Савина аз разпитвам други майки на четвъртокласните в други училища и навсякъде е както го е описала Глухарче. Аз не бих ме стила детето в друго училище, защото тук е свикнал с децата има приятели, местене означава още стрес. При нас за сега не пишат двойка, а само забележка. Но на мен не ми пука. Подписвам се и забравям.
- Публикувана: 21 ноем. 2017, 16:13 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2017, 11:34 ч.
Трети клас - много домашни
Сега разбрах, че вчера след разговора ми с учителката, тя е попитала децата дали родителите им смятат, че им дават много домашни и почти всички са вдигнали ръка! Надявам се да е осъзнала, че домашните са наистина много. 
Да ви кажа и на мен понякога ми идва да зарежем домашните и да отидем без, но на този етап не съм го позволявала. Сега си изграждат навици децата ни да се подготвят и трябва да си ги пишат... Няма как...
Да ви кажа и на мен понякога ми идва да зарежем домашните и да отидем без, но на този етап не съм го позволявала. Сега си изграждат навици децата ни да се подготвят и трябва да си ги пишат... Няма как...
Вчера имаме забележка "без домашно" по Български, при положение, че сме си написали в тетрадката думите, на които трябваше да се определи представката и корена. Не сме преписали текста и затова.
Та се възползвах от случая и споделих, че са много натоварени. В отговор госпожата ми заяви, че не искала да й се месят другите професии в нейната. Тя така била преценила. Искала нейните ученици да са максимално подготвени и който не му допадало - имало други класове и училища.
Аз съм юрист. Замазах криво-ляво положението, колкото да запазим добрия тон и да убедя, че абсолютно добронамерено съм го споделила. Дано да се е получило. В крайна сметка не съм искала да се заяждам с госпожата, а обективно да се прецени състоянието на децата към момента. Липсата на нормална почивка в един момент започва да се отразява зле.
При нас за сега не пишат двойка, а само забележка. Но на мен не ми пука. Подписвам се и забравям.
Казваш, че сега се изграждат навиците. Чудесен повод да изградиш у детето навика да не следва сляпо авторитетите, а да се научи да мисли.
Не ми пука за забележката.
Използвах повода, за да повдигна темата за домашните пред госпожата.
А друг е въпроса, че забележката беше несправедлива, тъй като упражнението беше направено - думичките преписани, определен корен и представка. Никъде не пишеше, че самия текст трябва да се преписва.
Използвах повода, за да повдигна темата за домашните пред госпожата.
А друг е въпроса, че забележката беше несправедлива, тъй като упражнението беше направено - думичките преписани, определен корен и представка. Никъде не пишеше, че самия текст трябва да се преписва.
Аз да споделя личен опит. Дъщеря ми сега е 6 клас. В начален етап попаднахме на възможно най-амбициозната учителка, в едно от спряганите за "елитни" училища в града. Не мога да ви опиша обема от домашни, още от първи клас - например домашното за следващия ден: да се довършат задачите от урока (от учебника) + съответната страница в учебната тетрадка + поне две страници от съответното помагало (сборник) - това и по математика, и по БЕЛ; отделно уроците по ЧП, ЧО, чужд език.... За ваканциите няма да ви говоря - минимум по около 40 - 50 страници от сборника по математика, нещо наизуст по литература + поне един преразказ (или съчинение). Когато стягахме багажа за път (щото, нали - ваканция 
), първото нещо, което детето слагаше в куфара бяха сборниците и помагалата. Някак се справихме, детето е упорито и старателно. Имаше вечери, в които заспиваше над тетрадката. Стигали сме до скандали вкъщи - аз казвам, че няма да направи пет страници от сборника, ще направи само три, но при дъщеря ми няма такъв филм. Отделно тя се занимава и с извънкласни дейности, с които не желаеше да се раздели, а и аз не настоявах много, защото преценявах, че там тя се разтоварва.
Както и да е.
В пети клас нещата станаха още по-сложни - липса на учебници, смяна на учители, а по моя преценка - с тотална липса на педагогически умения (или с тотална липса на желание да ги използват). Между децата - една нездравословна конкуренция за оценки; ако се случи да отсъства от училище, трябват чудеса от храброст, докато разбере какво са работили в час, какви са домашните...
На фона на описаното, детето беше диагностицирано с нарушен глюкозен толеранс (преддиабет).
