Чувствате ли понякога, че се нуждаете от нови приятели?

Туй пък изобщо не мога да го разбера- големи хора с внуци и да не бъдели сами! Ужасно мразя големи  шумни компании, или пък да се събираме на семеен принцип.

По-добре си отсей приятелите от познатите.. както се казва важно е качеството, а не количеството. Никога не ми е било приятно да излизам просто с познати или някакви си там, които не са ми никакви и ако нещо по-сериозно стане, ще се покрият като мишки. Предпочитам всеки ден с едни и същи хора, но да знам, че те са си моите хора, с които ми е на 100% приятно.

Много държим на старите си приятели.С две приятелски семсйства се събираме вече 20 години.
Но винаги когато сме на заведение сметките са отделни.
Кой каквото е консумирал си го плаща.Чисти сметки-добри приятели.
Когато решаваме къде ще ходим ,обикновено се събираме трите жени и заедно решаваме къде ще ходим ,в кой хотел...всичко.
Естествено имаме и нови приятели,но за нас старото приятелство изпитано във времето е много ценно.
С най-добрата ми приятелка сме заедно от яслите .

+100

И аз така.
Нито на почивка бих си го причинила, нито за НГ.

Нито се държа като ревнива любовница, нито се цупя. Но приятелството е нещо, което или го има и от двете страни, или изобщо го няма. Най-добрата ми приятелка живее далеч, не се виждаме с години, понякога не се чуваме с месеци, но това няма значение. Която се сети или има време, се обажда. Бяхме си загубили следите по едно време, тя ме намери, използвайки всякакви начини, включително връзки в полицията. Много е хубаво да знаеш, че някой толкова много държи на теб. И аз се опитвах да я открия, но тя успя първа. За мен това е приятелство. Както и да е, темата май се изчерпа.

Не си ревнивата любовница, но това твоето за мен е детинско. Толкова ли не ти стига твоето семейство, че държиш на всеки празник да се събираш с приятели, или сама не можеш да се веселиш? Толкова ли ти е празен и безинтересен живота, че не можеш без да се събираш с приятели?
Аз моите приятели ги виждам рядко, защото всички сме заети и не очаквам от тях да ме канят на празненства, или пък да се мъкнем заедно на почивка. На почивка ходя за да си почина от всичко и от всички, а празненства с литри ракия, чалга, викове и крясъци  не са ми по вкуса.
Като излизаме с приятели, обикновено ходим някъде да хапнем, да си поговорим и обратно в къщи.

Хм, какво му е приятелското да те намери някой?

Извинявай, виждам че имаш нужда от подкрепа и някоя добра дума за успокоение, но няма да съм ти от полза ако те излъжа или ако взема да ти говоря за моите приятели. Обаче нещо не е наред в твоя светоглед и очаквания към приятелите. Толкова много хора да те разочароват показва, че проблемът не е в тях.

Обмисли добре за себе си какво очакваш от приятелите. Опитай се данамериш балансираното отношение към приятелите и тогава няма да си наранена.

Може и да греша, но ми се струва че си самотна или в депресия и прехвърляш вината на приятелите си.

Помисли добре защо сега се засягаш от хора, които надали са се променили
 

Как си правите изводите толкова бързо, без да познавате човека?! Нито съм самотна, нито в депресия, животът ми е чудесен в много отношения, наситен с интересни събития, неща и хора. Да, може и в мен да е вината - защото се раздавам, защото гледам винаги да съм насреща, когато някой има нужда, защото все гледам аз да се съобразявам с другите, а не обратното. И какво всички сте се хванали за някакви големи и шумни компании, за чалга изпълнения?! Това е една от причините да се разминаваме с приятелите ни, тяхната представа за приятно изкарване е три дни само на маса, ядене и пиене. А трийсет години са достатъчно дълъг период хората да се променят, и не непременно в една и съща посока. Мислех си, че ще стане дискусия и ще прочета различни истории, но нямам желание да бъда поучавана назидателно, без да ме познавате. Темата е приключена за мен.

Kаква дискусия - да плюем против приятелите си? 

Не, против нейните.

В интерес на истината малко хора в определен момент не преживяват разочарование от близките, но по принцип живота върви така - първо семейството е всичко, после приятелите и после пак семейството, та известно отдалечаване е нормално.

Какъв е извода тогава? Не имайте големи очаквания, за да не ви разочароват.
И въпреки всичко си мисля, че такива сръдни са детински.

Аз пък те разбирам, точно защото и аз твърде много се раздавам, но идва момент, в който човек има нужда да усети приятелската подкрепа и следва разочарование.
Ние с мъжа ми сме под 30, въпреки това разбиранията ни за НГ също се различават от тези на приятелите ни-три дена яли, пили и похарчили куп пари. Миналата нова година примерно синаправихме хубава вечеря, хапнахме и  излязохме  на площада. Беше в пъти по-добре от предложения, които получихме.

Когато се обсъждаше забраната за пушене на закрито много ме впечатлиха един тип аргументи. Хората, непушачи, казват, че приятелите им пушачи ги мъкнат в залите за пушачи и ако навсякъде е забранено ще си стоят на чист въздух.
От тогава мисля за това какво е приятелството за този тип хора. Нещо като съревнование, в което по-нахалният и по-силният печели? Някакви садо-мазо отношения, в които едните си траят и страдат, а вероятно другите дори не знаят. Или пък знаят, но не им пука. И на някого му е неудобно да си каже какво иска и какво не, неудобно му е да има елементарно себеуважение и грижа за себе си, а после се чуди защо другите не го уважават и ценят.
Или стои като подлога на уж приятели, защото са си само те, но като дойдат и други приятели започва да ревнува.

Това и в детската градина го няма. Не знам как е възможно големи хора да го правят, че и после да са обидени.

Приятелството е отношение между две равностойни страни. Не е отношение тип шеф и подчинен, или по-лошо, тип родител и дете. Но дори някой да е на емоционалното ниво на дете да търси други деца, с които да дружи. В приятелството това е единствено важното, да е със себеподобни. По каква линия ще са себеподобни всеки си избира сам. Дали ще са непушачи, въздържатели, хора с нужда от само един приятел и прочее.

Та аз винаги имам нужда от нови приятели, т.е. от хора като мен. Понеже не се дундуркаме, не си пречим, не сме си родители или деца, има място за много. Виждаме се, когато искаме и можем, където искаме и е удобно на всички. С едни насаме, с други с половинки, с трети с деца, с четвърти с компания, с пети само по Скайп... Каквото дойде. Важното е да е приятно.

И кой ви кара да се раздавате?

Какво толкова има възрастен човек да иска да е в компания за НГ, а не сам с партньора си? Вие сами ли ще посрещнете празника?
Авторката пише за семейни приятели в продължение на десетилетия, което означава, че съвсем не е млада. Да се разочарова чак сега от приятелства е направо за завиждане.