На занималня или вкъщи?

  • 11 769
  • 94
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 793
 Синът ми е втори клас, имам подозрения, че сме в същото училище като авторката, защото има един неприятен г-н от учителите по заималня.
  По майчинство съм и в първи клас го взимах на обяд, да почива и да пише у дома. Често домашните се пишеха късно вечер, когато баща му си дойде и аз седна с него. Нямаше желание да пише, само да играе и да си почива у дома, имало е и ненаписани домашни. Решихме за втори клас, въпреки че още съм у дома, да го запишем на занималня. Няма ненаписано домашно, там гледа от децата и е сериозен. Освен това и играят на двора. Денят му е много по-цветен и интересен. Забелязах една тенденция - децата, които не ходят на държавна занималня стоят по-встрани от класа. Затова и не избрах частна, въпреки по-добрата подготовка. Така беше и с моя син. Чак като започна занималня взе да се интегрира и дано да си завоюва добра позиция, че лидер на класа има и то доста изявен..Не съжалявам..., направо щеше да се превърне в аутсайдер, ако беше останал у дома. Когато е втора смяна си тръгва в 17:15, когато е първа, ще го взимам 16:30-16:45, защото работното ми време е до този час. Мисля, че поне втори и трети клас ще ходи на занималня.

# 46
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Във всеки клас е различно, според мен, това с лидерите и аутсайдерите. При нас тази година поради новият учител повече от половината деца не ходят на занималня. Не вярвам всичките да са аутсайдери.

# 47
  • София
  • Мнения: 62 595
Занималните са някакъв компромисен вариант, защото няма кой да гледа децата след половин ден училище, нещо като продължение на детската градина. Аз не мога да си представя как 10 деца в една стая (което е минимумът на минимума в частните занимални), ще могат да си научат нормално. И то приемайки, че детето е отговорно, няма пропуски, дисциплинарни или обучителни проблеми. А за деца с обучителни проблеми занималнята е пагубна. Те са за индивидуална работа, да се наеме човек, който вкъщи да помага.
Отделно със занималнята децата не се научават на самостоятелност  - все има кой да ги ръчка, бута, дори някои не си правят труда да си записват домашното, защото учителката от занималнята ще го получи "централно". По-добре да си изсърба попарата самО да се готви вкъщи, вечер родителите да проверяват и дообясняват, отколкото проформа всичко да е написано. Ако отиде два пъти без домашно, защото не се е организирало да го напише, не е краят на света, но ако не го научат в началните класове, в пети клас загиват геройски, защото вече няма занимални и кой да ги ръчка. Човек се научава да се самоорганизира и да си пише домашните сам, а не с още десет човека на главата, плюс учител.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз като гледам под “сами да учат в къщи” имате в пред вид някой да ги вземе от училище, да им сложи обяд, да им смени потните те иски и мокри чорапи, да ги подкани да си извадят тетрадките, да напишат, да им намаже по една филийка за закуска и накрая да им помогне да си приготвят чантата.
Моето дете е трети клас. Пробвахме в първи клас частна занималня, във втори сам, без баби и сега сме с една начална учителка след обяд.
За мен най-добрия вариант е частна занималня с взискателни учители.

И кое му е лошото на това да има кой да го прибере, да му даде да яде и да му намаже филийка? Да, и за чорапите и потника също, подканянето за писане също. Ти виждала ли си как изглеждат децата след половин ден училище? Нито яденето им ядене, стоят цел ден с обувките и същите дрехи, а особено момчетата са вечно с мокрите чорапи и потници, нито почивката им почивка. В началните класове не са чак толкова големи, а и дори да няма никой вкъщи или да е баба тип фикус, пак е по-добре за детето. Частният учител е учител, той не е роднина, нито бавачка - идва, помага за домашните и си заминава. Детето на практика пак не се учи да се организира, защото на учителката вкъщи й е важно да предаде детето с написани домашни, не може да си позволи да го остави то да си напише домашните в 4 след обед, а не в 2 на обед, защото после родителите ще са недоволни и ще кажат "аз за какво плащам, не си вършиш работата".

