Виж, и две да са, пак е различно. Имам две деца и в началото много ентусиазирано искаха да учат заедно в една стая. Е, на петия път единият поиска да се премести в друга стая, защото си пречеха. И не защото са се закачали, а защото всеки от тях имаше свой начин на учене, предпочитания кога да учи и т.н. Дори самото наличие на две деца в една стая вече създава промяна в атмосферата и детето не е "на своя територия" и има разсейващ фактор. Ученето е самотно занимание.
- Публикувана: 9 ноем. 2017, 12:00 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2017, 10:36 ч.
На занималня или вкъщи?
То хубаво е самотно, но като си стандартен студент в общежитие... малко трудно ще ти е тепърва да свикваш с учене в компания 
Общежитието не е за учене, а за купонясване.
То хубаво е самотно, но като си стандартен студент в общежитие... малко трудно ще ти е тепърва да свикваш с учене в компания
Ако не си се научил да учиш в трети- четвърти клас, като студент дори в България ще ти е сложно. Това, че тук всеки завършва, си е страничен въпрос.
Който иска да учи сериозно обикновено се изнася на квартира.
Децата ми са с една година разлика в училище. Учат при различни преподавателки и се вижд разликата. И двамата ходиха на занималня и докато при сина ми беше много добре, при дъщеря ми беше съвсем не толкова добре. Та от миналата учебна година не ходят на занималня и се справят сами в къщи. На мен лично ми се вижда твърде много времето прекарано в училище, когато са на занималня, то си е цял работен ден. Много е.
Дъщеря ми е трети клас и до миналата година ходеше на занималня, от тази е почти самостоятелна вкъщи. Има възрастни в съседство, но не са в състояние да бъдат ангажирани с нея.
Тя е по-скоро изпълнителен тип и не е трудно да се организира, стига да са й зададени параметри. Не е от тези, дето ще се напънат допълнително по своя воля, но когато й се дадат задачки отгоре, винаги ги е свършила съвестно /дори да не е 100% вярно/. Разбира се, вечер проверяваме и каквото може да свърши предварително през уикенда - прави го, но като цяло, експериментът е по-скоро положителен.
В началото й правехме разписание под час, сега е нейно задължение да си го напише и да ни го съобщи по телефон или с СМС, а баща й или аз призвънкаме, когато имаме възможност, докъде е стигнала. За два месеца става все по-бърза, вече разширяваме задачите с домакински такива - да подготви продукти за вечерята, да извади неща от фризера или съдове, да пусне предварително подготвено пране и т.н.
От занималнята й липсва комуникацията с децата. Когато времето е хубаво и е първа смяна, понякога я водя в училището в късния следобед - дворът е голям и децата от квартала се събират там с колела и ролери. Всъщност, това е единственият минус - намали й се времето за обща игра.
Тя е по-скоро изпълнителен тип и не е трудно да се организира, стига да са й зададени параметри. Не е от тези, дето ще се напънат допълнително по своя воля, но когато й се дадат задачки отгоре, винаги ги е свършила съвестно /дори да не е 100% вярно/. Разбира се, вечер проверяваме и каквото може да свърши предварително през уикенда - прави го, но като цяло, експериментът е по-скоро положителен.
В началото й правехме разписание под час, сега е нейно задължение да си го напише и да ни го съобщи по телефон или с СМС, а баща й или аз призвънкаме, когато имаме възможност, докъде е стигнала. За два месеца става все по-бърза, вече разширяваме задачите с домакински такива - да подготви продукти за вечерята, да извади неща от фризера или съдове, да пусне предварително подготвено пране и т.н.
От занималнята й липсва комуникацията с децата. Когато времето е хубаво и е първа смяна, понякога я водя в училището в късния следобед - дворът е голям и децата от квартала се събират там с колела и ролери. Всъщност, това е единственият минус - намали й се времето за обща игра.
Питам на едно дете ходещо на занималня колко часа му се събират да прекара в училище? От 7ч до 6ч? Това са 11 часа, не е ли ужасно много? Аз ако трябва да стоя по 11 часа всеки ден в офиса където е тихо ще ми е ужасно много, представям си за едно 7-10г дете какво е.
