Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

Като казвам, че не е научен, имам предвид, че не следва метода, който може да претендира за верност на извода. Можеш да кажеш само, че твоите деца не са обичали ролевите игри и не са играли такива. Това е споделяне на лични впечатления. Но не и да тръгваш към обобщението, че и другите деца, които имат братя и сестри, също не играят, както и че причината е в наличието на братя или сестри. Това не са лични впечатления, а погрешни изводи.

Не мисля, че може да се направи извод дали повечето деца обичат или не обичат да рисуват. Виждала съм хиляди организирани занимания за деца, построени върху оцветяване на глинени фигурки, а вътре деца, седят и рисуват в захлас. Това, че моето не се е и сетило да се доближи и да види за какво става въпрос, изобщо не значи, че хиляди хора не са направили професия от тази дейност.

Аз пък винаги много съм обичала да рисувам. Мъжът ми даже го раздава художник-любител със статив и всьо.
Детето си умира да рисува, драска, оцветява, пише. Редовно за това се тръшка у дома. Аз най-много от всичко обичам две неща с нея: да четем и да майсторим някакви приложни неща. Изобщо не с мисъл Монтесори или каквото и да било, просто ми е кеф.
Ходихме в хората сутринта и следобед си направихме ей това. Аз и дадох картинка и в интерес на истината тя го направи главно сама. Затова е и малко кривооко горкото. Как да го кръстим? Мисля, ще му отива Титан! Трябваше да е това https://www.firefliesandmudpies.com/bark-owl-craft, ама ...

Юна, моите и не само моите не играят ролеви и сюжетни игри. Ако ще е за научния метод, не, не съм правила измервания, не съм правила АНОВА, не съм писала статия. Аз дори съм привърженик на идеята, защото ми звучи по-смислено и исторически вярно, че това с ролевите игри и сюжетните са съвременен феномен, откакто децата са започнали да ги отделят от обичайния бит заради индусстриализацията.  На село не играят с детски мотики, а направо хващат мотиката и кОпат. Не режат плясмлясови домати с плясмлясов нож, а направо хващат един домат и един нож и режат. Не гладят с детски ютии, а хващата ютията и гладят носните кърпи. Дори оръжията са били съвсем истински - или се учи да стреля с лък, или не се учи - няма детски лък, просто са пригаждали размерите от ергономична гледна точка, иначе детето не е можело да опъне тетивата и да стреля.

А, я да ви разбутам по въпроса за пацифизма, игрите на стрелби и прочие! Колко тук са пацифистите?

За рисуването - някои рисуват в захлас и затова са на такива занимания. Други свирят в захлас, затова се занимават със свирене на инструменти, трети решават задачи до захлас. Та, това за захласа не е универсално за рисуването, а е индивидуално. Като цяло хората обичат да дращят, аз също обичам да дращя, но мразя да ми казват какво да дращя и така съм от дете. Това, което за мен е безумното е, че детето дращи нещо по листа, идва един възрастен, който казва "това не се рисува така - къщата трябва да има червен покрив, а не син" и прочие неща. Веднага започна налагането на стандарти, най-често от учителите. И не говоря за категория и изобразяване на категория какво трябва да има като задължителни реквизити, а когато се задава тема и се започва "нарисувайте картина по Косе Босе". Ей, направо извивявам!

Аман от Монтесори, вече на пъпа ми изникна! Монтесори не е нито алфата, нито омегата на нещата - това е просто едно нещо, превърнато в продукт с марка, а хората си мислят, че е кой з нае какво, защото им е опаковано, с панделка и добра презентация! ЗаведИ го на село да кОпа градината и ето ти Монтесори - всичко ще му е натурално - и мотиката, и земята, и червеите, и плевелите, и полезните растения. Моите с едно такова нашенско Монтесори навремето изтръгнаха морковите, вместо плевелите, добре че на втората леха един от възрастните се усети.

Аз даже с първото си дете бях премного мързелива, та да принтирам и изрязвам картинки на крави- просто отидохме на село и му показах крава на живо, мисля, че разбра какво е и без да е сортирал магнитни картинки или каквото там се прави. Кравата не е особено сложно нещо, общо взето е очевидно какво представлява...

Не мога добре да схвана какво значи ролеви игри... кой да ги задава и вкарва децата в такива игри? Моята по цял ден си измисля кой да води на измислен зоопарк, кой да лекува, преглежда, учи да чете и т.н. С децата в градината го правят пак сами; с нейната приятелка като се съберат през ден, пак само с това се занимават. Никога не съм я карала или показвала такова нещо.
Децата си измислят сюжети сами, имат въображаеми приятели и свят на фантасмагории откакто свят светува. Милиони са доказателствата за това.
Това че твоите две деца не са го правили няма историческа тежест за никой друг освен за твоите две деца.

