Ранното детско развитие. Фази, етапи, теории и практики по света и у нас

За 9-13г момчета не са ми такива наблюденията, че са желета. Напротив тази възраст е много плодотворна- гледам децата се занимават много с футбол, плуване, тичане и т.н спорт; или с музика кой каквото го влече/каквато програма му е зададена от училище, вкъщи.
Виж на 13-14г виждам да разграничават и остават неща които ги влекат ...

При момичетата е друго, там вече има и биология- в тая възраст растат много, има промени, понякога се уморяват по-лесно. Момчетата са нещо различно, но пак има огромна разлика с дресирането в ранна възраст.

Елена аз съм родена 1980 г. За простотии съм родена. Не съм се дрогирала, но винаги съм била контра. Не съм домакиня, не съм добра майка отдадена на децата си. Но синът големия каза, че имал прекрасно детство- защото сега 10 г. Вече е голям. Синът големия е същия като мен. Аз лично като беше малък грам не го натисках да спазва някакви норми и редовно хора ми казваха, че не го възпитавам. В никакъв случай не го виждам желе. Цял да учи немски, да емигрира. Аз само викам - дай боже.
Натискам само да се образова иначе както иска така да живее. Човек се ражда за да е щастлив, а не да е послушен.
Малкия е зодия дева и е по-различен, но още нямам психо профил. Чакам да порасне, за да го преценя.

Какви кубчета, каква лаборатория. Шимпанзетата си редят камънаци и хич не им пука за Мария Монтесори.
Сирен, не знам за теб, ама аз не съм седяла  на пода да уча детето на нищо. Даже, по-скоро тя ме учи на много неща дето съм забравила.
По този повод, тя се събуди както никога в 9:30, а цялото семейство корпоративни винтове сме почивка до понеделник. То хубаво било човек да работи шеф, може да ди плямпа във форума по цял ден. Но на, и на най-закоравелите захвърлячки по институции ни се налага да си гледаме децата. Как става това пълниценно, плюс висене във форума, още не съм открила. Като стигна друго ниво на съзнанието, ще пиша! Ако не успея, до понеделник.

Не е вярно, че нищо не правят.

Правят тийнеджърите и то много яки неща, но от хола на Сирената не се виждат. Аз лично съм впечатлена от сегашното тийн поколение, с все зависимостта им към таблети и смартфони.

Покрай зависимостта от таблети и смартфони, вземат че открият таблета за рисуване и нещата, които могат да направят с него. Други вземат, че откриват програмирането. Нито са по-добри, нито са по-лоши от предишните поколения.

Абе правят, ама не е Сузуки цигулка под строй и тенис на състезателно ниво, поне не масово.

Колкото до висенето във форума: това е идеален иструмент за лекия игнор, необходим за насърчаване на независима игра. Защото ако ме видят, че изглеждам заета, си намират игра. Ако ме видят, че ги гледам, почват да ми измислят дивотии. Зад книга не мога да се крия, идват да я дърпат или дъвчат...

Понякога и това става, но масата е друга. Игри, айляк и екрани.
Когато им подариш книга те гледат все едно си им подал змия, но такова е положението в доста голяма част от децата между 10-13.

Сирен, нямам какво да кажа по въпроса.

Моето дете учи три пъти повече, отколкото аз на неговата възраст, а чантата му тежи сигурно пет пъти повече от моята. Според мен на сегашното поколение му е по-труден живота отколкото е бил нашия.

И аз да защитя младежта. Сред приятелите на моята попораснала дечка има страхотни деца и най-вече, което ме радва – целенасочени (не роботчета), знаещи какво им харесва, как да се забавляват, какво искат да правят и постигат.
Друго, което е – учудващо за възрастта им (15 години), разпознавам стройна ценностна система – добре оформени критерии за добро, лошо, отговорност, безотговорност, справедливост, истина, лъжа. На мен ми се забранява да пуша, да пия, да ям повечко (сакън да не се спомина или скърша нещо, милото дете).

Но като цяло навсякъде има по-малък процент хора, които са "успешни" (как не обичам тази дума, но в случая ще я ползвам като комплексна за образованост, самореализация, удовлетвореност) и друга, по-голяма част, които се носят по вълната и чакат да им падне отнякъде късмета.