Нужно ли е наистина, няма ли други варианти?
Моите деца ходят на занималня 2 дни в седмицата ( от 9 до 4; 7 часа им се събират), без да имат домашни да готвят изобщо. Ами изморяват се... ако трябваше да са всеки ден и с по още по- дълъг ден.
Към авторката аз бих мислила за друг вариант.
Нужно ли е наистина, няма ли други варианти?
Моите деца ходят на занималня 2 дни в седмицата ( от 9 до 4; 7 часа им се събират), без да имат домашни да готвят изобщо. Ами изморяват се... ако трябваше да са всеки ден и с по още по- дълъг ден.
Към авторката аз бих мислила за друг вариант.
Точно такива са и моите съображения против занималнята. А на всичкото отгоре често има учители, които дават и за в къщи домашни и тогава съвсем се обезмисля ходенето в занималня.
Като аз бях ученичка, ходенето на занималня означаваше че си двойкаджия, ходеха само закъсали деца. Сега е престижно, че чак и понякога задължително.
Като аз бях ученичка, ходенето на занималня означаваше че си двойкаджия, ходеха само закъсали деца. Сега е престижно, че чак и понякога задължително.
Питам на едно дете ходещо на занималня колко часа му се събират да прекара в училище? ...
В нашия случай бяха ок. 9 часа - от 8,30 до 17-17,30, но от тях около час и нещо беше обяд и игра на двора и накрая около 2-3 часа - пак игра на двора, а ако вали - филмче или занимания в стаята /настолни игри, изрязване и т.н./ Говорим до втори клас, обаче.
...Като аз бях ученичка, ходенето на занималня означаваше че си двойкаджия, ходеха само закъсали деца. ...
Освен това, началното, че и основното училище обикновено бяха на максимум 15-20 мин. пеша, нямаше такова движение и работното време на родителите беше регламентирано.
Така е, точно това е проблем.
Преди половин век функцията на занималнята (впрочем, по спомен на бившата ми начална учителка - до 3 уч.часа преди/след часовете) е била основно образователна, защото на малко хора би им минало през ума, че има нещо нередно в това 8-9г. дете да бъде оставяно само или че същото това дете няма да има капацитета и уменията да се оправи къде със самообслужването си, къде с домашните си.
Сега сякаш малко хора биха приели обратното, затова и функцията на занималнята мутира в социална грижа, с времетраене приблизително до края на работното време на родителите. Образователната част отива на заден план. Времето, определено по праграма за учебно е час и нещо, след това - три часа и нещо "свободни занимания".
Преди половин век функцията на занималнята (впрочем, по спомен на бившата ми начална учителка - до 3 уч.часа преди/след часовете) е била основно образователна, защото на малко хора би им минало през ума, че има нещо нередно в това 8-9г. дете да бъде оставяно само или че същото това дете няма да има капацитета и уменията да се оправи къде със самообслужването си, къде с домашните си.
Сега сякаш малко хора биха приели обратното, затова и функцията на занималнята мутира в социална грижа, с времетраене приблизително до края на работното време на родителите. Образователната част отива на заден план. Времето, определено по праграма за учебно е час и нещо, след това - три часа и нещо "свободни занимания".
Занималнята е място, където първо децата да са под наздор, защото няма кой да ги гледа. А колкото и да е добър учителят от занималнята, дори да са десет деца, пак е трудно да се свърши работа качествено, както би си написало едно дете вкъщи, дори никой да не го закача да му обяснява. Чунким по наше време всички баби са били способни да помагат за домашните! Те бяха просто обгрижващи - детето да не е на пътя, да му сложи да яде, да му напомни да се преоблече и да сяда да пише. Дотам. А като се върнат родителите вечер, те при желание и възможности гледат домашни.
Занималнята е място, където първо децата да са под наздор, защото няма кой да ги гледа. А колкото и да е добър учителят от занималнята, дори да са десет деца, пак е трудно да се свърши работа качествено, както би си написало едно дете вкъщи, дори никой да не го закача да му обяснява.
Препоръчани теми