Сирена, я пий едно кафе първо, нахрани децата и пак ела. Кой нормален човек изрязва картинки на крави за сортиране? С каква цел ?! За първи път чувам подобна глупост, а камо ли да е геройство някой да не го е правил.

А, сортираха - лъжиците и вилиците, когато трябваше да се реди масата. И домашна математика - колко хора сме и на всеки трябва  лъжица, вилица, чиния и салфетка. А при бабите също като ние навремето, когато бяхме малки - сложи по 8 ягоди в буркана и по 3 лъжици захар - те ти го и броенето, и пресипването. И естествено, инструкцията - колкото ягоди сложиш в буркана и колкото срадко стане, така ще си го ядеш и ти, и всички вкъщи. Че и на всичко отгоре е поставен проблем за решаване - дали иска по-малко компоти с повече ягоди или повече компоти с по-малко ягоди, защото ягодите са краен брой.

Е не сте ли посещавали групите за Монтесори у дома- изрязват крави, та пушек се вдига.

Синът ми пука Майнкрафт в някои дни до посиняване. Вчера обаче отиде да прави туршия с баба си.

Иначе средната ми дъщеричка е някаква фантазия и измисля цели филми с еднорози, но такава й е природата.

елена, именно това с измислени зоопаркове и прочие моите не са го играли. Не им беше интересно.
Относно историческата тежест, това не е мое изобретение. Навремето, преди изобщо да започна да проявявам траен интерес към нещата, съм си го мислила, защото антропологията ми беше интересна още от ученическите години, обаче покрай всичките учебници попаднах преди много години и на тази теория, при това доста добре описано исторически, а и практически е лесно подкрепяема, че децата направо са били включвани още от прохождането си, дето се вика, в бита на семейството и общността, и са започвали съвсем наистина да си служат със сечивата и да работят. Просто сечивата са били пригаждани като размер да пасват на габаритите и физическите сили на децата. Кога, кажи ми, да измислят сюжетни и ролеви игри, ако са впрегнати в живота вкъщи?  Не казвам, че не могат да го правят, а че колкото по-реален е животът им с възрастните, толкова по-малко имат нужда и време за такива игри. За да наредиш зоопарк трябва време, а ако си с майка си в кухнята обикновено помагаш нещо - я "сортираш боб и примеси", я нещо друго. Или ако е покрай баща си или дядо си майстори нещо, "държи" летвата да помага, чука с чука, докато баща му държи инструмента, но върши реална работа.

Значи, след полунощ не трябва да влизам тук, чувствам се като кацнала на Марс.
Ако едно дете е член на семейството, то не прави ли по подразбиране, това, което се прави в семейството? Днес заедно с нас чисти пода, сгъва чаршафи, къса листа зеле за туршия, слага коледни лампички на верандата, яде, спа, ходи по магазини, ходи на планина, прави бухал, слуша рок радио, после искаше да пее нейните си песни с нас и още хиляда неща. Говорим си, общуваме през цялото време, хиляди въроси защо защо защо и как, чрез които се научава. Таблет няма; докато е будна нито аз , нито баща и сме на таблет или телефон освен за разговор със семейството или нещо важно. Толкова ли е извънземно това, че да е нещо извънредно необичайно как децата вадили моркови или слагали компот? Ние и нашите приятели горе долу живеем еднакво и гледам, че всички сме така.
Посочете ми родител, дето не го прави това. Много искам да се запознаем!

Не, но сега много искам да ги видя. Къде са тези групи?
Някой казвал ли им е, че Монтесори е метод за изграждане на хора необходими на следвоенното общество, дало в жертва мъжете, че и бая деца? И че макар да си е имал някаква релевантност към този период и общество, не е нещо особено оригинално или пък когнитивно стимулиращо. Даже, смея да твърдя, напротив.