Да върна темата за малките деца, токущо изглеждаме един тийн сега в следващите 10 г поне не искам и да чувам за тийн и всичко около тях.
Онзи ден бяхме на 18 месечен контрол и са искали точно да реди кубчета. Той решил да ги събаря. Вкъщи реди понякога

Преди известно време се замислих, че моите така и не играеха ролеви или сюжетни игри с играчки и да си приказват сами, нито си имаха въображаеми приятели. Ми, как да играят ролеви и сюжетни, като те цял живот са заедно. Голямото на година още не се е осъзнало и се роди малкото, те си бяха в екшъна изцяло и винаги, а кубчетата до един момент не бяха за редене, а за удряне по главите,  с играчките се замерваха от креват в креват, защото нарочно креватите им бяха надалеч, за да не става травми от опити за прескачане. Направо си влязоха в реалния живот с йерархията в глутницата. Най-субективно стигнах до извода, че тая работа със сюжетните игри с играчки е за децата, които са по едно в семесйтво, защото нямат с кого да играят и да си говорят.  където са повече от едно, нямат време, нито желание. А за занимавките, принудих се отрано да започна да ги занимавам, за да не се изпотрепят. Не защото са се били, а защото, бяха малки и вечно деляха нещо и единият като пусне играчката, другият лети назад от ускорението. Не искат битови травми. Сега като го пиша ми е смешно, но тогава само исках денят да мине без синини.

Сега ме размислихте и с това желирано състояние и искането да станат такива или онакива. Не помня да са изказвали някакви желания на тази въсраст, предполагам, пак защото бяха в екшъна на извънкласните занимания, те си бяха направо професионалисти за възрастта си. Не знам, някак нещата сами им се рисуват, без да са ги умували кой знае колко или искали. Дори бих казала, че сякаш на майтап става, получава им се. Предполагам, защото са отраснали с идеята, че човек се променя и дори сега да искат едно нещо, ако след време вече не го искат, а искат друго, не е някаква драма да сменят. Но по ирония нещата, които са захванали като количество, повечето ги бутат и сега, поне доколкото възрастта позволява и това извън официалното учене.

Не е много научно да си правиш изводи на база статистиката от собствените си две деца. Не че не може да се правят такива изводи, хората всеки ден го правят, просто те, съвсем логично, не са верни.

В случая говоря за ролевите игри. Има много деца, които са по едно в семейство и такива игри и през ум не са им минавали да играят, а има деца, които са по две, че и три-четири и само на такива играят чак до пубертета.

Моето дете пък в ранното си детство имаше един дълъг период от няколко години, през които изобщо не рисуваше. Изобщо не ѝ минаваше през ум да хване молив или нещо, оставящо следа и да рисува, пише, драска или каквото и да било. До, да кажем, 9-годишна, когато от време на време взе да надрасква по нещо. С водни бои да е рисувала един път в живота си в детската градина и не по своя инициатива.
Подарявали са ѝ глинени фигурки за оцветяване с бои, апликации с цветен пясък, глитерно лепило и т.н. Никакъв шанс да си прекара времето в подобни занимания, никакъв.
Мога ли да си направя извода, че децата изобщо не обичат рисуването и верен ли ще бъде?

С последния си пост не претендирам за научно. Ако ще пиша научно, ще напиша, че е научно, а няма да пиша за лични наблюдения за личните ми деца. Добре, че на моите не им се е налагало да бъдат тествани от психолог, че кой знае какви странни резултати щяха да излязат. Дете, коет рисува саамо в черно предизвиква ужас, а то просто обича контраста на черното върху бяло. И сега предпочита графиката, чертежите, а там шарении няма.
Според мен повечето деца не обичат да рисуват, защото не им е нужно. Възрастните ги карат да рисуват, още от яслатаа все нещо дращят, оцветяват, та до горните класове. На мен самата едно от омразните неща като малка ми беше рисуване на сюжетна картина или по приказка. Ей, направо ми се искаше да избягам! Прорисувах на стари години, а сега покрай работата си съм станала много бърза, смела и сръчна в рисуването на основните белези на животни и прочие, дори специално се учих да рисувам бързо. И за другите неща са така много от децата.Тук изключвам ситуациите, в които родителите не дават вкъщи да се рисува, реже или правят неща с пластелин, защото ще станат боклуци или масата ще се нацапа. При дете в норма не е болка за умиране, обаче като започнат да излизат разни работи, вече се налага и рисуване, и апликиране, и пластелини.