Сменихме училището с едно от кварталните - малко деца, изключително отзивчиви учители, богат училищен живот. Детето успява напълно самостоятелно да си подготви уроците, да поддържа другите си занимания, има приятели, с които всеки ден играят поне час след училище, помагат си, търсят се.
И най-важното - показателите й се подобриха значително. Смятам, че освен на лечението, това се дължи и на снижаване на стреса.
Това е само личен опит. Никого не агитирам за нищо. Смятам, че в резултат на високите изисквания, детето формира и много ценни навици. Не мога и да твърдя, че само стресът е причина за здравословното й състояние, но пък със сигурност е допринесъл за това. Смятам обаче, че не бива да се робува на клишета - "елитността" не е това, което беше .
), първото нещо, което детето слагаше в куфара бяха сборниците и помагалата. Някак се справихме, детето е упорито и старателно. Имаше вечери, в които заспиваше над тетрадката. Стигали сме до скандали вкъщи - аз казвам, че няма да направи пет страници от сборника, ще направи само три, но при дъщеря ми няма такъв филм. Отделно тя се занимава и с извънкласни дейности, с които не желаеше да се раздели, а и аз не настоявах много, защото преценявах, че там тя се разтоварва. Както и да е.
В пети клас нещата станаха още по-сложни - липса на учебници, смяна на учители, а по моя преценка - с тотална липса на педагогически умения (или с тотална липса на желание да ги използват). Между децата - една нездравословна конкуренция за оценки; ако се случи да отсъства от училище, трябват чудеса от храброст, докато разбере какво са работили в час, какви са домашните...
На фона на описаното, детето беше диагностицирано с нарушен глюкозен толеранс (преддиабет).
Сменихме училището с едно от кварталните - малко деца, изключително отзивчиви учители, богат училищен живот. Детето успява напълно самостоятелно да си подготви уроците, да поддържа другите си занимания, има приятели, с които всеки ден играят поне час след училище, помагат си, търсят се.
И най-важното - показателите й се подобриха значително. Смятам, че освен на лечението, това се дължи и на снижаване на стреса.
Това е само личен опит. Никого не агитирам за нищо. Смятам, че в резултат на високите изисквания, детето формира и много ценни навици. Не мога и да твърдя, че само стресът е причина за здравословното й състояние, но пък със сигурност е допринесъл за това. Смятам обаче, че не бива да се робува на клишета - "елитността" не е това, което беше
. 
Скрит текст:
Смятам обаче, че не бива да се робува на клишета - "елитността" не е това, което беше Аз да споделя личен опит. Дъщеря ми сега е 6 клас. В начален етап попаднахме на възможно най-амбициозната учителка, в едно от спряганите за "елитни" училища в града. Не мога да ви опиша обема от домашни, още от първи клас - например домашното за следващия ден: да се довършат задачите от урока (от учебника) + съответната страница в учебната тетрадка + поне две страници от съответното помагало (сборник) - това и по математика, и по БЕЛ; отделно уроците по ЧП, ЧО, чужд език.... За ваканциите няма да ви говоря - минимум по около 40 - 50 страници от сборника по математика, нещо наизуст по литература + поне един преразказ (или съчинение). Когато стягахме багажа за път (щото, нали - ваканция ), първото нещо, което детето слагаше в куфара бяха сборниците и помагалата. Някак се справихме, детето е упорито и старателно. Имаше вечери, в които заспиваше над тетрадката. Стигали сме до скандали вкъщи - аз казвам, че няма да направи пет страници от сборника, ще направи само три, но при дъщеря ми няма такъв филм. Отделно тя се занимава и с извънкласни дейности, с които не желаеше да се раздели, а и аз не настоявах много, защото преценявах, че там тя се разтоварва.
Както и да е.
В пети клас нещата станаха още по-сложни - липса на учебници, смяна на учители, а по моя преценка - с тотална липса на педагогически умения (или с тотална липса на желание да ги използват). Между децата - една нездравословна конкуренция за оценки; ако се случи да отсъства от училище, трябват чудеса от храброст, докато разбере какво са работили в час, какви са домашните...
На фона на описаното, детето беше диагностицирано с нарушен глюкозен толеранс (преддиабет).
Сменихме училището с едно от кварталните - малко деца, изключително отзивчиви учители, богат училищен живот. Детето успява напълно самостоятелно да си подготви уроците, да поддържа другите си занимания, има приятели, с които всеки ден играят поне час след училище, помагат си, търсят се.
И най-важното - показателите й се подобриха значително. Смятам, че освен на лечението, това се дължи и на снижаване на стреса.