# 49
  • Мнения: X
Занималните са някакъв компромисен вариант, защото няма кой да гледа децата след половин ден училище, нещо като продължение на детската градина. Аз не мога да си представя как 10 деца в една стая (което е минимумът на минимума в частните занимални), ще могат да си научат нормално. И то приемайки, че детето е отговорно, няма пропуски, дисциплинарни или обучителни проблеми. А за деца с обучителни проблеми занималнята е пагубна. Те са за индивидуална работа, да се наеме човек, който вкъщи да помага.
Отделно със занималнята децата не се научават на самостоятелност  - все има кой да ги ръчка, бута, дори някои не си правят труда да си записват домашното, защото учителката от занималнята ще го получи "централно". По-добре да си изсърба попарата самО да се готви вкъщи, вечер родителите да проверяват и дообясняват, отколкото проформа всичко да е написано. Ако отиде два пъти без домашно, защото не се е организирало да го напише, не е краят на света, но ако не го научат в началните класове, в пети клас загиват геройски, защото вече няма занимални и кой да ги ръчка. Човек се научава да се самоорганизира и да си пише домашните сам, а не с още десет човека на главата, плюс учител.
+ безкрай за всяка дума в този пост.

# 50
  • Мнения: 24 467
Аз като гледам под “сами да учат в къщи” имате в пред вид някой да ги вземе от училище, да им сложи обяд, да им смени потните те иски и мокри чорапи, да ги подкани да си извадят тетрадките, да напишат, да им намаже по една филийка за закуска и накрая да им помогне да си приготвят чантата.
Моето дете е трети клас. Пробвахме в първи клас частна занималня, във втори сам, без баби и сега сме с една начална учителка след обяд.
За мен най-добрия вариант е частна занималня с взискателни учители.

Не знам къде "гледаш", но очевидно не е в тази тема, т.к. тук се разискваше точно обратното - самостоятелност на децата, която в занималня няма как да се развие, при положение, че детето прекарва повече от един работен ден в денонощието в училище под надзора на учителка, която му казва какво има да прави и как да го прави. И частна да е, и обществена да е - все тая - има надзор постоянен. Същото е и с учител вкъщи.
Все пак ако ще вземаш отношение по темата, вземи, че я прочети.
Лично моите деца нито съм ги вземала и водила в/от училище на възраст след първи клас, нито се е налагало аз да ги преобличам /пази Боже - големи деца, още в детската градина следва да го могат, но в училище няма как да стане, докато вкъщи има къде и как/, най-малкото пък да им казвам да си вадят тетрадки и учебници и да пишат.
В темата се обсъжда точно за друго - че вкъщи, без постоянен надзор на голям човек, детето се научава наистина самО да се подканя и да си върши работата. Тази работа после се проверява. Но до проверката точно детето си работи самО. И си решава горните битови "проблеми" пак така. Понеже на тези години вече може и вече е препоръчително да го прави. Зорлем инфантилизация не води до хубаво.

# 51
  • Мнения: 15 571
Не съм съгласна, че държавната и частната и занималня са едно и също. Едни мои приятели имаха големи проблеми с учителката в занималнята и съответно с успеха на детето в училище. Но от както преместиха детето в частна занималня нещата се промениха коренно. Детето се прибира много по-спокойно вкъщи, домашните са написани, уроците са научени и успеха му се повиши доста и то за един месец

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
Може да се научи на самостоятелност вкъщи и при наличие на възрастен, стига този възрастен да поеме отговорност да го остави или да го научи и после да го остави. Организацията не е нещо, което се появява по магичен път у децата, нито у възрасстните, иначе нямаше да се харчат сума пари за обучения. Децата в началото не знаят какво и как да организират и трябва да бъдат насочени, да им се предложи някакъв вариант или поне да бъдат попитани дали сега искат да учат или да си поиграят. А и много често нещата сами се наместват, ако детето има извънкласни занимания. Очевидно трябва някак да се вмести във времето между 1 и 3 часа, ако знае, че в 4 следобед е на английски или на тренировка. На родителя или бабата, или който и да е вкъщи, работата му е да даде вариант, да обясни на детето, че е добре да си научи преди английския, за да може после да си играе на спокойствие. Родителят може да си го позволи, включително и да стане издънка с домашните и детето да каже "няма сега да ги пиша, ще ги напиша след английския", а после да не ги напише. Ако е нает учител вкъщи или учителят в занималнята това няма как да се случи, защото веднага родителят ще скочи, че въпросният учител не си е свършил работата и не е трябвало да оставя детето да решава кога да си пише домашните, защото на него за това му се плаща - да слуша и да изпълнява. И пак опираме до това чии желания всъщност изпълняваме - на родителя или на детето.