ами, не все по-малко деца не правят нищо. А и да не забравяме, че повечето деца прекарват цялото си активно дневно време в детските заведения. Там къде и в какво да участват? Ок, имат дежурства за подреждане на масичките, да преброят колко деца са и подобни. Обаче нататък е учебен процес и свободна игра, а свободната игра каква да е, освен с играчки за ролеви игри? То и затова производителите ги бълват, защото децата играят предимно с играчки, а не вършат реална работа, нито са много време на двора да играят. В града къде да вади моркови? То си има и ограничения от средата. Къде да видят крава?  Градските деца няма къде да я видят. То и моите нямаше къде, но се светнах навремето, че трябва да сложа нещата по местата им, когато сигурно бяха към 3-годишни, пътувайки видяха едно стадо крави и не можаха да преценят какви животни са, за малко да кажат, че са овце. Е, пак, добре, че не казаха магарета. Но в обичайните дейности вкъщи могат да се включват, също и в пазаруването, ама не да шарят по рафтовете и да слагат в количката, а да гледат етикетите, да ги четат. Писала съм и друг път, но е куриозен случай, и то за големи деца - учителката по математика в шести клас ни каза на една родителска среща, че има домашно за родителите - да заведат децата в магазин, в който се продават неща за ядене на грамаж и да пазаруват и смятат сами колко ще им излезе примерно 450 грама сирене или ако имат 5 лева колко грама шунка могат да купят. Цялата работа беше за упражняване на задачи за количества и кръстно правило, защото половината клас беше трагедия - децата не можеха да си го представят, защото никога не са пазарували сирене на грамаж.

Андариел, ок, разбирам какво казваш, но не съм съгласна в изводите. Всяко дете има определен биохимичен и епигенетичен, уникален начин на свързване на невроните в мозъка. Дори и в най-примитивните общества, т.н. имагинерна игра, защото разбирам, че това имаш пред вид под "ролева игра" се наблюдава. Дори да ти е убягнало, децата ти също под различни форми са го правили, иначе нямаше да могат да стигнат до абстрактно мислене и да могат например да прочетат книга и да си представят героите в нея.
При някои деца тези наклонности са повече, отколкото при други. Затова едни стават магове, писатели, сценаристи, музиканти и фантасти, а други стават съвсем други неща. Няма нищо общо със степента на индутриализация на обществото.
Всъщност ако има, то връзката е точно обратната. Някои модерни изследователи твърдят, че прекаленото подаване на сдъвкана информация и прекалено много гледане на телевизия, таблет и телефон всъщност нарушава изграждането на синапсисните връзки, необходими за абстрактна имагинерна игра.

На кантар е това с включването в "обикновените дейности". В повечето случаи не е много полезно или приятно. И пак казвам- ако има едно дете за наглеждане, е съвсем различно да си ангажиран родител. Ако си с две, играта е друга, защото ако прекалено се ангажираш с едното, другото може да се изтрепе.

Та да не разправям за какво "помагане" става въпрос. Понякога за мен е било въпрос на безопасност да не се прави нищо, за да не стане омазване. Общо взето правенето на мусака е по-игнориращо и опасно, отколкото висенето във форума- при готвене не може така лесно да прекъснеш и отклониш внимание.

За групата Монтесори у дома питай Контесата- във Фейсбук са.

Средната има неограничен достъп до таблет. Един ден се сети, накара ни да го свържем към тонколони и си направи музикална уредба. Сега повече го слуша, отколкото да го гледа. Имаше една зима с доста употреба на таблет. Ми сега си играе много ролеви игри, не съм й изпържила мозъчната епигенетика...

В 4 клас, 1990 година, на точно 10 години, научният институт, в който баща ми работеше беше закрит и над 50 научни работника останаха безработни буквално за една нощ. Той, заедно с още 5-6 колеги научни работници започна да продава насипни бонбони на сергия на паметника Левски. Аз ходех да ми помагам всеки божи ден, заедно с брат ми, след училище. Мерехме, смятахме с елка, наум, разсипвахме.
Срува ми се абсурдно дете  още по-голямо дотолкова да е неадекватно.
Обаче в събота и неделя баща ми яко ни стягаше да решаваме задачи по математика и физика от някакви руски сборници за 9 клас и ходехме на всевъзможни олимпиади. Благодарение на това постигнах резултатите, които имах след това във всичко, а не на бонбоните. Или поне не ИЗЦЯЛО на бонбоните.

Ами, не, не ми е убягнало и тези работи за епигенетиката, невроните и прочие са ми известни, дори мога да ти ги опиша съвсем по учебник и в унисон с парадигмата. Обаче все повече ми куца тая работа на съвсем прагматично ниво. Абстрактното мислене си го развиват съвсем естествено, защото правят неща наистина, а не защото си играят на кухня. Действието прави смисъла. Те схемата на това що е то кухня и какво се прави в нея са я изградили вече.
Индустриализацията я казвам, може би защото първото ми образование е икономическо и имам и дори исторически икономическата гледна точка, а хората функционират в икономически отношения и среда. Откакто започва за работа с машини да се изисква някакво ниво на грамотнос и специализация, децата са били все по-малко въвлечени в производство. Останало е въвличането им в в икономическа дейност само на село, защото все още животните не се доят сами, нито торът се рине сам, дори овцете все още ги стрижат на ръка.