Това е само личен опит. Никого не агитирам за нищо. Смятам, че в резултат на високите изисквания, детето формира и много ценни навици. Не мога и да твърдя, че само стресът е причина за здравословното й състояние, но пък със сигурност е допринесъл за това.
), първото нещо, което детето слагаше в куфара бяха сборниците и помагалата. Някак се справихме, детето е упорито и старателно. Имаше вечери, в които заспиваше над тетрадката. Стигали сме до скандали вкъщи - аз казвам, че няма да направи пет страници от сборника, ще направи само три, но при дъщеря ми няма такъв филм. Отделно тя се занимава и с извънкласни дейности, с които не желаеше да се раздели, а и аз не настоявах много, защото преценявах, че там тя се разтоварва. Както и да е.
В пети клас нещата станаха още по-сложни - липса на учебници, смяна на учители, а по моя преценка - с тотална липса на педагогически умения (или с тотална липса на желание да ги използват). Между децата - една нездравословна конкуренция за оценки; ако се случи да отсъства от училище, трябват чудеса от храброст, докато разбере какво са работили в час, какви са домашните...
На фона на описаното, детето беше диагностицирано с нарушен глюкозен толеранс (преддиабет).
Сменихме училището с едно от кварталните - малко деца, изключително отзивчиви учители, богат училищен живот. Детето успява напълно самостоятелно да си подготви уроците, да поддържа другите си занимания, има приятели, с които всеки ден играят поне час след училище, помагат си, търсят се.
И най-важното - показателите й се подобриха значително. Смятам, че освен на лечението, това се дължи и на снижаване на стреса.
Това е само личен опит. Никого не агитирам за нищо. Смятам, че в резултат на високите изисквания, детето формира и много ценни навици. Не мога и да твърдя, че само стресът е причина за здравословното й състояние, но пък със сигурност е допринесъл за това.
. 
От години мисля същото.
Намирам за нездравословна средата на прекомерна конкуренция и претенции. Бягам далеч от такава.
При нас, тъй като са целодневно обучение заради езика, домашни през седмицата няма. Но през уикенда е нещо страшно. Освен по БЕЛ и математика пишат като полудели думи на английски по 30 пъти всяка. Цял уикенд това дете пише и учи. Ако ходим някъде, си носи домашните и пак пише и учи. Постоянно се правят някакви проекти - плакати на различна тематика, цветя садихме, хербарий правихме и т.н, което си е ангажимент най-вече за родителя, не за детето. Сега ще започнат коледните базари и пак родителите сме ангажирани. Аман бе, аман! Някак си ако може да не сме постоянно въвлечени плътно в училищния живот, много ще съм благодарна. Защото освен че ходя на работа, отново съм втори клас. 
Аман бе, аман! Някак си ако може да не сме постоянно въвлечени плътно в училищния живот, много ще съм благодарна.
Абсолютно!
И аз вече много се уморих и изнервих всяка вечер да пиша домашни с детето след работа. Фактически и аз нямам време да си отпочина.
Triger, радвам се, че детето се чувства по-добре!
Скъпи съмишленици, нашата сага продължава:
Вчера госпожата ме пресрещна и ми обясни, че моето дете било твърде разсеяно.
Наистина забелязвам, че има нещо такова напоследък и наистина го отдавам като ефект на претоварването, което е налице също напоследък - с напредването на срока този еднообразен режим според мен доведе до претоварване. И аз, ако трябва цял ден почти нищо друго да не правя, а само да уча и пиша, и мен ще ме избие на разсеяност и нежелание.
Аз точно това се опитах да обясня на учителката в разговора ни преди няколко дни - че е натрупана умора, че детето не е в кондиция, забелязвам, че му са отразява - вечер заспива трудно, изнервено е, без настроение. Но за съжаление, явно това си е единствено мой проблем....
Вчера учителката била провела експеримент като в часовете дала материала, който обикновено дава за домашно - няколко страници по всеки предмет. Децата се били справили в нормално време - т.е. 40-60 минути по математика и 40 минути по български. Това карало госпожата да стигне до извода, че можели и следобеда най-спокойно да си напишат домашните, да имат време за извънкласни и за почивка.
Разбира се, те имат да готвят и още един предмет, който на този етап ги затруднява доста - Човек и общество, Човек и природа или английски за следващия ден.
Много ясно, че сутринта ще са в по-голяма форма от следобеда. Всъщност май само на мен ми е ясно...
