Чувствате ли понякога, че се нуждаете от нови приятели?

  • 18 730
  • 220
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: 9 052
Сауле в гугъла само руски сайтове дава???

# 211
# 212
  • Мнения: 9 052
Идеята ми се струва много интересна. Не знам как е написано. Но наистина добра тема. Успех.

# 213
  • София
  • Мнения: 12 095
Бояна, аз не искам да ги чета безплатно или он лайн, ще отида до книжарницата и ще си гу купя, но трябва поне да знам какво търся. Както решите, между впрочим.
Разбира се,  и благодаря за това, но просто казвам, че тук рекламата не е безплатна и не се опитвам да заобикалям това правило. Като започнах да пиша в темата и дума не беше ставала за премиери на книги, та пишех за приятелите, другото мина така просто по случая с премиерата на авторката.

Български нови автори и аз недолюбвам, но защото не умеят да разказват, не от чуждопоклонничество. Естествено, има и такива, които умеят и от тях не страня.

А на Сауле книгата вече не се продава, т.е. няма я налична, пък и авторката сега не е писателка, а се обявява като "специалист по ранно детско развитие". Еволюират кариерите и във форума...

# 214
  • Мнения: X
Точно щях да споделя за приятелството, ама закъснях. Вие вече си говорите за книги и клинични психиатри!  Simple Smile))

# 215
  • София
  • Мнения: 12 095
Точно щях да споделя за приятелството, ама закъснях. Вие вече си говорите за книги и клинични психиатри!  Simple Smile))


И клинични случаи, пардон.
Ти си последния шанс темата да се върне на темата.

# 216
  • Мнения: 11 908
Точно щях да споделя за приятелството, ама закъснях. Вие вече си говорите за книги и клинични психиатри!  Simple Smile))



По- добре сподели за приятелството, темата е наистина интересна.Жалко, че авторката така  негативно приема обсъждането

# 217
  • София
  • Мнения: 12 095


По- добре сподели за приятелството, темата е наистина интересна.Жалко, че авторката така  негативно приема обсъждането
Тя като че ли всичко приема негативно и поне аз това се опитвам да и кажа от самото начало. Всеки има право да е раним, чувствителен, егоцентричен даже, но пък ако иска да има приятели трябва да подхожда с малко повече разбиране към факта, че и те са хора, личности, не са закачени за дълга на приятелството роби.

Последна редакция: ср, 08 ное 2017, 18:52 от Бoяна

# 218
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Точно щях да споделя за приятелството, ама закъснях. Вие вече си говорите за книги и клинични психиатри!  Simple Smile))



По- добре сподели за приятелството, темата е наистина интересна.Жалко, че авторката така  негативно приема обсъждането
Тя така приема и "приятелите" си. И те са го усетили.
Аз с такъв човек, който да очаква да си засвидетелствам приятелството, няма начин да съм приятел.

# 219
  • Мнения: 179
"- Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо... – каза Прасчо, хващайки го за лапичката.
– Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух... "
Да споделя моето разочарование от приятелките ми.
Бяхме много добри приятелки,докато не се омъжихме.После живота ни завъртя.Задачи ,ангажименти... всеки пое пътя си,но продължих ме да се виждаме макар и по-рядко,но се чувахме редовно.Приятелките ми родиха и за да им е по-удобно и лесно ние с мъжа ми  се съобразявахме с тях/на тях да им е удобно мястото,времето.../Добре,но дойде и моя ред и за родих само,че вече никой не се съобразяваше с нас,че сме малки,че не ние удобно на далече-нямахме кола,че сме с две бебета.Няма или се виждаме където на тях им е удобно или не.В началото им угаждахме,докато ни писна и просто започнахме да им отказваме.Много пъти съм ги канила да се видим в нашия квартал,но нито веднъж не са дошли.А квартала е хубав на ценъра е има площадки и заведения ноооо....Това е положението.Спрях да им се обаждам вече.С всяка година все повече се отдалечеваме.Но някой ден може отново да се съберем знае ли човек?!Лошо то е ,че те обвиняват мен,че не се виждаме.Обаждат ми се половин час преди да се съберат т.е.вече са се уговорили отдавна ,а аз научавам между другото.Но не им се сърдя .

Последна редакция: вт, 28 ное 2017, 14:33 от m m m

# 220
  • Мнения: 1 119
"- Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо... – каза Прасчо, хващайки го за лапичката.
– Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух... "
...Спрях да им се обаждам вече.С всяка година все повече се отдалечеваме.Но някой ден може отново да се съберем знае ли човек?!Лошо то е ,че те обвиняват ме,че не се виждаме.Обаждат ми се половин час преди да се съберат т.е.вече са се уговорили отдавна ,а аз научавам между другото.Но не им се сърдя .
Не се обаждайте. Не си струва. Аз също имах приятелка от детинство, при която все аз ходех, защото тя все беше ангажираната. В един момент ми писна и спрях да се обаждам. Минаха години и се срещнахме случайно. Беше толкова радостна, че се виждаме "къде се загуби? Мислех си за теб". Реших, че се е променила. Започнах отново да се обаждам и да се срещаме, все по моя инициатива. Един път я попитах "защо никога не се обаждаш?" а тя "Е, нали си ме знаеш! Аз съм си такава. Ама много се радвам, когато ти се обаждаш." Спрях да се обаждам. Няма смисъл. Някои хора не се променят. Смятат, че светът се върти около тях. Обичат да са търсени, да говорят за себе си, да налагат мнението си, да са център на внимание. Повечето са жени (обикновено хубави), но има и такива мъже (разглезени).
Това не са приятелки, а просто познати. Не си струва да им даваш дарове, които те не ценят.

Последна редакция: вт, 28 ное 2017, 16:44 от maya_alex

Общи условия

Активация на акаунт