 години. Знам за бившите му и той за моите. Последните години ходим на почивки голяма компания семейства, в които влиза и мой бивш със семейството му. Ами пием си, смеем се, децата ни играят. Бивши сме! Аз съм щастлива, той е щастлив. Нямам драма в моето семейство за неговото присъствие, предполагам и той няма в неговото за моето.
С мъжа ми съм от 12 години. Знам за бившите му и той за моите. Последните години ходим на почивки голяма компания семейства, в които влиза и мой бивш със семейството му. Ами пием си, смеем се, децата ни играят. Бивши сме! Аз съм щастлива, той е щастлив. Нямам драма в моето семейство за неговото присъствие, предполагам и той няма в неговото за моето.
Би било интересно все пак авторката да сподели развръзката на темата. Аз си признавам, че не бих могла да предвидя с точност.
И аз бих искала да я споделя, но развръзка за момента няма. Продължаваме да тъпчем в същата рутина. Аз на моменти превъртам и му казвам, че искам да съм с него и го обичам и не мога повече така, караме се. Той не ме иска. На следващия ден отивам и спя при него и всичко за момент изглежда добре и че ще се оправи. Даже сега в събота ни поканиха на рожден ден на една вила и мислим да ходим. Но... пак не е като преди. Отдалечен е. Хем е с мен, хем не точно. Та проблемът е актуален...
Здрави нерви имаш
Поне това ми остава.
Като нямам гордост и достойнство вече.Иначе, за да не е безсмислен поста - празниците ги изкарахме заедно. Беше ми купил и подарък, което не очаквах.