То това дете да не е робот? Според нея - връща се от училище, хапва и веднага сяда да учи. Еми на практика не се получават точно така нещата. Аз лично винаги съм смятала, че е удачно да дам примерно един час почивка следобеда и към 14:30 да седне да пише. Разбира се, никое дете на тази възраст не може да пише 2 часа без почивка. Пише се с почивки през 20-30 минути.
Снощи госпожата е писала в групата ни във ФБ като казва, че децата могат да понесат преспокойно това натоварване и домашните не били много.
И познайте какво - родители, с които най-оживено сме дискутирали претовареността и то почти всеки ден, с радост са се подписали под поста като са заявили, че домашните не били много.
Почувствах се много неприятно.
Не, че съм очаквала родителите да заявят реалната си позиция. Имам голям опит вече с голямата ми дъщеря. Никой не смее да каже нищо на самия учител от страх да не предизвика някакво отношение към детето.
И така...
Явно тъй ще я караме и занапред. А аз, ако искам вечерите ни да са свободни, ще трябва още повече да претоваря детето роботизирано цял следобед да пише.
Вчера госпожата ме пресрещна и ми обясни, че моето дете било твърде разсеяно.
Наистина забелязвам, че има нещо такова напоследък и наистина го отдавам като ефект на претоварването, което е налице също напоследък - с напредването на срока този еднообразен режим според мен доведе до претоварване. И аз, ако трябва цял ден почти нищо друго да не правя, а само да уча и пиша, и мен ще ме избие на разсеяност и нежелание.
Аз точно това се опитах да обясня на учителката в разговора ни преди няколко дни - че е натрупана умора, че детето не е в кондиция, забелязвам, че му са отразява - вечер заспива трудно, изнервено е, без настроение. Но за съжаление, явно това си е единствено мой проблем....
Вчера учителката била провела експеримент като в часовете дала материала, който обикновено дава за домашно - няколко страници по всеки предмет. Децата се били справили в нормално време - т.е. 40-60 минути по математика и 40 минути по български. Това карало госпожата да стигне до извода, че можели и следобеда най-спокойно да си напишат домашните, да имат време за извънкласни и за почивка.
Разбира се, те имат да готвят и още един предмет, който на този етап ги затруднява доста - Човек и общество, Човек и природа или английски за следващия ден. Много ясно, че сутринта ще са в по-голяма форма от следобеда. Всъщност май само на мен ми е ясно...
То това дете да не е робот? Според нея - връща се от училище, хапва и веднага сяда да учи. Еми на практика не се получават точно така нещата. Аз лично винаги съм смятала, че е удачно да дам примерно един час почивка следобеда и към 14:30 да седне да пише. Разбира се, никое дете на тази възраст не може да пише 2 часа без почивка. Пише се с почивки през 20-30 минути. Снощи госпожата е писала в групата ни във ФБ като казва, че децата могат да понесат преспокойно това натоварване и домашните не били много.
И познайте какво - родители, с които най-оживено сме дискутирали претовареността и то почти всеки ден, с радост са се подписали под поста като са заявили, че домашните не били много.
Почувствах се много неприятно.
Не, че съм очаквала родителите да заявят реалната си позиция. Имам голям опит вече с голямата ми дъщеря. Никой не смее да каже нищо на самия учител от страх да не предизвика някакво отношение към детето.
И така...
Явно тъй ще я караме и занапред. А аз, ако искам вечерите ни да са свободни, ще трябва още повече да претоваря детето роботизирано цял следобед да пише.
Сменете класа тогава. Всеки си преценява приоритетите. Но на мен здравето на детето би ми било по-важно от приятелствата в училище.
Мисля, че не е вариант.
Както писах по-горе, дъщеря ми беше извънредно срамежлива в детската градина. С тръгването на училище започна да се отпуска. Има още какво да се желае.
Ако я преместя в друг клас/училище, съм сигурна, че ще дръпне назад в това отношение, а това е крайно нежелателно. Ще й навредя.
Затова - няма как, ще се съобразяваме, разбира се, с наличните условия и изисквания.
Добре, че скоро ще имат ваканция. Надявам се тогава да успее да релаксира пълноценно.
И да добавя - никак не е за подценяване натоварването в училище, може много сериозно да се отрази на детето. Голямата ми дъщеря тази година завършва специалния клас по немски в езикова гимназия. Толкова са натоварени, че всяко второ дете е в депресия, включително и моята дъщеря. За тях Валидола и Валериана са като бонбонки - всеки има в чантата.