# 53
  • Мнения: 15 571
Това е много вярно. Според мен най-важното нещо от 1-ви до 4-ти клас е детето да бъде научено как да учи. Т.е. да му се помогне да си намери своя начин за учене и организиране на деня така, че на него да му е най-удобно и лесно. А това в занималня с 30 деца е абсолютно невъзможно да се случи

# 54
  • Мнения: 24 467
Вида собственост на капитала на една занималня не прави различни двата вида. По- добрата е с възможно най-малко деца. Но пак е налице големият минус- не учи на самостоятелност. А детето се учи как да учи предимно само и следвайки съвети на учител/родител. Постепенно си намира своя си начин. Ако бъде оставено, разбира се. Важно е само да има ежедневен последващ контрол. Съпътстващ- бива в първи клас. След това е излишен, а към трети-четвърти е меко казано неполезен.

# 55
  • София
  • Мнения: 62 595
А на някои просто не им се занимава. Когато моите бяха малки, а и ние като бяхме малки, беше класика в жанра детето да тръгне в първи клас, а майката да роди и така да си е вкъщи и голямото да й е под око. Сега се получава точно обратното, доколкото имам наблюдения - голямото на занималня, а тя с бебето вкъщи. Е, хубаво де, толкова ли е трудно да си вземеш детето на обяд, да му сложиш да яде, да хвърлиш едно око какво има да учи за утре и да го оставиш да учи, а от време на време да го наглеждаш? Така хем детето спокойно вкъщи, хем е под надзор на родител.

# 56
  • Мнения: X
А на някои просто не им се занимава. Когато моите бяха малки, а и ние като бяхме малки, беше класика в жанра детето да тръгне в първи клас, а майката да роди и така да си е вкъщи и голямото да й е под око. Сега се получава точно обратното, доколкото имам наблюдения - голямото на занималня, а тя с бебето вкъщи. Е, хубаво де, толкова ли е трудно да си вземеш детето на обяд, да му сложиш да яде, да хвърлиш едно око какво има да учи за утре и да го оставиш да учи, а от време на време да го наглеждаш? Така хем детето спокойно вкъщи, хем е под надзор на родител.
А лидерската позиция на детето? Забравяш лидерската позиция!  Mr. Green

# 57
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Според мен качеството на една занималня изобщо не зависи от това дали е частна или държавна. Даже не зависи толкова от броя деца. Най-много зависи от учителката. Миналата година в нашия клас всички ходеха на занималня (държавна) - 25 деца. Учителката беше свястна, справяше се без никакъв проблем и с дисциплината, и с децата, беше спокойно и даже им оставаше време за забавления и игри. За съжаление напусна. Тази година ходят по-малко от половината - към 10-12 деца и новият учител не се справя изобщо с тях. Нито с уроците, нито с дисциплината. Всеки ден някой с някого се е сбил, има бутнати, ударени, непрекъснато се крещи...  ooooh!

# 58
  • Мнения: 2 677
10 деца в една стая (което е минимумът на минимума в частните занимални), ще могат да си научат нормално.
В нашата занималня групата първокласници, които учат в една стая, са 6 деца  Peace

# 59
  • Мнения: 15 571
Според мен качеството на една занималня изобщо не зависи от това дали е частна или държавна. Даже не зависи толкова от броя деца. Най-много зависи от учителката. Миналата година в нашия клас всички ходеха на занималня (държавна) - 25 деца. Учителката беше свястна, справяше се без никакъв проблем и с дисциплината, и с децата, беше спокойно и даже им оставаше време за забавления и игри. За съжаление напусна. Тази година ходят по-малко от половината - към 10-12 деца и новият учител не се справя изобщо с тях. Нито с уроците, нито с дисциплината. Всеки ден някой с някого се е сбил, има бутнати, ударени, непрекъснато се крещи...  ooooh!

Така е. Но миналата година децата ти са били 2-ри клас и домашните са им били основно по БЕЛ и Математика. А от трети клас са ви влезли разказвателните предмети и колкото и да е добра учителката в занималнята няма как да помогне на 25 + деца да си прочетат урока на спокойствие и да го научат достатъчно добре. Затова казвам, че броя на децата в занималнята от трети клас нагоре е важен. Моят син също беше до втори клас на занималня. Пуснах го и в трети, но не се получаваха нещата.

Общи условия

Активация на акаунт